5 Р Е Ш Е Н И Е № 17 София, 29.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 3612 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 11.03.2015г. по в.гр.д.№1/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на [фирма], че [фирма]-София е собственик на недвижим имот, представляващ източната част от сграда с идентификатор 65677.1.88.7, находяща се в ПИ с идентификатор 65677.1.88 по КККР на [населено място] и представляващ самостоятелен обект „склад-магазия“ с площ от 142.84кв.м. С определение №500/14.10.2015г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е недвижим имот, който е вписан като собствен на държавата съгласно А. /№313 от 28.10.1993г./ да бъде придобит по давност въпреки удължения срок на мораториума за придобиване на държавни и общински имоти по давност до 31.12.2017г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, респективно неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че имотът е придобит по давност от [фирма], след като по делото е представен Акт за държавна собственост и с оглед установения и понастоящем продължен мораториум за придобиване по давност на имоти, държавна и общинска собственост. Поддържа също така, че по делото е установено, че процесният имот е негова собственост, поради което моли обжалваното решение да бъде отменено. Допълнителни съображения излага в писмена защита. Ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор в срока по чл.287 ,ал.1 ГПК и в писмена защита, представена в проведеното по делото открито съдебно заседание. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за признаване право на собственост върху самостоятелен обект от сграда, като в исковата молба се поддържа, че правото на собственост е включено в капитала на дружеството при преобразуването му, впоследствие сключен в баланса му и в анализа при сключването на приватизационен договор, както и че дружеството владее имота от 1984г. и при условията на евентуалност се въвежда твърдение за придобиване правото на собственост по силата на давностно владение. В изходящо от [фирма] писмено становище, представено в о.с.з. по повод подадения отговор на исковата молба, са посочени обстоятелствата, касаещи вписването на имота в интентарните книги на дружеството за дълготрайни активи и в баланса към 31.12.2000г., декларирането на имота по чл.17 ЗМДТ и заплащането на данъци за същия. С обжалваното решение е прието, че предявеният иск е основателен, тъй като от събраните по делото гласни доказателства е установено, че дружеството-ищец е владяло в продължение на повече от 10 години имота и е осъществено поддържаното придобивно основание, а именно давностно владение. Прието е, че показанията на свидетелите се подкрепят и от заключението на съдебно-икономическата експертиза. Изложени са съображения, че с акт за държавна собственост не може да се установи право на собственост, а само да се декларира такова в случай, че е било придобито на някое от придобивните основания, посочени в закона. Прието е също така, че от представения от „Б.-Товарни превози“Е.№ А. №313/20.10.1993г. не може да се обоснове извод, че описаните в този акт имоти съдържат и процесния, доколкото нито един от тези имоти не съответства по площ или други индивидуализиращи признаци на спорния имот – в него е посочен магазин с навес с площ от 430кв.м., сграда товарна гара с площ 132кв.м. и др. Прието е, че процесния имот има самостоятелен характер, поради което може да бъде предмет на собственически претенции; че първоначално е отразен в първия план на [населено място] от 1922г. като „Митница“ с пл.№269 в[жк]без посочен собственик в разписната книга към плана; че по следващия план от 1968г. старата сграда на митницата вече е отразена като два обекта и фактически разделена на две части – западна и източна, отново без данни за собственика на имота; че в КК на града от 2004г. имотът е отразен като част от сграда с идентификатор 65677.1.88.7 с площ от 249кв.м., като по несъмнен начин от заключението на съдебно-техническата експертиза е установена идентичността на западната част на сградата по плана от 1922г. със сграда „2МЖ магазия“ по плана от 1968г. и с имот с идентификатор 65677.1.88.6 по плана от 2012г., както и идентичност на източната част от сградата по плана от 1922г. с имота, означен като „МС“ по плана от 1968г. и с имот с идентификатор 65677.1.88.7 по КК от 2004г. Посочено е, че сградата, означена като „МС“ по плана от 1968г. е записана като държавна собственост чрез [фирма] с площ от 249кв.м., но като два самостоятелни обекта – складове, като е установено, че между двете части съществува зид от 40см. и западната част с площ от 106.34кв.м. се ползва от [фирма], а източната с площ от 142.84кв.м. – от [фирма], като именно по този начин имотът е описан в А. №902/07.04.1984г., според който процесното помещение е отстъпено безвъзмездно първоначално на Ж. – П., район ж.п. гара С., а впоследствие едната от магазиите е дадена на „Д.“. С оглед констатацията на въззивния съд, че имотът е записан като държавна собственост, но не е установено да е включен в капитала на [фирма] и извода , че се е осъществило поддържаното от [фирма] при условията на евентуалност придобивно основание /придобиване правото на собственост по давност/, в постановеното по реда на чл.288 ГПК определение е прието, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса допустимо ли е недвижим имот, който е записан като собствен на държавата съгласно акт за държавна собственост да бъде придобит по давност въпреки удължения срок на мотаротиума за придобиване на държавни и общински имоти по давност до 31.12.2017г. По поставения въпрос настоящият състав на Първо ГО на ГК приема, че е недопустимо недвижим имот, който е записан като собствен на държавата в акт за държавна собственост и за който не е установено да е бил включен в капитала на търговско дружество, да бъде придобит по давност с оглед установения и продължен до 31.12.2017г. мораториум за придобиване по давност на държавни и общински имоти. Съображенията за това са следните: Разпоредбата на чл.86 ЗС в редакцията до изменението, обн.ДВ.бр. 33 от 1996г. установява забрана за придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост. В последствие с разпоредбата на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността е установен мораториум върху давността за придобиване на държавни и общински имоти, като е предвидено, че тази давност спира да тече. Установеният в §1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван и понастоящем е предвидено, че давността за придобиване по давност за държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2017г. Недвижим имот, за който не съществува спор, че е принадлежал на държавата, не може да бъде придобит по давност с оглед установените в ЗС забрани. По отношение на имоти, държавна собственост, придобиване по давност е възможно само след извършено по предвидения от закона ред разпореждане в полза на трети лица, включително след включването им в капитала на търговско дружество с държавно имущество. След включването на имота в капитала на дружеството, последното придобива правото на собственост и действието на установената в ЗС забрана се преустановява. В същия смисъл са и постановените по реда на чл.290 ГПК решение №6/25.04.2012г. по гр.д.№502/2011г. на Първо ГО и решение №331/11.05.2010г. по гр.д.№958/2009г. на Първо ГО на ВКС, на които се позовава ответникът по касационна жалба в настоящето производство. За да се приеме обаче, че установената в ЗС забрана не намира приложение, позоваващото се на придобивната давност лице следва да установи, че имотът е включен в капитала на търговско дружество. По основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно, но процесуално недопустимо. Както вече беше отбелязано, предявен е иск за признаване право на собственост върху самостоятелен обект в сграда, като ищецът [фирма] поддържа, че е придобил правото на собственост чрез включването му в капитала на дружеството при преобразуването му, последващо включване в баланса и в анализа при сключването на приватизационен договор, като при условията на евентуалност поддържа, че е придобило правото на собственост по давност. Първоинстанционният съд е уважил предявения главен иск, като е приел, че [фирма] се легитимира като собственик на процесния имот съгласно приетия като доказателство по делото А. №920/07.04.1984г., тъй като е правоприемник на ДСП“Д.“, на което процесният имот е предоставен за управление и стопанисване, както и че имотът е включен в баланса на дружеството. Така постановеното решение е обжалвано пред въззивния съд. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по предявения при условията на евентуалност иск за признаване правото на собственост като придобито по давност без да разгледа и да се произнесе по главния иск, по който се е произнесъл първоинстанционният съд. Въззивното решение не съдържа и мотиви за неоснователност на главния иск, което би обосновало извод за наличие на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК, поради което следва да се приеме, че същото следва да бъде обезсилено като недопустимо по реда на чл. 293, ал.4 вр. чл.270, ал.3 ГПК и делото бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по подадената от [фирма] въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявеният от [фирма] главен иск, а по евентуалния – при условие, че въззивният съд приеме, че главният иск е неоснователен. При новото разглеждане въззивния съд следва да разгледа всички доводи, наведени в подадената от [фирма] въззивна жалба, включително за липсата на доказателства за включването на имота в баланса на [фирма], респективно на праводателя му преди сключването на приватизационния договор, като при необходимост, ако прецени че не разполага със специални знания за извършването на преценка по основателността на тези доводи, както и че съдържащите се в изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза данни за недостатъчни, да допусне изслушването на нова експертиза за установяване на обстоятелството включен ли е имотът в баланса на едно от спорещите дружества и към кой момент. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 11.03.2015г. по гр.д.№ 1/2015г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Хасковския окръжен съд. Председател: Членове: