О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50442

София, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1364 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 260032 от 05.01.2022 г. по в. гр. д. № 2170/2021 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 20236315 от 27.10.2020 г. по гр. д. № 53584/2019 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Б. Л. Ш. срещу „Аква парк“ АД София искове по чл.49 ЗЗД за заплащане на сумите 10000 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 30 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, от злополука, настъпила на 22.07.2019 г. - падане от дюшек при използване на услуга „Турболентност“ в Екшън А. Слънчев бряг, ведно със законната лихва върху сумите от 18.09.2019 г.
Претендират се имуществени и неимуществени вреди от инцидент, настъпил на 22.07.2019 г., когато ищецът и дъщеря му се спуснали с двоен надуваем дюшек по атракцион „Турболентност“ в А. Слънчев бряг, като в края на спускането дюшекът се завъртял, обърнал се и последвал удар на ищеца в дъното на басейна, при което той почувствал силна болка в дясното рамо.
При тези твърдения районният съд е приел, в настоящия случай инцидентът се е случил поради случайно и непредвидимо по своя характер събитие – завъртане на използвания дюшек, поради което настъпването на вредите не може да се вмени във вина на служителите на ответното дружество. Дори при спазването на всички нормативни условия спускането по скоростна водна пързалка само по себе си представлява рисково поведение. Поради това пострадалото лице следва да понесе риска от евентуалното настъпване на инцидент. Процесът на свободно спускане по вода с неуправляемо приспособление, каквото е надуваемият дюшек, е неконтролируем и не може да се предвиди начинът, по който ще премине дюшекът по водната повърхност. Използването на екстремна пързалка „Турболент“, със съзнанието, че спускането е скоростно, завършващо с изхвърляне на спускащите се по пързалката в басейн, е волева дейност, извършена по избор на пострадалото лице на негов риск и отговорност, затова то трябва да понесе негативните последици. Ищецът сам е избрал ползването на този атракцион. В резултат на собствената си самонадеяност, разчитайки на случайността да не настъпи инцидент, при завъртането на дюшека той паднал от него и получил травматичните увреждания, за причиняването на които служителите при ответното дружество нямат отношение. Това е непредвидимо и непреодолимо събитие, което изключва отговорността на ответника.
Въззивният съд е споделил крайния извод на първата инстанция за неоснователност на предявения иск. Направил е разграничение между отговорността по чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД и е приел, че в случая предявеният иск е по чл.49 ЗЗД, тъй като се претендират вреди от неизпълнение на задължение на служители на ответното дружество. Прието е, че в случая е спорно дали има противоправно поведение на ответника, което да е причинило вредите. Отговорност по чл.49 ЗЗД има, когато бездействието на служителите се изразява в пропуск да се предприемат предпазни мерки, които се налагат от една обикновена предпазливост, предвид положението на вещите, мястото и обстоятелствата, както и при неизпълнение на задължения във връзка с възложените отговорности. Тези обстоятелства не са налице. Не е споделен изводът на първата инстанция, че в случая има случайно събитие, което изключва отговорността на ответника, още повече, че никоя от страните не се позовава на него. Прието е обаче, че само от обстоятелството за претърпени болки и страдания не може да се направи извод за бездействие на ответника и оттук – необходимост от обезвреда. Не е налице извънсъдебно признание на ответника за вина – нито в отговора на исковата молба, нито в отговора на извънсъдебното предложение за обезщетяване на вредите. За пълнота на изложението въззивният съд е приел, че според свидетелските показания за спускането с надуваем дюшек е имало ограничение спускащите се да не са над 120 кг. Самият ищец твърди да е 91 кг., а дъщеря му според свидетелските показания е 50 кг., като при спускането на двамата едновременно с един дюшек ограничението от 120 кг. се надхвърля.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Б. Л. Ш..
Жалбоподателят счита, че съоръжението е трябвало да бъде конструирано по такъв начин, че да не се допуска подобен инцидент – завъртане на дюшека и обръщането му по време на спускане по скоростната водна пързалка. Инцидентът е бил предвидим и предотвратим. Не са били установени безопасни условия за ползване на атракциона вследствие небрежно изпълнение на задълженията на длъжностните лица, на които е възложена поддръжката на аквапарка. Същевременно жалбоподателят се позовава на безвиновната отговорност по чл.50 ЗЗД за вреди от вещи, както и на т.10 на ППВС № 1/1970 г., свързана с тълкуването на тази разпоредба, а също и на решение №247/29.11.1984 г. по гр. д. № 3693/83г. на IV-то г.о. Сочи, че изложените от съда мотиви за вина на пострадалия не били поставени през призмата на съпричиняването. Поддържа, че не е извършвал никакво действие, с което да допринесе за настъпилия резултат. Излага и оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:
1. Необходимо ли е доказването на вина на собственика на вещта, от която са произтекли вреди, като елемент от фактическия състав на предявен иск за обезщетение при настъпило увреждане и в този смисъл представлява ли вината елемент от фактическия състав на чл.50 ЗЗД;
2. Какво е съдържанието на понятието справедливост, заложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, и какви конкретни обстоятелства следва да вземе съдът предвид при определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, респ. как следва да се преценява евентуално проявената вина от страна на пострадалия основание за отричане на правото на обезщетение;
3. В случай, че пострадалият има вина за настъпилото увреждане от чужда вещ, то води ли това до иманентен извод, че същият не разполага с право на обезщетение за вредите, причинени от тази вещ;
4. Длъжен ли е съдът да мотивира и обоснове своите изводи относно съществото на спора и основателността на иска, както и да обсъди наведените от страните доводи и оплаквания.
По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с т.10 на ППВС № 7/1959 г. и решение № 247 от 29.II.1984 г. по гр. д. № 3693/83 г., IV г. о.; по втория въпрос – решение № 275/15.12.2017 г. по гр. д. № 5174/2016 г. на ВКС, IV-то г.о. и решение № 22/26.03.2018 г. по гр. д. № 1552/2017 г. на ВКС, III-то г.о.; по третия въпрос – решение № 538/19.12.2012 г. по гр. д. № 208/2012 г. на ВКС, IV-то г.о. и по четвърти въпрос – решение № 51/14.03.2016 г. по гр. д. № 4621/2015 г. на ВКС, III-то г.о. и решение № 156/21.06.2017 г. по гр. д. № 5182/2016 г. на ВКС, IV-то г.о.
Ответникът „Аква парк“ АД София не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с предмет паричен иск с цена над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Въпрос № 1 съдържа в себе си питането за елементите от фактическия състав на отговорността за вреди по чл.50 ЗЗД. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като въззивният съд е разсъждавал дали в настоящия случай отговорността е по чл.49 или по чл.50 ЗЗД. Този въпрос е свързан и с позицията на самия жалбоподател, че отговорността е едновременно по чл.49 и чл.50 ЗЗД. Касационното обжалване не може да се допусне на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е приемал нещо, което да влиза в противоречие с посочената практика на ВС и ВКС по този въпрос - т.10 на ППВС № 7/1959 г. и решение № 247 от 29.II.1984 г. по гр. д. № 3693/83 г., IV г. о. Въпросът обаче е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдът ще изложи разсъждения за правната квалификация на иск за вреди, настъпили при използването на водна пързалка, които могат да имат значение и по други подобни дела.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260032 от 05.01.2022 г. по в. гр. д. № 2170/2021 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 202,28 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата му ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: