Р Е Ш Е Н И Е   № 980       София, 29.03.2009 година       В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А         ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:                                                  Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                       Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА             при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 3322 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 119 от 12.02.2009 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на решение от 05.03.2008 година по гр. д. № 594/2007 г. на Видински окръжен съд. С въззивното решение на Видински окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Е. “А”, гр. С. против Е. “Д”, с. С., област Монтана за предаване владението на 7,6 дка земя в парцел **** от стопански двор на с. Р., върху който са изградени писти № 1 и № 2 и на 0,570 дка земя в парцел **** от стопански двор на с. Р., върху който е изградена дърводелска работилница. В решението е прието, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесните земи, тъй като сключеният договор за изкупуване на материални активи е в нарушение на чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ; заповедта за продажба на земята, издадена от областния управител не е относима към процесните обекти и е издадена в нарушение на чл. 45 ППЗСПЗЗ.   Касационно обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос за придобиването на право на собственост върху земя при условията на чл. 27 ЗСПЗЗ от собствениците на застроените върху земята сгради – част от имуществото на организациите по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ, който въпрос е значение за развитие на правото и точното приложение на чл. 27 ЗСПЗЗ вр. с чл. 45 ППЗСПЗЗ и чл. 48 ППЗСПЗЗ. По въпроса за точното приложение на чл. 27 ЗСПЗЗ вр. с чл. 45 ППЗСПЗЗ и чл. 48 ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 27 ЗСПЗЗ, собствениците на земи, включени в трудовокооперативни земеделски стопанства и държавни земеделски стопанства, членовете на трудовокооперативни земеделски стопанства или на други образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и лицата в трудовоправни отношения с тях, имат право на дялове от имуществото на посочените организации. Размерът на дяловете се определя въз основа на приноса им при придобиването му - внесена земя, трайни насаждения, трудов стаж и неизплатени инвентарни вноски, а разпределението им се извършва при условия и по ред, посочени в Правилника за прилагането на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 52 ППЗСПЗЗ, делът на всеки собственик се формира като част от общата стойност на имуществото без оглед на неговото натурално и веществено съдържание, като частта от имуществото, която получава всяко лице, се изразява в определен брой дялове ч. предварително определяне стойността на един дял, а сумата от стойностите на притежаваните дялове от всяко лице представлява неговият дял. В чл. 52, ал.2 ППЗСПЗЗ, законът предоставя възможност на собствениците на земи, включени в трудовокооперативни земеделски стопанства и държавни земеделски стопанства, на членовете на трудовокооперативни земеделски стопанства или на други образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и лицата в трудовоправни отношения с тях да получат своя дял в собственост или съсобственост, като предоставянето на имуществото се извършва в натура или в пари по решение на общото събрание на правоимащите лица, а решението за продажба на имуществото ч. търг или по друг начин се взема от общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ. Когато правоимащото лице е придобило по реда на чл. 52 ППЗСПЗЗ собственост върху сгради и съоръжения от прекратената организация, съгласно чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ, то може да придобие и собствеността върху земята – върху застроената част и нормативно определена незастроена част ч. заплащането и или ч. внасяне на равностойна земя в държавния поземлен фонд. Съгласно чл. 45а ППЗСПЗЗ, застроените и прилежащите земи по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ се продават на собственика на сградата по негово искане без провеждане на търг при условията на чл. 45 ППЗСПЗЗ – въз основа на влязъл в сила