РЕШЕНИЕ                                         № 299                                                                        гр.София,  20.04.2010 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в публично заседание на дванадесети април две хиляди и десета година в състав:                           Председател:  Жива Декова                                                                   Членове:  Олга Керелска                                                                                        Ерик Василев   при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 2900 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по чл.290, във връзка с чл.295, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Б. Й. и Й. В. Й. срещу решение на Варненски окръжен съд № 236 от 06.03.2008 г. по гр.д. № 1673/2007 г., с което се обезсилва решение от 14.11.2005 г. по гр.д. № 2595/2005 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Д. П. С. и Н. Б. Х. срещу Т. Б. Й. и Й. В. Й. иск за унищожаване на договор за покупко-продажба от 17.02.2000 г., с нотариален акт № 46, том І, рег. № 5* дело № 40/2000 г., на основание чл.28, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Касационно обжалване е допуснато с определение № 58 от 03.11.2008 г., тъй като поставеният процесуалноправен въпрос във връзка с предмета на конкретния спор и като не е съобразил указанията на ВКС за произнасяне по същество по предявения иск с правно основание чл.28, ал.1 ЗЗД, като съобрази представеното възражение за погасителна давност по чл.32, ал.2 ЗЗД, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд по приложение разпоредбата на чл.116, ал.1 ГПК (отм.). Ответниците по касационната жалба Д. П. С. и Н. Б. Х. са оспорили доводите в писмено възражение. Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверка на въззивното решение на посочените в жалбата основания и поставения за решаване при допускане на касационното обжалване процесуалноправен въпрос, за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с предявения инцидентен установителен иск ищците са посочили фактически твърдения, които обосновават правна квалификация чл.29, ал.1 ЗЗД. Като се е произнесъл по иск за унищожаване на договора, поради грешка в предмета, първоинстационният съд е постановил недопустимо решение, с оглед на което е обезсилил съдебното решение и е върнал делото за произнасяне по иск унищожаване на продажбата, на основание измама. Касационната жалба на Т. Б. Й. и Й. В. Й. срещу решението на Варненския окръжен съд по гр.д. № 771/2006 г., съдържа оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са спазени указанията на Върховния касационен съд по тълкуване на закона и е нарушено правото им на защита, с оглед допълнително наведените твърдения, без да се обсъжда направеното възражение за погасителна давност. Жалбата е основателна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че въззивният съд неправилно е възприел фактическите обстоятелствата посочени в исковата молба по предявения инцидентен установителен иск по делото и е направил незаконосъобразни правни изводи. С определение от 03.02.2005 г. по образуваното дело за делба е приет за разглеждане инцидентен установителен иск, с който е поискано съдът да се произнесе с решението си относно действителността на сключения договор за продажба на недвижим имот от 17.02.2000 г. Указанията на Върховния касационен съд по тълкуване и прилагане на закона не са взети предвид от въззивния съд, на когото е върнато делото за произнасяне. Неправилно съдът е обосновал крайните изводите на своето решение като е приел, че е сезиран с иск за недействителност на договор, поради умишлено въвеждане в заблуждение от трето лице, на основание чл.29 ЗЗД. Правната квалификация на иска се определя от съда, но въз основа на изложените в обстоятелствената част и петитума на исковата молба факти и искания, а не с оглед обсъждането на събрания доказателствен материал по делото. Необосновано въззивният състав е приел, че показанията на свидетелите и писмените доказателства сочат основание за измамливи действия на трето лице, поради което иска следва да се разгледа на друго правно основание. Изложените от ищците съображения за недействителност на сключения договор за покупко-продажба от 17.02.2000 г. е грешка в предмета на договора, която се отнася до съществените качества на същия – считали са, че се договарят само избените помещения, ползвани като жилищни, а не и за идеалните части от притежаваното от тях жилище на втория етаж в същата сграда, находяща се в гр. В., ул.”Е” № 23. Твърденията на ищците са, че правата и задълженията за които е постигнато споразумение между страните е въз основа на неверни представи за съществените условия предмет на договора, което е основание за неговата недействителност по смисъла на чл.28, ал.1 ЗЗД. Като е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД и не е съобразил указанията на Върховния касационен съд, решаващият състав е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на обжалваното въззивно решение и пререшаването на правния спор. Погасяване правото на иск поради давност е отрицателна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, но съдът проверява възражението на страната въз основа на конкретните обстоятелства по делото и се произнася с решението си по неговата основателност. Сделката е сключена на 17.02.2000 г., а предявеният иск за унищожаването й е приет за разглеждане от съда на 03.02.2005 г., когато според чл.116, б.”б” ЗЗД давността се прекъсва. Съгласно чл.32, ал.2 ЗЗД, правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност, считано от откриване на грешката или от сключване на договора. Върху ищците е доказателствената тежест да установят по-късното откриване на грешката в предмета на договора, т.е. след неговото сключване, но от данните по делото е видно, че продажбата е била осъществена по начина, по който е описана в нотариалния акт и е прочетена от нотариуса, защото не може да се раздели етажа от сутерена (свидетеля Т. ). Следователно, не е налице несъзнавано несъответствие между действително извършените действия от продавачите и подписаният от тях договор за продажба, тъй като не са налице неверни представи за конкретните обстоятелства по сделката, а до правните последици от извършването й. Грешката е основание за унищожаване на една сделка, когато е свързана с фактическите обстоятелства предмет на договора, а не при грешка в съображенията, мотивирали страните да я сключат. Когато поради погрешни съображения страните не постигнат искания резултат, тази грешка не се отразява на действителността на сделката, независимо кога тя е открита. Направеното от ответниците в тази връзка възражение за погасяване на правото да се иска в определения от закона срок унищожаване на договора не следва да се обсъжда, доколкото при сключването му не се установява грешка, която да е основание за неговата недействителност. Предвид изложеното, въззивното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е незаконосъобразно, с оглед на което следва да се отмени, като предявеният иск бъде отхвърлен, без да се присъждат разноски, тъй като не са поискани такива пред настоящата инстанция. Воден от изложеното и на основание чл.295, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение       РЕШИ:   ОТМЕНЯ решение № 236 от 06.03.2008 г. по гр.д. № 1673/2007 г. на Варненски окръжен съд и вместо това: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. С. и Н. Б. Х. срещу Т. Б. Й. и Й. В. Й. иск за унищожаване на договор за покупко-продажба от 17.02.2000 г., с нотариален акт № 46, том І, рег. № 5* дело № 40/2000 г., на основание чл.28, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).. Решението не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.