О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 467 гр. София, 22.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪДна Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 829 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Г., представлявана от адв. Х. Р., срещу решение № 1547 от 26.11.2020г. по т.д. № 2470/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение от 17.02.2020г. по т.д. № 146/2017г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която касаторката е осъдена да заплати солидарно с М. Н. Б. на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД следните суми, дължими на основание договор за банков кредит от 22.03.2007г., анекс № 1 от 15.09.2009г. и анекс № 2 от 10.12.2009г.: главница в размер на 105 696,93 лева, включваща както падежиралите от 15.11.2012г. до 15.10.2017г. вноски, така и останалите, които са превърнати в предсрочно изискуеми, заедно със законната лихва, считано от 03.11.2017г. до погасяването на това задължение; възнаградителна лихва в размер на 23 326,74 лева, дължаща се за периода 15.11.2014г. – 02.11.2017г., заедно със законната лихва, считано от 03.11.2014г. до погасяване на това задължение; наказателна лихва в размер на 9558,69 лева, дължаща се за периода 03.11.2014г. 0 02.11.2017г., заедно със законната лихва, считано от 03.11.2017г. до погасяване на това задължение, както и в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, касаторката е осъдена да заплати солидарно с М. Н. Б. на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД сумата 4 332,60 лева, представляваща незаплатена главница, дължима на основание договор за банков кредит от 22.03.2007г., анекс № 1 от 15.09.2009г. и анекс № 2 от 10.12.2009г.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и необоснованост. Твърди, че е била лишена изцяло от възможността да упражни правото си на защита във въззивната инстанция, тъй като призовката за насроченото открито съдебно заседание на 16.11.2020г. ѝ е била нередовно връчена – при неправилно приложение на чл.41, ал.2 и чл.47 ГПК. Твърди още, че въззивният съд не се е произнесъл в мотивите си по всички оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, релевирани във въззивната жалба, в това число по възражението за анатоцизъм. Излага съображения за необоснованост на въззивното решение, тъй като съдът не е стигнал до ясен и логически безпротиворечив извод по основни въпроси – дали е била налице забава да се изпълнят задълженията по договора за банков кредит от нейна страна и ако да, в какъв период е била налице забава; кой е моментът на възстановяване на сумите, събрани от банката по изп.д. № 47/14г. на ЧСИ Г. Ц.; има ли въобще основания за предсрочна изискуемост на кредита към момента на завеждане на исковата молба. Оспорва като незаконосъобразен и извода на въззивния съд, че е била налице забава за период, в който кредиторът е държал сумата по кредита на основание изпълнително дело и съответно тя като длъжник е била лишена от държането и разпореждането с нея – при липса на нейно виновно поведение. Поради това намира, че следва да се признае недължимост на договорна лихва в размер на 23 326,74 лева, тъй като сумата от 89 410 лева, събрана принудително от нея, се е намирала в банката за периода от 04.03.2014г., а възнаградителна лихва е начислена за периода от 05.11.2014г до 03.11.2017г., пред който период тя не е държала сумата. Твърди, че въззивният съд не е зачел и силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д. № 1018/2015г. на Окръжен съд – Благоевград, с което клаузите на чл.3.3 и чл.3.7 от договора за банков кредит са обявени за нищожни като неравноправни, а от друга страна, не е изпълнил и служебното си задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора. Излага съображения за незаконосъобразност и на извода на въззивния съд, че е недопустимо прихващане с разноските по предходното дело в размер на 4 981 лева. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. Налице ли е забава за длъжника за период, в който кредиторът е държал сумата по дълга, събрана по принудителен ред, при положение че впоследствие основанието за плащането отпадне и сумата се възстанови?
2. В случай че са заплатени суми, представляващи главница, лихви и разноски по изпълнително дело с визскател банка по договор за банков кредит, образувано в хода на висящ исков процес, но впоследствие осъдителният иск е отхвърлен на основание липса на изискуемост поради ненадлежно обявяване на предсрочна изискуменост на кредита и е издаден обратен изпълнителен лист, с който сумите са възстановени на кредитополучателя, основателно ли е кредиторът банка да начислява наказателна лихва за същия минал период от време, в който кредиторът е държал дължимите суми по своите сметки?
3. В посочения случай основателно ли е за същия период кредиторът да начислява мораторна лихва по банковия кредит?
4. В посочения случай основателно ли е за същия период кредиторът да начислява възнаградителна лихва по банковия кредит с оглед на факта, че кредитополучателят не се е ползвал от сумите поради това, че ги е превел по сметките на банката с цел предсрочно погасяване на банковия кредит по изпълнително дело?
5. Основателно ли е начисляването на възнаградителна лихва по кредит, който е обявен за предсрочно изискуем не по надлежния ред, което е установено с влязло в сила съдебно решение? В този случай за кой период е основателно да се начислява възнаградителна лихва?
6. В случай на отхвърляне на осъдителен иск на основание, че изискуемостта на вземането все още не е настъпила, когато в хода на процеса претендираните суми са принудително събрани, при воденето на втори процес след настъпване на изискуемостта може ли да се иска прихващане на разноските между двата свързани процеса? Длъжен ли е съдът да се произнесе служебно по чл.78, ал.2 ГПК за процес, заведен без повод?
7. Ако към датата на завеждането на иска предявените суми вече са в държане на кредитора, който факт е безспорен по делото, може ли основателно да се обяви кредит за предсрочно изискуем и изначално недопустим ли е процесът?
8. При извършване на прихващане от страна на длъжника по едно от вземанията, предявени в исков процес, допустимо и основателно ли е възражението на кредитора за прилагане на поредността, посочена в чл.76, ал.2 ЗЗД, или прихващащият има право да прецени с което от вземанията по висящия процес да прихване със своето вземане? Приложим ли е редът на удовлетворяване на земанията по чл.76, ал.2 ЗЗД в случай на прихващане с едно от вземанията при наличие на няколко изискуеми вземания?
9. Въззивният съд длъжен ли е служебно да изследва пределите на силата на пресъдено нещо на съдебно решение между същите страни с отношение към правния спор, когато възраженията на страната не са конкретизирани по периоди и обем?
10. Предсрочно изискуем ли е банков кредит към дата, на която сумите за погасването му са били събрани по изпълнително дело и са по сметките и в патримониума на банката – кредитор, при положение че на по-късен етап те са върнати на длъжника с обратен изпълнителен лист?
11. Налице ли са предпоставките, основанията и условията за предсрочна изискуемост на кредита, независимо от тълкуванията в ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като по това време към датата на завеждане на исковата молба сумата от 89 410 лева е била налична в патримониума и по сметките на банката кредитор?
Касаторката се позовава на ТР № 5 от 21.11.2019г. по т.д. № 5/2017г. на ОСГТК на ВКС и решение № 30 от 20.05.2020г. по т.д. № 739/2019г. на ВКС, ТК, I т.о..
Поддържа, че въззивното решение е и очевидно неправилно поради тежките му пороци, посочени в касационната жалба.
Ответникът „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като сочи, че не е обосновано защо касаторът счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а от друга страна, не е налице и противоречива съдебна практика по отношение на разгледаните в атакуваното решение въпроси, свързани с изискуемостта на вземането, с това дали и кога длъжникът е изпаднал в забава, както и последиците, свързани с изпадането в забава. Излага и подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че основното спорно обстоятелство във въззивното производство е какъв е размерът на задължението на двамата ответници по отделните пера, предвид следните доводи и възражения: доводите на ищеца за предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора поради неизпълнение на задължението за заплащане на месечните вноски по същия, дължими за периода 15.11.2012г. – 15.10.2017г., като предсрочната изискуемост е обявена на длъжниците с факта на връчване на препис от исковата молба; възражението на ответницата за нищожност на клаузата за договорна лихва, прогласена с влязло в законна сила решение по гр.д. № 1018/2015г. на ОС Благоевград; възражението на ответницата за приспадане от общия размер на задължението на претендираната договорна лихва в размер на 23 326,74 лева, тъй като сумата от 89 410 лева, събрана от ответницата принудително по изп.д. № 47/2014г. на ЧСИ Г. Ц., се е намирала по сметка на банката в периода 15.11.2014г. – 01.11.2017г., като същата ѝ е била възстановена едва в края на месец ноември 2017г. по изп.д. № 8247/17г. на ЧСИ М. Б.; възражението, че сумата за разноски, присъдена в полза на ответниците по гр.д. № 197/13г. на РС Благоевград следва да бъде приспадната от общия размер на претендираната главница, предвид доводите във въззивната жалба на ищеца, че същата е заплатена на ответниците.
Въззивният съд е приел, че според заключението на в.л. към датата на завеждане на исковата молба ответниците са били в забава по отношение на главница по падежирали месечни вноски в размер на 46 151,74 лева, като размерът на предсрочно изискуемата главница по непогасения остатък, формиран от непадежирали главници, възлиза общо на 64 877,79 лева, или общият размер на дължимата главница възлиза на 111 0129,53 лева. Посочил, че според заключението ответниците са в забава по отношение на начислената възнаградителна лихва в размер на 23 326,74 лева, начислена единствено върху сумата 46 151,74 лева /т.е. единствено върху падежираните и незаплатени главници до датата на предявяване на исковата молба/, както и на наказателна лихва в размер на 9 558,69 лева, начислена върху същата сума и за същия период.
Въззивният съд е констатирал, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1018/2015г. на ОС Благоевград, постановено между същите страни, са обявени за нищожни поради тяхната неравноправност клаузата на чл.3.3 от процесния договор за кредит, предвиждаща възможност банката да променя едностранно процента на уговорената възнаградителна лихва, както и клаузата на чл.3.7 от договора, регламентираща правото на банката да въвежда едностранно допълнителни такси и комисионни по договора, но е посочил, че в случая претенцията на ищеца за заплащане на възнаградителна лихва не е основана на нито една от посочените клаузи. Добавил е, че възражението на ответницата е неконкретизирано, тъй като не е навела твърдение коя конкретна сума, предмет на предявения иск, се основава на обявените за нищожни клаузи и за какъв период е начислена съобразно условията на тези клаузи. Намерил е, че дори и да се приеме, че възражението обхваща изцяло заявената претенция за заплащане на договорна лихва, ответницата не е навела твърдение за периода и размера на изчисляване на същата едностранно по усмотрение на банката съгласно прогласената за нищожна клауза на чл.3.3 от договора.
Въззивният съд е намерил за ирелевантни възраженията на ответницата за неправилно отнасяне от страна на банката на осъществените от нея плащания по изпълнителното дело за погасяване на лихви и разноски, а не на главницата, както и че внесената сума следва да бъде приспадната от общия размер на задължението по настоящото дело. Посочил е, че в отговора на исковата молба е налице признание от ответницата, че за всички суми, заплатени от нея по изпълнителното дело, се е снабдила с обратен изпълнителен лист от 23.10.2017г. по гр.д № 197/13г. на РС – Благоевград, както и че сумата 89 410 лева ѝ е върната изцяло на 23.11.2017г. в рамките на образуваното изп.д. № 8274/2017г. на ЧСИ М. Б.. Тъй като сумата е напуснала патримониума на банката, т.е. се явява непогасена, въззивният съд е намерил, че начинът на осчетоводяване на получените от банката плащания и начина на отнасянето им за погасяване на конкретни задължения на ответницата от страна на банката са ирелевантни. Добавил е, че дори и да се приеме, че към датата на предявяване на исковата молба банката е отнесла неправилно получените по изпълнителното дело плащания и ответницата не е имала просрочени задължения по договора за банков кредит, изводът за липса на незаплатени месечни вноски към момента на постановяване на решението вече е невъзможен. Приел е, че с факта на получаване на сумата по обратния изпълнителен лист на заплатените в полза на банката суми ответницта отново е изпаднала в забава по отношение на месечните вноски, дължими за исковия период, доколкото липсата на предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за банков кредит, установена с влязлото в сила решение по гр.д. № 197/13г. на РС – Благоевград, не обосновава липса на изикуемост на вече падежиралите и незаплатени месечни вноски съобразно погасителния план.
Въззивният съд е приел, че в процеса липсва валидно наведено и прието за съвместно разглеждане възражение за прихващане със сумата 4 981,10 лева, представляваща разноските, които банката е осъдена да заплати в полза на ответницата по гр.д. № 197/13г. на РС – Благоевград, водено между същите страни, нито валидно изявление за осъществено извънсъдебно прихващане със същата сума. Поради това е намерил, че липсва основание за прихащанена посочените суми.
Настящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първите пет въпроса се отнасят до наличието на основание за начисляване на възнаградителна лихва, лихва за забава и законна лихва за период, в който кредиторът е държал сумата по дълга, събрана по принудителен ред, при положение че впоследствие основанието за плащането отпадне и сумата се възстанови. Въззивният съд, макар да не е изложил подробни съображения, като е приел за основателни предявените искове, е отговорил положително на поставените въпроси. По тези въпроси не е формирана практика на ВКС, поради което с оглед избягване на възможността за противоречивото им разрешаване следва на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК да се допусне касационно обжалване, като въпросът следва да бъде уточнен по следния начин: В случай че по изпълнително дело, образувано в хода на висящ исков процес, с визскател банка по договор за банков кредит, са заплатени суми, но впоследствие искът е отхвърлен на основание липса на изискуемост поради ненадлежно обявяване на предсрочна изискуменост на кредита и е издаден обратен изпълнителен лист, с който сумите са възстановени на кредитополучателя, налице ли основание банката да начислява възнаградителна, мораторна и наказателна лихва за същия минал период от време, в който кредиторът е държал дължимите суми по своите сметки?
Формулираният шести въпрос не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд е отрекъл наличието на основание за прихващане със сумата 4 981,10 лева, представляваща разноските, които банката е осъдена да заплати в полза на ответницата по гр.д. № 197/13г. на РС – Благоевград, водено между същите страни, поради липсата на валидно наведено и прието за съвместно разглеждане възражение за прихващане с тази сума, както и на валидно изявление за осъществено извънсъдебно прихващане със същата, а не е излагал съображения за неоснователност на такова искане. Втората част от въпроса, отнасяща се до приложението на чл.78, ал.2 ГПК, както и формулираният осми въпрос, нямат връзка с мотивите на въззивния съд и не се явяват обуславящи изхода на делото.
Седми, десети и единадесети въпроси не се явяват обуславящи изхода на делото, тъй като въззивният съд е обосновал решаващия си извод за допустимост и основателност на предявените искове със задължението си по чл.235, ал.3 ГПК да вземе предвид настъпилия след завеждане на исковата молба факт на връщане на сумата, събрана в изпълнителното производство, като във връзка с приложението посочената разпоредба въпрос не е поставен.
Формулираният девети въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд служебно да съобрази силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, също не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не се явява обуславящ изхода на делото. Въззивният съд не е отказал да изследва пределите на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по предходен спор между страните и да зачете силата на пресъдено нещо на същото, а е приел, че в случая претенцията на ищеца за заплащане на възнаградителна лихва не е основана на нито една от клаузите, приети за нищожни с влязлото в сила решение, като останалите съображения - за липса на конкретизиране на възраженията на ответницата, са изложени като допълнителни. По правилността на този извод на въззивния съд настоящият състав ще се произнесе с решението си по същество на спора.
С оглед допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК настоящият състав не следва да се произнася по довода за наличие на основанието по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като преценката за правилността на въззивното решение ще бъде извършена в решението по чл.290 ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, касаторката В. К. Г. следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане по същество на касационната ѝ жалба в размер на 2 858,30 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1547 от 26.11.2020г. по т.д. № 2470/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.
УКАЗВА на касатора В. К. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2 858,30 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата му ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|