О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №80 София, 24.02.2020 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3048 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. Б. чрез пълномощника й адвокат Н. И.-А. против решение № 439 от 4.04.2019 г., постановено по гр.д. № 2430 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 1659 от 10.05.2018 г. по гр.д. № 13727/2014 г. на Районен съд-Пловдив относно двуетажна стоманенобетонна жилищна сграда, построена в УПИ *-*, кв.* п о подробния устройствен план на [населено място] и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска за делба на тази сграда, предявен от К. И. Б. против Г. Й. М.. Г. Й. М. е подал писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено, че страните са бивши съпрузи, брака между които е сключен на 16.07.2006 г. и е прекратен с влязло в сила решение на 14.12.2012 г. постановено по гр.д.№ 14654/2012 г., 3 бр.с., по описа на Пловдивски районен съд, по взаимно съгласие. По време на брака на страните, бащата на ответника е прехвърлил безвъзмездно на последния, с договор за дарение от 16.09.2009 г., обективиран в НА № *, т.*, дело № */2009 г., незастроено дворно място, находящо се в [населено място], съставляващо УПИ *-* в кв. * по плана на селото от 1992 г., целият с площ от 590 кв. м. Счел е за спорно кога построената в имота жилищна сграда е завършена в груб строеж и с какви средства е осъществявано строителството, като за тези факти са събрани противоречиви свидетелски показания. Съдът е изложил съображения, че съгласно чл.181, ал.2 ЗУТ /в редакция на ДВ бр.65 от 2003г/, действаща към момента на строежа на настоящата сграда – завършването на сградата в груб строеж се удостоверява с протокол на общинската администрация. Позовал се е на създадената касационна практика относно тълкуването на легалната дефиниция на § 5, т.42 ДР ЗУТ, относима към изискванията на чл.181, ал.2 ЗУТ, установяването на едно фактическо положение, а именно завършеност на сградата в „груб вид“ по смисъла на закона се извършва по установения в цитираните по-горе правни норми – акт на общинската администрация, осъществяваща надзорни строителни функции. Практиката единодушно приема, че единствено актът на общинската администрация, с който се дава преценка на степента на завършеност на сградата – е меродавният момент, който дава отговор на въпроса, доколко правото на строеж се е реализирало в обекти, което е пречка то да бъде предмет на прехвърлителна сделка към този момент, съгласно чл.181 ал.1 ЗУТ./ В този смисъл е Решение № 46 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 725/2009 г. на второ г.о. ГК по чл.290 ГПК, Решение № 277 от 28.06.2012г. на ВКС по гр.д.№ 259/2012 г. , на първо г.о. ГК и Решение № 36 от 23.03.2009 г. на ВКС по т.д.№ 41/2009 г. на първо т.о., ТК/. Отчел е, че по делото са представени строителни книжа /разрешение за строеж № 79 от 17.06.2010 г. издадено на името на Г. М., заповедна книга на строежа № 480 –Т.-Рк/ 07.07.2010 г., касаещо настоящата сграда и протокол от 07.07.2010 г. за открита строителна площадка и определяне на строителна линия на името на Г. М., но липсва протокол на общинската администрация № 14 за завършването на сградата в груб строеж. Съдът е приел, че доколкото строителството на процесната сграда е започвало при действието на ЗУТ, то за установяване на факта на грубия строеж са приложими нормите на ЗУТ, изискващи завършването на сградата в груб строеж да се удостовери с протокол на Общинската администрация, поради което не могат да бъдат обсъждани събраните гласни доказателства, целящи да установят кога е поставен покрива на сградата. Относно спора дали в периода април-август 2012 г. сградата е била годна за обитаване и дали страните са живели в нея съдът е кредитирал показанията на св.М. С. /според когото страните никога не са живели в новата къща, чиято дограма и електрозахранване са извършени през 2013 г./, като съответстващи на писмените доказателства, сочещи, че ел.захранването е извършено на 22.05.2013 г. и като е отчел, че в постигнатото и одобрено по брачното дело споразумение страните са направили изявления, че към момента на прекратяване на брака им семейното жилище е било в [населено място], [улица]. Окръжен съд-Пловдив е направил извод, че не е установено при условията на пълно и главно доказване, че по време на брака между страните е завършена процесната сграда в груб строеж, което обстоятелство обосновава извода, че не е възникнал обект на правото на суперфициарна собственост в режим на СИО между страните по делото. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката поставя следните двадесет и един въпроса, които по същество се свеждат до въпросите: - за момента, в който възниква правото на собственост върху новострояща се сграда и приложението на чл.181 ЗУТ, ако не е учредявано право на строеж, а строителството се извършва в имот, собственост на единия съпруг; - за допустимите доказателствени средства за установяване момента на изграждане на сграда в груб строеж, при спор между бивши съпрузи и строителство в имот, собственост на единия съпруг, извършен при действието на ЗУТ; - за задълженията на въззивния съд при обсъждане на противоречиви свидетелски показания. Относим към изводите на въззивния съд е втория от обобщените въпроси. Практиката на ВКС, на която се е позовал въззивния съд и на която се позовава касаторката е постановена при различна фактическа обстановка и не касае спор между бивши съпрузи за момента на осъществяване на придобивното основание чрез реализиране грубия строеж на новострояща се сграда, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 439 от 4.04.2019 г., постановено по гр.д. № 2430 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Пловдив. Указва на К. И. Б. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв. При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията или на съдията-докладчик при изтичане на срока. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: