Ключови фрази
Ревандикационен иск * реституция


2
Р Е Ш Е Н И Е

N 240/11


гр. София, 24.07.2012г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1472 / 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Подадена е касационна жалба от [община] против решението на Апелативния съд П. № 644 от 22.07.2010г. по гр.д.№ 387/2010г.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса възстановява ли се собствеността на наследниците на лицето, от което са отнети имотите , ако то не е било собственик към този момент и противопоставими ли са правата на наследниците на това лице на ответника по спор за собственост към настоящия момент .
Ответниците Е. Б. Шейкова, М. Б. В. и Р. Б. П. изразяват становище, че решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на [община] – държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството изразява становище , че жалбата е основателна.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Законът за възстановяване собствеността на някои одържавени имоти има за цел да върне на бившите собственици имуществото, което е одържавено в периода от 1944 до 1989г. въз основа на изброените в чл.2 ал.1 закони, както и движимото и недвижимо имущество, отнето от държавата без законово основание, или отчуждено не по установения законов ред. Чл.3 ал.1 изр.2 ЗВСОНИ в първоначалната редакция гласи, че собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 се възстановява на лицата, от които те са били отнети, или на техните наследници по закон, а в чл.9 ЗВСОНИ е предоставена правна възможност на лицата, които не са имали документ за собственост, да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка като докажат, че са били собственици към датата на отнемане на собствеността. Допълнението на чл.3 ал.1 изр.2 ЗВСОНИ , с изменението на закона в Д.В. бр.107/1997г., съгласно което правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се установява с факта, че тя е била отнета от тях или от техните праводатели, не следва да се тълкува самостоятелно и не води до извод, че се променят правоимащите лица , защото разпоредбата изрично препраща към исковия ред за разрешаването на конкуренцията между правата на лицата, които твърдят, че са били собственици към момента на одържавяването във връзка с техни реституционни претенции. С чл. 3 ал.1 изр. 2 ЗВСОНИ е създадена оборима презумпция по отношение на държавата и субектите, посочени в чл.1 ЗВСОНИ, спрямо които за собственик с влизане в сила на закона се считат лицата или техните правоприемници, от които е отнета собствеността. В материалноправен аспект обаче собствеността не се възстановява на лицето, от което е отнета, а на действителния собственик. Обратното тълкуване не може да бъде възприето, защото би имало за резултат по силата на реституционна норма да се придобие имущество от лице, което не е било негов собственик, а това противоречи на целта на закона да възстанови отнетата собственост.
Собствеността по ЗВСОНИ се възстановява по силата на закона и при спор за собственост към настоящия момент страната, която твърди, че е собственик по реституция, не може да се позовава само на акта на одържавяването, в който е посочено, че от него се отнема имуществото. Тя е длъжна по общото правило на чл. 154 ГПК да докаже правопораждащите собствеността преди и към момента на одържавяването факти.
По основателността на жалбата.
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил решението на Пазарджишкия окръжен съд № 36 от 29.01.2010г. по гр.д.№ 74/2009г., с което е уважен предявения от Е. Б. Шейкова, М. Б. В. и Р. Б. П. против [община] ревандикационен иск за предаване владението на поземлен имот пл. № 946, в кв. 56 по ПУП на [населено място] , с площ от 36 210 кв. м., ведно с построените в имота сгради: 1. масивна двуетажна сграда /вила/, застроена на площ от 131 кв. м; 2. масивна сграда /канцелария и столова / - стара вила с пристройка, застроена на площ от 392 кв. м; 3. едноетажна сграда /гараж/, с площ от 82 кв. м; 4. едноетажна масивна /склад е рампа/, застроена на 129 кв. м; 5. едноетжна сграда /работилница/ със застроена площ от 35 кв. м; 6. обор и сеновал е навес, застроени с площ от 61 кв. м; 7. Водоем със застроена площ от 20 кв. метра.
Съдът е приел , че ищците са наследници на генерал Р. П. С. , починал през 1942 г. и са установили правото на собственост на своя наследодател с представените по делото крепостни актове № 379 /1905г., № 335/1906 г., № 25/1906 г.; № 336/1906 г.; № 525/1905 г.; № 526/1905 г.; № 528/1905 г. и № 33 77/1905 г. Имотите пл. 165 и 166 по разписния лист към плана на гара Б. от 1905г.са с площи съответно 1670 и 1820м2 като в първия попада сграда застроена на около 159 м2, а във втория с площ от около 180 м2. Тези два имота и разположените на югозапад , включени в парцел „Вила Р. П.” кв.1 достигащ до шосето за П. от югоизток понастоящем са идентични с имота, предмет на акта за частна общинска собственост № 363/15.01.2004г. и имота, за който претендират ищците пл.№ 946 кв.56 по ПУП на [населено място].
С указ № 1504 на Председателя на Великото народно събрание, обнародван в ДВ бр. 261 от 06.11.1948 г., издаден на основание чл. 2, чл. 1, 3, ал. 2 и чл. 54 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза /отм./ е прогласено от обществена полза отчуждаването на 112 дка ниви и гора в землището на Гара Б. , П. околия , за създаването на стопанство на държавната книговезница „М.“ и е прогласена спешност на отчуждаването.
С ПМС № 2/16.11.1949 год., на основание чл. 11 и чл. 26 от ЗДИ /отм./ е прието да се отчуждят за нуждите на Общовойскова болница към МНО имоти в землището на Гара Б., собственост на наследниците на Р. П., и е постановено да се предадат безмездно на МНО, а впоследствие е издадена заповед, с която имотите се отнемат от Е. Р. П.. За тези имоти е изготвен парцеларен план № 3155-721-122 от 12.10.1949г.и имотна ведомост.
Имотите по двата акта на отчуждаване се припокриват в по-голямата си част - част от имотите по ПМС 2/1949г. съвпадат с част от имотите от отчуждените по Указ 1504/1948г.Част в размер на около 1.750 дка от тази дублираща се част с обща площ от 27.910 дка. е включена в процесния имот пл. № 946, в кв. 56 по плана на [населено място], целият с площ от 36210кв.м. и представлява крайната му югоизточна част, с триъгълна форма. Имотите са заявявани за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но попадащата част от около от около 1.750 дка в имот пл.№ 946 не е възстановена.
Правните изводи на съда са, че собствеността върху имотите по чл.2 ЗВСОНИ се възстановява на лицата, от които те са били отнети или на техните наследници по закон. След като имотите, предмет на настоящия ревандикационен иск са били отчуждени от наследниците на Р. П. на основание чл.3 ал.1 ЗВСОНИ, те са правоимащи и на тях следва да се възстанови собствеността. Имотите са били отнети неправомерно , защото за тях не е заплатено обезщетение и подлежат на възстановяване, заедно с всички построени след 1949 г. сгради , без редовни строителни книжа и представляващи приращение към имота по смисъла на чл.92 ЗС. Съдът е приел за неоснователен доводът на [община], че част от имотите са били дарени от втората съпруга на Р. П. - Е. Р. П. с нот.акт № 128/1946г. , защото не е доказано дарението да е прието със закон. Указ № 131 от 22.05.1945г. за приемане на Наредба-закон за приемане на дарението съгласно чл.47 от Конституцията от 1879 г. е следвало да бъде одобрен от Народното събрание, каквито доказателства не са представени по делото.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че исковата молба е била нередовна, защото ищците са посочили два различни акта за отнемане на собствеността. По делото е установено, че имотите по Указ № 1504 /1948г. и ПМС 2 / 1949г. се дублират. С Указ № 1504/1948г., издаден на основание чл. 2 от Закона за отчуждаване на имоти за държавна и обществена полза /отм./, е прогласена обществена полза на отчуждаването на 112 дка ниви и гори, а на основание чл.54 е прогласена и спешност на завладяването, за създаване на стопанство на държавната книговезница „М.”. Имотът не е ползван за целта, за която е отчужден и на собствениците не е платено обезщетение по този закон. С последващото ПМС 2/1949г. част от земите са отчуждени за разширение на общовойсковата болница, по това отчуждаване също не е платено обезщетение. Отнемането на собствеността по двата закона е станало след 09.09.1944г. и е неправомерно, следователно въззивният съд законосъобразно е приел, че имотите подлежат на възстановяване на основание - чл.2 ал.2 ЗВСОНИ, Д.В. бр. 107/1997г. Не е налице разлика в реституционните основания, както се поддържа от касатора. При неправомерно отнетите имоти , които са били предмет на отчуждаване е неприложим З. по З. и др. Следователно реституционното основание е определено правилно, независимо, че земите са били отчуждавани по различни закони. При отнемане на собствеността в полза на държавата, повторно отчуждаване на имотите не би имало вещно-правни последици, но в случая това е без значение от гледна точка на предпоставките на реституцията след като и първоначалното одържавяване е незаконно поради неплащане на обезщетение на собствениците. Законосъобразен е и изводът на съда, че имотите не попадат във възстановените по ЗСПЗЗ, което е установено от заключението на вещото лице.
С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, е основателен доводът на касатора , че съдът е следвало да обсъди доводите на ответника и представените от него нотариални актове, с които Р. П. се е разпоредил в полза на съпругата си Е. Р. П. , за които е установено от заключението на вещото лице, че се включват в терена, предмет на ревандикационния иск. Тези имоти не са били в патримониума на наследодателя на ищците, а те не наследяват втората му съпруга, защото са низходящи на негов син ??от първия брак. За разпоредените приживе на наследодателя земи не е налице първата предпоставка на закона – лицата, позоваващи се на реституция по ЗВСОНИ - да са притежавали отчуждените имоти и ищците не могат да се легитимират като собственици. Ето защо за тези имоти съдът незаконосъобразно е приел, че са възстановени на ищците като низходящи наследници на Р. П.. Дали по-късно Е. П. се е разпоредила валидно с дарените й земи в полза на държавата не е от значение за решаването на спора, защото за тях не може да настъпи реституция в полза на низходящите наследници на Р. П.. Ето защо доводите касационната жалба за неправилно приложение на разпоредбата на чл.266 ГПК с неприемане на представените доказателства, които са официални документи като неотносим не следва да се обсъжда.
Съгласно разясненията в ТР 6/2006 г. на ВКС, ОСГК незаконно отнетите имоти би следвало да се върнат на собствениците им заедно с допълнително построеното в тях по силата на общия придобивен способ на чл. 92 ЗС - приращението , но тъй като това следва да стане с реституционен закон, трябва да бъдат съобразени промените в имота с оглед допустимостта на реституцията. Разпоредбата на чл. 2, ал. 6 З. не изключва от реституцията имотите, застроените с незаконни строежи или след 25.02.1992 г. Според тълкувателното решение под понятието „незаконен строеж” следва да се разбира такъв, извършен без надлежни строителни книжа или след реституцията на имота на 25.02.1992 г. Следователно принципно правилно е становището на съда, че реституцията би следвало да настъпи и за незаконно построените сгради. За да се приеме за недоказан факта на законността на строителството обаче, е следвало да бъдат дадени указания на ответника, че тежестта за доказване на това обстоятелство е негова. При направено изрично възражение с отговора на исковата молба, че в имота са направени нови постройки и той не съществува във вида, в който е отчужден, което е предпоставка за реституцията, районният съд е следвало в доклада по делото по чл.146 ГПК да укаже, че подлежи на доказване от ответника както фактът на извършване на ново строителство, така и че то е законно – извършено е въз основа на надлежни строителни книжа. Съответно въззивният съд е бил длъжен да отстрани това процесуално нарушение и да изготви нов доклад по делото доколкото се касае за факт от значение за предпоставките на реституцията - решение по чл.290 ГПК № 138 от 25.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1127/2010 г., IV г. о. и др. цитирани в него. При доказване законността на строителството на новите сгради, които представляват самостоятелни обекти, съгласно ТР 1/1995г. на ВС, ОСГК следва да се приеме , че те, заедно с прилежащия терен, не подлежат на реституция.
Основателен е и доводът в касационната жалба, че не може да настъпи реституция на имоти, които са публична държавна собственост. Съгласно разясненията в ТР 6/2006г. на ВКС, ОСГК наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността относно имотите, одържавени на основание на някои от законите, с които след приемането на З. е разширено приложното поле на ЗВСОНИ, се преценява към 22.11.1997 г., когато влиза в сила З.. Имотите публична държавна съгласно чл.7 ал.4 З. не подлежат на възстановяване. Това правило следва да се приложи и до приемане на посочената разпоредба в Д.в.бр.17/2009г. , тъй като публичната собственост е регламентирана с чл.18 от Конституцията като вид собственост, която може да принадлежи само на държавата, а с влизане в сила на З. през 1996г. уредбата е детайлизирана с изброяване на имотите , извън посочените в Конституцията, които са публична държавна собственост. Становището, че новата разпоредба на чл.7 ал.4 З. има тълкувателен характер и публичната държавна собственост не подлежи на реституция по нито един от приетите до този момент закони е утвърдено в практиката на ВКС по чл.290 ГПК - решение № 168 /2011 г. на ВКС I г. о. по гр. д. № 392/2010 г., решение по гр.д.№ 881/2009г. на ВКС, ІІ г.о и др. А щом като характеристиката на имота като публична държавна собственост към момента на влизане в сила на съответното реституционно основание изключва възстановяването на собствеността, е без правно значение каква е характеристиката на имота към момента на предявяване на иска. По настоящото дело е представено решение № 620 от 27.08.2001г. на Министерския съвет за обявяване на имот № 946 кв.56 по застроителния и регулационен план на [населено място] за частна държавна собственост, което е налагало да се изясни дали към релевантния момент 22.11.1997 имотът е имал характеристиката на публична държавна собственост по смисъла на чл.2 З..
По изложените съображения на основание чл.281 т.3 ГПК обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд, тъй като са допуснати нарушения не само по приложението на закона, но и на процесуалните правила, което налага извършване на нови съдопроизводствени действия от въззивния съд - извършване на нов доклад по делото и събиране на доказателства.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решението на Апелативния съд П. № 644 от 22.07.2010г. по гр.д.№ 387/2010г. и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:










































.









.