3 решение по гр.д.№ 5082 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 65 София, 11.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 5082 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Х. срещу решение № 2456 от 09.04.2014 г. по в.бр.д.№ 13481 от 2013 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав, с което е потвърдено решение № III-86-111 от 07.06.2013 г. по гр.д.№ 15533 от 2009 г. на Софийския районен съд, 86 състав за отхвърляне на предявените от Д. Х. Х. срещу бившата му съпруга Д. В. Р. искове с правно основание чл.23, ал.2 СК за признаване правото на собственост на Д. Х. Х. върху 9/10 ид.ч. от придобития по време на брака апартамент № 3, находящ се в [населено място],[жк], Ж. „Монолит-М”, вход А, етаж 3 и с правно основание чл.29, ал.3 СК за признаване по-голям дял- 9/10 ид.ч. от придобитото по време на брака общо имущество. Пълномощникът на касатора твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В писмен отговор от 07.08.2014 г. и в открито съдебно заседание пълномощникът на ответницата Д. В. Р. оспорва касационната жалба. Претендира за разноски. С определение № 31 от 19.01.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решението само в частта по иска, квалифициран от съда като иск с правно основание чл.23, ал.2 СК от 2009 г. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС /т.1б от ППВС № 8/1980 г. от 17.06.1981 г./, както и с незадължителна такава /решение № 1141 от 06.11.2000 г. по гр.д.№ 355 от 2000 г. на ВКС, Второ г.о./ по въпроса: преклудира ли се възможността на бившия съпруг да претендира за по-голям дял от придобитото от двамата съпрузи от Ж. след прекратяване на брака им жилище, от непредявяването на иск по чл.15, ал.1 ЗЖСК. В посочената съдебна практика е прието, че когато в предвидения в закона 1-месечен срок не е бил предявен искът по чл.15, ал.1 ЗЖСК, съпругът, който претендира, че е заплатил част от вноските в касата на Ж. със свои лични средства, може да предяви иска по чл.14, ал.5 СК от 1968 г./отм./, аналогичен на исковете по чл.29 СК от 1985 г. и чл.30 СК от 2009 г., за да му бъде присъдена тази част от вноските, като ако междувременно вече е бил издаден нотариален акт за собственост на жилището по реда на чл.35 ЗЖСК, съдът при уважаване на иска по чл.14, ал.5 СК /отм./ следва да присъди на ищеца съответната на платените в касата на Ж. вноски идеална част от правото на собственост върху жилището. С оглед тази задължителна съдебна практика въззивният съд е следвало да приеме, че правото на ищеца Д. Х. да претендира на основание чл.29 СК от 1985 г. за дял от придобитите от бившата му съпруга Д. Р. на лично основание 5/10 ид.ч. от жилището, изградено от Ж., не е преклудирано от непредявяването на иска по чл.15, ал.1 ЗЖСК. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. На основание чл.293, ал.3 ГПК след отмяна на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да предприеме необходимите процесуални действия по отстраняване на противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба: В обстоятелствената част на исковата молба и в молбите-уточнения на иска от 26.02.2010 г., 25.03.2010 г. и 13.01.2014 г. ищецът е изложил, че процесното жилище е било закупено от двамата съпрузи от Ж. „Монолит”, за което бил съставен нотариален акт № 2 от 04.12.2009 г. /около 6 месеца след прекратяването на брака им с влязло в сила на 02.06.2009 г. съдебно решение/ и че 90 % от стойността на това жилище /17 377 лв. от общо 19 178 лв., колкото е била окончателната цена на жилището/ е била заплатена с лични средства на ищеца /16 548 лв., дарени от баща му Х. Д. Х. и 829 лв., изплатени от ищеца след фактическата раздяла с ответницата/- обстоятелства, които сочат на иск с правно основание чл.29 СК от 1985 г. за признаване на правото на собственост на ищеца върху дял от притежаваните от ответницата на лично основание 5/10 ид.ч. от процесното жилище. Същевременно петитумът на исковата молба е като за иск с правно основание чл.21 СК от 1985 г. След уточнението на исковата молба, според това на каква част от процесното жилище ищецът иска да бъде признат за собственик /на 40/100 ид.ч., на 45/100 ид.ч., на 90/100 ид.ч. или на 95/100 ид.ч./ и на какво основание /чл.29 СК от 1985 г. или чл.21 СК от 1985 г./, въззивният съд следва да се произнесе и по направеното от ищеца възражение за недопустимост на постановеното от първоинстанционния съд решение поради нарушение на предвидената в чл.104, ал.1, т.3 ГПК родова подсъдност за разглеждане на делото. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : 3 решение по гр.д.№ 5082 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 65 [населено място], 11.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА В. АТАНАСОВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 5082 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Х. срещу решение № 2456 от 09.04.2014 г. по в.бр.д.№ 13481 от 2013 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав, с което е потвърдено решение № III-86-111 от 07.06.2013 г. по гр.д.№ 15533 от 2009 г. на Софийския районен съд, 86 състав за отхвърляне на предявените от Д. Х. Х. срещу бившата му съпруга Д. В. Р. искове с правно основание чл.23, ал.2 СК за признаване правото на собственост на Д. Х. Х. върху 9/10 ид.ч. от придобития по време на брака апартамент № 3, находящ се в [населено място],[жк], Ж. „Монолит-М”, вход А, етаж 3 и с правно основание чл.29, ал.3 СК за признаване по-голям дял- 9/10 ид.ч. от придобитото по време на брака общо имущество. Пълномощникът на касатора твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В писмен отговор от 07.08.2014 г. и в открито съдебно заседание пълномощникът на ответницата Д. В. Р. оспорва касационната жалба. Претендира за разноски. С определение № 31 от 19.01.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решението само в частта по иска, квалифициран от съда като иск с правно основание чл.23, ал.2 СК от 2009 г. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС /т.1б от ППВС № 8/1980 г. от 17.06.1981 г./, както и с незадължителна такава /решение № 1141 от 06.11.2000 г. по гр.д.№ 355 от 2000 г. на ВКС, Второ г.о./ по въпроса: преклудира ли се възможността на бившия съпруг да претендира за по-голям дял от придобитото от двамата съпрузи от Ж. след прекратяване на брака им жилище, от непредявяването на иск по чл.15, ал.1 ЗЖСК. В посочената съдебна практика е прието, че когато в предвидения в закона 1-месечен срок не е бил предявен искът по чл.15, ал.1 ЗЖСК, съпругът, който претендира, че е заплатил част от вноските в касата на Ж. със свои лични средства, може да предяви иска по чл.14, ал.5 СК от 1968 г./отм./, аналогичен на исковете по чл.29 СК от 1985 г. и чл.30 СК от 2009 г., за да му бъде присъдена тази част от вноските, като ако междувременно вече е бил издаден нотариален акт за собственост на жилището по реда на чл.35 ЗЖСК, съдът при уважаване на иска по чл.14, ал.5 СК /отм./ следва да присъди на ищеца съответната на платените в касата на Ж. вноски идеална част от правото на собственост върху жилището. С оглед тази задължителна съдебна практика въззивният съд е следвало да приеме, че правото на ищеца Д. Х. да претендира на основание чл.29 СК от 1985 г. за дял от придобитите от бившата му съпруга Д. Р. на лично основание 5/10 ид.ч. от жилището, изградено от Ж., не е преклудирано от непредявяването на иска по чл.15, ал.1 ЗЖСК. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. На основание чл.293, ал.3 ГПК след отмяна на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да предприеме необходимите процесуални действия по отстраняване на противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба: В обстоятелствената част на исковата молба и в молбите-уточнения на иска от 26.02.2010 г., 25.03.2010 г. и 13.01.2014 г. ищецът е изложил, че процесното жилище е било закупено от двамата съпрузи от Ж. „Монолит”, за което бил съставен нотариален акт № 2 от 04.12.2009 г. /около 6 месеца след прекратяването на брака им с влязло в сила на 02.06.2009 г. съдебно решение/ и че 90 % от стойността на това жилище /17 377 лв. от общо 19 178 лв., колкото е била окончателната цена на жилището/ е била заплатена с лични средства на ищеца /16 548 лв., дарени от баща му Х. Д. Х. и 829 лв., изплатени от ищеца след фактическата раздяла с ответницата/- обстоятелства, които сочат на иск с правно основание чл.29 СК от 1985 г. за признаване на правото на собственост на ищеца върху дял от притежаваните от ответницата на лично основание 5/10 ид.ч. от процесното жилище. Същевременно петитумът на исковата молба е като за иск с правно основание чл.21 СК от 1985 г. След уточнението на исковата молба, според това на каква част от процесното жилище ищецът иска да бъде признат за собственик /на 40/100 ид.ч., на 45/100 ид.ч., на 90/100 ид.ч. или на 95/100 ид.ч./ и на какво основание /чл.29 СК от 1985 г. или чл.21 СК от 1985 г./, въззивният съд следва да се произнесе и по направеното от ищеца възражение за недопустимост на постановеното от първоинстанционния съд решение поради нарушение на предвидената в чл.104, ал.1, т.3 ГПК родова подсъдност за разглеждане на делото. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2456 от 09.04.2014 г. по в.бр.д.№ 13481 от 2013 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав В ЧАСТТА по иска, квалифициран от съда като иск с правно основание чл.23, ал.2 СК от 2009 г. за установяване спрямо ответницата Д. В. Р., че Д. Х. Х. е собственик на 9/10 ид.ч. от апартамент № 3, находящ се в [населено място],[жк], вх.А, ет.3, заедно с принадлежащите към него 1,442 % ид.ч. от помещение да общи нужди и други общи части на сградата и от отстъпеното право на строеж, придобити с нотариален акт № 2 от 04.12.2009 г. ВРЪЩА делото В ТАЗИ ЧАСТ за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.