Ключови фрази
иск за непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, свързани със спор за материално право * вписване на искова молба * действие на вписването * нередовност на исковата молба * * *

РЕШЕНИЕ

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

N 86

 

София, 24.02.2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на 19 февруари две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

 

изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 22/2010 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Николай Т. Т. и И. Т. Т. са подали частна касационна жалба срещу определение от 12.10.2009 г. по гр. д. № 2463/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила разпореждане от 30.07.09 г. по гр. д. № 6908/09 г. на Пловдивски районен съд, за прекратяване производството по делото и връщане на исковата молба като нередовна. В изложението към жалбата се поддържа предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 за допускане касационна проверка на определението. Твърдението е за произнасяне на съда по съществен процесуален въпрос: дали исковата молба по предявен иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИ е нередовна ако не е вписана решаването му е от значение за точното прилагане на закона и че

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, отговаря на изискването по чл. 274, ал. 3 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Касаторите са предявили срещу община Р. иск за установяване, че имот с площ от 191 кв. м. в м. „К”, в землището на с. М. неправилно е заснет като самостоятелен имот с № 4* и записан като общински, тъй като той е част от признатия за възстановяване и възстановен с план за земеразделяне на ищците земеделски имот с площ от 3200 м2. в м. „К” („К”) в същото землище. Твърдят че неправилно при изработване на новата кадастрална карта техният имот е заснет с площ от 2911 кв. м. като му е даден № 0* а описаната част от него, разположена на североизток, е заснета като самостоятелен имот с № 87 и ЕКАТТЕ 47259.14.87. Намират че при изработването на новата кадастрална карта е допусната грешка в заснемането на признатия им за възстановяване имот.

От изложението в исковата молба се установява, че е предявен иск за собственост на имот към момента на одобряване на кадастралната карта за землището, в което се намира с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР.

С разпореждане от 10.06.08 г. исковата молба е оставена без движение, като е указано в триседмичен срок да бъде вписана и да се внесе държавна такса от 50 лв.казанието е съобщено на 6.07.09 г. След изтичане на определения от съда срок е установено, че нередовностите не са отстранени и е разпоредено връщане на исковата молба. С обжалваното определение е разпореждането е потвърдено.

Неоснователен е доводът, че след като искът има за предмет правото на собственост на недвижим имот към един минал момент – този на изработване на кадастралната карта, то исковата молба не подлежи на вписване. Предмет на иска е спор за собственост на недвижим имот, при уважаването на който спорния имот следва да се заснеме като част от възстановения на ищците. Вписването е от значение за трети лица, в случай на разпореждане с имота, предмет на иска.

Съдът е разрешил въпроса за редовността на искова молба при правилно прилагане на процесуалния закон и установеното изискване в чл.112, б. А, предложение последно ЗС в редакцията от изменението с ДВ бр. 34 от 2000 г. и чл. 4 от Правилника за вписванията. Това че иска намира правно основание в чл. 53, ал. 2 ЗКИР не обуславя друг извод. Той има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот.важаването на иска, при условие че исковата молба е била вписана ще има за последица обвързване на третите, неучаствали в процеса лица и придобили вещни права върху имотите след предявяване на иска, с констатациите на съда и последиците от влязлото в сила решение.

Предвид изложеното настоящият тричленен състав намира, че не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за касиране на определението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 12.10.2009 г. по гр. д. № 2463/2009 г. на Пловдивски окръжен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: