Р Е Ш Е Н И Е
№197
гр. София, 10.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в откритото заседание на 10 октомври през 2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Северина Толева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1845/2016 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС на РБ разглежда касационните жалби на Л. К. и на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №2991/15 г., с което е уважен в размер на 20 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 90 000 лв. предявеният от Л. К. срещу Прокуратура на РБ иск с пр. осн. чл.2, ал.1,т.2 З. / редакция преди изменението с ДВ бр.98 /12 г./, за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение.
Касационното обжалване и по двете жалби е допуснато на осн.280, ал.1,т.1 ГПК по поставените в изложенията и на двамата касатори въпроси за определяне на обезщетението за неимуществени вреди след преценка на конкретните обстоятелства на случая – ППВС №4/68 г., р. ІІ и за обезщетяване на вредите, настъпили в причинна връзка с незаконното обвинение – ТР №3/2004 г., т.11, както и с оглед на приетото в практиката по чл.290 ГПК, че обезщетението за неимуществени вреди се определя според претърпените от пострадалия морални страдания за всеки конкретен случай.
К. – ищец Л. К. поддържа касационната си жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му за иска част. Намира, че в случая въззивният съд правилно е определил вида и степента на уврежданията, но не е отчел интензитетът на същите с оглед личността на ищеца / неговото социално положение и статус/, поради което присъдената сума се явява занижена и не съответства на фактическата обстановка по делото и трайната практика на ВКС и съдилищата за подобни случаи. Затова моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваната част и вместо него да се постанови ново, с което искът му да бъде уважен в пълния предявен. размер. Оспорва като неоснователна жалбата на противната страна Прокуратура на РБ.
К. – ответник по иска Прокуратура на РБ обжалва въззивното решение в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над 2000 до 20 000 лв. с оплаквания за неправилност и необоснованост. Твърди, че без да се омаловажават претърпените от ищеца вследствие на начина на повдигане на обвинението унижение и злепоставяне, на които е акцентирал въззивният съд, не са отчетени в достатъчна степен други установени по делото обстоятелства: през периода на процесното наказателно производство срещу ищеца е водено и друго наказателно производство, по което е оправдан, както и дисциплинарно производство, приключило с освобождаването му като магистрат. Тези производства също са повлияли на психо - емоционалното му състояние. По делото не са ангажирани доказателства, че именно процесното обвинение е с най-голяма тежест и е основен фактор, обусловил неимуществените вреди на ищеца. Наказателният процес е продължил три години и този срок не е неразумен, доколкото са проведени досъдебно и съдебно производство на две инстанции. Обвинението по чл.310, ал.1, вр. с чл.309, ал.1 НК, противно на приетото от въззивния съд, не е за тежко престъпление и е извън приложното поле на чл.93, т.7 НК.Спрямо ищеца е взета най –леката мярка за неотклонение, която не е създала затруднения или ограничения в обичайния му начин на живот. Оправдан е още на първа инстанция и не са събрани доказателства за настъпили вреди с траен или необратим характер.Поради това моли въззивното решение да бъде отменено и размерът на обезщетението да се намали, съобразно обема на реално претърпените от наказателното производство вреди, принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и съдебната практика за аналогични случаи. Оспорва като неоснователна жалбата на ищеца.
ВКС на РБ, като разгледа жалбите, намира следното:
По въпроса, по който е допуснато обжалването: В ППВС №4/68 г., р.ІІ, е пояснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В ТР№3/04 г., т.11 е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост - чл. 52 ЗЗД като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът, съпоставени с тези, за които е оправдан.Обезщетението за неимуществени и имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.Конкретно за размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал.1,т.2 З. в практиката на ВКС по чл.290 ГПК / напр. р. по гр.д. №1916/09 г., цитираното от АС р. по гр.д. №295/10 г. и р. 1393/11 г. на четвърто г.о./ е указано, че значими конкретни обстоятелства на случая са тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез медиите, има ли влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца, възможностите за професионална изява и развитие в служебен и личен план и др. В случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпления, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Следователно, щом по едно и също време е имало наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем, причинените й неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения. Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения, независимо, че не са повдигнати в едно, а в множество отделни дела. ВКС на осн. чл.291, т.1 ГПК постановява решението си по делото въз основа на цитираната по-горе практика.
По основателността на жалбите: За да уважи иска в посочения размер въззивният съд е приел, че наказателното производство срещу ищеца за тежко умишлено престъпление е продължило три години. Интензитетът на преживените болки и страдание и отражението им върху психиката на ищеца са значими – силно притеснение, емоционален стрес, изолиране от близки и познати, страх от забраната да практикува юридическа професия, нежелание да общува и да напуска дома си, влошени отношения с колеги, обостряне на хипертоничната му болест, възрастта на ищеца и широката му известност при професионалния му и социален статус – съдия и председател на РС Плевен към момента на повдигане на обвинението. Обстоятелствата, при които е повдигнато обвинението също сочат на висок интензитет на морално страдание – в отклонение от НПК обвинението е повдигнато в болнично заведение, където ищецът се лекувал, след претърпяна оперативна интервенция под упойка, което му попречило да реагира адекватно на обвинението и да се защити пълноценно по него. По същото време срещу ищеца е водено и друго дело, за престъпление по чл.270, ал.1 НК, което е приключило също с оправдателна присъда. Това според АС обосновава извод за утежняване на вредите поради паралелното водене на две наказателни дела, приключили с оправдателни присъди. Двете дела са утежнили психичните страдания и негативни емоции на ищеца, с оглед и на упражняваната от него към момента на повдигане на обвиненията професия на съдия и административен ръководител на съд.
Тези изводи, според ВКС, са частично необосновани и незаконосъобразни:
В исковата молба ищецът претендира обезщетение за значителните неимуществени вреди с изключително неблагоприятни последици, причиненни му с незаконното обвинение по чл.310, ал.1,вр. с чл.309 НК, което се отразили негативно на здравословното му състояние и цялостния му психо - емоционален статус. Бил подложен на стрес, преживял психоемоционален срив, чувство на несигурност и депресивни състояния. Чувствал се изнервен, напрегнат и заплашен. В резултат на това се проявило хронично хипертонично заболяване, овладявано медикаментозно. Обвинението рефлектирало в отношенията на ищеца в семейството му, особено зле се отразило на непълнолетната му тогава дъщеря, която преживяла болезнено случващото се с баща й. Влошило се и отношението на приятелите и колегите на ищеца, като в широкия кръг на социалните и професионалните му контакти това негативно отношение не е напълно преодоляно и досега, въпреки оправдателната присъда.
Наказателното производство срещу ищеца за престъпление по чл.310, ал.1, вр. с чл.309 НК е продължило три години и един месец –от 22.10.07 г. до 28.11.2010 г., и включва досъдебна и съдебна фаза с две инстанции. Ищецът е бил оправдан още на първа инстанция. По същото време на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „ освобождаване от длъжност „съдия” в РС и от длъжност „административен ръководител” на РС – Плевен, като решението на ВАС за отхвърляне на жалбата на ищеца срещу освобождаването от длъжност е вл. в сила на 16.03.09 г. Почти по същото време, за периода 24.08.07 г. до 21.05.09 г. срещу ищеца е водено и друго наказателно производство по обвинение в престъпление по чл.270, ал.1 НК, по което той също е оправдан. Безспорно е между страните, че за неимуществените вреди от последното на ищеца е присъдено обезщетение от 15 000 лв. с вл. в сила решение на Ловешки ОС по гр.д. №595/12 г. И там сочените и обезщетени вреди са стрес, тревога, угнетеност от повдигнатото обвинение, потиснатост, депресия, срив в емоционалното състояние на ищеца, затваряне в себе си, отдръпване от /и на/ близки и приятели, страх от угрозата на наказанието, с оглед на последиците му при социалния и професионален статус на ищеца. Констатирано е и обостряне на артериалната хипертония, от която страдал ищецът.
И двете престъпления, за които на ищецът в посочените периоди е повдигнато обвинение по различни дела, не са тежки по см. на чл.93, т.7 НК. За процесното обвинение по чл.310, ал.1, вр. с чл.309, Наказателният кодекс в действащата към извършване на деянието редакция от 1982 г. предвижда санкция лишаване от свобода до 5 години, за което е възразил и касаторът - ответник по иска. Срещу ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка” и няма данни наказателното производство по делото да е ограничило начина му на живот. Двете обвинения са довели до сходни по изражение и интензитет морални вреди според изложеното по-горе, които поради частичното съвпадане на периода на водене на наказателните дела, са неразграничими и следва да се обезщетят глобално – ТР №3/04 г. и р. по гр.д. №1393/11 г. на четвърто г.о. на ВКС. Н. вреди по делото на Ловешки ОС са обезщетени в размер на 15 000 лв. По настоящото дело, според ВКС, размерът на справедливото обезщетение е 7 000 лв. От една страна, като сочещи на по-нисък интензитет на вредите, следва да се имат предвид тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, която не надхвърля разумния срок, взетата най- лека мярка за неотклонение, наличието и на други преки източници на същите по изражение и интензитет вреди. Няма данни дисциплинарното освобождаване на ищеца да е пряко свързано с процесното обвинение, затова не може да се приеме, че то е попречило на професионалната изява и растеж на ищеца. От друга страна, като сочещи на по-висок интензитет на вредите, следва да се отчетат начинът на повдигане на обвинението, на който е акцентирал въззивният съд/ в болница, след оперативна интервенция, без тази спешност да е обоснована от данните по наказателното дело/, професионалната известност на ищеца, сравнително младата му възраст, периодът от година и половина, в който процесното наказателно производство се е развивало отделно от приключилото вече друго наказателно дело, посочено по-горе, недоверието у близки и колеги, както и констатираното влошаване на здравословното състояние на ищеца поради наказателното преследване срещу него и преживяното във връзка с обвинението емоционално страдание.
Поради изложеното жалбата на ищеца е неоснователна, а тази на Прокуратурата – частично основателна, като въззивното решение следва да се отмени в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение в размер на разликата над 7 000 до 20 000 лв., и в тази част се постанови ново решение за отхвърляне на иска. В останалата част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените мотиви и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №2991/15 г. от 15.12.15 г. в частта, с която искът по чл.2, ал.1,т.2 З. / редакция преди изменението ДВ бр.98/ 2012 г./ на Л. К. срещу Прокуратура на РБ е уважен за размера над 7 000 до 20 000 лв. и вместо него в тази част постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. А. К. срещу Прокуратура на РБ за размера над 7 000 до 20 000 лв., като неоснователен.
В останалата част, с която на ищеца е присъдено на осн. чл.2, ал.1,т.2 З. обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.310, ал.1, вр. с чл.309 НК, по което е оправдан в размер на 7 000 / седем хил./ лв., ведно със законната лихва и направените разноски и искът е отхвърлен до пълния предявен размер, ОСТАВЯ В СИЛА решението на Апелативен съд С. по гр.д. №2991/15 г. от 15.12.15 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|