Р Е Ш Е Н И Е   №  211   гр.София,  23 юни   2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети април   две хиляди и десета  година в  състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                              ЧЛЕНОВЕ:   ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                     ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА                                                                                                                                              със секретар   Надя Цекова при участието на прокурора    ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно  дело под № 34/2010 година, за да се произнесе, взе предвид:   Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Пловдивската апелативна прокуратура и жалба на защитника на подсъдимата В. Г. Ц. против решение № 173/12.10.2009 год. по въззивно нохд № 301/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, наказателна колегия. В протеста се поддържат доводи за явна несправедливост на наказанието на подсъдимата Ц. с неправилното приложение на закона-чл.66, ал.1 НК. Обосновава искането си за отмяна на решението в тази му потвърдителна част с липсата на мотиви. В жалбата са изложени съображения, които се поддържат и в съдебното заседание, за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с осъждането на подсъдимата Ц. , за непълнота на доказателствата и необоснованост на фактическите изводи. Правят се алтернативни искания – за отмяна и оправдаване или за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд за да се установи невинността й и изключителната вина на подсъдимата Г. Оспорва се основателността на подадения протест. Подсъдимата И. Д. Г. не взема становище по жалбата и протеста. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения за липсата на предпоставки наказанието лишаване от свобода по отношение на подсъдимата Ц. да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 НК, поради което решението следва да бъде отменено. По отношение жалбата прави искане да бъде оставена без уважение. Мотивира липса на допуснати нарушения на закона и на процесуалните правила и основание за разглеждане на доводите относно непълнота на доказателствата и необоснованост, които са извън кръга на основанията за касационна проверка. Гражданският ищец „Каучук”АД, гр. С. не взема становище по протеста и жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Пловдивският апелативен съд с решението по въззивно нохд № 301/2009 год. /което е второ след решението по въззивно нохд № 283/2006 год., с което е отменена присъдата по нохд № 919/2005 год. на Пазарджишкия окръжен съд за допуснати процесуални нарушения и е внесен нов обвинителен акт/ потвърдил присъдата от 12.06.2009 год. по нохд № 402/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с която признал подсъдимите В. Г. Ц. и И. Д. Г. за виновни в това, че в качеството си на длъжностни лица – първата счетоводител, а втората стоковед-фактурист в направление „Търговска дейност” при „Каучук”АД, гр. П. при условията на продължавано престъпление за периода 07.02.2002 год. – 18.03.2003 год., вкл. след предварителен сговор помежду си присвоили пари в размер на 166 596,92 лева-големи размери, собственост на „Каучук”АД, гр. П., поверени им да ги пазят и управляват. На основание чл.202, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.2 вр.чл.201 вр.чл.26, ал.1 ги осъдил – Ц. при предпоставките по чл.54 НК на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила, а Г. при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК – на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години и 6 месеца от влизане на присъдата в сила. Признал подсъдимите за невиновни и ги оправдал по обвинението да са извършили престъплението за периода: м.януари – 06.02.2002 год., вкл. и за сумата 4 590 лева; за месеците март, октомври и ноември 2002 год. поотделно да е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, както и да са извършили присвояването за периода м.януари-18.03.2002 год., вкл. изцяло за особено големи размери, представляващо особено тежък случай – престъпление по чл.203, ал.1 вр.чл.26, ал.3 НК. Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 119 406,38 лева със законните последици и отхвърлил за разликата до 123 996,38 лева като неоснователен. Произнесъл се по въпросите за размера на държавната такса и направените по делото разноски. Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от Пазарджишката окръжна прокуратура, съдържащ искане за отмяна на оправдателната част и осъждане на подсъдимите по предявеното обвинение, и на защитника на подсъдимата Ц. с мотивирано искане за отмяна и оправдаване поради неправилното й осъждане като последица от неправилна оценка на доказателствения материал. Въззивният съд по повод доводите и задължението за цялостна проверка на обжалваната присъда приел, че са налице предпоставките по чл.327, ал.1, т.4 НПК и провел разпит на посочения от защитника на подсъдимата Ц. свидетел Т за установяване на обстоятелства, за които преценил, че ще имат значение за правилното решаване на делото. Обсъдил и анализирал целия доказателствен материал, за който направил извод, че е събран по предвидения процесуален ред и приел за установена приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Изложил съображения, че са извършени всички възможни процесуални действия по реда и начина, предвидени в НПК, както и че мотивите отговарят на изискванията по чл.305, ал.3 НПК. Мотивирал е съгласието си с решението да приеме като съответстващи на изискванията за пълнота, обоснованост и непораждащи съмнения заключенията на вещите лица в областта на финансите, графологията и стоковедчеството, но не само защото са изготвени от компетентни специалисти, а защото са основани на задълбочено изследване на събрания доказателствен материал – писмени доказателствени средства, свидетелски показания. Оценил е като вярна и оценката на обясненията на подсъдимите, отчитайки техния двойствен характер, които е анализирал и съпоставил и е изложил подробни съображения за степента, в която ги приема изцяло или отчасти. Като е отчел установеното за конкретното поведение на всяка една от тях е направил законосъобразен извод за наличието на обективните и субективни признаци на престъплението, поради което и законът е приложен правилно. Неоснователни са доводите в жалбата, че съдът е утвърдил изводи, които не се подкрепят от доказателствата по делото и че авторството на подсъдимата Ц. не е установено по несъмнен начин. Това възражение е направено и пред въззивния съд, който е изложил съображения за неговата неоснователност, които и настоящият състав изцяло възприема. То се основава на допуснати нарушения по смисъла на чл.13 и чл.107 от НПК, но е неоснователно. Събрани са възможните гласни доказателствени средства. Проверени са писмените доказателствени средства, които са необходими за установяване на обстоятелства от относимите към предмета на доказване от вещите лица – 134 фактури, по които е извършена сторнировъчна или изправителна операция, техния автор, данните за сметките, в които са извършени съответните счетоводни записвания и операциите, включващи движението на произведената продукция, документите, които отразяват действителното движение в склада и воденето на тяхната отчетност. Мотивирана е неоснователността на възражението, че установяване на излишъци при проведени две инвентаризации изключва наличието на присвояване. Този извод е направен въз основа на заключението на съдебно-икономическите експертизи, които , извършвайки проверка на документацията са констатирали и изяснили различията между движението на продукцията в склада и операцията сторниране, което се прави на плащането и постъплението на паричните средства в касата, а не на движението на продукцията от склада до клиента и че фактически подсъдимата Ц. , която е имала изключителен опит, а и като счетоводител не е имала ограничение по достъпа в счетоводната програма и само тя се е занимавала с операциите, при които има плащане в брой см.501-каса, то и сторно операциите са се извършвали от нея – с нейния почерк и подпис. В резултат на тази именно възможност и извършена дейност по сторниране при инвентаризацията се констатира несъответствие между счетоводните данни и намерената в склада продукция, но то е в резултат на невзети счетоводни операции от неосчетоводена реализация на готова продукция. Извършени са сторниране на различни от действителните фактури, по който начин са изравнени отчетените в касата от реализирани в брой фактури с данните на счетоводството за извършените плащания. Конкретните фактури, издадени 2002-2003 год., подробно описани и приети като годни доказателствени средства, не са били отчетени в касата, не са били предадени в счетоводството и не са били осчетоводени, поради което в касата са постъпили по-малко средства отколкото са сумите по издадените фактури. Фактурите са осчетоводени като платени и след това са сторнирани, а за 2003 год. въобще не са били описвани и за всички 134 фактури няма издадени ПКО, нито са постъпили пари в касата. Сторнировъчните операции засягат само две сметки - каса и клиент, до които подсъдимата Ц. е имала достъп. По начина, по който са направени сторно операциите стоката не е излязла от складовете и няма липси, а излишъци, каквито са констатирани при инвентаризациите. Самопризнанието на подсъдимата Г. не е оценявано в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. Както беше посочено по-горе съдът е изложил съображения, че обясненията и на двете подсъдими са оценявани наред с целия доказателствен материал, без да бъде даден приоритет на тези, дадени от Г. , само защото подкрепя фактическите обстоятелства по обвинителния акт. Няма писмени доказателства, които да имат значение за правилното решаване на делото и да са били пренебрегнати – всички са били обект на проверка от вещите лица, а заключенията им не са оценявани изолирано и самостоятелно. От значение за решаване въпроса има ли извършено престъпление и кой е неговия автор са били достатъчно намерените в дружеството, вкл. платените в брой фактури, счетоводни регистри, внесените суми с ПКО и придружаващите издадените фактури документи. Както беше посочено и по-горе за възможността да има излишък предвид установения механизъм на присвояването наличието на инвентаризационните описи и резултатите по тях не са доказателства, които имат значение на оневиняващи подсъдимата. Доколкото свидетеля Д е разпитван, за да подкрепи възраженията на Ц. за невиновност поради извършени нарушения и допуснати грешки от страна на други длъжностни лица, вкл. на подс. Г. , както и че е била подведена да извърши сторно операциите, въззивният съд правилно е приел, че са частично достоверни, в   който смисъл е изложил съображения. Правилно е отказал да оцени установени от него обстоятелства като относими към предмета на доказване предвид длъжностното качество, което е заемал в дружеството и липсата на пряко отношение към счетоводната дейност, както и че информацията му за тях е от провеждани неформални разговори с различни лица. Заключенията на експертите не са оспорени от страните, а съдът при оценката им се е съобразил с процесуалното си задължение и е изложил подробни съображения защо ги приема. Не са правени доказателствени искания, които да са оставени без уважение, а да са имали значение за установяване или опровергаване на описаните в обвинителния акт фактически обстоятелства и за разкриване на обективната истина. Събиране на други доказателства предвид процесуалните задължения по чл.107, ал.1 НК не е било необходимо, а събраните правилно са определени като достатъчно и възможните, чиято оценка е извършена с оглед действителния смисъл. По тези съображения доводите за ограничаване правото на защита на подсъдимата Ц. , довело до неправилно приложение на закона е неоснователно и не указва на касационно основание за отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт. Протестът на прокурора е неоснователен. Поддържа се, че въззивният съд безмотивно е потвърдил присъдата в частта й относно приложението на чл.66, ал.1 НК за подсъдимата Ц. Видно от съдържанието на въззивното решение и в тази му част съответства на изискването по чл.339, ал.2 НПК. Вярно е, че не са изложени подробни мотиви и не са изброени изчерпателно всички установени индивидуализиращи обстоятелства и в тази им част не отговарят на изискванията по чл.305, ал.3 НПК, но такива са задължителни според разпоредбата на чл.339, ал.3 НПК само за случаите, когато въззивният съд   постановява нова присъда. В конкретния случай по ясен и непораждащ съмнение начин е заявено съгласие с решението на първоинстанционния съд да приеме, че наказанието на подсъдимата следва да бъде лишаване от свобода при предпоставките на чл.54 НК, че са налице смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които дават основание за извод, че за постигане целите на наказанието и за съответствието му с чл.35, ал.3 НК не се налага да бъде отделена от обществото. Липсата на признание и оспорването на обвинението не може да бъдат отчетени като отегчаващи обстоятелства, въз основа на които да се обоснове необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието. От установените относими за индивидуализация обстоятелства - за нейната личност и поведение в обществото, чистото й съдебно минало, възстановяване на част от имуществото, поведението по време на процеса, здравословното състояние, подбудите, данните за условията, при които е било извършено-указващи на недостатъчен контрол в дружеството, и особено продължителността на наказателното производство в нарушение на принципа по чл.22 НПК – разглеждане и решаване на делата в разумен срок, не налагат различен от направения извод, че не е необходимо да бъде изолирана от обществото и поставяна при условията на ограничения в място за лишаване от свобода, което при конкретните условия и индивидуалните особености на подсъдимата би определило наказанието като форма на възмездие. Доколкото се поддържат доводи за необоснованост и непълнота на доказателства, те не могат да бъдат разглеждани като самостоятелни основания за отмяна. Предмет на касационната проверка съгласно чл.348 НПК са само посочените в разпоредбата. Предвид изложеното за липса на касационни основания от предвидените в чл.348, ал.1 НПК и поддържани в протеста на прокурора и жалбата на подсъдимата Ц. решението следва да бъде оставено в   сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 173/12.10.2009 год. по въззивно нохд № 301/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, наказателна колегия. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/     /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: