4 Р Е Ш Е Н И Е № 19 С., 14.02.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: К. Е. БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1010/2010 г. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на [фирма],[населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 798 от 04.16.2009 г. по гр. д. № 1360/2002г. на С. градски съд, VІ-8 състав. С атакуваното решение изцяло е уважен предявеният от А. за следприватизационен контрол,[населено място] срещу дружеството-молител иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 22 185 лв., представляваща неустойка по т. 10 от приватизационен договор от 10.06.1997 г. В полза на ищеца е присъдена също законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2002 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Молителят поддържа, че атакуваното решение е постановено при допуснато нарушение на правилата за призоваване, което го е лишило от възможността да участва в разглеждането на гр. д. № 1360/2002 г. на СГС, VІ-8 състав. РС, да ангажира доказателства и да подготви защитата си. Основният довод на дружеството-молител е, че след възобновяване на спряното производство по делото същото е било призовано само на адреса му на управление в[населено място], но не и чрез ангажирания от него адвокат В. Б. и на посочения в пълномощното й и в договора за правна защита и съдействие съдебен адрес –[населено място], [улица]. Ответникът – А. за приватизация и следприватизационен контрол /с предишно наименование А. за следприватизационен контрол/ – счита молбата за неоснователна по съображения, подробно развити в писмен отговор от 13.09.2010 г. и писмена защита, поддържани и в съдебно заседание. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираното основание за отмяна, приема следното: По допустимостта на молбата за отмяна: Съгласно разпоредбата на чл. 305, т. 5 ГПК, в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението. В настоящия случай следва да се счете, че молителят е узнал за постановеното от С. градски съд решение по гр. д. № 1360/2002 г. именно на посочената от него дата – 02.08.2010 г., на която се е снабдил с издаденото от А. по вписванията,[населено място] удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания изх. № 344/2010. Ирелевантна по отношение момента на узнаването е представената по делото покана за доброволно изпълнение, съдържаща отбелязване за връчване на молителя [фирма] на 10.02.2010 г. В поканата, изпратена на адреса на управление на дружеството, отразен в удостоверението за актуално състояние от 07.02.2008 г., е вписано даденото от охранителя на обекта сведение, че “на посочения адрес няма офис на фирма, а складова база” и че “седалището и управлението на горепосочената фирма се намира в[населено място]”. С оглед на тези данни, следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 50, ал. 4, пр. 2 ГПК и връчването на призовката за доброволно изпълнение е следвало да се извърши по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепване на уведомление. И доколкото този ред не е спазен, връчването на поканата за доброволно изпълнение на 10.02.2010 г. е нередовно. Ето защо, тази дата не може да се приеме за дата, на която молителят е узнал за постановеното срещу него решение. По основателността на молбата: При разглеждането на гр. д. № 1360/2002 г. на С. градски съд, за първото съдебно заседание на 02.06.2009 г., насрочено след възобновяване на спряното производство по делото, молителят [фирма] /впоследствие ЕООД/ е бил призован на адрес[населено място], [улица]. Видно от представените две удостоверения за актуално състояние от 16.12.2002 г. и от 07.02.2008 г., издадени от П. окръжен съд, това именно е седалището и адресът на управление на дружеството след промяната му от[населено място], [улица], извършена с решение № 5901 от 22.05.2000 г., в т. ч. и към датата на завеждане на исковата молба – 27.11.2002 г. Поради това, че изпратената на този адрес призовка е върната в цялост с отбелязване, че “на посочения адрес няма административна сграда, няма офис, където да бъде връчена призовката, а има складова база” и че по сведение на охранителя на обекта “седалището и управлението на фирмата се намира в[населено място], обл. П.”, съдът е приел, че ответникът следва да се счита редовно призован по реда на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./. Настоящият състав намира, че при призоваването на молителя не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да го е лишило от възможността да участва в производството по делото пред С. градски съд. Призовката до дружеството-молител е изпратена на адреса на неговото управление. Същата съдържа всички изискуеми от чл. 45 ГПК /отм./ данни, а връчването й е извършено съобразно специалната норма на чл. 51, ал.4 ГПК /отм./, касаеща призоваването на търговците. Неоснователно е поддържаното от молителя становище, че освен на адреса му на управление, същият е следвало да бъде призован за заседанието от 02.06.2009 г. и чрез адвокат В. Б., в качеството й на негов процесуален представител и съдебен адрес по чл. 42, ал. 1 ГПК /отм./. На първо място, от данните по делото не може да се направи извод, че адвокат В. Б. е била ангажирана като пълномощник на [фирма],[населено място]. Действително, по приложеното ч. гр. д. № 498/2003 г. на С. апелативен съд се съдържат договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 03.07.2003 г., подписани от същото дружество. В тях, обаче, като упълномощено лице е посочена адвокат В. Х., а не адвокат В. Б.. Отделно от това, видно от пълномощното, представителната власт на упълномощеното лице е изрично ограничена само до приключването на гр. д. № 498/2003 г. на С. апелативен съд, V състав. Следователно, цитираното пълномощно не е създало права на адвокат Б. да представлява упълномощилото я търговско дружество и в производството по гр. д. № 1360/2002 г. на СГС. Поради това, за съда не е съществувало задължение да призовава дружеството чрез нея. Напълно недоказано е и твърдението на молителя, че адвокат В. Б. е посочена като негов съдебен адрес по смисъла на чл. 42, ал. 1 ГПК /отм./. Такива данни не се съдържат нито в цитираните по-горе договор за правна помощ и пълномощно от 03.07.2003 г., нито в депозираната по ч. гр. д. № 498/2003 г. на САС молба от 04.07.2003 г, с която същите са представени. С оглед всичко изложено, настоящият състав приема, че молбата за отмяна е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма],[населено място] молба за отмяна на решение № 798 от 04.16.2009 г. по гр. д. № 1360/2002г. на С. градски съд, VІ-8 състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: