1 Р Е Ш Е Н И Е № 155 гр. София, 01 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Мина Топузова при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Ивайло Симов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 254 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искания на осъдените К. И. Й. и С. С. М., чрез защитника им адвокат К. от АК – [населено място], и на С. П. И., чрез защитника му адвокат Б. от същата АК, за отмяна по този ред на решение № 307 от 09 декември 2014 година на Бургаския окръжен съд, НО, 1-ви въззивен състав, по внохд № 982 / 2014 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 44 от 24 септември 2014 година на Районен съд – гр. Царево, постановена по нохд № 21 / 2014 година. Исканията са идентични по съдържание и сочат на позоваване на отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, доколкото допуснатите нарушения са съществени. С тях алтернативно се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий, прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление (такова по чл. 194, ал. 3 от НК) или оправдаване по обвинението по чл. 216 от НК. В съдебното заседание пред ВКС осъдените С. И., С. М. и К. Й. участват лично и със защитниците си – адвокати Б. и К., които поддържат направените в исканията възражения и изложени в тяхна подкрепа доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на исканията и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С постановената по делото присъда е ангажирана наказателната отговорност на К. И. Й., С. П. И. и С. С. М. както следва: - за извършен на 28. 04. 2013 година, в землището на [населено място], [област], опит към престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 (последната за Й. и М.), във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК на всеки от тях е наложено наказание от една година лишаване от свобода. Оправдани са частично по повдигнатите им обвинения да са извършили престъплението при предварителен сговор помежду си и чрез използване на МПС; - за извършено на същата дата и същото място престъпление по чл. 216, ал. 5, предл. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което всеки от тях е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода; - при условията на чл. 23, ал. 1 от НК на всеки от осъдените е определено общо наказание за двете престъпления от една година лишаване от свобода; - по отношение на осъдените К. Й., С. И. и С. М. е постановено наказанието да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор; - присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдените и е извършено надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото. С присъдата е ангажирана и наказателната отговорност на И. И. и М. И. за съучастие в извършването на същите престъпления. В производство, инициирано по жалби на осъдените К. Й., Ст. М., Ст. И. и М. И., е постановено атакуваното сега по реда на възобновяването на наказателните дела решение на въззивния съд, с което присъдата е потвърдена изцяло. Осъденият И. И. не е обжалвал по въззивен ред постановената по отношение на него присъда. Исканията на тримата осъдени Й., И. и М. са процесуално допустими за разглеждане по реда на Глава тридесет и трета от НПК, доколкото са направени от лица, които имат право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК, подадени са срещу съдебен акт, който подлежи на проверка по този ред съгласно разпоредбата на чл. 419 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледани по същество, исканията за възобновяване на наказателното дело са неоснователни. Трите искания съдържат идентични възражения и доводи в тяхна подкрепа, което позволява общото им обсъждане. Акцентът в исканията е поставен върху оплакването за допуснати от разследващите органи и от съда съществени нарушения на процесуалните правила досежно гарантиране на правото на защита на осъдените в пълния му обем и досежно извършения от съда доказателствен анализ и направените изводи по фактите – за осъществяване на инкриминираното деяние при условията на съизвършителство, за надлежното установяване на размера на предмета на престъплението и за обема на отговорността на всеки от извършителите. Възразява се и качеството на въззивния съдебен акт, като е заявена негова схематичност и формалност, при неизпълнение на задълженията на въззивния съд за цялостна проверка на атакуваната пред него присъда, съобразно изискванията на чл. 313 – чл. 314 от НПК. Всичко това е довело до неправилно ангажиране на наказателната отговорност на осъдените по начина и в обема, по който това е направено. 1. Преди всичко, ВКС намира за необходимо да отрази констатацията, която прави, че идентични възражения относно правото на защита и доказателствената дейност на съда са били съдържание и на подадените от осъдените, чрез техните защитници, въззивни жалби. Подновяването им пред ВКС би било оправдано, ако въззивният съд не бе изпълнил задълженията си по чл. 314, ал. 1 и чл. 339, ал. 2 от НПК, какъвто не е настоящият случай. Вярно е, че въззивният съдебен акт търпи известен упрек за лаконичност на анализа и изводите по фактите и по правото. Абсолютно ненужно (на осем страници от решението) въззивният съд е възпроизвел дословно отделните диспозитиви за всеки от петимата осъдени, но по-нататък е изложил фактическите си изводи (л. 9-10 от въззивното решение) и е отговорил на направените възражения. В тази връзка следва да се отбележи и несъмненото принципно положение, че мотивите на съдебния акт следва да обективират вътрешното убеждение на съда и когато мотивите на присъдата са аналитични и убедителни и това позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който то е формирано, въззивният съд не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата, както е в конкретния случай. 2. Неоснователно е възражението в исканията за възобновяване на делото за нарушено право на защита на осъдените в хода на досъдебното производство. Преди всичко, по отношение на тримата осъдени не са налице предпоставките на задължителна защита по чл. 94 от НПК, още повече в хипотезите на ал. 1, т. 1 – 3 на нормата, когато участието на защитник е абсолютно задължително. При повдигане на обвиненията, на всеки от осъдените са разяснени процесуалните права, вкл. правото на защитник от момента на привличането в качеството на обвиняем и съответното на това право задължение на разследващия полицай да осигури възможност на лицето да се свърже със защитник или да му бъде назначен такъв и при какви предпоставки (протоколи за привличане и разпити на л. 9 – 12, л. 36 – 39, л. 53 - 59 от ДП). Протоколите са подписани от осъдените, които изрично са заявили достоверността на съдържанието им. По отношение на осъдените С. И. и М. И. разследващите са постановили участие на служебни защитници при наличие на предпоставките на чл. 94, ал. 1, т. 4 от НПК – поради това, че лицата не владеят писмено български език (постановления на л. 49 и л. 58 - 59 от ДП). По отношение на тях процесуално-следствените действия са проведени с участие на назначения за служебен защитник адвокат Б. от АК – [населено място]. Данните по делото и заявените от осъдените позиции по повдигнатите им обвинения, не дават основание за извод за наличие на противоречиви интереси между тях. Несъмнено, всеки подсъдим разполага с правото да ползва квалифицирана помощ на упълномощен от него защитник или когато няма достатъчно средства – на адвокат, назначен от органа, извършващ съответните процесуални действия. Това право е установено като основно както в чл. 55, ал. 1 НПК, така и в чл. 6.3.с от ЕКЗПЧОС. В повечето случаи обаче упражняването на правото на компетентна правна помощ зависи и от волята на самото обвинено лице. Участието на защитник е абсолютно задължително само в хипотезите по чл. 94, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК, при които в интерес на правосъдието са определени други обективни фактори, намиращи се извън желанието на обвиняемия, като неговото психическо и физическо развитие, тежестта на повдигнатото обвинение. В останалите случаи, след като получи разяснение за последиците, пълнолетното, психически и физически здравото лице може да се откаже от защитник или да реши да не се възползва от възможността да поиска назначаването на служебен адвокат, когато няма достатъчно финансови средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Същественото в случая е, че разследващият орган е предоставил на осъдените по делото възможности да им бъде осигурено участието на избран от тях защитник или да поискат назначаване на служебен такъв, както това е сторено по отношение на осъдените И. и И.. Останалите осъдени са решили да не се възползват от тях. 3. Неоснователни са и възраженията в исканията за възобновяване на делото относно формираните от съда изводи за размера и стойността на предмета на престъплението, макар това възражение по същността си да касае обосноваността на фактическите изводи на съда, която не е предмет на настоящата проверка. Без да оспорват надлежността на доказателствените източници, осъдените твърдят, че подготвеният от тях за отнемане проводник не е 95 метра, а значително по-малко (около 40 метра). Подобно твърдение не държи сметка за данните, съдържащи се в протокола за оглед (л. 94 от ДП), разписката (л. 99 от ДП), констатациите и заключението на съдебно-оценителната експертиза по делото (експерт С., л. 91 от ДП). Тези данни сочат точните дължини на различните видове проводници, които са били извадени от трасето, изтеглени от обвивките им, навити и поставени в чували, готови за пренасяне, като общата им дължина е 80. 7 метра. Извън тях са проводниците, за които са били направени изкопи, но кабелите все още не са били изтеглени. В протокола за оглед подробно са описани четирите изкопа, броя чували и намерените метални части от проводниците. Общата разкопана част от трасето, от която са извадени проводниците, е 95 метра. Изтеглените кабели, заедно с намерените на мястото инструменти, са надлежно предадени, видно от съдържанието на посочената по-горе разписка. Така че, предметът на престъплението и неговата стойност са надлежно и несъмнено установени по делото. Правилата, гарантиращи формалната и логическа правилност на вътрешното съдийско убеждение на инстанциите по същество, са спазени. 4. Към надлежно установените по делото факти са приложени съответните материалноправни норми, което обуславя законосъобразността на атакувания съдебен акт. Няма как да бъдат споделени доводите на защитата за ангажиране на отговорността на всеки от подсъдимите само в рамките на съответна част от предмета на престъплението. Такова виждане не държи сметка не само за практическата невъзможност на такъв подход, но и за основни принципи на правото относно съучастието в извършване на престъплението. Известно е, че съучастието като задружна дейност, е възможно само при умишлените престъпления и при наличие на три предпоставки: участие на най-малко две наказателноотговорни лица, задружност в усилията им за постигане на определен престъпен резултат и умисъл във всеки от участниците не само за престъплението, но и за съучастието в него. В конкретния случай всички посочени условия са налице, категорично установени от доказателствата по делото. Деянията на осъдените са съставомерни по нормите на закона, по които са подведени, както от обективна, така и от субективна страна. Въпросите за наличието и формата на вината се решават най-напред в дейност по доказването, а след това – по прилагане на материалния закон, защото тези елементи от състава на престъплението се извличат от поведението на дееца, а не от субективната му преценка за деянието и резултата. Претендираното в исканията приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление – такова по чл. 194, ал. 3 от НК, няма как да бъде удовлетворено. Извършеното от тримата осъдени престъпление не разкрива характеристиките на „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Данните по делото по никакъв начин и в никаква степен не сочат на липса или незначителност на вредните последици и на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на престъпления от този вид. Касае се за задружна престъпна дейност, осъществена от пет лица и изразяваща се в посегателство върху част от трасе на далекосъобщителна мрежа, което разкрива висока степен на обществена опасност. С оглед изложеното, ВКС намира исканията на осъдените Й., И. и М. за неоснователни, поради което същите следва да бъдат оставени без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените К. И. Й., С. С. М. и С. П. И. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на решение № 307 от 09 декември 2014 година на Бургаския окръжен съд, НО, 1-ви въззивен състав, по внохд № 982 / 2014 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 44 от 24 септември 2014 година на Районен съд – гр. Царево, постановена по нохд № 21 / 2014 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.