Р Е Ш Е Н И Е № 1 София, 12.03.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 26.01.2021 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 888 /20 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Г. К. П., чрез адв. Ц.В. - САК, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2917 от 31.12.2019 г., по гр.д. № 3646/2019 г., с което след частична отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 02. 04.2019 г., по гр.д.№ 10 979/2017 г. е отхвърлена пряката й искова претенция по чл. 432, ал.1 КЗ срещу ЗАД “ Булстрад Виена иншурънс Груп“ за разликата над сумата от 50 000 лв. до 75 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й – б.ж. на [населено място] П. П., настъпила в резултат на пътно - транспортно произшествие на 05.03.2017 г. в к.к. „Слънчев бряг“ и е потвърдено решението на първостепенния съд в останалата му отхвърлителна част до пълния размер на исковата сума от 150 000 лева. Основно възражения на жалбоподателя е срещу материалната законосъобразност и обоснованост на извода на въззивния съд, че сумата от общо 100 000 лв. се явява справедлив паричен еквивалент за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния 43 годишен син – б.ж. на [населено място] П. П.. Счита, че при определяне на този базисен размер на обезщетението за обезвреда решаващият състав на Софийски апелативен съд е нарушил общия правен принцип на справедливост, установен с чл.52 ЗЗД, като е взел предвид и обсъдил само част от критериите, относими към приложението му, давайки неаргументиран приоритет единствено на различните населени места, в които са живели майка и син, приживе на последния и самостоятелните им домакинства, без да е извършил преценка за значението на всички останали критерии, разяснени в задължителната съдебна практика, поотделно и в тяхната съвкупност и без да изясни вложеното съдържание в бланкетно употребения израз „обичайно страдание за подобна ситуация“. Изразено е и несъгласие с процесуалната законосъобразност на извода на въззивната инстанция, че вредоносният резултат е съпричинен от наследодателя на ищцата при съотношение 50%, което, според жалбоподателя, е довело и до неправилно приложение на закона - чл. 51, ал.2 ЗЗД. Поддържа се в тази вр., че св. К. като съпруга на водача на увреждащия л.а., който е управлявал същия при висока концентрация на алкохол в кръвта и е загинал при процесното пътно-транспортно произшествие, е заинтересована от изхода на делото, поради което съдът е следвало да прецени показанията й относно знанието на наследодателя на ищцата за употребения алкохол от виновния водач на увреждащото моторно-превозно средство съобразно процесуалното правило на чл.172, изр. посл. ГПК, което не е изпълнено. Ответната по касационната жалба страна е подала насрещна касационна жалба, като поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно в частта, с която е уважен предявения пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ за сумата 50 000 лв. Позовавайки се на събраните по делото доказателства, вкл. на съставения от органите на МВР констативен протокол, насрещният касатор оспорва и механизма на процесния пътен инцидент. Застъпва тезата, че доколкото и двата мъжки трупа на местопроизшествието са открити извън увреждащия лек автомобил и към същия този момент не е било проведено разпознаването им, то личността на лицето, управлявало моторното превозно средство не е установена по категоричен начин и съгласно чл.477, ал.3 КЗ отсъства основание за ангажиране пряката отговорност на ответника, като застраховател, а е недоказана и активната материалноправна легитимация на ищцата –възражение своевременно въведено и поддържано в хода на процеса, но останало без отговор в мотивите на обжалваното въззивното решение. С определение на ВКС,ТК № 545 от 19.10.2020 г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, само по касационната жалба на Г. К. П. в частта, с която пряката й искова претенция срещу ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, [населено място] е отхвърлена за разликата над 50 000 лв. до 75 000 лева, заедно със законната лихва, считано от 05.03.2017 г., както и в частта за присъдените деловодни разноски. Счетено за необходимо извършването на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителната съдебна практика по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право: Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетяване за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя и за начина на определяне % на съпричиняване на вредата в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД?“ Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно заявените касационни основания и правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: За да постанови обжалваното решение Софийски апелативен съд, след самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото, доводите и възраженията на страните, е приел за доказани елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, обуславящи ангажиране пряката отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на водача на л.а. „Опел Астра“ с ДК [рег.номер на МПС] – Г. С. К., виновен за пътно- транспортното произшествие на 05.03.2017 г., настъпило около 04.15 ч. в к.к. “Слънчев бряг“, при което е загинал 43 -годишния син на ищцата, пътувал като пътник в увреждащия лек автомобил. При обосноваване противоправното поведение на водача на увреждащото моторно –превозно средство въззивният съд е съобразил заключенията на изслушаните съдебно –медицинска и авто-техническа експертизи, според които последният е управлявал лекия автомобил в състояние на силно алкохолно опиянение (2.32% алкохол в кръвта) и със скорост около 104 -105 км/ч. – значително надвишаваща разрешената за съответния пътен участък от 30 км./ч. Предвид установите в хода на делото факти е приел за безспорна и причинно- следствената връзка между действията на водача по управление на моторното превозно средство, който след преминаване през изкуствени неравности на пътното платно с неразрешена скорост, е загубил контрол върху него и навлизайки в лентата за насрещно движение, след удар в бордюра и в дърво от затревения остров, се е преобърнал по таван, изкъртвайки електрически стълб и още дърветата, като по този начин е предизвикал процесния пътен инцидент и настъпилата от него смърт на пътуващия в лекия автомобил К.П.. Позовавайки се на заключенията на приетите и неоспорени специализирани експертизи и изяснения въз основа на тях механизъм на предизвиканото пътно-транспортно произшествие, констатираните повреди върху автомобила и конкретните травматични увреждания на всеки един от загиналите мъже, решаващият състав на въззивната инстанция е отхвърлил, като неоснователно, защитното възражение на ответника, че пасивната му легитимация е недоказна, поради неустановена самоличност на водача на увреждащия л.а. към релевантния за спора момент, като е отрекъл доказателствената стойност на документите по приложеното досъдебно производство, на които се е позовала ищцата, вкл. констатацията в протокола за оглед на местопроизшествието. С оглед споделения краен правен извод за наличие на предпоставките на закона за ангажирания пряката отговорност на ответника застраховател и като е съобразила възрастта на ищцата и на нейния загинал син, отделните домакинства, в които всеки един от тях е живял приживе на б.ж. на [населено място] К.П. , отдалечеността на между различните населени места, отделянето на починалия К. П. от семейната среда още в тинейджърска възраст и самостоятелното му заселване в [населено място] в дома на неговия по- голям брат, въззивната инстанция е счела, че емоционалната връзка помежду им не е била особено интензивна, поради което е определила за базисен размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 100 000 лв. Изложени са и съображения, че в този общ размер обезщетението за обезвреда се явява справедлив паричен еквивалент на понесените от ищцата морални болки и страдания, поради което определеното от първостепенния съд обезщетение от 150 000 лв. е преценено като необосновано завишено и е намелено до размера на горепосочената сума. Споделяйки извода на първостепенния съд за основателност на своевременно въведеното от ответника защитно възражение за съпричиняване на вредата, поради установеното в процеса доброволно и съзнателно рисково поведение на б.ж. на [населено място] П. П., изразяващо се в предприемане на пътуване в автомобил, управляван от водач, за който е знаел, че е употребил алкохол и възприемайки за обоснован определения 50 % -ен принос на пострадалия наследодател на ищцата решаващият състав на Софийски апелативен съд е редуцирал дължимото обезщетение за обезвреда от 100 000 лв. на сумата 50 000 лв. , прилагайки правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД. І. І.По въпроса, по който касационното обжалване е допуснато: Съгласно задължителните разяснения в т.ІІ от ППВС № 4/68 г. и формираната трайно непротиворечива казуална практика на ВКС, обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав решения по чл.290 и сл. ГПК: № 66 от 30.07.2012 г., по т.д.№ 619 /2011 г. на ІІ т.о.; № 151 от 12. 11.13 г., по т.д.№ 486/2012 г., № 130 от 09.07.2013 г., по т.д.№ 669 /12 г. ; № 83 от 06. 07.2009 г., по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т.о. и № 99 от 08.10.13 г. , по т.д. № 44/2012 г. на ІІ т.о. № 1 от 26.03.2012 год., по т.д.№ 299/2011 г. на ІІ т.о., № 202 от 16. 01.2013 год., по т.д.№ 705/2011 год. на ІІ т.о.; № 25 от 17. 03. 2010 год., по т.д.№ 211/2009 год. на ІІ т.о., № 749/2008 г., по т.д.№ 387/2008 год. на ІІ т.о. № 93/ 23. 06. 2011г. на ВКС по т.д. № 43/2010г. на II т.о.; № 104/25.07.2014 г., по т. д. № 2998 /2013 г. на І т.о.; № 73/27.05.14 г., по т.д.№ 3343/2013 г. на ІІ т.о. ; № 114 от 03.11.2014 г., по т. д. № 1053 / 2012 г. на ІІ т.о.; № 88/17.06. 2014 г. , по т. д. № 2974/2013 г. на ІІ т.о.; № 101 от 03.07.2014 г., по т. д.№ 4391 / 2013 г. на ІІ т.о., № 158/ 17. 10. 14 г., по т.д. № 3594/2013 г., на І т.о., № 4/ 03.08.2015 г., по т.д.№ 40/2014 г. на ІІ т. о.; № 749 от 05. 12. 2008 г., по т.д.№ 387 / 2008 г. на ІІ т.о. и много други, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Същото е обусловено от конкретни обективно съществуващи обстоятелства - начин на извършване на деликта, характер на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, техния интензитет и продължителност, възраст и социално положение, които решаващият съд е длъжен не само формално да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност и при съобразяване общественото разбиране за справедливост на даден етап на развитие на обществото, което с оглед паричния характер на обезщетението, е детерминиран от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Индиция за последната са нормативно въведените лимити на застрахователно покритие, минималната работна заплата и установената съдебна практика за сходни случаи. Следователно, за да удовлетвори въведения в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за репариране на претърпените от непозволено увреждане морални вреди, трябва да е съответно съизмеримо с техния действителен размер, т.е. да е своеобразен паричен еквивалент на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността и начина на живот на пострадалия. Постоянна съдебна практика на ВКС е формирана и във вр. с критериите за определяне на съотношението между приноса на пострадалия и този на делинквента, която свързана с приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД, е обективирана както в задължителното ППВС № 17/63 г., така и в служебно известните на настоящия съдебен състав решения по чл. 290 ГПК: № 137 от 20.11.2020 г., по т.д.№ 1`775/2019 г. на ІІ т.о., № 206, по т. д. № 35/ 2009 г. на ІІ т. о., № 98 от 24.06.2013 г., по т. д. № 596/12 г. на ІІ т. о. , № 151 от 12.11.2010 г., по т. д. № 1140/11 г. на ІІ т. о., № 169 от 02. 10.2013 г., по т. д. № 1643/12 г. на ІІ т. о., № 16 от 04. 02.2014 г., по т. д. № 1858 /13 г. на І т. о., № 92 от 24.07.2013 г., по т. д. № 540/12 г. на І т. о., № 18 от 17. 09.2018 г., по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и мн.др. Същата е в смисъл, че за да бъде редуцирано дължимото на пострадалия от деликт обезщетение за обезвреда по правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, приносът му следва да бъде надлежно релевиран в процеса чрез защитно възражение и да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване от страната, която го твърди. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на категорично доказани конкретни действия или бездействие на пострадалия, с които той обективно да е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Следователно определеното обезщетение за обезвреда в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на деленквента се редуцира на основание чл.51, ал.2 ЗЗД въз основа на извършена от решаващия съд комплексна преценка на степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като това намаляване трябва да отразява размера на участието на пострадалия в причиняването на общата вреда. ІІ. По основателността на касационна жалба: Въззивното решение на Софийски апелативен съд, в частта му за разликата над 50 000 лв. до 75 000 лева лв., се явява постановено в отклонение от цитираната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД и следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. Прилагайки законоустановения принцип за справедливост при определяне дължимото обезщетение за възмездяване на понесените от ищцата морални вреди, въззивният съд неправилно е определил техния обем, като не е отчел в достатъчна степен всички приети за установени факти по делото, свързани с разяснените в посочената по-горе съдебна практика (задължителна и казуална) обективни критерии, давайки необоснован и лишен от правна и житейска логика превес на различните населени места, в които разделно са живели майка и син приживе на последния и отдалечеността на същите едно от друго на 60 км., без да вземе предвид показанията на св.Б.П. – син на ищцата и брат на починалия, съобразявайки процесуалното правило на чл.172, изр. посл. ГПК. Като лишен от основание в доказателствения материал по делото и затова хипотетичен е и изводът на въззивната инстанция, че емоционалната връзка между майка и син, поради липса на ежедневни контакти, не е била особено интензивна, поради което и страданието на ищцата е „обичайното“ за подобна ситуация. С оглед така констатираните пороци на обжалваното въззивно решение настоящият съдебен състав намира, че оплакванията в касационната жалба за наличие на касационното основание по чл.281, т.3 ГПК са основателни. При допуснатото нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и необосноваността на изградените фактически изводи не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, поради което след отмяната на въззивното решение на Софийски апелативен съд, в частта предмет на допуснатата до разглеждане по същество касационна жалба на ищцата, спорът следва да бъде разгледан от касационната инстанция, в съответствие с процесуалното правило на чл. 293, ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК. Видно от показанията на св.Б.П., които настоящият съдебен състав кредитира като обективни, независимо от близката родствена връзка с ищцата – негова майка, последната трайно се е променила след смъртта на загиналия й по- малък син, който е бил неин любимец. Според свидетеля, тя е съкрушена от случилото се и не може да се възстанови от загубата и до момента. Постоянно пали свещи и говори непрекъснато за починалия, който макар да е живеел в различно населено място от нейното домуване, всяка седмица я е посещавал, помагал й е във всяка дейност – домакинска и стопанска, дарявал я с много обич. Съобразявайки установените морални страдания на ищцата, интензитета на мъката от безвъзвратната загуба на детето й, който е ноторен, младата възраст на починалия към датата на смъртта му – 43 г. и напредналата възраст на ищцата към същия този момент (72г.), прекъснатата завинаги връзка майка –син, която е известно, предвид липсата на доказателства по делото, водещи до противен извод, че е изключително силна, обичайните за подобна ситуация крайно негативни психо-емоционални преживявания, които ще я съпътстват през целия остатък от живота й, като родител, надживял детето си, както и обществено - икономическата ситуация в страната към м. март 2017 г., индиция за която са нормативно определените лимити на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, настоящият съдебен състав намира, че в случая претендираното обезщетение за обезвреда на понесените неимуществени вреди следва да бъде определено на сумата от 150 000 лева, която в този размер съответства на установения с чл.52 ЗЗД принцип и е била приетата и със съдебния акт на СГС. По отношение приетата основателност на въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредата, настоящият съдебен състав споделя, като основан на закона и задължителните постановки в т.7 на ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, извода на въззивния съд, че приносът на пострадалия б.ж. на [населено място] К.П., изразяващ се в съзнателно и доброволно качване като пътник в лек автомобил, с водач, който е употребил значително количество алкохол при съвместното им празнуване рождения ден на тяхна близка, има обективен характер, доказан е в хода на процеса и е в съотношение на 50%. Поради това и с оглед законовото правило на чл.51, ал.2 ЗЗД определеният общ размер на обезщетението за обезвреда от 150 000 лева следва да бъде редуцирано на сумата 75 000 лева. Въз основа на изложеното и на основание чл.293, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде изменено в посочения смисъл, като на ищцата се присъдят допълнително още 25 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2017 г. до окончателното им изплащане, предвид липсата на своевременно направено възражение относно датата на изпадане на ответника в забава. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено и в частта за деловодните разноски за въззивното производство, като на основание чл.38 ал.2, т.2 ЗА и договор за правна защита и процесуално представителство от 25.08.2017 г., на адв. Ц.В.- САК бъде присъдена още сумата 918 лв.(деветстотин и осемнадесет лева) – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. На основание чл.38, ал.2, т.2 ЗА следва на АД “В. и Б.“ да бъде присъдена и сумата 1536 лв. – адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, с вкл.ДДС, определено по реда на Наредба № 1/2004 г. на ВАС. На основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на ВКС следва да бъде присъдена д.т. за касационното производство в размер на сумата 500 лева (петстотин лева). Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2917 от 31.12.2019 г., по гр.д. № 3646/2019 г., в частта, с която предявената от Г. К. П. срещу ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ , [населено място] пряка искова претенция е отхвърлена за разликата над 50 000 лева до 75 000 лева, заедно със законната лихва, както и в частта за деловодните разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, със седалище [населено място],[ЕИК] да заплати на Г. К. П., с [ЕГН] допълнително сумата 25 000 лева( двадесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение ( общо от 75 000 лв.), за причинени неимуществени вреди от смъртта на сина й – б.ж. на [населено място] П. П., настъпила от пътно-транспортно произшествие на 05.03.17 г., ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, със седалище [населено място],[ЕИК] да заплати на АД“В. и Б.“, ЕИК:[ЕИК] сумата 1536 лв. (хиляда петстотин тридесет и шест лева) адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, а на адв. Ц.В.- САК сумата 918 лв. (деветстотин и осемнадесет лева), адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. ОСЪЖДА ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, със седалище [населено място],[ЕИК] да заплати по сметка на ВКС сумата 500 лв. (петстотин лева), държавна такса за касационното производство. В ОСТАНАЛАТА част въззивното решение на Софийски апелативен съд е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: