РЕШЕНИЕ № 247 София, 13 юли 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четвърти май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1974 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд от 30.09.2009 г. по гр.д. № 690/2009 в частта, която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за дължимостта на обезщетение поради незаконно уволнение, когато работникът е започнал друга по-нископлатена работа за по-кратък период в рамките на 6-месечния сок след уволнението. По поставения въпрос, Върховният касационен съд намира, че Съгласно чл. 225 КТ при незаконно уволнение работникът има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за вреди за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Когато работникът е останал без работа през целия 6-месечен период, обезщетението се дължи в пълен размер. Ако за част от времето работникът е бил без работа, но по-късно е започнал по-ниско платена работа, за периода на безработицата се дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение, а за следващия период – разликата в заплатите. В този случай работникът е ограничил вредите си, поради което му се дължи по-малко обезщетение, но обезщетението се намалява само дотолкова, доколкото работникът е успял да ограничи вредите си. Когато следващото трудово правоотношение е прекратено преди изтичането на 6-месечния срок по чл. 225 КТ, последиците от прекратяването могат да бъдат различни, тъй като работодателят дължи обезщетението по чл. 225 КТ само доколкото вредите са в причинна връзка с извършеното от него уволнение. Така например ако работникът сключи последващ срочен трудов договор със срок, който изтича в рамките на 6-месечния срок по чл. 225. Работодателят, извършил незаконното уволнение дължи обезщетение в пълен размер до сключването на последващия договор, разликата в заплатите за времето на действието на последващия договор и пълно обезщетение за времето след прекратяване на последващия договор да изтичането на 6-месечния срок. И в този случай работникът е успял да ограничи вредите си и съответно обезщетението му следва да бъде намалено, но само доколкото той е успял. Ако работникът сключи последващ договор без срок и този договор бъде прекратен преди изтичането на 6- месечния срок по чл. 225 КТ, работодателят, извършил незаконното уволнение дължи обезщетение в пълен размер до сключването на последващия договор и разликата в заплатите, но не само за времето на действието на последващия договор, но и до края на 6-месечния срок. Обезщетение в размера на брутното трудово възнаграждение по последващия договор той не дължи, тъй като безработицата след прекратяването му не е в причинна връзка с неговото уволнение. Последиците от прекратяването на последващия договор се уреждат в зависимост от отношенията между работника и последващия работодател (вж. и решение № 944/07.12.2009 на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение по гр.д. № 5022/2008). При прекратяването на последващия трудов договор може да са изплатени обезщетения от последващия работодател и работникът да е получил обезщетения при безработица, които не подлежат на връщане поради отменяването на предходното уволнение. В такъв случай той ограничава вредите си в по-голяма степен и това има значение за определянето на обезщетението му от първоначалния работодател. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че обезщетение за незаконно уволнение се дължи само за един месец, тъй като след това ищецът е започнал работа при друг работодател. Правилно въззивният съд е приел, че ответникът не дължи обезщетение по чл. 225 КТ за времето след прекратяването на последващото трудово правоотношение, тъй като то е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ и за последиците от това прекратяване би отговарял последващият работодател. Първоначалният работодател отговаря за времето на безработица след прекратяване на последващо трудово правоотношение, само когато това правоотношение е възникнало за определен срок или за извършването на определена работа и е прекратено преди изтичането на 6-месечния срок по чл. 225 КТ. По делото не се поставя въпрос за разлика в заплатите, тъй като в исковата молба не се твърди трудовото възнаграждение по последващия трудов договор да е било по-ниско нито са представени доказателства за неговия размер. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски в касационното производство не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Русенския окръжен съд от 30.09.2009 г. по гр.д. № 690/2009 в частта, която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.