4 Р Е Ш Е Н И Е №186/26.11.2010 Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и десета година. ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА Емилия Василева при секретар С.СИМЕОНОВА и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията /председател/ Лидия Иванова Т. дело № 417/2009 г Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Б. строежи” ООД гр.Благоевград срещу решението на Софийски апелативен съд № 144/02.02.2009 год. постановено по т.д.№ 1111/2008 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното осъдително решение на Благоевградския окръжен съд № 17/15.02.2008 год. по т.д.№ 102/2006 год., апелативният съд е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу Община Б. иск за заплащане на сумата 271 905.52 лева-неизплатена стойност на извършени през 2002 год. строително-ремонтни работи на обект „М. път с.Добринище-хижа Г. Д.” по договор за възлагане на обществена поръчка, както и обективно съединения иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 101 012.90 лева, която претенция има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Жалбоподателят прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага съображения, че тълкувайки превратно, фактите по делото въззивният съд е направил извода за неоснователност на предявените искове, като е приел, че процесните правоотношения са възникнали в резултат на проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, регулирана от нормите на ЗОП, която не е завършена поради липсата на сключен договор между страните. Навеждат се доводи, че съдът неправилно е квалифицирал предявения иск като цена за извършени строително-ремонтни работи на договорно основание въпреки предложената от ищеца възможна правна квалификация като претенция за неоснователно обогатяване по ЗЗД. Ответникът по касация Община Б. не изразява становище по основателността на направените оплаквания и правилността на обжалваното решение. С определение № 459/16.07.2010 год. на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Прието е, че решението съдържа произнасяне по процесуален въпрос свързан с правната квалификация на главния иск, който въпрос е от съществено значение за изхода на спора и е решен от апелативния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал.2 ГПК приема следното: С обжалваното решение, след отмяна на първоинстанционното осъдително решение, апелативният съд е отхвърлил предявеният иск за заплащане на сумата 271 905.52 лева, представляваща стойност на извършени от ищеца строително-ремонтни работи на обект от общинската пътна мрежа, както и претенцията за мораторна лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на 101 012.90 лева, която има акцесорен характер и е в зависимост от изхода на спора досежно главницата. За да мотивира извода си за неоснователност на главния иск съдът е приел, че с оглед твърденията на ищеца за възникване на договорни правоотношения в резултат на проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, в която ищецът е бил класиран на първо място, този иск намира правното си основание в разпоредбите на Закона на обществените поръчки действувал към момента на възникване на спорното правоотношение. Прието е също, че тъй като процедурата по ЗОП не е приключила с договор между страните, съдържащ съществените елементи на договора за изработка по ЗЗД, към която уредба препраща чл.17 ал.1 ЗОП /отм./ ищецът не може да претендира стойността на извършените СРР на договорно основание, а само като обезщетение по правилата на извъндоговорните източници на задължения. Така постановеното решение е неправилно. Основателни са оплакванията изложени в касационната жалба на ищеца относно дадената от съда погрешна правна квалификация на предявения иск. По поставения съществен процесуален въпрос в постоянната си непротиворечива съдебна практика ВКС приема, че ищецът е длъжен в исковата си молба да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В този смисъл е т.5 от ППВС № 6/21.02.1979 г., както и р. № 51/07.04.2009 г. по т.д.№ 623/2008 г. на ВКС-ТК, ІІ т.о.; р. № 164/14.01.2010 г. по т.д.№ 764/2008 г. на ВКС-ТК, ІІ т.о. р. № 176/03.11.2010 г. по т.д.№ 118/2010 г. на ВКС-ТК, ІІ т.о. и др.постановени при действието на новия ГПК, представляващи задължителна съдебна практика съгласно т.2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГК на ТК на ВКС. Видно от данните по делото, в хода на производството пред двете инстанции ищецът никога не е твърдял, че отношенията му с ответника се основават на договор, сключен по реда на ЗОП, тъй като такъв договор липсва. Изрично в исковата молба се посочва, че дружеството което е определено за изпълнител на обекта след проведена процедура за възлагане е предприело действия по извършването на ремонта и асфалтирането със собствени машини, работна ръка и материали без наличието на сключен писмен договор за обществена поръчка. В обстоятелствената част на исковата молба излага, че отношенията му се основават на устно възлагане на процесните СРР от кмета на Община Б. и фактическото им извършване и приемане от представители на ответника. Твърди се, че тези фактически действия не се регламентират от ЗОП, а от нормите на ЗЗД. В тази връзка в писмената си защита пред първоинстанционния съд е поискал в случай, че съдът приеме за установено липсата на договорна връзка между страните, искът да бъде квалифициран и разгледан на основание правилата за неоснователно обогатяване. В противоречие с посочените фактически данни и цитираната задължителна съдебна практика в обжалваното решение е прието, че предявеният иск намира правното си основание в разпоредбите на ЗОП /обн.в Д.в.бр. 56/1999 г., впоследствие отменен/ и тъй като не е осъществен докрай смесеният фактически състав-процедурата не е приключила със сключен писмен договор за възлагане на обществена поръчка между страните, претенцията за заплащане стойността на извършените строително-ремонтни работи е отхвърлена като неоснователна. В случая, въпреки че изложените в исковата молба фактически основания, от които ищецът черпи правата си сочат на претенция за неоснователно обогатяване, предвид липсата на валидно сключен договор по ЗОП, квалифицирайки погрешно иска като претенция за заплащане цена за извършена работа на договорно основание, въззивният съд е разгледал и разрешил спора на непредявено правно основание. С оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да даде защита на нарушеното материално право в рамките и по начина поискани от ищеца, което в случая не е направено. Ето защо, обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила-основание за отмяна по чл.293 ал. 2 във вр.с чл.281 т.3 ГПК. Както вече беше посочено, съдът не е обвързан с дадената от страната правна квалификация. Той, обаче, е длъжен да квалифицира претенцията въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. Ако счете, че тези обстоятелства са недостатъчни или неясни, съдът е следвало да задължи ищеца да уточни обстоятелствата, на които основава иска си. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено, а делото-върнато на Софийски апелативен съд за разглеждане на предявения иск по чл.59 ЗЗД предвид липсата на валидно сключен договор по ЗОП между ищеца и Община Б.. Това се налага на основание ал.3 на чл.293 ГПК предвид необходимостта от извършване на следващи процесуални действия във връзка с установяване, включително и чрез назначаване на съответна експертиза, конкретният размер на дължимото обезщетение при съпоставяне на сумите между обедняването и обогатяването съобразно правилата предвидени в т.4 и т. 5 на ППВС № 1/28.05.2979 год. Мотивиран от горното съставът на второто отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Софийски апелативен съд, Т. отделение, 5 състав № 144/02.02.2009 год. постановено по т.д.№ 1111/2008 год. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: