4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 35 София,21.01.2013 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 942/2012 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. И. А. от [населено място] чардак, [община] против определение № 2428 от 01.08.2012 г. по ч. гр. д. № 2426/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 19.06.2012 г. по гр. д. № 3416/2012 г. на Пловдивски районен съд за връщане на подадената от същото лице въззивна жалба вх. № 22328 от 05.06.2012г. срещу постановеното по това дело решение № 2044 от 21.05.2012 г. Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Според него, въззивният съд не е изпълнил вмененото му от процесуалния закон /чл. 7, чл. 10 и чл. 101 ГПК/ задължение да съдейства на страните при упражняване на процесуалните им права и по-конкретно – твърди, че неправилно е отдал значение на „формата” на подадената въззивна жалба, а не на съдържанието й, сочещо категорично на искането за отмяна на първоинстанционния акт, както и че не е указал на страната-жабоподател невъзможността за „разсрочване” на държавната такса и съответно, при ясното й твърдение за липса на достатъчно средства, да я напъти към използване на установените в закона възможности за освобождаване изцяло или частично от заплащане на такава. Допускането на касационното обжалване се поддържа на всички предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК основания. Като релевантен за спора частният касатор поставя въпроса за прилагане принципа за служебното начало и задълженията на съда да съдейства на страните при упражняване на процесуалните им права. В подкрепа на твърдението за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС са представени определение № 75 от 12.02.2009 г. по ч. гр. д. № 2371/2008 г. на ІV г. о.; определение № 1 от 09.01.2009 г. по ч. гр. д. № 1823/2008 г. на V г. о. и определение № 4 от 06.01.2009 г. по ч. т. д. № 354/2008 г. на І т. о., а на твърдението за противоречие в съдебната практика – определение № 400 от 07.06.2010 г. на Врачански окръжен съд. Ответницата по частната касационна жалба – М. Г. Н. от [населено място] – оспорва същата и моли за недопускането й до касационно обжалване, респ. да оставянето й без уважение, по съображения в писмен отговор от 30.11.2012 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди постановеното от Пловдивски районен съд разпореждане от 19.06.2012 г. по гр. д. № 3416/2012 г. за връщане на подадената от А. И. А. от [населено място] чардак, [община] въззивна жалба вх. № 22328 от 05.06.2012г., решаващият състав е споделил извода на първостепенния съд, че жалбоподателят не е отстранил в цялост указаните му нередовности на въззивната жалба и по-конкретно – че не е посочил в какво точно се изразява искането до съда и не е внесъл дължимата държавна такса, като искането за нейното разсрочване е процесуално недопустимо. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният от частния касатор въпрос е от значение за изхода на конкретното дело и по отношение на него е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представеното с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК необжалваемо въззивно решение, постановено от Врачански окръжен съд, доказва твърдението за противоречие в практиката на съдилищата по приложението на принципа за служебно начало на гражданския процес. В съответствие с изричната разпоредба на чл. 101, ал. 1 ГПК, съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена. Изпълнението на това задължение предпоставя, на първо място, яснота относно отправеното до съда искане, като при липса на такава, съдът следва да предприеме действия за установяване на действителната воля на страната, като й даде конкретни указания. В този смисъл настоящият състав намира за правилна практиката, обективирана в определение № 400 от 07.06.2010 г. на Врачански окръжен съд. В случая въззивният съд не е изпълнил задълженията си, произтичащи от принципа на служебното начало. Безспорно, в процесуалния закон не съществува възможност да бъде разсрочена дължимата държавна такса, в какъвто смисъл е изричното искане на частния касатор в депозираното от него допълнение към въззивна жалба по повод дадените му указания за заплащане на сумата 400 лв. С оглед обаче посочената причина за това искане – липса на достатъчно средства /на което именно сочи употребената дума „сиромах”/, решаващият състав е следвало да укаже на страната да уточни дали искането й е за частично или за цялостно освобождаване от внасянето на държавна такса, каквато възможност е предоставена в процесуалния закон, както и да й укаже необходимостта от представянето на доказателства относно обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК в случай, че искането й е за освобождаване от държавна такса. Като не е предприел действия за изясняване на действителната воля на страната по отношение на искането й, касаещо дължимата държавна такса, съдът е допуснал нарушение на принципа на служебното начало, което е довело и до неправилност на постановения от него акт. Освен това, не може да бъде споделен и изводът, че частният касатор не е изпълнил указанията да посочи в какво се състои искането във въззивната жалба. Макар жалбата да не съдържа изричен „петитум”, т. е. в какво се състои искането /чл. 260, т. 4 ГПК/, отправеното до съда искане следва логично от изложените твърдения за неправилност на първоинстанционното решение, а именно – за неговата отмяна. С оглед изложеното дотук, настоящият състав намира, че въззивното определение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на Пловдивски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената от А. А. въззивна жалба. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 2428 от 01.08.2012 г. по ч. гр. д. № 2426/2012 г. на Пловдивски окръжен съд и потвърденото с него разпореждане от 19.06.2012 г. по гр. д. № 3416/2012 г. на Пловдивски районен съд за връщане на подадената от А. И. А. от [населено място] чардак, [община] въззивна жалба вх. № 22328 от 05.06.2012г.. ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на посочената жалба. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: