1 Р Е Ш Е Н И Е №. 35 гр. София, 18 юли 2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА с участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора П. Маринова като разгледа докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело №1624/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационен протест от Апелативна прокуратура – гр.Пловдив и по касационна жалба на частните обвинители Н. К., Н. К., Н. Л. и П. П. против решение № 116/19. 10. 2015 год. по в.н.о.х.д. №313/2015год. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив. В касационния протест са наведени доводи за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като първата инстанция не е изложила мотиви относно приетата от нея форма на вината и относно генералната превенция, което е можело да бъде отстранено от въззивния съд единствено посредством отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Наред с това се поддържа и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, което е аргументирано с неправилна преценка на съда относно формата на вината. Сочи се, че всички доказателства по делото обосновават извод за самонадеяност, а не за небрежност, което е от съществено значение за индивидуализация на наказанието, защото обосновава по-висока степен на обществена опасност на престъплението. Прокурорът възразява и срещу отказа на съда да цени като отегчаващи отговорността обстоятелства наличието на други нарушения на правилата за движение и причинените имуществени вреди по превозните средства, поради което настоява за връщане на делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция след отмяна на постановените съдебни актове. В жалбата на частните обвинители са релевирани оплаквания за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Сочи се, че подсъдимият неправилно е бил оправдан по обвинението за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“ от НК, тъй като макар имуществените вреди, причинени на превозните средства, да не са остойностени, те са установени с допустими доказателствени средства по безспорен и категоричен начин. Поддържа се също, че наказанието е явно несправедливо, тъй като съдът неправилно не е възприел тезата на прокурора за извършване на деянието при самонадеяност. Изразява се несъгласие с изводите на въззивния съд за справедливост на наложеното наказание, като се твърди, че размерът му е занижен, а отлагането на изтърпяването му е несправедливо. Направено е искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Счита, че наложеното наказание е явно несправедливо и следва да се увеличи, като бъде постановено ефективното му изтърпяване. Поддържа, че неправилно е прието, че формата на вината е небрежност, а не престъпна самонадеяност. Пледира за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане. Изразява становище за основателност на жалбата на частните обвинители в частта й относно касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК и намира, че са несъстоятелни доводите за нарушение на материалния закон и преквалифициране на деянието по чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 от НК. Повереникът на частните обвинители поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Изразява несъгласие с извода на апелативния съд, че не е налице самонадеяност. Пледира за отмяна на атакувания съдебен и за връщане на делото за ново разглеждане. Защитникът на подсъдимия счита, че и протестът, и жалбата на частните обвинители са неоснователни. Пледира присъдата да бъде оставена в сила, тъй като не са допуснати претендираните от прокурора съществени нарушения на процесуалните правила, материалният закон е приложен правилно, а наложеното наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и ще съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Подсъдимият К. Х. изразява съжаление за извършеното. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 52/28. 05. 2015 год., постановена по н.о.х.д. №503/2015 год., Окръжният съд – гр.Пловдив е признал подсъдимия К. Л. Х. за виновен в това, че на 28. 11. 2013г. на път №11-58 в района на километър 43+500 при управление на МПС – т. а. /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение – чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗДвП по непредпазливост причинил телесна повреда и смърт на повече от едно лице – смърт на Т. Г. К. и средна телесна повреда на П. П. П., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, пр. 1 и 3 вр. ал. 3, б. „Б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. „Б”, пр. 2 вр. б. „В” вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58 А, ал. 1 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, както и на лишаване от правоуправление на МПС за срок от пет години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Първоинстанционният съдебен акт е проверен от Апелативен съд – гр.Пловдив единствено по въззивна жалба на частните обвинители с искане за увеличаване на наказанието и за отмяна на условното осъждане. С решение № 116/19. 10. 2015 год., постановено по в. н. о. х. д. № 313/2015 год., присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано по чл. 343, ал. 3, б. „Б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „В“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 от НК и подсъдимият е оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. „Б“ от НК. Присъдата е изменена и в частта относно дължимите от подсъдимия разноски, а в останалата част е потвърдена. По протеста на Апелативна прокуратура – гр.Пловдив В частта му, отнасяща се до размера на наказанието и начина на изтърпяването му протестът е недопустим. Принципно положение е, че правото да се атакува въззивния съдебен акт с касационна жалба или протест възниква само ако страната е упражнила надлежно правото си на въззивно обжалване, с изключение на хипотезите, когато решението или присъдата на въззивната инстанция засягат правата и законните интереси на необжалвалите (така и Р. № 368/2013 год. на І н. о.). Наложеното от първата инстанция наказание очевидно е удовлетворявало прокурора от Окръжна прокуратура – Пловдив след като той не е депозирал протест с искане за увеличаването му и за отмяна на условното осъждане. Въззивната проверка е осъществена единствено по жалба на частните обвинители, а с решението си апелативният съд се е солидаризирал с първата инстанция както относно размера на наказанието, така и досежно приложението на чл. 66 от НК и е потвърдил присъдата в санкционната й част. При това положение прокурорът не би могъл да подаде протест с искане за отмяна на въззивния съдебен акт поради явна несправедливост и занижен размер на наложеното наказание. Ето защо в тази част касационният протест следва да бъде оставен без разглеждане. В същото време доколкото прокурорът поддържа наред с доводите за явна несправедливост на наказанието, че въззивният съд не е изложил съображения относно съществени елементи от състава на престъплението, какъвто е формата на вината, може да се приеме, че представителят на държавното обвинение се позовава и на нарушени свои права и законни интереси. Внимателният прочит на материалите по делото обаче не дава основание да бъде възприета тезата му за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Макар да е бил лаконичен, в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК апелативният съд е изложил на стр. 8 от решението си съображения защо счита, че в конкретния случай не е налице самонадеяност, а се касае за небрежност. Обстоятелството, че изводите му не удовлетворяват една от страните, само по себе си не е основание да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение и поради това се налага отмяна на постановения съдебен акт. По жалбата на частните обвинители Касационната жалба е основателна, макар и не по всички съображения, изложени в нея. Преди всичко не могат да бъдат възприети аргументите, отнасящи се до частичното оправдаване на подсъдимия. Вероятно поради объркване повереникът счита, че то се отнася до имуществените вреди, причинени на двете превозни средства вследствие пътнотранспортното произшествие. В действителност обаче то е свързано с прецизиране на правната квалификация на деянието, доколкото прокуратурата неправилно е поддържала, че цифровото изражение на същата следва да включва не само чл. 343, ал. 1, б. „В”, но и чл. 343, ал. 1, б. „Б” от НК, без да съобрази поглъщането на по-лекия от по-тежкия резултат. В същото време, именно защото е налице поглъщане, деянието изобщо не е било квалифицирано по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1, б. „А” от НК. Нещо повече – причинените имуществени вреди не са били предмет на експертно изследване и не са оценени и остойностени. Обстоятелства, свързани с тяхната локализация, характеристики и механизъм на получаването им не са изложени и в обстоятелствената част на обвинителния акт. Ето защо не са налице основания, изводими от материалите по делото, да се поддържа, че с оправдаването на подсъдимия материалният закон е приложен неправилно. Несъстоятелни са и възраженията, касаещи субективната страна на деянието. Особеностите на диференцираната процедура, по която е протекло първоинстанционното производство и изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти са предопределили и изводите на контролираната инстанция, че деянието е извършено поради небрежност, а не при наличието на престъпна самонадеяност. Прокурорът не е намерил за необходимо да отрази в обвинителния акт обстоятелствата, за които са депозирали показания на досъдебното производство свидетелите Китипови и свид. П. и които са очертавали една сложна пътна обстановка, при която подсъдимият е разчитал на уменията си да предотврати евентуалното настъпване на произшествието. Вместо това се е задоволил да отбележи единствено, че подс. Х. предприел изпреварване на движещия се пред него л. а. /марка/ със скорост около 98 км/ч, като в края на маневрата се върнал рязко в дясната лента, след което навил волана наляво, за да овладее микробуса, но изгубил устойчивост, навлязъл в лявата лента за движение и се ударил в насрещно движещия се л. а. /марка/. Тези факти са били признати от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Така както са изложени, по необходимост са били възприети от инстанциите по фактите. С оглед правомощията си на съд по правото в рамките на същите фактически положения се произнася и касационната инстанция, но те не дават основание да се направи претендирания от частното обвинение извод за самонадеяност от страна на подсъдимия. Внимателният анализ на дейността на решаващите съдилища по индивидуализация на наказанието не дава основание да бъде споделено недоволството на частните обвинители от размера на наложената санкция, още повече, че същото е заявено декларативно и без да са изложени конкретни аргументи в подкрепа на тезата за явната й несправедливост. Инстанциите по фактите са интерпретирали правилно като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, трудовата му ангажираност, младежката му възраст, липсата на предходни наказания за нарушения на правила за движение, а в същата насока следва да бъдат обсъждани както критичността на подсъдимия към извършеното и демонстрираното искрено съжаление, така и проявената от него загриженост към състоянието на пострадалите – обстоятелства, които са останали извън вниманието на апелативния съд. В интерес на прецизността следва да се отбележи, че контролираната инстанция неправилно е отказала да цени като отегчаващо отговорността обстоятелство движението на подсъдимия с превишена скорост. Именно защото това нарушение не се намира в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, обвинение за неспазване на чл. 21 от ЗДвП не е повдигнато, но тъй като характеризира подсъдимия като водач на МПС, то може и следва да бъде отчитано при индивидуализация на наказанието. Независимо от този пропуск на въззивния съд коментираното отегчаващо отговорността обстоятелство няма онази тежест и значение за размера на санкцията, която му отдава обвинението. Напротив, съвкупната преценка на всички обсъдени по-горе обстоятелства дава основание да се направи извод, че е налице значителен превес на смекчаващите обстоятелства, а размерът на лишаването от свобода е завишен. В същото време настоящият състав на ВКС намира, че са основателни възраженията на частните обвинители, отнасящи се до приложението на условното осъждане. Безспорно наложеното наказание по вид и размер съответства на формалните критерии на чл. 66 от НК, но наред с тях законодателят е поставил изискване за преценка доколко целите на наказанието и преди всичко индивидуалната превенция могат да се постигнат и без изолиране на дееца от обществото. За да приеме, че не е необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно, въззивната инстанция е акцентирала върху необремененото съдебно минало на подсъдимия и липсата на предходни административни наказания за нарушения на правилата за движение. Не са получили адекватна оценка обаче други обстоятелства, които имат пряко отношение към начина на изтърпяване на наказанието. Съдът не е съобразил, че пътнотранспортното произшествие е причинено в резултат на маневра, която сама по себе си е рискова, а начинът на осъществяването й е свързан с грубо нарушаване на правилата за движение, гарантиращи безопасността й. В светлината на предпоставките за чл. 66 от НК е следвало да бъде обсъдена и коментираната по-горе превишена скорост, с която подсъдимият е управлявал превозното средство. Не е отчетено, че с поведението си подсъдимият е създал опасност и за водача и пътниците в изпреварвания от него автомобил. Всички тези обстоятелства рефлектират не само върху обществената опасност на деянието. В тях намира своята проекция и личността на дееца, който е игнорирал основни правила за безопасност на движението. Без нужното внимание е останал и фактът, че непосредствено преди инцидента пострадалата се е движила правомерно в своето платно за движение. Съвкупната преценка на тези обстоятелства обосновава категоричен извод, че поправително-възпитателното въздействие върху подсъдимия не би могло да се реализира без ефективното изтърпяване на наказанието. То е необходимо и за постигане на генералната превенция с оглед динамиката на този род престъпления, голяма част от които са свързани именно с неглижиране на правилата за изпреварване. С оглед обстоятелството, че отмяната на условното осъждане е свързана с утежняване положението на подсъдимия, каквито правомощия касационната инстанция няма, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото – да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на Апелативна прокуратура – гр.Пловдив в частта му, отнасяща се до размера на наказанието и начина на изтърпяването му. ОТМЕНЯ решение № 116/19.10.2015г. по в.н.о.х.д.№313/2015г. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.