О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 808 гр.София, 21.12.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 5686 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по подадена частна касационна жалба на А. А., представлявана от адв. Б. П., срещу въззивно определение № 1108/14.08.2015г., постановено по възз.ч.гр.д. № 684/2015г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 19.05.2015г. по гр.д. №31/2014г. на Районен съд – Елин Пелин. С първоинстанционния съдебен акт е прекратено производството по делото, като преждевременно заведено и е постановено връщане на подадената от А. А. срещу Б. П. А. искова молба за делба на съсобственото / след прекратяване на брака между страните/ имущество. Жалбоподателката счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основания за допускане на касационно обжалване се сочат хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Формулирани са множество въпроси, които обобщени и уточнени от състава на ВКС /съгласно т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК/ касаят приложението на нормите на чл.118 ал.1 и ал.2 КМЧП и конкретно процесуалния въпрос - налице ли са предпоставки и правен интерес от предявяване на иска по чл.118 ал.2 КМЧП за съдебно признаване на чуждестранно решение за прекратяване на брака между съпрузите, ако то е вече признато по реда на чл.118 ал.1 КМЧП от органа по гражданското състояние /вписано е в регистрите на общината, в т.ч. и на промяната в семейното положение на лицето/ в случая, когато в хода на висящ съдебен процес оспорването се прави само от страната, упражнила правото си на признаване по чл.118 ал.1 КМЧП и получила позитивно решение от сезирания орган. Ответникът по жалбата Б. П. А., представляван от адв. М.Г., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: С определение на Районен съд – Елин Пелин, постановено в проведеното на 19.05.2015г. съдебно заседание по гр.д. № 31/2014 г., съдът е върнал исковата молба с правно основание чл.34 ЗС на А. А. срещу Б. П. А. и е прекратил производството по делото. Приел е, че между страните е спорен фактът, че бракът им е прекратен на 13.01.2009г. с влязло в сила решение на съда в щата К. – САЩ, постановено по бракоразводно дело № BD 431906 и поради това предявеният иск за делба на придобитото семейно имущество се явява преждевременно заведен. Посочено е, че при въведеното от ответника възражение, че чуждестранното решение не е влязло в сила и независимо от проведеното производство по чл.118 ал.1 КМЧП пред органа по гражданското състояние, завършило с признаване действието на решението за развод на територията на България, е необходимо спорът между страните да бъде разрешен по реда на чл.118 ал.2 КМЧП пред СГС и едва след това и в зависимост от резултата, да се предяви иска за делба на СИО. Първоинстанционният съдебен акт е обжалван пред Софийския окръжен съд, който с определение № 1108/ 14.08.2015 г., постановено по възз.ч.гр.д.№684/2015г. го е потвърдил. В решаващите си мотиви въззивната инстанция също е посочила, че съгласно чл.118 ал.2 КМЧП, при спор между страните относно условията за признаване на чуждестранно решение, следва той да бъде решен по реда на чл.118 ал.2 КМЧП с предявяване на установителен иск пред СГС. Прието е, че в случая макар да има признаване на решението за развод от общината, пред която то е представено от ответника Б. А., след като последният го е оспорил впоследствие в хода на висящия процес, спорът следва да се реши по реда на чл.118 ал.2 КМЧП. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното определение по изведения процесуално-правен въпрос - налице ли са предпоставки и правен интерес от предявяване на иска по чл.118 ал.2 КМЧП за съдебно признаване на чуждестранно решение за прекратяване на брака между съпрузите, ако то вече е признато по реда на чл.118 ал.1 КМЧП от органа по гражданското състояние, но се оспорва в хода на висящ съдебен процес от страната, упражнила правото си на признаване по чл.118 ал.1 КМЧП и получила позитивно решение от сезирания орган. По този конкретен въпрос липсва формирана задължителна съдебна практика, което обуславя допускането на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По поставения проблем, съставът на ВКС приема следното: С влизането в сила на Кодекса за международно частно право /обн. ДВ бр.42 от 17.05.2005г., в сила от 20.05.2005г./ се промени общият режим на признаване на чуждестранното решение / на съд или на друг орган/. С §4 от Заключителните разпоредби на Кодекса се отмени Глава 32 от тогава действащият ГПК – 1952г., уреждаща признаване на чуждестранно съдебно решение единствено чрез нарочно съдебно производство пред Софийски градски съд. Старият режим се запази само за допускане на изпълнението на чуждестранните решения /чл.119 КМЧП/. Следва да се отбележи още, че правилата на КМЧП, уреждащи признаването /чл.118 КМЧП/ на чуждестранно решение се прилагат, когато това решение е извън обсега на правото на Европейския съюз и не е в обхвата на друг международен източник. Признаването по КМЧП се извършва без да е необходимо да има договор, или България да е в условия на фактическа взаимност с държавата, чието решение ще се признава у нас. С нормата на чл.118 КМЧП са уредени два вида признаване на чуждестранно съдебно решение /като тук става въпрос за установителни и конститутивни решения; осъдителните решения са предмет на съдебната процедура по чл.119 КМЧП/: пряко признаване, без необходимост от съдебно производство, от органа, пред който се представя – чл.118 ал.1 КМЧП; и непряко признаване по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск пред СГС – чл.118 ал.2 КМЧП. При прякото признаване по чл.118 ал.1 КМЧП органът, пред който са представени, след проверка за наличието на предпоставките по чл.117 КМЧП, може да признае решението, т.е. да зачете правните му последици - силата на присъдено нещо на установителното решение и СПН и конститутивното действие на конститутивното решение, или да откаже признаването. В този смисъл, когато се касае до чуждестранно съдебно решение за развод, което е конститутивно по характера си, представянето му от заинтересованото лице пред органа по гражданското състояние за признаване у нас, означава искане да се зачетат правните последици на акта – установеното потестативно право на развод за лицето /СПН/ и промяната в гражданския му статус /конститутивното действие/. С положителното решение на органа се приема, че лицето има право да сключи нов брак, защото предишният му брак е прекратен от чуждестранния съд. Следователно, целта на признаването – чуждото решение да има в държавата – адресат на признаването същото действие, каквото има в държавата по произход - е постигната. Търсената правна защита е дадена и положителното решение на органа поражда действие за страните. Ако българският орган приеме, че не е налице някое от условията по чл.117 КМЧП, тогава заинтересованото лице може да иска признаване на чуждестранното решение по съдебен ред, като предяви установителен иск пред СГС – чл.118 ал.2 КМЧП. В тази посока е и установената съдебна практика /задължителна и незадължителна/, касаеща процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл.118 ал.2 КМЧП, която константно приема, че писменият отказ на органа да признае чуждестранното решение е предпоставка за завеждане на установителния иск пред СГС – напр. опр.№416/23.07.2009г. по ч.гр.д.№149/2009г. на ІІІ г.о., опр.№79/25.02.2015г. по ч.гр.д.№7343/2014г. на І г.о., опр.№475/ 10.07.2012г. по ч.гр.д.№328/2012г. на ІІІ г.о., постановени по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК; решение №23/13.02.2006г. по гр.д.№638/2005г., ІІ г.о. на ВКС и решение №342/13.05.2009г. по гр.д.№940/2008г., ІІІ г.о. на ВКС, постановени по отменения ГПК. Установителният иск има за предмет признаването на съдебното решение. Легитимирани страни са лицето, което иска признаване и другата страна в процеса пред чуждия съд, която го оспорва. Допустимостта на установителния иск обаче, винаги е обусловена от наличие на правен интерес за завеждането му. Текста на нормата на чл.118 ал.2 КМЧП изисква да е налице „спор относно условията за признаване на чуждестранното решение”, а такъв възниква обичайно в случаите, когато има отказ на органа да зачете чуждото решение и/или при спор между заинтересованите / обвързаните от чуждото решение/ страни. Правната теория приема, че признаването на чужди решения може да се разглежда като субективно право, като производство и като крайния акт на компетентния орган. В този смисъл, когато заинтересованото лице е упражнило веднъж субективното си преобразуващо право по чл.118 ал.1 КМЧП да иска пряко признаване на чуждестранното решение, твърдейки, че са налице всички законови условия за това /чл.117 КМЧП/ и компетентният орган се е произнесъл положително по искането му, за това лице липсва правен интерес от завеждане на иск по чл.118 ал.2 КМЧП за съдебно признаване на същото решение. Когато и другата страна по чуждестранното решение не само не оспорва акта на органа по признаването, но и се позовава на действието и правните му последици, включително в хода на висящ процес представя доказателства, че са били налице всички предпоставки по чл.117 КМЧП за извършеното признаване, за нея също липсва правен интерес, който да обуслови необходимост от завеждане на иск по чл.118 ал.2 КМЧП за нарочно съдебно признаване на чуждото решение. С оглед така дадения отговор на правния въпрос, атакуваното въззивно определение е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Безспорно е, че ищцата А. А. и ответника Б. А. /и двамата с американско гражданство, освен това на държавите си по произход/ са имали сключен граждански брак от 20.05.1987г., съгласно удостоверение за граждански брак, издадено от Ленински РНС – София. Видно от приложените в официално заверени преписи и преводи - съдебно решение по дело № BD 431906 на съда в щата К., окръг Л. А., както и от представеното пред въззивната инстанция удостоверение от 02.07.2015г. на същия съд, бракът между съпрузите е прекратен, като решението е влязло в сила на 13.01.2009г., от която дата съгласно записаното в цитираните документи - „брачната връзка или семейните им отношения са прекратени и страните са възстановили статуса си на необвързани лица”. Чуждестранното съдебно решение е представено от ответника Б. А. с искане за признаване пред Кмета на СО, район „Н.”, който с Решение №2/02.03.2009г. се е произнесъл положително и е извършено вписването в съответните регистри на общината на прекратяването на брака и промяната в семейния статус на лицето. Следователно, чуждото решение е породило действието си и на територията на България, което е направило възможно сключването на 25.11.2010г. на последващ брак от ответника Б. А., видно от приложеното удостоверение от 30.10.2014г. на СО, район „Н.”. Ищцата А. А., позовавайки се на влязлото в сила решение за развод и на признаването му, извършено от българския орган - длъжностното лице по гражданското състояние, е завела по настоящото дело иск за делба на имуществото, придобито през време на брака й с Бл.А.. В хода на процеса ответникът е въвел възражение, че решението за развод на американския съд не е влязло в сила и поради това искът за делба е преждевременно заведен, което е счетено от инстанциите за основателно. Прието е, че между страните е налице спор, относно условията за признаване на чуждестранното решение за развод, който следва да се разреши с предявяване на установителния иск по чл.118 ал.2 КМЧП пред СГС, а производството за делба на непрекратената СИО е недопустимо и следва да се прекрати. Изводите на въззивната инстанция са незаконосъобразни и необосновани. Както се изясни в отговора на правния въпрос, предявяването на установителния иск по чл.118 ал.2 КМЧП изисква като абсолютна процесуална предпоставка наличие на правен интерес за лицето, което ще го предяви. Ищецът трябва да установи нуждата от съдебно признаване, т.е. че неговото пряко зачитане е оспорено. Такъв правен интерес в случая не е налице за никоя от страните по настоящото дело. Ответникът Б. А., който по реда на чл.118 ал.1 КМЧП е упражнил субективното си право да иска пряко признаване на решението за развод пред българския орган и е получил позитивно решение, с което са зачетени силата на присъдено нещо и конститутивното действие на чуждото решение на територията на България, няма интерес от завеждане на иска по чл.118 ал.2 КМЧП за повторно /този път – съдебно/ признаване, защото е получил търсената правна защита от органа по гражданското състояние. Тази страна и не може, впоследствие в хода на висящ процес, да оспорва решението за признаване с твърдения, че не са били налице предпоставки за уважаване на собственото й искане, не само защото е несъстоятелно, но и защото в случая сочи на шиканиране на процеса и на злоупотреба с права. За ищцата, с оглед конкретните обстоятелства по делото, също липсва правен интерес от завеждане на иска по чл.118 ал.2 КМЧП, защото с процесуалното си поведение и предприетите действия в хода на производството тя изрично и недвусмислено е заявила, че не оспорва извършеното по реда на чл.118 ал.1 КМЧП признаване на решението за развод. С това тя също е изразила съгласие с ефекта на прякото признаване, респ. и с обвързаността на правните му последици, касаещи промяната в гражданския й статус. При тези факти и обстоятелства, неправилен и в противоречие със закона е крайният извод на съда, че между страните е налице спор относно условията за признаване на решението за развод, който следва да се разреши по реда на чл.118 ал.2 КМЧП и едва след това да се предяви иска за делба на семейното имущество. Позоваването в мотивите на въззивната инстанция на решение №248/26.10.2012г. по гр.д.№241/2012г., ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е неточно, защото случаят разрешен там, касае възможността съдът по висящ процес да извърши инцидентна проверка на представеното за признаване чуждестранно решение, но без да има предварително проведена процедура по пряко признаване на решението от органа по гражданското състояние и постановено от него положително решение. Предвид всичко изложено, въззивното определение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1108 от 14.08.2015г., постановено по възз.ч.гр.д. № 684/2015г. на Софийския окръжен съд. ОТМЕНЯ въззивно определение № 1108 от 14.08.2015г., постановено по възз.ч.гр.д. № 684/2015г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 19.05.2015г. по гр.д. №31/2014г. на Районен съд – Елин Пелин и връща делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.