Р Е Ш Е Н И Е № 290 гр.София, 20 юли 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Галина Тонева при секретар Н. Цекова и в присъствието на прокурора П. Долапчиев изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 773 / 2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на подсъдимия А. К. А. против решение № 58 от 06. 04. 2015 г. по внохд № 29/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се релевира касационното основание чл. 348, ал. 1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Жалблоподателят твърди, че въззивната инстанция не е съобразила смекчаващите отговорността му обстоятелства и е подценила значението на изразеното съжаление за последиците от извършеното деяние. С тези аргументи се настоява за намаляване на срока на наказанието лишаване от свобода и за прилагане на института на условното осъждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция касаторът и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Повереникът на частните обвинители оспорва основателността на жалбата с писмено възражение. Прокурорът пледира въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в рамките на чл.347 , ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. Плевен с присъда № 2 от 14.01.2015 г. по нохд № 996/2014 г. признал подсъдимия А. К. А. за виновен в това, че на 02.08.2013 г. в с.Г.м., обл.Пл., при управление на лек автомобил „М. ...”, нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл.5, ал. 3, т. 1, чл. 20, ал.1, чл. 21, ал.1 от ЗДвП и по чл. 3, т.1 и т.2 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. Б. А., като деянието е извършено в пияно състояние / концентрация на алкохол в кръвта на извършителя 1,7 на хиляда /, поради което и на основание чл. 343, ал.3, пр.1, б.”б”, пр.1 вр. с ал.1 , б.”в”, пр.1 и чл.342, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК го осъдил на шест години лишаване от свобода, които съгласно чл. 58а ,ал.1 от НК намалил с една трета до четири години, търпими при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г , вр. с чл. 37, ал. 1, т.7 от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от седем години. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Великотърновският апелативен съд с решение№ 58 от 06.04.2015 г.по внохд № 29/2015 г. изменил първоинстанционната присъда, като оправдал подсъдимия по обвинението за нарушаване на правилата за движение по чл.5, ал.1, т.1, чл.5 , ал.3, т.1, чл. 20 , ал.1 от ЗДвП и чл.3 , т.1 и т.2 от ППЗДвП и намалил срока на наложеното му наказание лишаване от свобода от шест на пет години, редуцирани съгласно чл. 58а от НК на три години и четири месеца, а срока на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство от седем на шест години. В останалата част присъдата била потвърдена. Жалбата срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения : Касационната проверка не установи очевидно несъответствие между тежестта на определената на подсъдимия санкция от една страна и обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и целите по чл. 36 от НК, от друга. Несподелимо е оплакването на защитата, че съдът е подценил смекчаващите обстоятелства, свързани с обществената опасност на дееца. От мотивите на атакувания съдебен акт е видно, че обемът наказателна принуда е съобразен с всички, изброени от касатора, смекчаващи отговорността обстоятелства – положителни характеристични данни, чисто съдебно минало, ангажиране с отглеждане на две малолетни деца, изразено съжаление и разкаяние за стореното още в момента на произшествието. Те обаче правилно са съпоставени с отегчаващите обстоятелства, изцяло свързани с профила на подсъдимия като водач на моторно превозно средство. Тук на първо място е отбелязана тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение. Подсъдимият шофирал със значителна концентрация на алкохол в кръвта – 1, 7 на хиляда, многократно надвишаваща границата от 0.5 на хиляда, квалифицираща пияното състояние при транспортни престъпления. Почти двойно е надвишена и разрешената скорост от 50 км/ч в населено място, тъй като А. управлявал с 94,02 км/ч. От съществено значение за обществената опасност на жалбоподателя е и констатацията за многократните му наказания по ЗДвП, включително за превишена скорост, управление след отнемане на това право и след употреба на алкохол, сочещи на устойчиво поведение на недисциплиниран водач на моторно превозно средство, напълно резистентен към превъзпитателното въздействие на административната санкция. Наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия, е малко под средния размер, предвиден от законодателя за престъпление по чл. 343,ал.3 от НК, и отразява адекватно превеса на смекчаващите обстоятелства. Следваната процедура на съкратено съдебно следствие по силата на чл. 373, ал.2 от НПК е обусловила неговото намаляване с една трета до три години и четири месеца, но законосъобразността и справедливостта му са подчинени на разпоредбите на Общата част на НК, с които въззивният съд се е съобразил напълно. Размерът на наказанието изключва възможността за прилагане на условно осъждане, паради което е безпредметно да се обсъжда неговата целесъобразност. Лишаването от правоуправление изцяло съответства на необходимостта подсъдимият да бъде изолиран за продължителен период от пътния трафик и в този смисъл удовлетворява изискванията на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната , така и на плоскостта на генералната превенция. Обобщено, не се установи превалиране на смекчаващите обстоятелства в обем, правещ възможно удовлетворяване на искането на касатора за по-леки наказания. Водим от горното и на основание чл.354, ал. 1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58 от 06.04.2015 г. по внохд № 29/2015 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.