7 Р Е Ш Е Н И Е № 286 С.,07.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калнова гражданско дело № 1242 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. К., И. К. К.,Р. И. К.,М. И. К. и А. И. К. срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд, постановено на 22.07.2009г. по гр.д.№166/2008г. С определение №161/19.02.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса за настъпването на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план с оглед разпоредбите на §6,ал.2,§8 и §9 ПЗР ЗУТ, включително и за дворищнорегулационен план,одобрен при действието на ЗПИНМ/отм./ и с оглед даденото в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС тълкуване на понятието “приложена регулация”. К. поддържат на първо място,че обжалваното решение е недопустимо,тъй като подадената срещу постановеното от първоинстанционния съд въззивна жалба е просрочена,както и по съображения,че доколкото спорната част от имота се владее от тях,то не е налице правен интерес от предявяването на установителен иск за признаване правото на собственост. Излагат и съображения,че обжалваното решение е неправилно,тъй като въззивният съд е изложил съображения въз основа на извършена служебна проверка за делбено дело, водено в Районен съд-Тетевен и е приел,че имотът е бил придобит по давност още от наследодателя на ищците съобразно действието на чл.181,ал.1 ЗТСУ/отм./,а нотариалният акт от 1998г. само е отразил този факт. Поддържат,че неправилно е прието,че регулацията е приложена, след като не е установено придадената към имота на ищците част от съседен имот да е била завзета,нито дължимото обезщетение за тези части да е било изплатено. Излагат съображения,че приложение следва да намери разпоредбата на §6,ал.2 и ал.4 ПР на ЗУТ,както и §8 ПР на ЗУТ,като неправилно въззивният съд не е съобразил становищата в изслушаните по делото експертизи,че регулацията не е приложена. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен като им бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответниците по касационна жалба А. С. А.,Р. С. И. и Р. С. А. не изразяват становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: А. С. А.,Р. С. А. и Р. С. И. са предявили иск за признаване за установено,че като наследници на С. А. И. са собственици на УПИ * в кв.* по плана на [населено място],общ.Т. с площ от 475кв.м.,заедно с построените в него сгради и на УПИ ІІ-* в кв.* по плана на селото от 360кв.м. С обжалваното решение Ловешкият окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е признал за установено по отношение на К. И. К.,И. К. К.,М. И. К.,Р. И. К. и А. И. К. правото на собственост на А. С. А.,Р. С. А. и Р. С. И. върху УПИ с площ от около 360кв.м.,съставляващо парцел *,пл.№* в кв.* по плана на [населено място] и на УПИ от около 475кв.м.,съставляващо парцел * в кв.*по плана на същото село. Прието е А. С. И.,Р. С. И. и Р. С. И. като наследници на С. И. се легитимират като собственици на процесните имоти-имот пл.№*с площ от 1.5 дка е принадлежал на К. И.,а след неговата смърт е поделен между наследниците му и имотите са били владени по регулационните граници от техния дядо А. А. А.,който е изплатил дължимите суми за уравнение на дяловете на сестрите си. Поради това е прието,че независимо от липсата на данни относно факта кога и как са изплатени сумите,представляващи стойността на придаваемите места,вещнопрехвърлителното действие по отношение на тях е настъпило по силата на самия план с оглед разпоредбите на чл.39,ал.2 ЗПИНМ/отм./ и чл.110 ЗТСУ/отм./. Прието е,че владението на имотите не е започнало с одобряването на регулационния план от 1963г.,а преди това от наследодателите и към момента на приемане на ЗТСУ /01.06.1973г./ наследодателите на А. С. И.,Р. С. И. и Р. С. И. са били собственици на процесните парцели като правото на собственост върху реалната част се е преобразувало в собственост върху отредения парцел,а дворищнорегулационните граници определят площта на имота и настъпва вещно-отчуждителното действие на плана за придаваемите към парцелите други части. Прието е,че се касае за приложен регулационен плат от 1963г.,тъй като имотите не само са заети,но и са владяни повече от 10 години след това заемане. Прието е,че разпоредбите на §8 и 9 ПР на ЗУТ не следва да се прилагат,тъй като не са налице изискванията на чл.14 и чл.19 ЗУТ. По въпроса за настъпването на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план с оглед разпоредбите на §6,ал.2,§8 и §9 ПЗР ЗУТ, включително и за дворищнорегулационен план,одобрен при действието на ЗПИНМ/отм./ и с оглед даденото в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС тълкуване на понятието “приложена регулация” настоящият състав приема следното: В ТР №3/28.03.2011г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№3/2010г. е прието, че с изтичането на сроковете,посочени в §8,ал.1 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила,но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулацинони парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично,без да е необходимо провеждането на административна процедура по §8,ал.1,изр. 2 ПР на ЗУТ/сега §8,ал.2 ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Това разрешение обаче намира приложение само ако към датата на влизане в сила на ЗУТ последният действащ регулационен план не е бил приложен. А доколкото установените в §6 ПР на ЗУТ правила обвързват по-нататъшното действие на приетите преди влизането му в сила дворищнорегулационни планове с обстоятелството дали към момента на влизане на закона в сила регулацията е била приложена, то при извършването на преценката за регулационния статут на определен имот,вкл. и за отчуждителното действие на приетите преди влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове следва да се има предвид даденото в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС тълкуване на понятието “приложена регулация”. Преценката дали регулацията е била приложена при действието на ЗТСУ/отм./ следва да бъде извършена към момента на влизане в сила на ЗУТ,а не само при наличието на последваща промяна в регулационния план, доколкото съгласно §8,ал.1 ПР ЗУТ само приложените към момента на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове запазват действието си. Съгласно дадените в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС разяснения,при изменение на плана при условията на чл.32,ал.1,т.2,4 и 5 ЗТСУ се предвижда връщане към имотните граници до регулацията при изработване на новия план,ако не са изминали десет години от заемане на придадения имот по дворищнорегулационния план,т.е. ако са изтекли повече от 10 години от заемането на придадения имот, планът трябва да се счита приложен,което пък представлява пречка за неговото изменение. Това становище досежно понятието “приложена регулация” следва да бъде възприето и в хипотеза,при която към датата на влизане в сила на ЗУТ дължимото обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е било изплатено,но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години. В този случай разпоредбата на §8,ал.1 ПР на ЗУТ не намира приложение и се счита,че придаването на тези части по силата на дворищнорегулационния план получава значение на безусловно придобивно основание и последиците от отчуждителното действие на регулационния план се стабилизират. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон. Неоснователни са доводите на касаторите,че подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба е просрочена,а обжалваното решение е недопустимо. Проверката по допустимостта на въззивната жалба е извършена от първоинстанционния съд при нейното постъпване и надлежно е отразено,че първоначално на страните е изпратен препис само от диспозитива на първоинстанционното решение,като след установяване на този пропуск е разпоредено повторно връчване на решението и от момента на това връчване следва да се брои предвиденият в ГПК срок за обжалване. Тези съображения напълно се споделят от настоящия състав. Неоснователни са и доводите за липса на правен интерес от предявяване на установителен иск. С оглед изложените в исковата молба твърдения за начина,по който е оспорено правото,по отношение на което се търси съдебна защита,правилно съдът е приел,че е налице правен интерес от предявяване на установителен иск. Доводите на касаторите са основани на данни,съдържащи се в показанията на част от разпитаните по делото свидетели,въз основа на които съдът може да извърши преценка за основателността,но не и за допустимостта на предявения иск. Неоснователно е оплакването,че съдът е извършвал служебни проверки с цел установяване на факти извън допустимите служебно извършвани действия по движение и приключване на делото по смисъла на чл.7 ГПК. На първо място следва да се отбележи,че съдът не е извършвал служебна проверка с цел установяване на относими към спора факти. Фактът,че преди 40-50 години наследниците на К. И. са извършили делба е приет за установен въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели,т.е. въз основа на преценка на доказателства,които съдът е бил длъжен да обсъди. Посредством служебно извършената проверка,при която съдът е установил,че действително е имало образувано гражданско дело №120/1971г. в Тетевенския районен съд за съдебна делба,заведено от З. К. И. и други против У. К. И.,преобразувано в гр.д.№54/1972г.,само е потвърдено извършването на делбата. Именно въз основа на показанията на свидетелите е прието,че процесните имоти са били предоставени на дядото на ответниците по касационна жалба от неговите балдъзи,а той е установил фактическата власт върху тези имоти, което пък е обосновало наличие на основание за придобиване на собствеността по силата на изтекла придобивна давност,отразено в съставения на 27.03.1998г. нотариален акт №*,том *,н.д.№*. Правилно е прието от въззивния съд,че след като имотите са били заети и владяни в границите,определени от регулационния план,повече от 10 години,то отчуждителното действие на регулацията е настъпило. Изводът за придобиване право на собственост от страна на предявилите иска лица не е основан на вещнопрехвърлителния ефект на извършената между наследниците на К. И. съдебна делба-съдът е приел,че процесните имоти са били предоставени на А. А. след делбата и придобити по давност,каквото е и соченото при предявяване на иска придобивно основание. Въз основа на извършена в съответствие с установените в процесуалния закон правила преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели въззивният съд правилно е приел,че продължилото повече от 10 години владение сочи на завземане на имотите,а оттам и на стабилизиране на последиците от отчуждителното действие на регулационния план,като в случая разпоредбата на §6,ал.2 ПР ЗУТ не намира приложение и обстоятелството дали е било извършвано плащане на обезщетение за придадените по регулация части от съседни имоти е ирелевантно. Неоснователно е позоваването на касаторите на изразеното от вещите лица становище,че регулацията не е приложена. Въпросът дали дворищнорегулационният план е приложен или не е правен. Компетентен да извърши преценка дали и кога дворищната регулация следва да се приеме за приложена е решаващият спора съд,който основава тази свой извод на цялостен анализ на всички събрани по делото доказателства /вкл. и на изслушаните експертизи/ и преценка на правните последици от осъществяването на определени,имащи значение за спора факти. Преценката на правните последици и на обстоятелството кои от установените по делото факти следва да бъдат ценени принадлежи единствено на съда. Неоснователни са и наведените от касаторите доводи,че местонахождението на оградата в имота сочи,че придадените по регулация части към процесните УПИ не са били завзети. Правилно въззивният съд е основал извода си за завземане на придадените части както на показанията на разпитаните по делото свидетели,така и на заключенията на изслушаните по делото експертизи,като от графичните изображения на имотите на приложените към експертизите скици е видно,че придадените части от имот пл.№* се намират откъм улицата,а не от страната, граничеща с УПИ *,а твърдението,че частта откъм улицата е завзета не е оспорено,нито опровергано и не се поддържа в тази част от имота и понастоящем да съществува ограда,различна от уличнорегулационната линия. Освен това доколкото от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза от 15.06.2003г. е установено,че понастоящем оградата между УПИ * и УПИ * е на регулационната линия и не е установено да е била премествана,правилно съдът е приел,че всички придадени части са били завзети. Действително в обжалваното решение са изложени и съображения, че вещнопрехвърлителното действие настъпва по силата на самия дворищнорегулационен план,но значението на тези съображения следва да бъде преценено с оглед на последващите изводи за обвързаността на стабилизирането на това вещнопрехвърлително действие с завземането на придадените части и владението им в продължение на повече от 10 години, преценено и с оглед предвижданията на §8 ПР на ЗУТ. И след като придадените по регулация части от имот пл.№* към УПИ * и УПИ * са били завзети и владяни повече от 10 години до влизане в сила на ЗУТ,правилно въззивният съд е приел,че дворищнорегулационният план от 1963г. по отношение на тези имоти е приложен. С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Ловешкия окръжен съд, постановено на 22.07.2009г. по гр.д.№ 166/2009г. Председател: Членове: