Р Е Ш Е Н И Е
№ 128
София, 27 май 2009 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на
Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на осемнадесети
март двехиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка
Стоянова
ЧЛЕНОВЕ:
Лиляна Методиева
Биляна Чочева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора М. Велинова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 66/2009 год.
Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационен протест на Н. Л. , прокурор в Апелативна прокуратура гр. С., против въззивно решение № 375 от 29.12.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 655/2008 год. на Софийски апелативен съд.
С протеста се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при оценката на доказателствата довели до неправилни фактически констатации и правни изводи и до ограничаване процесуалните права на прокурора като страна, която повдига и поддържа обвинението. По същество се иска да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста.
Подсъдимият изразява становище, че протестът е неоснователен.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на протестираното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 38 от 27.11.2007 год. постановена по НОХ дело № 534/2000 год. Софийски градски съд е признал подсъдимия А за невинен в това на 24.01.1998 год. в гр. С., в съучастие с неизвестни лица, да е отнел от владението на Д. Г. К. , без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, чужди движими вещи- чуждестранна валута на обща стойност 51 967 059.50 неденоминирани лева, като употребил сила, поради което го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 199 ал.1т.1 във вр. с чл. 198 ал.1 и чл. 20 ал.2 НК.
С въззивно решение № 375 от 29.12.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 655/2008 год. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
Касационният протест е основателен.
Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по протест на прокурора против постановена от Софийски градски съд оправдателна присъда, в който са поддържани доводи за допуснати нарушения при оценката на доказателствата, довели до необосновани фактически констатации и неправилно приложение на материалния закон. Въззивната инстанция не е изпълнила задължението си по чл. 314 НПК да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията посочени от страните и да отговори на наведените доводи. Задоволила се е да посочи, че възприема изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, защото са направени при безпристрастна оценка на доказателствените материали, която противопоставя показанията на св. К, който единствен подкрепя обвинителната теза и уличава подсъдимия А в извършване на инкримиираното деяние, на всички останали гласни доказателствени средства, които е преценила като безпротиворечиви, последователни и кореспондиращи помежду си. По същество не ги е обсъдила и не е контатирала нарушенията при оценката им. Подобен подход при вземане на решението на възивната инстанция е процесуално недопустим.
Като инстанция по същество тя може да възприеме оценката на доказателствените източници на предходната инстанция, но след като самостоятелно ги анализира и констатира, че не са нарушени правилата за формиране на волята на решаващия съд. При оценката на доказателствата има право да възприеме или отхвърли отделно доказателствено средство, като това право е суверенно и не подлежи на корекция, но само когато са спазени правилата за събирането и проверката им. Когато проверявания съд не е защитил с убедителни правни аргументи решението си, но по същество е направил правилни изводи, е длъжна да изложи собствени съображения, с които да ги допълни. При това преценката за достоверността на доказателствените средства не е количествена и не може да се приеме, че след като шестима свидетели са подкрепили алибито на подсъдимия, то следва да бъдат кредитирани безусловно. Процесуалната им стойност и значение се преценяват като се съпостави връзката им с основните факти, включени в предмета на доказване, през призмата на логическата дейност, основана на обективното им и всестранно изследване и съпоставяне с останалите. Нарушаването на тези правила ограничава процесуалните права на прокурора, като страна, която повдига и поддържа обвинението.
Видно от начина на изготвяне на мотивите към присъдата, първоинстанционния съд не е изпълнил задължението си по чл. 305 ал.3 НПК, като не е анализирал всички доказателствени материали и не е изложил съображения защо приема едни от тях а други отхвърля. Въззивният състав се е опитал да поправи нарушението, като е посочил кои доказателства кредитира, но решението си е взел без да направи пълна и обективна оценка, проверка и анализ на всички доказателствени източници поотделно и в логическата им връзка с останалите. По този начин, при изясняване на съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване, относно авторството на деянието, е допуснал нарушения по чл. 13,14 и 107 НПК, които са довели до опорочаване на вътрешното му убеждение.
За да приеме, че подсъдимия, не е автор на деянието, е декларирил, че до този си извод е доспигнал след съвкупна оценка на доказателствените материали, но запознаването със съдържащите се в кориците на делото такива навежда на извод, че такава не е била извършена, защото действително липсва пълен и обективен анализ поотделно на всички доказателствени средства и съпоставката им с останалите източници на информация. Така съдът е приел, че единствено св. К дава сведения относно авторството на подсъдимия, без да отчете факта, че информация за това се съдържа и в други доказателствени източници, които при това е декларирал, че е обсъдил и кредитирал. Видно от отразеното в протокола за съдебно заседание от 28.05.2001 год. към доказателствените материали първоинстанционния съд е приобщил показанията на св. М, дадени в досъдебното производство. На стр. 4 от мотивите въззивната инстанция е декларативно е посочила, че кредитира тези показания, които правдиво описват случилото се и дават информащия за деянието, но не за авторството на подсъдимия. Този извод е направен при извращаване на съобщените от свидетеля факти. При трите разпита, два от които на 14.05.1998 год. и един на 22.05.1998 год., свидетелят е установил, че се занимавал с рисуване, имал силно развита зрителна памет и категорично може да разпознае този от извършителите, който отнел раницата с оборота от св. К, като е описал белезите му. При извършеното процесуално следствено действие по разпознавате го е посочил. Това процесуално следствено действие, извършено по надлежния процесуален ред, в присъствието на поемни лица, за което е съставен съответен протокол/л.41 от досъдебното производство/, очевидно не е обсъждано от съда при формиране на вътрешното му убеждение.
Във връзка с авторството на деянието съдът превратно е оценил и показанията на анонимния свидетел № 2. Изложил е съображения, че ги кредитира само в частта относно извършеното деяние, но е аргументирал извода си за недостоверност на извършеното от него разпознаване, които противоречат на правилата за формиране на волята му. Разпитан в досъдебното производство на 14.05.1998 год., в период близък до деянието, за което дава сведения, свидетелят е бил категоричен относно външността на нападателя, който отнел чантата, като посочил отличителните му белези и заявил, че ако го види ще го рапознае. При извършеното процесуално следствено действие по разпознаване на следващия ден, когато в присъствието на поемните лица и от разстояние около 4 метри са му показани разпознаваните лица, е посочил подсъдимия. Начинът на излагане на фактите при разпита и при разпознаването, не подкрепя извода за липса на категоричност, относно наблюдаваните лица и разпознаването им. Липсват данни по някакъв начин да му е било внушено да посочи точно подсъдимия, а от друга страна не е изчерпана възможнотта за проверка на съобщеното от него в съдебно заседание относно разстоянието от което е наблюдавал разпознаваните и твърдяното колебание в тази фаза на процеса. Прококолът е подписан от него и поемните лица без възражение, а процесуалният закон допуска възможността последните да бъдат разпитани като свидетели. Съдът е бил длъжен да приобщи към доказателствените материали дадените в досъдебното производство показания от свидетеля, да изясни на какво се дължи противоречието им със съобщеното в съдебно заседание и едва тогава, ако противоречието не бъде отстранено да мотивира кои показания кредитира.
Не са оценени съобразно действителното им съдържание, в логическата им връзка и със съобщеното от св. И свидетелите с идентификационни номера № 2 и № 3, и показанията на св. К. Същите формално са преценени като недостоверни, като са изложени съображения, че в значителна степен са компрометирани предвид съществените неточности и противоречия в двете фази на процеса. Този извод е направен без по същество да бъдат съпоставени с останалите доказателствени материали и да бъдат оценени всички съобщени от свидетеля факти. Действително в досъдебното производство свидетелят е поддържал, че първия удар му е нанесен от по-ниския извършител с крак от мебел, както и, че след това са му били нанесени от двамата и други удари, докато в съдебно заседание е твърдял, че е получил само един удар от подсъдимия, след което последвали борба и падането му на земята. Тези противоречия не са по основния факт включен в предмета на доказване относно участието на подсъдимия в деянието, защото от началният момент, непосредствено след извършването му е последователен, че е възприел двама нападатели и може да разпознае по-високия. Този факт е съобщил както на пристигналите на място полицаи /св. Илчов/, така и в писмената молба, с която е сигнализирал органите на полицията за деянието. По неговото описание е изготвен фоторобот/л.11 от сл/. При разпита му в досъдебното производство е заявил, че може да разпознае по фигурата и формата на очите само високото лице. Некоректно се обсъждат съобщените от него факти и се прави извод за опорочаване на действията по разпознаване в досъдебното производство. По делото липсва каквото и да било доказателства, че снимка на подсъдимия му е била предоставена от разследващия орган и по този начин посоченото от него при разпознаването не отразява личните му възприятия, защото предварително му е било внушено кое лице да посочи, в какъвто смисъл е изложеното от въззивната инстанция съображение. Под страх от наказателна отговорност свидетелят е установил, че му е бил предявен за разпознаване фото албум с множество еднотипни снимки на различни лица. Той е приложен в кориците на делото, но доколкото разпознаването не е оформено по надлежния процесуален ред, въпречи че в закона не съществува забрана разпознаването на бъде извършено по снимки, по късно е извършено разпознаване на лица.
Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 348 ал.1т.2 НПК и са основание за отмяна на въззивното решение на Софийски апелативен съд и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на възивната инстанция от стадия на закритото заседание по чл. 327 НПК. При новото разглеждане на делото, в пределите на своята компетентност, съдът следва да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, като събере относимите и допустими доказателства, които да обсъди в логическата им връзка и да мотивира решението си кои от тях кредитира и какви са правните му съображения за взетото решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.4 във вр. с ал.3 т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
Отменява въззивно решение375 от 29.12.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 655/2008 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 38 от 27.11.2007 год. по НОХ дело № 534/2000 год. на Софийски градски съд.
Връща делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: