5 Р Е Ш Е Н И Е № 149 София, 05.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА К. ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ И. Емилия Василева при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 1031/ 2009 година Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на жалба на “Д” АД - гр. София срещу Решение № 239 от 30.VІ.2009 г. по гр.д. № 396/ 2009 г. на Р. окръжен съд, с което е отменено Решение № 24 от 17.ІІІ.2009 г. по гр.д. № 2289/ 2008 г. на Р. районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на К. В. И. - от гр. Бяла срещу “д” АД - гр. София за обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 7.ХІІ.2006 г. ПТП с тов.авт.”Шкода М.”, д.к.№Н3318АК, за сумата 10 717 лв. и е постановено друго, с което за тази сума искът е уважен, със законната лихва, и решението е оставено в сила в останалата обжалвана от ищцата част. Касационната жалба е срещу решението в частта, с която искът е уважен за 10 717 лв., с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят излага, че съдът не е извършил самостоятелна преценка на доказателствата, не е изложил мотиви защо лимитната отговорност на застрахователя е без значение за спора и защо се позовава на “постоянната практика на ВКС, изразена с Р.№ 238/ 2008 г. на ІІ ГО”, което решение е неприложимо. Жалбоподателят сочи, че въззивният съд е игнорирал броя на увредените по см. на чл. 265 КЗ общо 68 лица, лимитът на отговорността по застрахователната полица, изчерпването на застрахователната сума при справедливото й разпределение между правоимащите, като по см. на чл. 267 ал. 3 КЗ общият размер на застрахователните обезщетения не може да надхвърля определената по договора застрахователна сума 1 000 000 лв., за установяването на които обстоятелства са били събрани многобройни доказателства, игнорирани от съда и по които липсват каквито и да било фактически и правни аргументи. Жалбоподателят прави оплакване, че съдът не се е съобразил с практиката на ВКС, изразена в представените съдебни актове, за отговорност на застраховател при повече увредени лица, с извършеното от Централната застрахователна медицинска комисия на “ДЗИ - Общо застраховане” АД за установяване броя на увредените лица, за условията за ангажиране отговорността на застрахователя и за определените обезщетения. Сочи, че съдът не е съобразил чл. 273 ал. 1 КЗ и чл. 16 от Наредба № 24/ 2006 г. за задължителното застраховане, даващи право на застрахователните медицински комисии да определят застрахователните обезщетения за неимуществени вреди, както и проведената по молба на ищцата процедура, като всички обезщетения са определени съобразно практиката на ВКС, като са редуцирани с 64.28% на основание отношението на дължимите обезщетения 1 553 000 лв. и договорената застрахователна сума 1 000 000лв. - така определеното по справедливост 30 000 лв. обезщетение на ищцата, е редуцирано на 19 283 лв. Жалбоподателят прави оплакване, че съдът не е обсъдил икономическата експертиза, съображения за която излага, прави оплакване, че решението противоречи на практиката на ВКС и на влязлото в сила Р. на ВТАС по гр.д. №261/ 2009 г. и иска решението да се отмени и искът да се отхвърли. Ответниците по касационната жалба К. В. И. - от гр. Бяла - ищца по делото, и С. Б. А. - от с. Лятно, обл. Шумен, понастоящем в затвора гр. Варна - трето лице - помагач на страната на ответника - не изразяват становища по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: ВКС е допуснал касационно обжалване на решението по релевантния за спора материалноправен въпрос: по иск за застрахователно обезщетение по чл. 226 ал. 1 КЗ, при увредени повече от едно лица, обвързан ли е съдът със застрахователната сума по договора, съгласно чл. 267 ал. 3 КЗ или може да присъди обезщетение за неимуществени вреди само съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД и над застрахователната сума по договора, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, който въпР. въззивният съд е разрешил в противоречие с други съдебни решения, както и процесуалноправния въпрос: за задълженията на съда, като въззивна инстанция. ВКС е посочил, че въззивното решение противоречи на съдебната практика, която е в смисъл, че при повече увредени лица, съдът следва да държи сметка за застрахователната сума по договора и че съгласно чл. 267 ал. 3 КЗ, обезщетението по ал. 1 не може да надхвърля застрахователната сума, следователно при недостиг на сумата, съдът съразмерно следва да намали обезщетенията, като държи сметка и за пострадалите, които още не са заявили претенциите си. ВКС е приел, че процесуалноправният въпР. въззивният съд е решил в противоречие със задължителната съдебна практика - т.19 от ТР № 1/ 2001 г. по т.гр.д. № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС за характера на въззивното решение, като решение по съществото на спора, като не е извършил самостоятелна преценка на доказателствата, не е обсъдил доводите на жалбоподателя за лимитната му отговорност и не е изложил фактически и правни констатации за релевантни за спора обстоятелства, с което е нарушил правото на защита на жалбоподателя, и е допуснал касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. С обжалваното решение е отменено първоинстанциноното решение в частта, с която искът по чл. 226 ал. 1 КЗ е отхвърлен за сумата 10 717 лв., за която е уважен. Въззивният съд е посочил, че на ищцата са нанесени увреждания, следствие ПТП, по вина на С. Б. А., за което е осъден с влязла в сила присъда и с оглед чл. 52 ЗЗД за претърпените неимуществени вреди следва да се определи обезщетение 30 000 лв. По съображения, че в ПТП-то, са пострадали много хора, съдът е счел, че следва да се присъди обезщетение, каквото се дължи във всеки друг процес за неимуществени вреди, което обезщетение не се влияе от самото ПТП и затова, че пострадалите са много, те не следва да се поставят в различно положение. Съдът е заключил, че са валидни само реално претърпените и доказани вреди, като е без значение, че застрахователят има лимит по застрахователната полица на прекия причинител на вредата, който вече е разпределен между всички пострадали, тъй като на основание чл. 226 ал. 1 КЗ правото увреденото лице да търси обезщетение от застрахователя, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него, затова застрахователят отговаря в обема, в който отговаря деликвента. По съображения, че определената сума 30 000 лв., е тази, която би платил и деликвентът, ако нямаше застраховка, съдът от нея е приспаднал доброволно платеното застрахователно обезщетение и е уважил иска за 10 717 лв. Решението е незаконосъобразно. С влязло в сила решение по НОХД № 93/ 2007 г. на Р. С. Б. А. - от с. Лятно, обл. Шумен, е признат за виновен, че на 7.ХІІ.2006 г. в гр. Бяла, при управление на МПС - товарен автомобил тип “влекач”, с прикачено полуремарке, е нарушил правилата за движение по пътищата, съгласно ЗДвП и по непредпазливост е причинил смърт и телесни повреди на множество лица - престъпление по чл. 343 ал. 4 НК. За уврежданията на ищцата ответникът й е изплатил по задължителната застраховка ”гражданска отговорност” за влекача и ремаркето застрахователно обезщетение за неимуществени вреди 19 283 лв., като е съобразил общия брой на пострадалите 68 лица (56 лица роднини на починали лица и 12 увредени), определил е общия размер на дължимите обезщетения по реда на чл. 16 от Наредба № 24 - 1 553 000 лв. и с оглед лимита на застраховката 1 000 000 лв., която не е достатъчна да покрие вредите на всички пострадали, е редуцирал обезщетението на 19 283 лв., изплатено на ищцата. Тъй като увредените лица са повече от две и на основание чл. 276 ал. 3 КЗ сборът от обезщетенията за неимуществени вреди не може да надхвърля застрахователната сума по договора, която е 1 000 000 лв. по риска ”гражданска отговорност”, а всяко от увредените лица има право на обезщетение и не може едни от тях да получат изцяло претендираните суми или да се надхвърли общия размер на дължимото от застрахователя обезщетение, при недостиг на сумата за обезщетения, същите следва да се намалят. Съобразно вида и характера на получените при ПТП увреждания, претърпените болки и страдания при оперативните интервенции и във възстановителния период, с негативните житейски и битови неудобства, с последиците от травмите и с отражението им в емоционален план върху ищцата, с оглед критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. От заключението на изслушаната икономическа експертиза е установено, че застрахователната сума 1 000 000 лв. е разпределена в пълен размер между правоимащите лица, като сумите са изплатени, с изключение на обезщетенията на две лица, съответно заделени. При съобразяване броя на пострадалите, поради невъзможност застрахователната сума по договора да удовлетвори претенциите за неимуществени вреди на всички засегнати, при пропорционалното намаляване на обезщетението на ищцата въз основа на съотношението между общия размер на дължимите обезщетения на всички пострадали, определени от застрахователя по реда на чл. 16 от Наредба № 24 - 1 553 000 лв. и застрахователната сума по договора 1 000 000 лв., което е 64.28 %, от обезщетението 30 000 лв., застрахователят й дължи 19 283 лв., която сума е изплатил. За неполучената разлика 10 717 лв. до сумата 30 000 лв. искът по чл. 226 ал. 1 КЗ не може да се уважи, която разлика ищцата може да претендира от деликвента. По изложените съображения въззивното решение, с което е уважен искът за неимуществени вреди за 10 717 лв. следва да се отмени и тъй като не се налага събирането на нови доказателства, делото може да не се връща на въззивния съд за ново разглеждане въпреки допуснатите процесуални нарушения. Следва да се постанови решение, с което искът по чл. 226 ал. 1 КЗ за 10 717 лв. да се отхвърли. С оглед този изход на делото ищцата следва да плати на ответника по делото разноски: за първоинстанционното производство 910 лв. (760 лв. - адв.хонорар и 150 лв. - за експертиза), за въззивното производство 870 лв. - адв.хонорар и за касационното производство 244.34 лв. - държавна такса - общо 2024.34 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА в обжалваната част Решение № 239 от 30.VІ.2009 г. по гр.д. № 396/ 2009 г. на Р. окръжен съд, с която искът е уважен за 10 717 лв. и са присъдени разноски по делото за двете съдебни инстанции и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. В. И. - от гр. Бяла срещу “З. ” АД - гр. София иск за обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 7.ХІІ.2006 г. ПТП с тов.авт.”Шкода М.”, д.к. № Н 3318 АК, за сумата 10 717 лв., със законната лихва. ОСЪЖДА К. В. И. - от гр. Бяла да заплати на срещу “З. - Общо застраховане” АД - гр. София разноски по делото 2024.34 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: