Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е      № 256   гр. София, 02 юни 2010г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори  април,  две хиляди и десета година, в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ВЕРОНИКА  ИМОВА                                          ЧЛЕНОВЕ :   КРАСИМИР  ХАРАЛАМПИЕВ                                                                          КЕТИ  МАРКОВА             при участието на секретаря  ИВАНКА  ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора   РУСКО  КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията   КЕТИ  МАРКОВА н. д. №  174/ 2010 година   Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на ВНОХД № 27/ 2009г., по описа на Софийски апелативен съд, отменяване на постановеното по същото дело, влязло в сила решение № 71 от 13. 05. 2009г., и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, на основание чл. 419, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. В искането за възобновяване на наказателното дело се поддържа, че в частта си за наказанието, атакуваното решение е постановено в нарушение на закона, и като резултат- наложеното наказание е явно несправедливо- отменителни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 3 НПК. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Осъденият И. С. И. поддържа, че искането на Главния прокурор е процесуално недопустимо, а по същество- и неоснователно, поради което счета, че същото следва да бъде оставено без разглеждане. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание, съобразявайки данните по делото, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на Главния прокурор на Република България е депозирано от надлежен орган, по смисъла на чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК, но на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е процесуално недопустимо. С първоинстанционната присъда № 35 от 13. 11. 2007г., по ВОХД № 2429/ 2007г., Софийският градски съд, наказателно отделение, 5 състав, е признал подсъдимия И. С. И., от гр. С., за виновен в това, че на 19. 01. 2007г., в гр. С., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, причинил смъртта на М. А. Ю. , като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия, поради което и на основание чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 2 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Оправдал е посочения подсъдим по обвинението в останалата му част. Осъдил е подсъдимия И. С. И. да заплати на П. М. Ю. и Р. Г. Ю. сумите от по 10 000 лв., ведно със законната лихва- за всяка от тях. Присъдил е разноски по делото, възложени в тежест на подсъдимия, както и държавна такса върху уважените граждански искове. С атакуваното въззивно решение, Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 8 състав, е изменил цитираната първоинстанционна присъда, като е оправдал подсъдимия за част от инкриминираните му нарушения по Наредба № 2/ 2004г., на основание чл. 55, ал. 1, т. 2,, б. „б” НК, е заменил наказанието „лишаване от свобода” с „пробация”- 250 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, за срок от две години, и е отменил приложението на чл. 66 НК. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Цитираното решение е постановено при второ по ред въззивно разглеждане на делото, след като с решение № 591 от 12. 01. 2009г., по н.д. № 638/ 2008г., ВКС на РБ, І н.о., е отменил предходния второинстанционен съдебен акт- присъда № 31 от 9. 06. 2008г., по ВНОХД № 80/ 2008г., на САС, наказателно отделение, 7 състав, с която, на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, първоинстанционната осъдителна присъда е отменена, а подсъдимият И, признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НК, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По жалба на подсъдимия И, срещу атакуваното с настоящото искане на Главния прокурор въззивно решение (по ВНОХД № 27/ 2009г.), е образувано редовно касационно производство по н.д. № 500/ 2009г. С решение № 556 от 18. 01. 2010г., постановено по същото дело, ВКС на РБ, ІІІ наказателно отделение, е изменил проверявания съдебен акт, отменявайки го в гражданско- осъдителната му част, прекратил е производството по гражданските искове, и е изменил наказанието „пробация” в частта за пробационните мерки, като е заменил наложените 250 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, със задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца,с периодичност от два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от шест месеца. Оставил е в сила решението в останалата му част. Съобразявайки данните по делото, настоящият съдебен състав прие, че липсва процесуално основание да разгледа искането по същество, по аргумент на ограничението, въведено с нормата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, предвид наличното произнасяне на ВКС по н.д. № 500/ 2009г., с цитираното решение № 556 от 18. 01. 2010г. Вярно е, че това решение е постановено в рамките на редовен касационен контрол, формално иницииран по жалба на подсъдимото лице, а не по протест на прокурора. В искането на Главния прокурор релевираните съществени нарушения на закона, довели до явна несправедливост на наложеното наказание, са аргументирани с неправилното приложение на чл. 55 НК, и незаконосъобразното определяне единствено на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК, без тези по т. 1 и 2, които по силата на чл. 42а, ал. 4 НПК са задължителни. В случая обаче касационното решение третира и разрешава по същество всички тези въпроси, поставени за първи път от участвалия в производството пред ВКС прокурор от ВКП, а понастоящем- и с искането на Главния прокурор. Видно от мотивите на касационния съдебен акт, произнасянето по вида и размера на наказанието, наложено на подсъдимия, имплицитно съдържа и безусловното съгласие на касационния съдебен състав с приложението на чл. 55 НК при неговата индивидуализация, възприето от Софийския апелативен съд, доколкото само в хипотезата на чл. 55, ал. 1, б. „б” НК, наказанието „лишаване от свобода” се заменява с „пробация”. Нещо повече, в окончателния си вид, след постановеното от ВКС изменение, същото по вид наказание- пробация, е останало с най- леките пробационни мерки, предвидени в закона (по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК), с които е заменена тази по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК, неправилно самостоятелно определена от апелативния съд. Казано с други думи, релевираното с настоящото искане нарушение на материалния закон, относно вида на приетите пробационни мерки, вече е отстранено от касационната инстанция, и в резултат- наказателноправното положение на осъденото лице е било облекчено. В този смисъл, недопустимо е въпросът за законосъобразността на наложеното наказание да бъде пререшаван отново в производството за възобновяване, на същото основание, след като той вече е бил решен окончателно от ВКС, действал като трета, редовна инстанция по делото, а нарушението на въззивния съд, обосновало искането на Главния прокурор- отстранено от него, съобразно контролните му правомощия в касационното производство. Обратният подход би означавал касационният съд да ревизира собствените си актове, което процесуалният закон принципно изключва. Не случайно законодателят е предвидил възобновяването като извънреден способ за проверка на влезлите в сила съдебни актове, само в случаите, когато те не са били проверени по касационен ред по протест или жалба на страната, която прави искането, и в чийто интерес се предлага отмяната. Това е така, защото поначало липсата на надлежно сезиране на ВКС в касационното производство изключва неговото произнасяне по същество. Тогава за страната, която не е упражнила процесуалното си право на жалба или протест, за да получи произнасяне, чрез което да защити своите права и законни интереси, или искането й е насочено срещу съдебен акт, принципно изключен от обхвата на редовния касационен контрол, възниква процесуалната възможност да поиска възобновяване на делото, за да постигне отстраняването на съществуващи нарушения на материалния и/ или процесуалния закон. Друг е въпросът, че искането за възобновяване би било основателно, само ако нарушенията на закона са съществени- чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Както вече се изтъкна, въпросът с приложението на чл. 55 НК е разрешен с обсъжданото касационно решение, чрез отстраняването на съществуващото тогава нарушение на закона, касаещо вида на пробационните мерки, определени с проверявания въззивен съдебен акт, визирано като основание и в искането за възобновяване на делото. Ето защо, в конкретния случай, в рамките на заявеното искане, с което е сезиран, липсва годен предмет за проверка по същество от ВКС в производството по възобновяване, при условията на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Предвид горните съображения ВКС намери, че искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е процесуално недопустимо, което препятства произнасянето по същество от настоящата инстанция. Това налага искането да бъде оставено без разглеждане, като се прекрати производството по н.д. № 174/ 2010г., по описа на ВКС, ІІІ наказателно отделение. Воден от изложените съображения, и по арг. на чл. 422, ал.1, т. 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 27/ 2009г., по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8 състав, отменяване на постановеното по същото дело решение № 71 от 13. 05. 2009г., и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, като ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по н.д. № 174/ 2010г., по описа на ВКС, ІІІ наказателно отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: