3 гр. д. № 1488/2009 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 693 София, 21.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева ЧЛЕНОВЕ: Д. ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Д. Н. изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 1488/2009 год. Производството е по чл. 290 ГПК. К. Д. Д. от гр. Варна обжалва с касационна жалба решение от 26.02.2009 г. по гр. д. № 1925/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 17.06.2008 г. по гр. д. № 1740/2005 г. на Варненски районен съд. С него е отхвърлен предявения от касатора срещу А. Г. Т. и Г. И. Т. ревандикационен иск за 69 кв. м., съставляващи част от УПИ ХХХV-1225, целия с площ от 710 кв. м. като неоснователен. Спорната част от имота е повдигната в зелен цвят по скицата на вещото лице, която приподписана от състава на съда е неразделна част от решението. Касационният довод е за необоснованост на извода на въззивния съд за това, че спорната част от имота не е идентичена с тази, определена от тричленната техническа експертиза като място на навлизане на ответниците в имота на касатора ищец. С определение от 05.02.2010 г. тричленен състав на ВКС е допуснал касациона проверка на въззивното решение по разрешения от съда въпрос за точното местонахождение на спорната част от имота на касатора и процесуалния въпрос относно преценката на доказателствата, на които ищецът основава вещните си права върху имота. Ответниците по касация не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и данните по делото и намери следното: Установено е по делото, че касаторът е собственик на УПИ № ХХХV-1225, в кв. 26, по плана на в. з. “Траката”, в землището на гр. Варна на основание договор за дарение от 2002 г. Ответниците са собственици на УПИ Х.-1225 в същия квартал, които права са придобили през 1997 г. на основание договор за покупко-продажба. При придобиване на имотите от страните по делото е бил в сила регулационния план от 1961 г., изменен частично през 1994 г. С първия регулационен план от 1961 г. за в. зона “Траката” за части от имоти пл. №№ 1224, 1225 и 1245 е бил отреден парцел Х.- “общински вили”. През 1994 г. е одобрено частично изменение за този парцел, за парцел ХХ - “вила на завод за радионавигационна апаратура” и парцел V – “паркинги”. В резултат на това изменение за части от парцел Х. са отредени три парцела парцела: ХХХ-224 и Х.-1225 и ХХХV-1225. УПИ ХХХV-1225 е съставен от части от поземлени имоти пл. №№ 1225 и 1245, а УПИ Х.-1225 е отреден също за части от имоти пл. №№ 1225 и 1245. Тези два имота са били предмет на договор за доброволна делба сключен на 07.101996 г. между съсобствениците Д. С., в дял на която е възложен УПИ ХХХV-1225 и Г. В., в дял на която е бил възложен УПИ Х.-1225. С приети по делото единична и тричленна експертизи е установено, че при поставяне на ограда от ответниците, по северозападната регулационна граница на техния УПИ Х.-1225, която е североизточна за имота на касатора УПИ ХХХV-1225, те са навлезли с 55 кв. м. в имота на касатора, която площ е колорирана в зелено на представените скици 1 и 2 към заключението на тричленната експертиза. На нея е била поставена задача да определи също мястото на навлизане в имота на касатора, както и дали има навлизане и по южната границата с имот ХХХІV-1245. Експетрите са потвърдили констатацията на едноличната експертиза за навлизане по североизточната граница на имота на касатора. Констатирали са че има изместване и по източната граница на имота на касатора между точки 22-23, очертана с цианова линия с кръстчета. Поставянето на оградата е направено през 1998 г., факт признат от ответниците. Въз основа на това съдът намира, че не е налице идентичност между претендираната площ и установената от тричленната експертиза, без да съобрази, че посоченото изместване на западната граница засяга правата на собственика на имот ХХХІV-1245, поради което е неотносимо за спора между страните по делото. В резултат на това е направен незаконосъобразен извод, че искът е неоснователен. Налице е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на решението. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна ще бъде постановено друго по съществото му. Предявеният иск е основателен. Установено е, че границите на имотите, придобити от страните са определени за първи път с изменението на плана от 1994 г. Ответниците са поставили ограда по югозападната граница на своя имот, която граници е североизточната граница на имота на ищеца Х.-1225, като са навлезли в неговия имот с 55 кв. м. Тази площ е заключена между т. т.- 2, 6, 18 и 17 и тонирана в зелено по комбинираната скица № 2 към заключението на тричленната експертиза (л. 118 по гр. д. № 1740/2005 г.). Необосновано първоинстанционния съд е достигнал до извода, че след като оградата е поставена по стара ограда, съществувала преди изменението на плана, то се касае за грешка в кадастралния план, която следва да се отстрани по административен ред. При безспорните данни, че части от три имота, са били урегулирани в един парцел, отреден за общински вили с плана от 1961 г., а с плана от 1994 г. за така образувания имот, са били отредени нови три парцела. С влизане в сила на новия план е отпаднала предходната регулацията поради това, че мероприятието не е било реализирано, но с него е извършено отреждане на нови урегулирани парцели. Дворищно-регулационния план, одобрен при действието на З., има непосредствено вещно действие, поради което границите на парцелите са станали имотни и по тези граници може да бъде материализирана ограда. Старите имотни граници са неотносими към правата на страните върху УПИ, определени с плана от 1994 г., които са придобили чрез сделки. Налице е навлизане от страна на ответниците в имота на ищеца без правно основание, поради което ревандикационният иск е основателен и следва да бъде уважен. При този изход на спора ответниците ще бъдат осъдени да заплатят и направените от касатора ищец разноски по делото които възлизат на сумата 217.50 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 26.02.2009 г. по гр. д. № 1925/2008 г. на Варненски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА А. Г. Т. и Г. И. Т., двамата от гр. Варна, кв. “Ч.”, бл. 68, вх. Г, ап. 47 да предадат на К. Д. Д. от гр. Варна владението на 55 кв. м., съставляващи част от собствения му УПИ ХХХV-1225, в кв. 26, по плана на вилна зона “Траката”, в землището на гр. Варна, която площ е заключена между т. т.- 2, 6, 18 и 17 и тонирана в зелено по комбинираната скица № 2 към заключението на тричленната експертиза (л. 118 по гр. д. № 1740/2005 г.), която подписана от състава на съда е неразделна част от решението. ОСЪЖДА А. Г. Т. и Г. И. Т., двамата от гр. Варна, кв. “Ч.”, бл. 68, вх. Г, ап. 47 да заплатят на К. Д. Д. от гр. Варна, ул. “Ст. К.” № 21 сумата 217.50 (двеста и седемнадесет и 0.50) лв. разноски по делото за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: