Р Е Ш Е Н И Е №66 София, 08 март 2011 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 741/2010 година. Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия М. С. М. чрез защитника му адв. К. Д. К. от АК-Бургас против решение № 181 от 12.10.2010 год. по внохд № 173/2010 год. по описа на Б. апелативен съд. В касационната жалба са релевирани основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК и като цяло в нея са развити следните доводи: Въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение като не е уважила направените искания за събиране на доказателства и в частност за повторен оглед на процесния автомобил, за повторен разпит на свидетеля В. Т. и за назначаването на тройна автотехническа експертиза, която да даде отговор за техническото състояние на гумите на управлявания от подсъдимия автомобил, непосредствено преди пътния инцидент. По този начин правото на защита на подсъдимия е било ограничено и не е оборена тезата му, че той е загубил контрола над управляваното МПС, поради внезапна повреда на гумите с последващо излизане на автомобила вън от пътното платно, където настъпили общественоопасните последици, които подсъдимият не е могъл да предвиди. При обсъждане на доказателствената съвкупност въззивният състав не е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК като не е отговорил, защо не възприема доводите на защитата във въззивната й жалба срещу присъдата. Процесуалните нарушения са се отразили в неправилно изграденото вътрешно убеждение на съда за авторството на подсъдимия и неговата вина в престъплението, по което е бил обвинен и затова, неправилно е приложен материалният закон, като той е бил признат за виновен и осъден за деяние, което не е доказано, че е извършил. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. При условията на алтернативност се сочи основанието за явна несправедливост на наказанието, което не е подкрепено с конкретни доводи. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Повереникът на гражданската ищца и на частните обвинители изразява становище, че жалбата на подсъдимия следва да се остави без уважение, тъй като не са налице визираните в нея основания за отмяна или изменяване. Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 64 от 27.05.2010 год. по нохд № 170/2010 год. на Ямболския окръжен съд, подсъдимият М. С. М. е признат за виновен в това, че на 03.12.2009 год. след 21.30 часа, при управление на лек автомобил м.”Лексус RX 330” с ДК № ABW 32 71 е нарушил правилата за движение-чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на П. Х. М. от[населено място] и комплексна средна телесна повреда на В. Я. Т. от[населено място], поради което и на основание чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, б.”б”, пр. 1, във вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години. На основание чл. 343Г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата М. С. М. е осъден да заплати на гражданския ищец Р. Ж. М. сумата от сто хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2009 год. до окончателното изплащане на сумата, като до предявения размер от сто и петдесет хиляди лева, искът е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е осъден да заплати на държавата направените по делото разноски, както и държавната такса върху размера на уважения иск. Съдът се е разпоредил и по вещественото доказателство-л.а. м.”Лексус RX 330” с ДК № ABW 32 71. С обжалваното решение Бургаският апелативен съд е потвърдил присъдата. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. Решението на въззивната инстанция е законосъобразно. От мотивите към него е видно, че съдът е извършил проверка за съставомерността на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия. За да не уважи направените пред него възражения е приел, че първоинстанционният съд е извършил точен анализ на доказателствата по делото и изложил съображения съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК. Доводът за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивната инстанция с твърдението, че тя неоснователно не е уважила доказателствените искания от страна на защитата, с което процесуалните права на подсъдимия са били ограничени не се подкрепя от данните по делото. Неверен е доводът, че неоснователно е отказан повторен разпит на свидетеля Т.. Такова искане въобще не е правено, както от подсъдимия, така и от защитника му и не се съдържа във въззивната жалба и в писменото изложение от името на подсъдимия. Затова, въпросното твърдение за ограничено право на защита не намира опора в доказателствения материал. С определение от 29.07.2010 год. /приложено на л. 10 от внохд № 173/2010 год. / искането за повторен оглед на автомобила, както и за назначаването на тройна автотехническа експертиза не е уважено, за което въззивният състав е изложил мотивирани съображения. Както многократно е отбелязвал в съдебната си практика Върховният касационен съд по свои решения на различни наказателни състави, право на въззивната инстанция е да прецени необходимостта от допускане на искани доказателства. Независимо, че съгласно чл. 315 НПК във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, законодателят е предоставил на съда правото на преценка, кога и в какви случаи следва да се допускат исканите доказателства. Затова, като не е уважил искането на подсъдимия в тази насока, апелативният съд не е нарушил разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК . Оценявайки доказателствата по делото, първоинстанционният съд е приел, че на инкриминираната дата, при включени „дълги” светлини и сухо асфалтово покритие, подсъдимият управлявал собствения си лек автомобил м. ”Лексус RX 330” с ДК № ABW 32 71 по пътя от[населено място] в посока[населено място], обл. Я.. На седалката до водача пътувал пострадалият П. М. а на задната седалка в автомобила пътувал свидетелят Т.. Със скорост на автомобила около 140км/ч, подсъдимият наближил ляв завой намиращ се на около сто и петдесет метра преди моста за[населено място]. Възприемайки завоя, М. задействал аварийно спирачната система. Поради високата скорост на движение, той не успял да овладее управлението над автомобила, който напуснал пределите на пътното платно, навлязъл вдясно в крайпътната канавка и след като продължил движението си достигнал дигата на намиращия се там канал и се ударил челно в каменната стена на канала, след което се преобърнал два пъти и се установил на колелата си. Около 04.30 часа на 04.12.2009 год. работещият в[населено място] като охрана в базата на фирма [фирма] Й. Х. чул викове за помощ, за което сигнализирал органите на МВР. На мястото пристигнали полицейски служители, които констатирали пътното произшествие. Подсъдимият и свид. Т. били транспортирани в медицинско заведение за оказването на специализирана медицинска помощ. След изваждането на М. от автомобила, лекар от Спешен център Я. констатирал настъпилата му смърт. Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза дала заключение, че в резултат на получените несъвместими с живота увреждания П. Х. М. починал на място. Смъртта на пострадалия е в пряка причинна връзка с уврежданията причинени му от пътнотранспортното произшествие. Телесни увреждания, с характера на средна телесна повреда, в резултат на пътнотранспортното произшествие получил и В. Я. Т., изразяващи се в контузия на мозъка травматичен шок, контузия на белите дробове, контузия на главата, гърдите и корема, счупване на диафизата на лявата бедрена кост, счупване на короноидния израстък на лявата лакетна кост с изкълчване на лявата лакетна става. Събирането и проверката на доказателствата по делото е извършено в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Анализирайки събраните писмени и гласни доказателства, съдът е стигнал до правилния извод за авторството на подсъдимия в извършеното престъпление и неговата вина. Според заключението на единичната автотехническа експертиза, при конкретните пътни условия критичната скорост на движение на автомобила за безпрепятствено преодоляване на завоя е била 95км/час. Заключенията на експертите е възприето изцяло от решаващия съд, който базирайки се на тях и на останалите писмени и гласни доказателства е приел, че като е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като управлявал със скорост над законоустановената за извън населено място от 90км/час, подсъдимият е загубил контрола върху управлението на автомобила си, в резултат, на което по непредпазливост е причинил съставомерния общественоопасен резултат на престъплението, предмет на обвинението. При установените от първостепенния съд фактически положения, които въззивният съд е възприел изцяло, изводите относно авторството на М. в деянието предмет на обвинението и правната квалификация на извършеното престъпление са правилни и законосъобразни, защото те не са лишени от доказателствена основа, а се основават на комплексната оценка на събрания доказателствен материал. Вътрешното убеждение на съда и разкриването на обективната истина по делото е изградено в съответствие с основните принципи на наказателния процес по чл. 13 и чл. 14 НПК. При проверката си въззивната инстанция не е нарушила правилата по чл. 313 и чл. 314 НПК и при потвърждаване на присъдата е спазила изискването на чл. 339, ал. 2 НПК, като на всички поставени във въззивната жалба доводи /включително и по правените и пред настоящата инстанция доводи за неоснователен отказ за повторен оглед на автомобила и за назначаването на тройна автотехническа експертиза/ е отговорила с подробни съображения. Настоящият съдебен състав споделя изводите на въззивния съд по приложимия материален закон. Затова, по основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 3 НПК жалбата на касатора е неоснователна. В касационната жалба не са изложени мотиви, относно довода по касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Затова, този довод не може да бъде обсъждан, а и нарушения по чл. 348, ал. 5, т. 1, във вр. ал. 1, т. 3 от НПК, въззивният съд не е допуснал. В определения размер, както и начин на изпълнение, наказанието съответствува на обществената опасност на конкретното деяние и на подсъдимия като деец. С него, по отношение на М. ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенции визирани в чл. 36 НК. Ето защо, доводът за явна несправедливост на наказанието също се явява неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 181 от 12.10.2010 год. по внохд № 173/2010 год. по описа на Бургаски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: