Р Е Ш Е Н И Е № 435 гр. София, 16 октомври 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1566 по описа за 2013 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Г. Т. срещу нова въззивна присъда на Софийски апелативен съд № 19 от 22.04.13 г, по ВНОХД № 233/13, с която е отменена оправдателна присъда на Окръжен съд, Благоевград, № 216 от 27.09.12 г, по НОХД № 460/10, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 28.10.2009 г на ПП-1 Е-79, при управление на моторно превозно средство е нарушил чл. 100, ал. 4, т. 2 ЗДП и чл. 10, ал. 1, т. 12, б. „в”, пр. 3 и 4 ППЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице: на Р. К. М. и на П. И. Б., както и средна телесна повреда на С. А. Б., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 2, алт. 2, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, и на „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от три години. С жалбата се релевират всички касационни основания. Твърди се, че обвинителният акт не съдържа необходимия кръг от фактически обстоятелства, че е нарушен чл. 13 НПК, че анализът на доказателствата противоречи на чл. 14 НПК / ползвани са констатации за автомобила една година и половина след деянието /, че въззивната присъда почива на предположение относно техническото състояние на товарния автомобил преди инцидента, че присъдата е постановена в нарушение на чл. 303 НПК, че материалният закон е приложен неправилно / деянието е несъставомерно, липсва релевантната причинна връзка /, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на жалбоподателя или за връщане на делото за ново разглеждане във въззивната, респективно, в първата инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият се присъединява към становището на своя защитник. Повереникът на частните обвинители М. и Б. счита, че жалбата е неоснователна. Частните обвинители не участват лично в касационното производство. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Неоснователно е оплакването, че обвинителният акт е изготвен в нарушение на процесуалните изисквания. Фактическите обстоятелства, на които почива съставомерността на деянието като транспортно престъпление, при условията на независимо съпричинителство, са надлежно описани / посочено е, че водачът на товарния автомобил Т. се е движил в тъмната част на денонощието с неработещи задни светлини /. Ето защо, за съдилищата по същество не е възникнала процесуална необходимост от констатиране на нарушение на правото на защита, произтичащо от обвинителния акт. По делото са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, поради което неоснователно се твърди, че е нарушен чл. 13 НПК. САС е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което е събрал нови доказателства, които е обсъдил, наред с останалия доказателствен материал. Анализът на доказателствата е извършен в съответствие с принципа на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, а с оглед на събраните доказателства осъдителният въззивен акт отговаря на изискванията по чл. 303 НПК. Изложени са убедителни съображения на кои гласни доказателства е дадена вяра и по какви съображения. Подробно са обсъдени заключенията на АТЕ-зи чрез съпоставянето им с останалия доказателствен материал, при което са формирани верни доказателствени изводи. Приетото от САС експертно становище, че задните светлини на товарния автомобил, управляван от подсъдимия Т., не са работили, кореспондира на кредитираните гласни доказателства, изводими от показанията на св. П. и св. Б., за чиято достоверност са посочени обстойни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Въззивният съд е обсъдил обясненията на подсъдимия, наред с показанията на св. С. и св. Д., и след като е констатирал, че между тях са налице значими противоречия относно изправността на задните светлини, правилно не им е дал вяра. Вярно са интерпретирани показанията на св. В., оценени в контекста на АТЕ-зи и останалите кредитирани доказателствени източници. Светлинната сигнализация на товарния автомобил е била преработена от св. В. и независимо от наличието на теоретична възможност да работи в този вид, по делото е установено, че същата не е работила. САС е обсъдил обстоятелството, че преработването от св. В. е с давност около два месеца преди инцидента, респективно, че техническият преглед на автомобила е бил извършен около 8 месеца преди инцидента. Правилен е изводът, че с оглед отдалечеността във времето от тези събития е възможно при настъпване на произшествието светлинната сигнализация да е била неизправна. При формиране на вътрешното си убеждение въззивният съд е отдал първостепенно значение на протоколите за оглед на товарния автомобил, изготвени непосредствено след произшествието. Съществено за изхода на делото е това, че вещите лица по АТЕ-зи, включително изслушаната в хода на въззивното съдебно следствие, са работили главно по данните, изводими от протоколите за оглед. Вярно е, че за нуждите на експертизата, допусната от САС, е проведен последващ оглед на товарния автомобил, но с това не се е стигнало до нарушение на принципа на правната сигурност, тъй като в периода от инцидента до огледа автомобилът е съхраняван като веществено доказателство на паркинга на ОДП-Благоевград, а и липсва различие в констатациите на експертите относно техническото състояние на превозното средство и изправността на задните светлини. Следователно, изводът на САС, че воденият от подсъдимия товарен автомобил е бил с технически неизправни задни светлини, е формиран на базата на вярна интерпретация на доказателствените източници, а осъдителната присъда почива само на доказани факти, а не на предположения. С оглед наличието на влязла в сила присъда по отношение на св. А. Б., въззивният съд е отбелязал, че принос за произшествието има и този водач. Съществено за изхода на делото е това, че при работещи задни светлини на товарния автомобил същият е могъл да бъде забелязан от другите участници в движението от разстояние 200-300 м, в какъвто случай, дори с избраната от св. Б. скорост / 133-135 км/ч /, ударът би бил предотвратим. Липсата на нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Неоснователно е и искането за отмяна на въззивния акт и на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като не са налице съществени процесуални нарушения, които биха обусловили необходимост от разглеждане на делото в първата инстанция. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Транспортното произшествие е настъпило поради виновното поведение на всеки от двамата водачи / подсъдимия Т. и св. Б. /, всеки от които е допуснал нарушение на правилата за движение, намиращо се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка със съставомерните последици. Подсъдимият се е движил без работещи задни светлини в тъмната част на денонощието, с което е лишил св. Б. от възможността своевременно да реагира на движещото се пред него превозно средство, тоест е съпричинил престъпните последици. Ето защо, като е приел, че деянието на подсъдимия е съставомерно като транспортно престъпление, САС е приложил правилно материалния закон, тоест, липсва основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При този изход на делото не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция, тъй като не са налице условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / жалбоподателят не е осъден за несъставомерно деяние /. Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание. САС е определил наказанието „лишаване от свобода” и „лишаване от право да управлява МПС” при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно: ниската степен на обществена опасност на дееца, липсата на предходни осъждания, значимия принос на св. Б. за настъпване на произшествието. Отчетени са и целите на наказанието по чл. 36 НК. Не са налице условията на чл. 55 НК, тъй като, от една страна, установените смекчаващи обстоятелства не са „многобройни” / макар и да са множество /, респективно, нито едно от тях не е „изключително”, а, от друга страна, предвиденото в закона най-леко наказание не е несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, наложеното наказание отговаря на законовия критерий за справедливост и не са налице основания за неговото по-нататъшно смекчаване. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Софийски апелативен съд № 19 от 22.04.2013 г, по ВНОХД № 233/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: