Р Е Ш Е Н И Е № 312 София, 19.09.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав: Председател: Теодора Стамболова Членове: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Калин Софиянски разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 718 по описа за 2023 г. Касационното производство е образувано по протест на Софийска градска прокуратура против въззивна присъда № 114 от 23.06.2023 г. по в.н.о.х.д. № 2743/ 2023 г., по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, ХІІІ въззивен състав. В касационния протест са изложени доводи за неправилно приложен материален закон, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, с оправдаването на подсъдимия за обвинението му по чл. 343б, ал. 1 от НК. Прокуратурата твърди, че в нарушение на процесуалните изисквания по чл. 13, 14 и 107 от НПК въззивният съд е пренебрегнал важни за делото доказателства, с което е формирал погрешно вътрешното си убеждение за липса на престъпление, както и че неправилно е мотивирал отказа си да преквалифицира обвинението в същото наказуемо престъпление, но с по-ниска величина на алкохолната употреба, измерена с техническо средство. Предлага въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и настоява за отмяна на присъдата като незаконосъобразна. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Т. П. У. и неговия защитник адвокат П. М. оспорват протеста и предлагат атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилия протест, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното: С нова присъда № 114 от 23.06.2023 г., по в.н.о.х.д. № 2743/ 2023 г., Софийският градски съд, наказателно отделение, ХІІІ въззивен състав отменил, на основание чл. 334, т. 2 от НПК, осъдителна присъда № 278 от 09.11.2022 г., по н.о.х.д. № 713/ 2022 г., на Софийския районен съд, СV наказателен състав, и оправдал изцяло подсъдимия Т. П. У. по обвинението му за извършено на 23.05.2020 г. в гр. София престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Касационният протест на Софийската градска прокуратура е процесуално допустим, подаден е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледан по същество протестът е основателен. Подсъдимият е оправдан, защото въззивният съд счел, че взетата 5 часа по-късно кръвна проба от подсъдимия във ВМА-София компрометира начина за изчисляване на концентрацията на алкохол в кръвта, резултатът не бил установен по надлежен ред и че полицейските органи нарушили някои правила от Наредба № 1/ 2017 г. Изводите на въззивната инстанция са неправилни, не са съобразени с нормативните изисквания на цитираната наредба, поради което материалният закон е приложен неправилно. Мотивите към въззивната присъда са противоречиви. Въззивният съд приел фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд. Според нея, на 23.05.2020 г., подсъдимият У. аварирал с управлявания от него лек автомобил в района на V-ти километър на автомагистрала „Хемус“, в посока от гр. София към гр. Ботевград. Заварен от свидетели и от дошлите по-късно полицейски служители водачът лъхал на алкохол. Изпробван в 18.30 ч. с техническо средство „Дрегер“ уредът отчел концентрация на алкохол от 1,74 промила. Водачът оспорил показанието на техническото средство и подписал талона в 21.50 ч. след което бил придружен от полицейските служители до УМБАЛ „Св.Анна“, гр. София, но отказал да даде кръв за изследване. Тъй като бил служител на ДАНС се наложило да бъде уведомен дежурният следовател, който постановил да бъдат иззети сравнителни образци от кръв. Подсъдимият бил заведен във ВМА-София и на 24.05.2020 г., в 03.24 ч., доброволно дал кръвна проба. Изготвената за нуждите на наказателното производство химическата експертиза определила приблизителен резултат от 2,1-2,5 промили в кръвта на подсъдимия, вземайки предвид забавата във времето между констатацията в талона на местопроизшествието и вземането на кръвната проба часове по-късно. Въззивният съд правилно е съобразил, че съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е бланкетен и редът за установяване на алкохол в кръвта е уреден в наредба № 1/ 2017 г. Правилно, също така изложил, че концентрацията на алкохол се установява от показанието на техническото средство при отказ на водача да подпише и получи талон за медицинско изследване, да се яви в срок за такова изследване в медицинско заведение или да бъде изследван като даде кръвна проба (аргумент от чл. 6, ал. 9 от наредбата). В разрез на приетите уличаващи факти оневинил дееца. В мотивите към присъдата по противоречив начин е разгледал наказателната отговорност на подсъдимия спрямо правилно разтълкуваните нормативни правила. При изложените съображения на с. 13-14 от мотивите остава неясна волята на съда защо не е приложил правилно материалния закон. Подзаконовият акт определя „надлежния начин“ за установяване на алкохолната употреба от водачите на МПС като признак от обективната страна на деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК. С измененията на наредбата от 2018 г. е допълнен специалният режим на изследване и е въведена правната презумпция по чл. 6, ал. 9. Ако показанието на техническото средство не бъде оспорено от водача, наредбата предвижда изследването да спре дотук. При оспорване, водачът избира по кой от съществуващите два реда – чрез доказателствен анализатор на издишания въздух или чрез медицинско-химическо изследване на кръвна проба, да бъде продължено изследването, като изборът се отразява в талона. Действията на подсъдимия да откаже да даде кръв за алкохолна химическа проба, заведен в болничното заведение от полицейските служители в срок, са достатъчно красноречиви съдът да приеме за меродавно показанието на техническото средство. Вместо това, съдът се заел ненужно да излага анализ на забавата във времето и пропуски при етикирането на кръвната проба, взета часове по-късно в друго болнично заведение. Приетите за установени факти по случая и правилно тълкуваната от въззивния съд нормативна уредба са позволявали формирането на извод за съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК, осъществено от подсъд. Т. У. като водач на МПС, управлявал с концентрация на алкохол в кръвта от 1,7 g/L, според показанието на техническото средство. Като е оправдал подсъдимия въззивният съдебен състав превратно е приложил материалния закон. Допуснатото нарушение по чл. 348, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК не може да бъде отстранено от настоящата касационна инстанция. Ето защо, делото следва да се върне за повторното му разглеждане на въззивнната инстанция, където нарушението е било допуснато. Оправдателната присъда следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Неправилно въззивният съд е разсъждавал, че не може да преквалифицира престъплението в същото наказуемо по чл. 343б, ал. 1 от НК, като занижи алкохолната величина на обвинението от 2,1 промила на 1,7 промила (мотиви, с. 17). Начинът на построяване на вътрешното убеждение показва неразбиране на правните институти на изменение на обвинението и на прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. А последният от изброените институти е основа на въззивното правомощие по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, което съдът е бил длъжен да приложи. Безспорно наложено разбиране в наказателнопроцесуалната теория и практика е, че подсъдимият се защитава срещу обвинението в неговата пълнота. Обемът на обвинението е описан в обстоятелствената част на обвинителния акт, а в хода на съдебното следствие може да бъде съществено изменен (разширен или променен) по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК. В случая, подсъдимият У. се е защитавал срещу по-голямото обвинение – за алкохолна употреба за от 2,1 промила, докато въззивният съд е установил за съставомерен факта на употреба от 1,7 промила, за по-малко по обем обвинение. Изменението на обстоятелствената част на обвинението е в интерес на подсъдимия и може да се направи директно с присъдата, без да се прибягва до института по чл. 287 от НПК. Съставомерните факти, включени в правото на защита, са описани в обвинителния акт – и тестването на водача с техническо средство, и конкретното показание на уреда, и резултатът от химическата експертиза, и всички други факти свързани с изследването. Спрямо тях подсъдимият У. се е защитавал, правото му на защита не е накърнено. Не е вярно твърдението на въззивния съдебен състав, че показанието на техническото средство не било предявено в обвинение. То е несъстоятелно, защото формално разглежда правото на защита – като буквално съответствие на словесно формулираното обвинение с диспозитива на присъдата. А по този начин се отрича основно съдебно правомощие за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, което не изисква съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, и което може да се извърши както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Вместо да оправдае подсъдимия У. по обвинението по чл. 343б, ал. 1 от НК, въззивният съд е следвало да го преквалифицира в същото наказуемо престъпление (по чл. 343б, ал. 1 от НК), като с решение го признае за виновен за управление на МПС с концентрация от 1,7 промила. За да бъде приложен материалният закон правилно протестираната присъда на Софийски градски съд следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане, за изпълнение на указанията. Настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи, че невярно е разгледано от въззивната инстанция поведението на полицейските служители като грубо нарушение на наредбата, защото не те са допуснали забава на кръвното изследване. Неспазването на необходимото време за даване на кръв се дължи на отказа на подсъдимия да заплати на УМБАЛ „Св. Анна“, София изследването. Фактът на забава на кръвната проба е съобразен от експертния екип при изготвяне на съдебната химикотоксикологична експертиза (л. 29-31, т. І д.п.), затова и резултатът е приблизителен, като обвинителната власт е инкриминирала по-ниската стойност и ненужно е упрекната от въззивната инстанция. Решаващият съд поначало може да не приеме експертно заключение, като изложи мотиви за това, но в случая експертизата е отхвърлена не поради качествата й, а заради неспазеното време по наредбата, което не се дължи на пропуск в работата на експертите; те са положили дължимите грижи да съобразят алкохолната концентрация към времето на деянието. Липсата на етикетиране на епруветките не води до съмнение в произхода на кръвната проба, защото съдът категорично е приел подсъдимия У. за водач на катастрофиралия автомобил, а изследваната от ВМА-София кръвна проба – за доброволно дадената от него. По този начин пропускът да се сложат етикетите следва да се преценява от гледище на това как това влияе върху извода за наказателната отговорност на подсъдимия, защото формалното неспазване на буквата на закона (наредба № 1/ 2017 г.) не всякога е съществено. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивна присъда № 114 от 23.06.2023 г., по в.н.о.х.д. № 2743/ 2023 г., по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, ХІІІ въззивен състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд за правилно приложение на материалния закон. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.