Р Е Ш Е Н И Е №. 4 гр. София, 06.03.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1168 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. Г. и Г. И. Г. срещу решение №71 от 08.01.2018 г., по в.гр.д.№2812/2017 г. на САС. С решението в обжалваната част след частична отмяна на решение от 04.04.2017 г. по гр.д.№11229/2015 г. на СГС е отхвърлен предявеният от Г. И. Г. срещу ЗАД „Алианц България” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 35 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Н. С., потвърдено е решение от 04.04.2017 г. по гр.д.№11229/2015 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от В. А. Г. и Г. И. Г. срещу ЗАД „Алианц България” АД искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 35 000 лв. до пълните предявени размери от по 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Н. С. и частично е отменено и потвърдено първоинстанционното решение по отношение разноските пред първата инстанция, като е разпределена и отговорността за разноски пред въззивната инстанция. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Поддържа се, че изводите на въззивния съд относно липсата на активна материална легитимация на ищеца Г. И. Г., наличието на съпричиняване от страна на пострадалия и размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на сина й, са в нарушение на материалния закон и необосновани. Навеждат се доводи, че липсата на осиновяване на отгледаното от ищеца дете, е от значение за съдържанието, но не и за основанието на деликтното вземане, като въззивният съд не е взел предвид наличието на доказателства, че не е налице виновно поведение или каквото и да е нарушение на правилата по ЗДвП от страна на починалия и не е съобразил в достатъчна степен всички критерии за определяне на присъденото обезщетение като справедливо, според дадените с ППВС №4/68 г., задължителни за съдилищата разяснения. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в посочената част и уважаване на предявените искове в пълен размер, както и присъждане на направените разноски при разглеждане на делото във всички инстанции. Ответникът по касация ЗАД „Алианц България” АД заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение №617 от 25.10.2018 г., решението в обжалваната част е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите: 1. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. 2. Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на пострадалата. Посочил е, че спорни въпроси във въззивното производство, са тези относно размера на обезщетението, предназначено да възмезди страданието, понесено от ищцата, чиято легитимация като увредено лице е призната от първоинстанционния съд, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението по същество се оспорват от ищцата като необосновани, относно легитимацията на ищеца да търси обезщетение, оспорена още в срока за отговор на исковата молба, с възражения, че той не е баща на загиналия и не го е осиновил и относно доказан ли е принос на пострадалия към вредоносния резултат и в какво се изразява този принос, също релевиран в срока за отговор на исковата молба. Отчитайки стреса от настъпилата при трагични обстоятелства внезапна смърт на сина на ищцата, степента на преживените от майката негативни емоции, скръбта от загубата, вкл. и обстоятелството, че майката ще продължи да изпитва и в бъдеще страдание от загубата на сина си, въпреки, че се е „примирила” с нея, както и действителното фактическо съдържание на отношенията между пострадалия и търсещата обезщетение за неимуществени вреди /въпреки забавеното си развитие, майката е била привързана и грижовна към сина си, също страдал от умствена изостаналост и нуждаел се от съответен надзор, с когото са живели заедно преди смъртта му/, но и обективно дългия период от време, през който майка и син са били разделени поради настаняването на последния в специални социални домове, въззивният съд е намерил, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за понесените от ищцата болки и страдания по повод загубата на сина й възлиза на 70 000 лв. По отношение съпричиняването на вредоносния резултат, разглеждайки конкретния фактически принос на пострадалия към вредоносния резултат – пострадалият се е намирал се по средата на пътната лента, в тъмната част на денонощието, при условия на ограничена видимост поради атмосферните условия, изложен на изключителен риск за живота и здравето си, въззивният съд е достигнал до извод, че липсата на базисни психични възможности у пострадалия да разбира и ръководи постъпките си, не рефлектира върху приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а пострадалият несъмнено е допринесъл за настъпването на травматичните си увреждания и има равен фактически принос за настъпване на установените телесни увреждания. Във връзка с легитимацията на ищеца да търси обезщетение, въззивният съд се е позовал на ППВС №5/1969 г., според което право на обезщетение на неимуществени вреди е признато и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, но тъй като в случая освен, че пострадалият е бил на почти на 36 години към датата на смъртта си, до навършването на пълнолетие няма данни да е поискано осиновяването му, е счел, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалия. По въпроса за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана константна, в т.ч. и задължителна съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн. др./, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, резултат от причинена смърт, от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди - следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Отговор на въпроса кои са лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, е даден в Тълкувателно решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че с Постановление №5/24.11.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, като включването на посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете и е справедливо, при установени действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение. Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход. Въззивното решение е постановено в отклонение с цитираната задължителна практика по тълкуването на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както поради неотчитането от въззивния съд в тяхната цялост на визираните по-горе критерии за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди, така и поради изводите на съда, отричащи по принцип активна материално правна легитимация на ищеца. В този смисъл и тъй като в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. С влязла в сила присъда по н.о.х.д. №123/2015 г. на ОС Силистра, И. В. И. е признат за виновен в това, че на 27.10.2014 г. при управление на МПС - л.а. „Рено Сафран” е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и непредпазливост е причинил смъртта на С. Н. С. - престъпление по чл.343а, ал.1, б.„б”, вр. чл.343, ал.1, б.„в”, вр. чл.342, ал.1 от НК. Гражданската отговорност на И. В. И. е била застрахована при ответното дружество с договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, като ищцата е майка на починалия в резултат на ПТП, а ищецът е нейн съпруг. Установява се от приетите по делото САТЕ, че процесното ПТП е настъпило на 27.10.2014 г. около 18.00 ч. в тъмната част на денонощието, на път, състоящ се четири ленти - по две във всяка посока, разделени по средата с двойна непрекъсната линия, като пътните платна са били мокри от валящия в момента силен дъжд. Лекият автомобил „Рено Сафран” се е движил в дясната лента, а пострадалият пешеходец – приблизително на около 2,7 м от десния край на пътното платно, срещу движението на автомобила, при наличие на затревен мокър банкет, за който не е съществувала пречка да бъде използван. Причините за ПТП са закъсняла реакция на водача за аварийно спиране и навлизане на пешеходеца навътре на пътното платно. През 1996 г., роденият на 09.12.1976 г. С. Н. С., е бил поставен под пълно запрещение, като за негов настойник е определен ищецът – съпруг на майка му, а за заместник е определена майката ищца. Според заключенията на назначените по делото СПЕ, пострадалият е страдал от умствена изостаналост в умерена степен, която се характеризира с промени в мисленето, двигателната активност, практическите умения, паметта, вниманието, училищните и социални умения, със забавено развитие на речта, липса на възможност за формиране на представи за време, пространства и числа, с изоставящи двигателна активност, координацията и фините движения, като към момента на ПТП не е разбирал свойството и значението на действията си и поведението си, и не е могъл разумно да ги ръководи; при по-сложни рискови за живота и здравето му ситуации не би могъл да се справи и да предприеме адекватни действия. Ищцата страда от вроден интелектуален дефицит с коефициент на интелигентност в границите на лека умствена изостаналост - синдром на вродено или придобито в ранното детство изоставане на интелекта с нарушение при формирането на когнитивните, социални и други умения, като при нея са налице промяна на паметовите функции и вниманието, мисленето е на ниско абстрактно ниво, оценъчните възможности са значително занижени, социалните умения са ограничени до елементарни социални дейности, реакциите и поведението са предимно на емоционално ниво, поради наличие на паметово-интелектуална непълноценност, но ищцата е можела с помощта на съпруга си да се грижи за сина си и въпреки интелектуалния дефицит, емоционалният резонанс е съответен на преживяната тежка психотравма и тя осъзнава напълно загубата на сина си, като е способна да изпитва и изпитва чувство на скръб и болка от неговата смърт. Установява се от показанията на разпитаните по делото свидетели, че пострадалият е бил на около две години и половина, когато ищците са се събрали да живеят заедно, а при навършване на седемгодишна възраст е бил преместен в специално социално заведение, където останал до към 13-14 си година. От удостоверение от Дом за възрастни с умствена изостаналост в [населено място] е видно, че пострадалият е бил настанен в посочения дом на 08.05.1997 г. и е напуснал по настояване на настойника му Г. Г. на 20.07.2006 г., като за периода е бил в домашен отпуск два пъти през 2004 г., съответно за 32 и 30 дни и един път през 2006 г. – за 30 дни. От свидетелските показания се установява също така, че докато е бил настанен в социални заведения, ищците са провеждали свиждания с пострадалия и са го взимали за ваканции и почивни дни. Ищците отглеждали и полагали грижи за пострадалия, а ищецът Г. го приемал повече от родител, като смъртта била неочаквана и двамата ищци изпаднали в неадекватно състояние – липсвал им, говорели за него, ходели на гробища и плачели. Въз основа на изложените факти, настоящият състав на ВКС приема, че и ищецът е активно материално легитимиран по предявения иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. §22 от ПЗР на КЗ, тъй като с оглед конкретните установени по делото обстоятелства, отглеждането, осъществявано от ищеца по отношение на пострадалия още от най-ранна детска възраст, е било трайно и е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, като както бе посочено, обстоятелството дали са били предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход, е без значение. От друга страна по делото се установи, че ищците са били силно привързани към пострадалия, заемал пълноценно място в живота им /независимо от установените по делото възможности за възприемане, поведенчески реакции и социални умения на ищцата и пострадалия, обусловени от вродените им заболявания/, като при отчитане възрастта на починалия към момента на произшествието, наличието на посочените по-горе периоди, през които е бил настанен в социални домове, промяната в здравословното и емоционално състояние на ищците, в резултат на процесния деликт и причинените им душевни болки, мъка и страдание от загубата, а така също и предвид застрахователните лимити към момента на ПТП/, настоящият състав намира, че паричният еквивалент на понесените от ищците неимуществени вреди, причинени от смъртта на С. Н. С., възлиза на сумата от по 80 000 лв. С оглед установеното по делото движение на пострадалия пешеходец по средата на пътното платно /в този смисъл е без значение наличието или липсата на използваем крайпътен банкет/, в тъмната част на денонощието, при условия на ограничена видимост поради атмосферните условия, изложен на изключително висок риск за живота и здравето, настоящият състав намира, че в случая е налице доказан конкретен обективен принос на пострадалия за настъпване на ПТП /невъзможността към момента на ПТП, пострадалият да разбира или да ръководи действията си, не влияе върху приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД/, като извършените действия са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, а конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес, води до извод, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, е равен на приноса на водача на МПС, а обезщетението за неимуществени вреди е в размер на по 40 000 лв. за всеки от ищците. В светлината на изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в частите му: с която след частична отмяна на решение от 04.04.2017 г. по гр.д.№11229/2015 г. на СГС е отхвърлен предявеният от Г. И. Г. срещу ЗАД „Алианц България” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 35 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Н. С.; с която е потвърдено решение от 04.04.2017 г. по гр.д.№11229/2015 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от В. А. Г. и Г. И. Г. срещу ЗАД „Алианц България” АД искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 35 000 лв. до сумата от 40 000 лв.; с която е отменено решение от 04.04.2017 г. по гр.д.№11229/2015 г. на СГС в частта, с която на основание чл.38а от ЗА в полза на представителя на ищците е присъдено адвокатско възнаграждение над сумата от 1 465 лв. и в частта, с която на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на СГС са присъдени разноски над сумата от 1 475 лв.; с която е потвърдено решение от 04.04.2017 г. по гр.д.№11229/2015 г. на СГС в частта, с която В. А. Г. и Г. И. Г. са осъдени да заплатят на ЗАД „Алианц” АД разноски над сумата от 1315.57 лв.; с която Г. И. Г. е осъден да заплати на ЗАД „Алианц” АД разноски за въззивната инстанция над сумата от 586.67 лв., като в останалата му обжалвана част, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса в размер на още 400 лв., по сметка на САС, държавна такса в размер на още 200 лв. и по сметка на ВКС държавна такса в размер на 900 лв. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищците на основание чл.38а от ЗА сумата от 1004 лв. за производството пред въззивната инстанция и сумата от 1004 лв. за производството пред ВКС. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №71 от 08.01.2018 г., по в.гр.д.№2812/2017 г. на САС в частите му: с която след частична отмяна на решение от 04.04.2017 г. по гр.д.№11229/2015 г. на СГС е отхвърлен предявеният от Г. И. Г. срещу ЗАД „Алианц България” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 35 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Н. С.; с която е потвърдено решение от 04.04.2017 г. по гр.д.№11229/2015 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от В. А. Г. и Г. И. Г. срещу ЗАД „Алианц България” АД искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 35 000 лв. до сумата от 40 000 лв.; с която е отменено решение от 04.04.2017 г. по гр.д.№11229/2015 г. на СГС в частта, с която на основание чл.38а от ЗА в полза на представителя на ищците е присъдено адвокатско възнаграждение над сумата от 1 465 лв. и в частта, с която на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на СГС са присъдени разноски над сумата от 1 475 лв.; с която е потвърдено решение от 04.04.2017 г. по гр.д.№11229/2015 г. на СГС в частта, с която В. А. Г. и Г. И. Г. са осъдени да заплатят на ЗАД „Алианц” АД разноски над сумата от 1315.57 лв.; с която Г. И. Г. е осъден да заплати на ЗАД „Алианц” АД разноски за въззивната инстанция над сумата от 586.67 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България” АД[ЕИК] да заплати на В. А. Г. [ЕГН] на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. §22 от ПЗР на КЗ, допълнително сумата от 5 000 лв. /разликата между сумата от 35 000 лв. до сумата от 40 000 лв./, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Н. С., ведно със законната лихва от 03.11.2014 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България” АД[ЕИК] да заплати на Г. И. Г. [ЕГН] на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. §22 от ПЗР на КЗ сумата от 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Н. С., ведно със законната лихва от 03.11.2014 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България” АД[ЕИК] да заплати по сметка на СГС, държавна такса в размер на още 400 лв., по сметка на САС, държавна такса в размер на още 200 лв. и по сметка на ВКС държавна такса в размер на 900 лв. ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България” АД[ЕИК] да заплати на адвокат Вихър Й. А. от САК, [ЕГН], на основание чл.38а от ЗА, сумата от 1004 лв. за производството пред въззивната инстанция и сумата от 1004 лв. за производството пред ВКС. ОСТАВЯ В СИЛА решение №71 от 08.01.2018 г., по в.гр.д.№2812/2017 г. на САС в останалата обжалвана част. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.