регулационен план. Така законът предоставя възможност на лицата по чл. 27, ал.1 ЗСПЗЗ да придобият в собственост имущество от прекратената селскостопанска организация, а когато това имущество съставлява сгради или съоръжения - да придобият и прилежащата към тях земя без провеждане на търг. Продажбата на дълготрайни активи на ТКЗС и другите организации, образувани въз основа на тях, съгласно чл. 48, ал.8 ППЗСПЗЗ се допуска само ако лицата с право на дял от имуществото на тези организации не желаят да получат дълготрайните активи срещу полагащите им се дялове. В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че с договори № 189 и № 190 от 04.02.1997 г. за покупко-продажба на недвижим имот срещу дялово участие от имуществото на заличеното ТКЗС Белоградчик, област Монтана, на В. А. К. е била прехвърлена собствеността върху писти № 1 и № 2 за готови стоманобетонови елементи и дърводелска работилница, находящи се в стопанския двор в с. Р., област Монтана. С договор от 04.05.1998 г., ищецът Е. “А”, представлявано от В. А. К. е закупил от Областен управител М,6 дка в парцел **** на стопански двор с. Р., област Монтана, върху която са били изградени писти № 1 и № 2 за готови стоманобетонови елементи. На същата дата между същите страни е бил сключен и договор за продажба на 0,570 дка земя в парцел **** от стопанския двор, върху която земя е била изградена дърводелската работилница. През 2005 година, ответникът Е. “Д” е сключил с Министъра на з. и горите договор № 2 от 27.01.2005 г. за покупко-продажба на земя, частна държавна собственост в землището на с. П., община Р., представляваща прилежаща площ към сгради в стопанския двор на Виброполигон имот № 0* от 13966 кв.м.; имот № 0* от 23365 кв.м., имот № 0* от 8637 кв.м. и имот № 0* от 3245 кв.м. имотите са били отписани от актовите книги за държавна собственост въз основа на заповед № РД-26/41 от 05.10.2005 г. на Областен управител на област Видин, а на 13.10.2005 г. ответникът Е. “Д” се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижимите имоти – нот. акт № 97, дело № 1147/2005 г. на Нотариус при БРС, издаден на основание чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ. Собствеността върху сградите, застроени върху описаните имоти е била прехвърлена на ответника с договори за покупко-продажба след провеждане на търг, за което са били съставени нот. актове № 1* дело 359/2004 г. и № 1* дело № 361/2004 г. на районен съд гр. Б.. Прието е, че не е установена идентичност между имотите, предмет на ревандикационната претенция на ищеца Е. “А” – 7,6 декара в парцел **** и 0,570 дка в парцел **** на стопански двор на с. Р. и имотите, придобити от ответника Е. “Д” през 2005 година. Въз основа на така установите факти, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен. Приел е, че ищецът не се легитимира като собственик на претендираните площи земя в стопанския двор на с. Р., тъй като не е установено, че прехвърлените с договори № 189 и № 190 от 04.02.1997 г. писти № 1 и № 2 за готови стоманобетонови елементи и дърводелска работилница са били собственост на организацията по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ; прехвърлените с договорите материални активи не са конкретизирани по площ, местонахождение и граници, а бетонните писти, които не съставляват самостоятелен обект по смисъла на ЗС не могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. Съдът е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на земята и с представените договори от 04.05.1998 г., тъй като заповедите на областния управител за сключването им са незаконосъобразни, а наличието на заповед, съставляваща част от самата сделка е условие за валидността и. Приел е, че в заповеди № 100 и 102 от 04.03.1998 г. на Областен управител на област Монтана липсват данни за площта, местонахождението и границите на материалните активи; че заповедите са издадени в нарушение на чл. 45 ППЗСПЗЗ, тъй като липсват планове на застроените и прилежащи площи към сградите и съоръженията; че са издадени по отношение на физическото лице В. А. К. , а договорите са сключени с ищцовото дружество; че липсват доказателства, че към момента на издаване на заповедите дърводелската работилница и пистите за готови стоманобетонни елементи са съществували; че не е спазена процедурата за изменение на кадастъра по отношение на претендираните от ищеца имоти, както и че договорът за закупуване на пистите за готови стоманобетонни елементи е сключен на основание заповед № 101 от 04.03.1998 г., касаеща друг имот, докато за процесния е била издадена заповед № 102 от 04.03.1998 г., която освен, че не е вписана в договора, не съдържа и данни за номера на квартала в стопанския двор, върху който са изградени трайните активи. Изхождайки от изводът, че ищецът не е доказал правото си на собственост, както и че ответникът владее имота след като валидно е придобил правото на собственост, съдът е отхвърлил ревандикационната претенция. Отхвърлил е като неоснователен и евентуално съединеният иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС с оглед редът за прекратяване на съсобственост между държавата и физически и юридически лица, уреден в чл. 34 ЗС и чл. 36 ЗС. В касационната жалба против въззивното решение на Видински окръжен съд се поддържа, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и в частност доказателствата, сочещи, че процесните имоти са били собственост на организацията по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ, както и заключението на техническата експертиза, от което се установява, че процесните земи са част от имотите, закупени през 2005 година от ответника. Поддържа се, че изводите относно правната характеристика на закупените материални активи са формирани в нарушение на чл. 110, ал.1 ЗС; че чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ е приложен неправилно, тъй като ищцовото дружество, закупило талони от дълготрайните активи е в кръга на лицата с дялово участие, поради което има правото да закупува материалните активи без търг; че изводите за незаконосъобразност на заповеди № 100 и № 102 от 04.03.1998 г. са неправилни, тъй като в тях като купувач е отразен ищеца, действащ ч. управителя му и е цитиран акта за държавна собственост, съдържащ границите на имота, а допуснатата в договора техническа грешка при изписване номера на заповедта не обуславя извод за недействителност на сделката. Ответникът Е. “Д” поддържа, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания основателни. В нарушение на чл. 188, ал.1 ГПК (отм.), въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост. Не е обсъдил представените по делото документи, съхранявани в Държавен архив гр. В., приложени на л. 170 до 182 от първоинстанционното производство (искане на председателя на ликвидационния съвет на ТКЗС гр. Белоградчик” до регионална служба “Земя и земеползване”, обяснителна записка и експертна оценка на сградите в стопанския двор на с. Р., списък на сградите и строителните съоръжения в стопанския двор на с. Р., протокол за оценка на сградите от 16.06.1994 г. и парцеларен и трасировъчен план на стопанския двор) се установява, че писти № 1 и № 2 за готови стоманобетонови елементи и дърводелска работилница са съставлявали част от дълготрайните материални активи на организацията по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ на прекратеното ТКЗС Белоградчик. Съдът не е обсъдил и приетите по делото технически експертизи (л. 120 и л. и л. 164), от които се установява, че процесните земи са включени в границите на имотите, прехвърлени на ответника с договор № 2 от 27.01.2005 година. Не е съобразено и съдържанието на договорите от 04.05.1998 г., с които ищецът е закупил процесната земя, в които обектът на прехвърлителната сделка е индивидуализиран в достатъчна степен – посочена е площ, местонахождение на земите, а в заповедите на областния управител от 04.03.1998 г. за продажба на същите имоти, въз основа на които са сключени договорите са посочени актовете за държавна собственост, в които са визирани граници на имотите. Съдът не е обсъдил и пълният текст на заповедите на областния управител от 04.03.1998 г., в които В. А. К. е посочен като представляващ Е. А. ”, т.е. като купувач е посочено дружеството, а не представляващия го управител. Неправилен е и формираният в решението извод относно правната характеристика на обекта, закупен по договор № 190 от 04.02.2007 г. – изводът, че пистите не съставляват самостоятелен обект по смисъла на ЗС, поради което не могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. Съгласно обяснителната записка, приложена към искане от 17.06.1994 г. на председателя на ликвидационния съвет на ТКЗС Белоградчик (л. 170) и експертната оценка на обектите и прилежащите им площи в стопанския двор в стопанския двор на с. Р. на ТКЗС в ликвидация Белоградчик, обектите, наименовани като писти № 1 и № 2 са представлявали промишлени съоръжения, трайно прикрепени към земята – дълготрайни активи на прекратеното ТКЗС, подлежащи на разпределение между правоимащите, поради което, съгласно чл. 56а ППЗСПЗЗ, лицата, придобили собственост върху тези съоръжения, могат да кандидатстват за придобиване правото на собственост върху застроените и нормативноопределените прилежащи площи към съоръженията. Изводът на въззивния съд за липсва на доказателства, че дърводелската работилница и пистите за готови стоманобетонни елементи са съществували към момента на издаване на заповедите на областния управител от 1998 г. за продажба на земята, съответно за опорочаване на прехвърлителната сделка поради липса на предмет са необосновани. От представените по делото доказателства за дълготрайните материални активи на прекратеното ТКЗС Белоградчик (л. 170- л.182) се установява по безсъмнен начин, че писти № 1 и № 2 за готови стоманобетонови елементи са съществували при разпределението на имуществото на ТКЗС, отразени са в трасировъчния и парцеларен план на стопанския двор и е определена прилежащата им площ. Обстоятелството, че към момента на огледа, извършен през 2007 г. от назначения от съда експерт (л. 119-120) съоръженията са премахнати (заключението съдържа констатации за останал от пистите бетон и тухли и бетон от дърводелската работилница) не обуславя извод, че сградата и съоръженията не са съществували към 1997 година, съответно – за липса на предмет на прехвърлителната сделка. Неправилен е и формираният извод за нищожност на договор от 04.05.1998 г. за закупуване на пистите за готови стоманобетонни елементи, тъй като в договора е отразено, че е сключен на основание заповед № 101 от 04.03.1998 г., касаеща друг имот. Действително в текста на договора, на първа страните номера на заповедта е отразен като 101, а на втора странца е вписан точния номер - № 1* касаеща процесния имот. Това несъответствие, съставляващо очевидна техническа грешка при изписване на номера обаче не може да рефлектира на валидността на договора при наличие на съществуваща валидна заповед за изкупуването му – заповед на областния управител на област Монтана № 102 от 04.03.1998 г. Неправилен, несъобразен с доказателствата по делото е и формираният в решението извод, че заповедите на областния управител от 04.03.1998 г. са издадени в нарушение на чл. 45 ППЗСПЗЗ, тъй като липсват планове на застроените и прилежащи площи към сградите и съоръженията, както и че не е спазена процедурата за изменение на кадастъра на претендирания от ищеца имот. Към делото са приложени планове на застроените и прилежащи площи към сградите и съоръженията, изработени през 1994 година (л. 181 и л. 182), т.е. към момента на издаване на заповедите за закупуване на процесните земи и сключване на договори за продажбата им, изискванията на чл. 45, ал.3 ППЗСПЗЗ ( ред. ДВ, бр. 122 от 1997г.) за определяне необходимите площи, прилежащи към сградите и съоръженията по чл. 1, ал. 1, т. 3 и 4 ППЗСПЗЗ съгласно Наредбата за необходимата площ за строителните обекти са били изпълнени. Съгласно приетата по делото техническа експертиза от 13.04.2007 г. (л. 164 и сл.), парцеларен, трасировъчен и кадастрален план са били изработени за цялата производствена “Виброполигон” на прекратеното ТКЗС Белоградчик по искане на ликвидационния съвет на ТКЗС, копия от които са били предадени в общинската служба “Земя и гори”, гр. В., на ликвидационния съвет на ТКЗС, в областна администрация Монтана и в М. на з. , впоследствие предадени в Държавен архив. Именно въз основа на тези планове, при съпоставката им с настъпилите последващи изменения в кадастъра след закупуване от ответното дружество през 2005 година на земи от бившия стопански двор на ТКЗС, вкл. процесните, вещото лице е изработило приложената на л. 168 от първоинстанционното производство скица, в която са отразени съществувалите към 1998 г. сгради и съоръжения и прилежащите им площи. Предвид изложеното, формираните от въззивния съд изводи относно липсата на материалноправна легитимация на ищеца като собственик на претендираните площи земя в стопанския двор на с. Р. са неправилни. В качеството си на правоимащ, на основание чл. 52, ал.1, 2, 3 и 4 ППЗСПЗЗ В. А. К. е придобил от имуществото на заличеното ТКЗС Белоградчик дял, включващ собствеността върху дърводелска работилница и писти № 1 и № 2 за готови стоманобетонни елементи (л. 73 от първоинстанционното производство по делото). При условията на § 29, ал.3 ПЗР ЗСПЗЗ имуществото е било прехвърлено на ООД “А”, чиито едноличен собственост е правоимащия В. А. К. , което дружество е изкупило валидно при условията на чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ собствеността върху процесните земи – застроената и нормативно определена прилежаща незастроена част. Извършеното от ответното дружество закупуване на същите земи с договор № 2 от 27.01.2005 г. е непротивопоставимо на ищеца. Съставените актове № 176 и № 177 от 02.03.1998 г., в които е удостоверено, че парцел **** и парцел **** от парцеларния план на стопанския двор на с. Р., като прилежащ терен на писти № 1 и 2 и дърводелска работилница на организация по § 12 ЗСПЗЗ, съставляват частна държавна собственост нямат правопораждащо действие (чл. 5 ЗДС), нито удостовереното с тях право на собственост на държавата на основание чл. 10б, ал.5 ЗСПЗЗ е възникнало – процесните имоти не попадат в категорията на тези по § 2а ДРЗСПЗЗ (ДВ, бр. 79 от 1996 г., отм.) и § 1в, ал.2 ДР ППЗСПЗЗ. Застроените върху земеделски земи сграда и съоръжения са съставлявали част от производствена база на заличеното ТКЗС, т.е. основание за актуването им като държавни не е съществувало и преди продажбата им на ищцовото дружество, а към момента на актуването им са били валидно прехвърлени на трето лице. Не създава противопоставими на ищеца права и договор № 2 от 27.01.2005 г., сключен между ответника Е. “Д” и Министъра на з. и горите, за покупко-продажба на земя, частна държавна собственост в землището на с. П., община Р., представляваща прилежаща площ към сгради в стопанския двор на Виброполигон имот № 0* от 13966 кв.м.; имот № 0* от 23365 кв.м., имот № 0* от 8637 кв.м. и имот № 0* от 3245 кв.м., в обхвата на която попадат процесните земи. Извън обстоятелството, че към момента на сключване на договора процесните земи са били собственост на ищеца, поради което държавата не е могла да ги прехвърли валидно, то ответникът не е могъл да придобие процесните земи на основание чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ вр. с чл. 45а, ал.2, 3 и 4 ППЗСПЗЗ, тъй като не е бил собственик на дърводелската работилница и пистите за готови стоманобетонни елементи, които като материални активи на ТКЗС Белоградчик са били разпределени в дял на правоимащ от имуществото на прекратената организация. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на чл. 108 ЗС, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявената ревандикационна претенция се уважи като основателна. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК, на ищецът по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в инстанционното производство общо в размер на 1566,33 лева, съставляващи изплатени възнаграждения на адвокат Л, адвокатска колегия гр. С. по договори за правна защита от 12.012.2006 г. и 07.11.2009 г. общо 1300 лева; възнаграждение за техническа експертиза в размер на 50 лева и внесени държавни такси общо 216,33. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение от 05.03.2008 година по гр. д. № 594/2007 г. на Видински окръжен съд. ОСЪЖДА Е. “Д”, с. С., област Монтана да предаде на Е. “А”, гр. С., ул. “. № 17 на основание чл. 108 ЗС владението на 7,6 дка земя в парцел **** от стопански двор на с. Р. и 0,570 дка земя в парцел **** от стопански двор на с. Р., при граници на имота от 7,6 дка, нанесени в червен цвят и обозначени с № 1* и на имота от 0,570 дка с № 1* по комбинирана скица на стопанския двор, приложена на л. 168 от гр.д. 486/2006 г. на Белоградчишки районен съд, съставляваща неразделна част от настоящето решение. ОСЪЖДА Е. “Д”, с. С., област Монтана да заплати на Е. “А”, гр. С., ул. “. № 17 сумата 1566,33 (хиляда петстотин шестдесет и шест лева и 33 ст.) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.             ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ: