Р Е Ш Е Н И Е
№ 250/2013 г.
София, 08.05.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на девети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3215 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Търговско дружество [фирма] С. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 19.12.2012 година, постановено по гр.възз.д. Nо 5406/ 2011 год. на Софийския градски съд-АО, 3 състав.Поддържа се , че обжалваното решение, в частта , с която по отношение на ответника [фирма] С. е уважен заявения положителен установителен иск за собственост , по реда и на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ е процесуално недопустимо, респ. неправилно , постановено в нарушение на съществени процесуални правила - чл. 15 ГПК /отм./, чл. 120 ГПК/ отм./ след като въззивният съд е произнесъл решение срещу несъществуваща респ. ненадлежна страна в процеса . Поддържа се довод за неправилност на постановения съдебен акт от гл.т. на неправилно приложение на материалния закон- ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и на процесуалните правила , гарантиращи правилното установяване на фактите и техните последици за правния спор, постановяването на законосъобразен съдебен акт от гл.т. изискванията на чл. 188 ГПК /отм./ и чл. 189 ГПК /отм./, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за правото на ответника по иск за собственост, основаващ се на земеделска реституция, да възразява срещу наличието на условията за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, след като не е участвал в административното производство по възстановяване собствеността на земеделска земя, след като е прието , че изводите на въззивния съд са в смисъл, противоречащ на задължителна съдебна практика – Решение Nо 407 от 13.07.2010 година по гр.д. Nо 289/2009 год. на ВКС-I отд., Решение Nо 199 от 12.05.2011 год. по гр.д. Nо 345/2010 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 88 от 09.03.2012 год. по гр.д. Nо 1311/2011 год. на ВКС-II отд. постановени по реда на чл. 290 ГПК; както и по материално–правния въпрос за обхвата на конститутивното действие на решението по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ за правото на собственост върху земеделска земя в хипотези когато имота попада в строителните граници на населеното място, няма издадена скица и при незавършена процедура по чл. 11 ППЗСПЗЗ ,с оглед на констатацията , че произнесеното от въззивния съд решение е в смисъл , противоречащ на развити доводи по представените Решение Nо 595 от 05.07.2010 година по гр.д. Nо 1333/2009 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 142 от 05.08. 2011 год. по гр.д. Nо 151/2010 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 501 от 19.11.2010 год. по гр.д. Nо 933/2009 год. на ВКС-II г.о., както и по процесуално- правния въпрос подлежат ли на отмяна по реда на чл. 421 ал.2 ГПК / отм./ нотариалните актове за покупко-продажба, произнесен в противоречие с разясненията на ТР 3/ 29. 11. 2012 година на ОСГК на ВКС.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответниците по касация И. Б. и А. Ц. - адв. С. Г.- САК с който се поддържа , че тази касационна жалба е процесуално недопустима , поради лисата на качеството на страна на търговското дружество, тъй като ответник по делото е било друго юридическо лице, алтернативно се поддържат доводи за неоснователност на въведените доводи за процесуална недопустимост на атакуваното въззивно решение , респ. на неговата незаконосъобразност. В открито съдебно заседание се поддържа , че обжалваното решение е правилно и постановено в пълно съответствие със закона и съдебната практика по приложението му. Претендират се разноски.
Търговско дружество [фирма] С. , със самостоятелна касационна жалба срещу въззивно Решение от 19.12.2012 година, постановено по гр.възз.д. Nо 5406 / 2011 год. на Софийския градски съд-АО ,3 състав обжалва и също иска изцяло отмяната му, в т.ч. и на решението по чл. 192 ал.2 ГПК/ отм./ от 23.04.2013 год. за поправка на очевидна фактическа грешка на основното обжалвано решение. Поддържа , както в частта по е уважените обективно и субективно заявени положителни установителни искове за собственост , по реда и на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ , така и досежно уважените искове по чл. 108 ЗС срещу дружеството и по чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ решението е неправилно , постановено в нарушение на материалния закон- ЗПСЗЗ, ЗППДОбП /отм./ , на съществени процесуални правила в т.ч. и на правилата за справедлив процес , съгласно чл. 6 ал.1 от ЕКПЕЧОС И Допълнителни Протоколи Nо 4, 6 и 7 в т.ч. и измененията им , Протокол Nо 11 и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Касационно обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите : за допустимостта при ревандикационен иск, при който ищецът черпи права на основание реституция на земеделска земя , ответникът , който противопоставя права върху имота по приватизационна сделка да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решение на ОбСЗ/ ПК/ и липса на активна материално-правна легитимация на ищеца , произнесен в противоречие с разясненията на ТР 9/2012 год. на ОСГК на ВКС , за точното и еднакво приложение на чл. 17 ал.2 ГПК и за качеството на решението като съдебния акт , постановено без излагане на мотиви относно релевираните от страната-жалбоподател, възражения , доводи и обстоятелствата въз основа са формирани крайните правни изводи и приложението на закона , поставящ изисквания към решаващия съд, поради противоречие с ТР 1/ 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от защитата на ответниците по касация И. Б. и А. Ц.,подписана от адв. С. Г.- САК срещу релевираните от тази касационна жалба доводи и основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.В съд. заседание се поддържа , че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Търговско дружество [фирма] С., със самостоятелна касационна жалба обжалва въззивно Решение от 19.12.2012 година, постановено по гр.възз.д.Nо5406/ 2011 год. на Софийския градски съд-АО,3 състав .Поддържа доводи , че обжалваното решение страда от съществени пороци на процесуалния закон, касаещ надлежното призоваване на страната-юридическо лице в процеса по чл. 51 ал.4 ГПК / отм./ и допустимостта на съдебно-техническата експертиза като доказателствено средство , основание за отмяна на обжалваното решение по чл. 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за допустимостта от определяне на граници на недвижим имот чрез съдебно-техническа експертиза при определени такива с нотариален акт , чието произнасяне би било от значение за точното и еднакво прилагане на закона и развитие на правото.
В срока по чл. 287 ГПК ответника по касация И. Т. Б. , чрез адв.С. Г. – САК е подала писмено възражения , с което е оспорила наличие на основания за допускане на касационното обжалване , респ. оспорва наличие на посочените процесуални нарушения като пороци на обжалваното решение.Посочените основания се поддържат и в открито съдебно заседание, като възражението за недопустимост се основава на разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК. Претендира разноски по делото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационните жалби основания за отмяна, доводите на ответниците по касация и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
С обжалваното въззивно решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по реда на чл. 196 и сл. ГПК /отм./ е отменил Решение от 12.11.2010 година по гр.д. Nо 8996/2008 год. на Софийския районен съд, 42 с-в по отхвърлените обективно и субективно заявени искове за собственост и е постановил ново решение , с което
1/ е признал за установено , по заявените обективно и субективно съединени искове на И. Т. Б. и А. Т. Ц., по отношение на ответника – дружество „К е. К Е.’ Е. С. и ответника „Д. 95’ Е. , на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./, че ищците са собственици на имот пл. Nо 510352 к.л.673 кв. 9, съставляващ част от УПИ XII – 204, 1519,1521,1260, 730 от кв. 9 по плана на [населено място] , ж.к. „Д.- 2 част „, а в последствие 201/26861 кв.м. идеални части от УПИ XII-204,1519,1521,1260, 730 от кв. 9 по плана на [населено място] ,[жк], като на основание чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ е отменен НА Nо 26/2004 год. за покупко-продажба.
2/ признал е за установено на основание чл. 108 ЗС и чл. 92 ЗС по отношение на ответника [фирма] С. , че И. Т. Б. и А. Т. Ц. са собственици на 201/26 861 идеални части от УПИ XII-204,1519,1521,1260, 730 от кв. 9 по плана на [населено място] ,[жк]и от построената в този имот административна сграда на 3 етажа, с подземен гараж , складово-търговска база на 1 етаж , пристройка -склад , трафопост , която сграда е със застроена площ от 16 500 кв.м. и разгъната площ от 20 577 кв.м. и
3 / е осъдил този ответник да предаде владението на посочения имот на ищците И. Т. Б. и А. Т. Ц., като е отменен и НА Nо 73/2006 год. в частта за покупко-продажбата на 201/26 861 идеални части от недвижимия имот, като
4/ в полза на ищците-въззивници са присъдени разноски в размер на 4 696.25 лв.
За да признае в полза на И. Т. Б. и А. Т. И. , като наследници на Т. М. Б. , правото на собственост на 201/26 861 ид. части от УПИ XII-204,1519,1521,1260, 730 от кв. 9 по плана на [населено място] , ж.к. „Д.- 2 част , ведно с построените административна и други сгради, съответно на основание чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ във вр. с чл. 92 ЗС , решаващият съд е приел, че наследодателят на ищците- Т. М. Б. , като собственик на бивша земеделска земя - НИВА от 0,201 дка, намираща се в строителните граници на [населено място] , кв. Г. м.”Л.” , съставляваща имот пл. Nо 51352, понастоящем част от описания по горе недвижим имот, надлежно е възстановил правото си на собственост по реда на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ въз основа на Решение Nо 25.05.1999 година на СРС по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ по гр.д. Nо 10971/1995 год. , в сила от 24.06.1999 година и Решение Nо 92/ 10.10.2006 год. на ОбСЗ „П.”.
По правните въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване , настоящият състав намира :
Предмет на петиторна защита може да бъде само земеделски имот, чиято процедурата по възстановяване е завършена и е налице обект на собственост , възстановен в стари реални граници. Легитимиран собственик на земеделска земя по искове за собственост е този, в чиято полза е издадено позитивно решение на ПК/ОбСЗГ/ ОСЗ , със заверена от посочените органи скица. Ответникът може да противопостави на възстановеното само собствени права, които изключват признатото право на ищеца , като в тази насока може да иска съдът да упражни косвен контрол за материална незаконосъобразност на индивидуалния реституционен административен акт , включително и по отношение на решенията по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ и като правен резултата може да не зачете гражданско-правните последици на акта като приеме , че не са били налице условията на закона / ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ/ за земеделска реституция на конкретен имот- бивша земеделска земя.
Районните съдилища постановяват решение по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ по жалба на претендиращите лица по чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ срещу отказа на съответната ПК/ОбСЗ да възстанови собствеността по реда на ЗСПЗЗ. С уважаване на жалбата и постановено позитивно решение по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ за признаване и възстановяване на правото на собственост на бившата земеделска земя вещно-правният ефект на реституцията не настъпва , тъй като конститутивно действие / т.е. вещно-правен ефект/ има само решението на органа на земеделска реституция- ПК респ. ОбЗСГ/ОбС Земеделие. Субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ имат обвързваща сила само по отношение на страните- т.е. жалбоподателя-претендиращ възстановяване на собствеността и съответния административен орган на земеделската реституция/ ПК. ОбСЗ / ОбСЗГ, но не и по отношение на третите лица с противопоставими материални права - на собственост или ограничено вещно право. В производството по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ районният съд действа не като правораздавателен орган , а като такъв на съдебна администрация, който встъпва в правата на органа по земеделска реституция, поради което и решенията по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие.
Съгласно чл. 18ж ППЗСПЗЗ /изм. с ДВ.бр. 31 от 2003 г./ ОбСЗ постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината , поради което и влязлото в сила решение по чл. 18ж ППЗСПЗЗ, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Моментът на проявление на конститутивното действие на административния акт – решение на ПК/ ОбСЗ по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ се свързва с момента на завършената процедура по възстановяване на собствеността на земеделските имот.
Инцидентният съдебен контрол за законосъобразност на административния акт е способ за защита правата на трети лица от които се иска да се съобразят с гражданско-правните последици , в т.ч. и вещно-правния ефект , на този акт. Тази процесуална възможност произтича от факта, че административното производство се развира изцяло без участието на лицата – физически или юридически , които противопоставят свои права по отношение на същия имот. Преценката при конкуренцията на правата на собственост може и следва да се извърши в рамките на исковия процес по спора за материално право, разбира се когато същият не касае хипотезите на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Този извод е в съответствие както с разясненията на т.4 на ТР 6/2005 год. на ОСГК на ВКС, в която макар и да се разглежда хипотеза на възстановена собственост по ЗВСНОИ по благоустройствените закони , важи и се прилага и за хипотезите на земеделска реституция, така и в съответствие на безпротиворечивата задължителната съдебна практика на ВКС , на която се позовават касаторите : Решение Nо 201от 30.06.2010 година по гр.д. Nо 79/2009 год. на ВКС-I отд.,Решение Nо 251 от 19.03.2010 год. по гр.д. Nо 199/2009 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 88 от 09.03.2012 год. по гр.д. Nо 1311/2011 год. на ВКС-II отд. , както и Решение Nо 407 от 13.07.2010 год. по гр.д. Nо 289/2009 год. на ВКС-I г.о. , Решение Nо 15 от 25.01.2011 год. по гр.д. Nо 1302/2009 год. на ВКС-II г.о. , и която се споделя изцяло от настоящия състав на ВКС.
Макар и да се приема за всестранна и пълна реституцията на бившата земеделска земя също търпи изключения ,в рамките на които може да бъде проведен косвения съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, с който се възстановява собствеността на бивш земеделски имот.
С ТР 2/1996 год. на ОСГК на ВКС се прие, че в чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ, законодателят е отстъпил от принципа на възстановяване на земеделските земи в хипотезите , когато същите се намират в строителните граници/ урбанизирани територии/ на населените места, като това отстъпление е в полза на собствениците на законно построени сгради или притежателите на право на строеж, респ. на добросъвестните купувачите по възмездни сделки .Когато реституционното решение на ПК/ ОбСЗ за реално възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ е издадено след приключила процедура по трансформиране на собствеността от държавна в частна по реда на преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество по ЗППДОбП / отм./ , а в последствие и надлежно сключена приватизационна сделка на това дружество, то това решение за земеделска реституция на имот- бивша земеделска земя , включен в капитала на преобразуваното дружество, е непротивопоставимо на собственика по приватизационната сделка , тъй като специфика на приватизационния договор се приема като гражданско правна сделка с продажбен / вещно правен / ефект, съдържаща и елементи , които макар и да имат правната природа на условие за настъпване на желаните последици, се интегрират във волеизявленията на страните с типично за договора за покупко- продажба съдържание. Вещно-правният ефект на реституционното решение може да настъпи, само и доколкото към момента на влизането му в сила не е завършена процедурата по трансформация на правото на собственост в полза на собственика по приватизация. В тези хипотези законосъобразността на решението на органа на земеделска реституция се съобразява в правилата на §6 ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП / отм./и § 11 от ДР на ЗПСК. Цитираните разпоредби дават предимство на последиците на приватизационния процес, който не може да бъде препятстван от реституционни претенции, незаявени до определен момент по причина , че процедурата по реституция не е завършена и не е проявено конститутивното действие на индивидуалния административен акт за реституция. Касае до хипотеза на ограничения за реално възстановяване на собствеността , аналогична на чл. 10б ал.1 ЗСПЗЗ, при която бившите собственици получават обезщетение , но не и бившата собственост / още по малко заедно с приращенията, извършени от собственика по приватизационния договор /.
В подкрепа на изложените аргументи са и разясненията на ТР Nо 9/2012 година на ОСГК на ВКС , с оглед на генералните мотиви за характера решенията за възстановяване на собствеността и рамките на защита на лицата, които в спора за собственост могат да противопоставят собствени вещни права,придобити след одържавяването и които изключват/ препятстват/ възможността за реституция на бивши земеделски земи в стари / въстановими/ реални граници.
По съществото на касационните жалби.
Обжалваното решение на въззивния съд е валидно и процесуално допустимо от гл.т. на спазени процесуални правила и надлежно изразено, обективирано в съдебен акт волеизявление в рамките на установената от закона правораздавателна компетентност на съда, правилно и надлежно конституиране на страните, в т.ч. и предвид на настъпили структурни промени в юридическите лица и правилно съобразена правна квалификация.
Решението на въззивния съд е неправилно.
Предвид изложените правни съображения по обуславящите правния спор материално-правни проблеми, настоящият състав намира , че касационните жалби са основателни и като такива следва да бъдат уважени, като при липсата на спор относно правно релевантните факти и събрани доказателства , следва да бъде постановено решение по същество, с което обективно и субективно съединените исковете на И. Т. Б. и А. Т. И. по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ и чл. 108 ЗС във вр. с чл. 431 ал.2 ГПК/ отм./ следва да бъдат отхвърлени.
Спорният недвижим имот - НИВА от 0,201 дка, намираща се понастоящем в строителните граници на [населено място] , кв. Г. м.”Л.”,съставляваща имот пл.Nо 51352 , е бивша земеделска земя, чието собственост е възстановена по реда на ЗСПЗЗ- Решение Nо 25. 05. 1999 година на СРС по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ по гр.д. Nо 10971/1995 год. , в сила от 24.06.1999 година и Решение Nо 92/ 10.10.2006 год. на ОбСЗ -П..
Понастоящем този имот от 201 кв.м. попада в УПИ XII-204,1519,1521,730 по плана на [населено място],[жк]-II ч., , като е прието от въззивния съд , че съставлява 201/26861 кв.м. идеални части от УПИ XII-204,1519,1521,1260, 730 от кв. 9 по плана на [населено място] ,[жк]” заедно с построените : административна сграда на 3 етажа, с подземен гараж , складово-търговска база на 1 етаж , пристройка -склад , трафопост , която сграда е със застроена площ от 16 500 кв.м. и разгъната площ от 20 577 кв.м.
Ответникът търговско дружество [фирма] С. се легитимира като собственик на недвижим имот- УПИ XII-204, 1519, 1521, 730 по плана на [населено място],[жк]-II ч., целият с площ от 26 861 кв.м. , придобит по договор за покупко- продажба от 30.08.2006 год. по НА Nо 73/2006 год. Прехвърлител по тази сделка е търговско дружество [фирма] С..
Ответникът търговско дружество [фирма] С. противопоставя своето право на собственост и се легитимира като собственик на основание договор за покупко-продажба по НА Nо 26/2004 год. с прехвърлител търговско дружество [фирма] на недвижим имот от 42 055 кв.м.,съставляващ реална част от имот целия от 238 222 кв.м. , нанесен на к.л.653,654 и 673 от неодобрения КП на [населено място].
От своя страна ответникът- касатор [фирма] се легитимира като собственик , на основание договор за покупко-продажба от 16.02.2000 година на М. на икономиката по реда на чл. 34 ал.1 т.4 , ал. 2 и ал. 3 ЗППДОбП / отм./ и Заповед РД-Т-21-96/28.01.2000 година , като принципал на собствеността, на недвижим имот- къмпинг „В.”, обособена част от [фирма] С. с обща площ от 220 000 кв.м./, терен актуван АДС Nо 260/25.06.1997 год.
При тези безспорни правно-релевантни факти, настоящият състав приема , че обжалваното въззивно решение е постановено при допускани нарушения по преценка/ каквато няма / и неточен анализ на доказателствата и неправилното им подвеждане под правната норма.
Не е съобразена точната дата на влизане в сила на индивидуалния административен акт на земеделската реституция-Решение Nо 92/ 10. 10. 2006 год. на ОбСЗ –Панчарево нито обстоятелството, че към датата на влизането му в сила , теренът , държавна собственост в рамките на който е признато и възстановено правото на собственост на процесната НИВА от 0.201 дка вече е трансформирано от държавна собственост в собственост на търговско дружество по реда на ЗППДОбП/ отм./ , след като бившата собственост на Учебно опитно земеделско стопанство Г. е била предоставен за стопанисване на [фирма] с Разпореждане Nо 114 /29.03.1968 година на МС и включено в капитала на държавното акционерно дружество на основание Заповед Nо 14401/1991 година, а в последствие , на основание договор за покупко-продажба от 16.02.2000 година на М. на икономиката по реда на чл. 34 ал.1 т.4 , ал. 2 и ал. 3 ЗППДОбП / отм./ и Заповед РД-Т-21-96/28.01.2000 година , като принципал на собствеността, на недвижим имот- къмпинг „В.”, обособена част от [фирма] С. с обща площ от 220 000 кв.м. е придобила статут на частна собственост на търговско дружеството [фирма].
Не може да се приеме тезата на ответниците по касация , че вещно-правният ефект на земеделската реституция на спорния имот е настъпил към 24.06.1999 година , с влизане в сила на решението по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ по вече изложените правни съображения за характера и действието на това съдебно решение като акт на съдебна администрация.
Ограничението за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ на загубилата земеделския си характер още към 1968 година бива нива от 201 кв.м. , по силата на включването и в капитала на търговско дружество към 1991 година и възмездното разпореждане чрез приватизационна сделка по реда на чл. 34 ал.1 т.4 , ал.2 и ал.2 ЗППДОбП /отм./ през 2000 година , е следвало да бъде установено от въззивния съд по пътя на надлежно проведен , напълно допустим от гл.т на процесуалния ред и задължителната в тази насока съдебна практика , косвен съдебен контрол за материално-правна законосъобразност на решението на органа на земеделска реституция, т.е. на Решение Nо 92/ 10.10.2006 година на ОбСЗ Панчарево при изпълнение на решението по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ в контекста на правилата на § 6 ал.6 ПЗР на ЗППДОбП /отм./ . Като не е сторил това , въззивният съд е постановил порочен съдебен акт.
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд , анализирайки неточно правно-релевантните факти е игнорирал факта, приемайки го за непротивопоставим на реституционното решение , че спорния недвижим имот от 1968 година е трансформиран от кооперативна в държавна собственост , предоставен е за нуждите на държавно стопанско предприятие, стопанисван е от това предприятие и към датата на преобразуването му през 1991 година в търговско дружество, правото на стопанисване и оперативно управление е трансформирано в право на собственост , съгласно императивната разпоредба на чл. 17 а ЗППДОбП / отм./ .Приложимостта на сочената разпоредба, убегнала на въззивния съд , се основава на възражението на ответниците по спора- касатори , че са частни правоприемници и на преобразувано през 1991 година в държавно предприятие в търговско дружество, с чиято собственост принципалът –държавата в лицето на М. н. и. възмездно се е разпоредило в полза на трето лице – частен гражданско правен субект , придобило вещното право на собственост от държавата- собственик, което обстоятелство препятства възможността за реална реституция на бившата земеделска земя.
Необосновано и неправилно е решението на въззивния съд и по съображения , че въпреки , че прима за безспорен факта за възстановяване на бившия земеделски имот в реални граници, въззивният съд , без да съобрази тези граници / по реституционното решение на ОбСЗ-Панчарево/ по свое виждане , без обосновка, трансформира правото на собственост от реален обект в право на собственост на идеални части от друг, по-голям по площ обект- т.е. имплицитно се признава невъзможността за земеделска реституция в реални граници , каквато е целта на закона , както и приема , че не може обективно да бъде установено точното местонахождение на спорния недвижим имот.
В нарушение на закона , с обжалваното решение въззивният съд не само признава в идеални части правото на възстановената собственост , след като не могат да бъдат посочени границите обекта на собствеността от 0.201 дка , но и признава права на ищците и по отношение на законно построените в общия терен административна сграда на 3 етажа, с подземен гараж , складово-търговска база на 1 етаж , пристройка -склад, трафопост, която сграда е със застроена площ от 16 500 кв.м. и разгъната площ от 20 577 кв.м.
Възражението на ответниците по касация за недопустимост на касационната жалба , поддържано и в защитата по същество, отново не може да бъде споделено именно в насока на признатите с обжалваното въззивно решение вещни права в полза на ищците „ по приращение по чл. 92 ЗС” , които далече надхвърлят стойността на спорния терен само и доколкото съдът би се ограничил в тази предметна рамка.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и 2 ГПК, настоящият състав намира , че обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено изцяло, в т.ч. и в частта , с която са отмени нотариалните актове с конститутивно действие в грубо нарушение на закона и разясненията по приложението му , дадени с ТР 3/2012 год. на ОСГК на ВКС. Следва да бъде отменено и решението по чл. 192 ал.2 ГПК / отм./ от 23.04.2013 год. , което е неразделна част от основното решение и касае допуснати незаконосъобразно поправка на дата в изложението на съда и в наименованието на ответника „очевидни фактически грешки” . С оглед на изложените по-горе фактически и правни съображение, по делото да бъде постановено ново решение по същество , с което всички обективно и субективно съединени искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед крайни изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 ГПК ответниците имат право на разноски по делото за всички инстанции, като следва : ответникът търговско дружество [фирма] С. , съобразно на представените по делото писмени документи общо за сумата от 1220 лв. / хиляда двеста и двадесет лева/, ответникът търговско дружество [фирма] С. , съобразно на представените писмени документи, общо за сумата 3195 лв. / три хиляди сто деветдесет и пет лева / и ответникът търговско дружество [фирма] С., съобразно на представените за касационното производство документи, за сумата 80 лв. / осемдесет лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА и з ц я л о въззивно Решение от 19.12.2012 година, постановено по гр.възз.д. Nо 5406/ 2011 год. на Софийския градски съд-АО, 3 състав и допълнително Решение по чл. 192 ал.2 ГПК/ отм./ от 23. 04. 2013 год. за поправка на очевидна фактическа грешка и вместо тях п о с т а н о в я в а :
ОТХВЪРЛЯ предявените, при условията на обективно и субективно съединяване искове от И. Т. Б.–с ЕГ Nо [ЕГН], от [населено място], кв. Г. [улица]Nо 83а и А. Т. Ц. с ЕГ Nо [ЕГН] от [населено място], кв. Г. [улица]Nо 5, представлявани в производството от адв. С. Г.-САК, срещу търговско дружество [фирма] С. ЕИК[ЕИК] /при правоприемство на [фирма] с ЕИК[ЕИК]/, седалище и адрес на управление [населено място] 1138, [улица]Nо 361, представлявани от адв. Т. Г.- САК и търговско дружество [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] ,1700 [улица]Nо 17/ по последна регистрация/, представлявано от адв. Е. Ч.- САК по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ за признаване правото на собственост по реституция по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ на имот- бивша нива от 0.201 дка , съставляваща имот пл. Nо 510352 к.л.673 кв. 9, част от УПИ XII – 204, 1519,1521,1260, 730 от кв. 9 по плана на [населено място] ,[жк], а в последствие 201/26861 кв.м. идеални части от УПИ XII-204,1519,1521,1260, 730 от кв. 9 по плана на [населено място] ,[жк], като на основание чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ за отмяна на НА Nо 26/2004 год. за покупко-продажба, както и на предявените срещу търговско дружество [фирма] С. ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] -район „И.” [улица]Nо 7 , представлявано от адв.И. М.- САК искове по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на имот 201/26 861 идеални части от УПИ XII-204,1519,1521,1260, 730 от кв. 9 по плана на [населено място] ,[жк]и от построената в този имот административна сграда на 3 етажа, с подземен гараж , складово-търговска база на 1 етаж , пристройка -склад , трафопост , която сграда е със застроена площ от 16 500 кв.м. и разгъната площ от 20 577 кв.м. , на основание чл. 92 ЗС и по чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ за отмяна на НА Nо 73 /2006 год. и НА Nо 74/2006 год.
Осъжда И. Т. Б. – с ЕГ Nо [ЕГН] , от [населено място] , кв. Г. ул.С. шосе’ Nо 83а и А. Т. Ц. с ЕГ Nо [ЕГН] от [населено място], кв. Г. [улица]Nо 5, представлявани в производството от адв. С. Г.- САК да заплатят на основание чл. 78 ал.3 ГПК общо разноски по делото както следва : на дружество [фирма] С. ЕИК[ЕИК] сумата от 1220 лв. / хиляда двеста и двадесет лева/, на ответникът дружество [фирма] С. ЕИК[ЕИК] сумата 3195 лв. / три хиляди сто деветдесет и пет лева / и на дружество [фирма] С. ЕИК[ЕИК] сумата 80 лв. / осемдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |