Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е


№ 7


София, 15.12.2020г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

При участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1478 по описа за 2019г. и приема следното:

Производството е по касационната жалба на адвокат Г.М. като процесуален представител на И. С. П., последният действащ със съгласието на попечителя си С. И. П., срещу въззивното решение на Апелативен съд Варна от 10.12.2018г. по гр.д. № 466/2018г. Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените при условията на евентуалност искове. Претендират се и разноски.
Ответниците по жалбата Е. К. К. от [населено място], К. Р. А. – Л. от с.гр. и третите лица – помагачи на К. А. – Л. И. Д. Д. и К. О. Г., и двамата от [населено място], са изложили съображения за нейната неоснователност. Л. претендира разноски.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 724/10.10.2019г.: по отношение на иска за нищожност поради липса на волеизявление – по въпроса за задължението на въззивния съд да вземе предвид и се произнесе по всички твърдения, доводи и доказателства, че ищецът не е имал намерение реално да се обвърже с едностранната сделка – поради противоречие с практиката на ВКС; по отношение на иска за нищожност поради нарушаване на добрите нрави – по въпроса „при преценка дали сделка противоречи на добрите нрави следва ли да се вземат предвид конкретните индивидуални особености на страната по нея, мотивите и целта за извършването й, действията на трети лица, спомогнали за формиране на волята за това“ в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; по отношение на иска за унищожаване на пълномощното – по въпроса „при направено възражение за давност длъжен ли е съдът служебно да прецени наличието и на предпоставките за спирането и прекъсването й съобразно императивните норми на чл.115 и чл.116 ЗЗД“ – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК; по отношение на ревандикационния иск – поради обусловеността му от изхода на спора по останалите искове.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС съобрази следното:
С атакуваното решение ВАС е потвърдил решението на ОС Варна от 29.V.2018г. по гр.д. № 2432/2016г., с което са отхвърлени предявените от И. С.П.: срещу Е. К.К. при условията на евентуалност - иск за признаване за нищожно поради липса на съгласие на пълномощно от 11.Х.20011г., с което П. упълномощил К. да продаде, дари или замени собствения му недвижим имот – магазин, находящ се в [населено място], по цена и купувач по нейна преценка, иск за признаване за нищожно на пълномощното поради нарушаване на добрите нрави и иск за унищожаване на пълномощното като подписано при измама, извършена от К. по отношение на ищеца, на основание чл.29 вр. с чл.44 ЗЗД; срещу К. А. – Л. при участието на И. Д. и К. Г. като трети лица – нейни помагачи – ревандикационен иск по отношение на магазина.
Въззивният съд е приел за установено, че: с пълномощното от 11.Х.2011г. ищецът е упълномощил К. да продаде, дари или замени негови офис и процесния магазин на цена и купувач по нейна преценка, да получи продажната цена по банков път и да преупълномощава трети лица; К. преупълномощила К. И., а тя на 12.Х.2011г. преупълномощила Л. П.; П. на 31.Х.2011г. продала магазина на Ж.Т.Н. за 61110лв. /при данъчна оценка 61102.70лв./; на 09.ХІІ.2011г. Н. продала магазина на „Екотекника” ООД за 97791.50лв. – левова равностойност на 50000 евро; на 18.ХІІ.2012г. дружеството заменило имота с И. Д. и К. Д., а на 04.VІІ.2013г. последните двама го продали на Л.. Прието е, че с присъда по НОХД № 79/2015г. на ВРС и с решение по ВНОХД № 72/2016г. на ВОС К. И. и Е. К. са признати за виновни, че за периода август – 18.ХІ.2011г. при условията на продължавано престъпление с цел да набавят за себе си и за другата подсъдима имотна облага възбудили и поддържали у три физически лица, вкл. ищеца, заблуждение относно възможността да продадат собствените му апартамент, офис и процесния магазин фиктивно, след което собствеността да му бъде прехвърлена обратно и да получи възнаграждение за тази услуга, причинявайки му имотна вреда в размер на 218120лв., като измамата е извършена от две лица, сговорили се предварително за осъществяването й в качеството им на пълномощници в кръга на пълномощията им.
Съдът е приел, че искът за признаване на нищожност на пълномощното поради липса на волеизявление /съгласие/ е неоснователен – към 11.Х.2011г. ищецът е бил дееспособен, макар и с дискретни, неманифестни прояви на психични и поведенчески разстройства вследствие мозъчни заболявания, които не са попречили да формира и изявява правновалидна воля, упълномощаването е било доброволно и с цел да се извърши разпореждане с имотите му, които след това да му бъдат върнати, за което да получи определени суми; несъзнаването на правните последици от предоставените права на пълномощника, насложено и с другите обстоятелства относно източника на създадената невярна представа, водят до друг вид порок, но не и до липса на волеизявление.
Прието е, че и искът за нищожност на пълномощното поради нарушаване на добрите нрави е неоснователен, тъй като предоставянето на представителна власт за разпореждане с недвижим имот не е неморално, а мотивацията за извършване на сделката, представите за същността и последиците й, вкл. и поведението на упълномощената, нямат отношение към този порок на сделките.
Съдът е приел за установено умишлено въвеждане на ищеца от К. в заблуждение /до голяма степен улеснено от здравословното му състояние, липсата на опитност и правни познания, емоционалното и психическото му състояние/, че след извършване на разпоредителни сделки имотите ще му бъдат върнати, с което му е създадена представа, че продажбите ще бъдат фиктивни, тъй като собствеността няма безвъзвратно да бъде загубена; създадената невярна представа относно правните последици при използване на овластителната сделка и обещаното възнаграждение за „услугата” е мотивирало ищеца да извърши упълномощаването. Изводът произтича от събраните доказателства и от осъдителната присъда, която на основание чл.300 ГПК е задължителна за съда. Искът, обаче, е погасен по давност, тъй като е предявен след 3 годишния срок по чл.32 ал.2 ЗЗД, започнал да тече от 28.І.2013г. /искът е предявен на 24.Х.2016г./, когато той е бил принудително изведен от единственото си жилище /като част от фиктивните продажби на негови имоти/, при което му било заявено, че имотът има нов собственик, което той установил и по отношение на останалите два имота при справка в АВп, извършена на 31.І.2013г. Дори ищецът да е узнал за продажбата преди януари 2013г., до момента на отстраняването му от жилището му е имал съзнанието за действие на обещаната му от К. фиктивност на продажбите /до този момент е продължавал да си живее в продадения апартамент и е получил 4000лв. при обещани още 10000лв./. Дори и след този момент да се е надявал, че имотите му ще бъдат върнати и да е търсел обяснения от К. /според показанията на свидетел/, това очакване на ищеца не е базирано на липсата на узнаване за измамата, а на необоснована надежда за възвратимост на невъзвратимото. Още повече, че на 26.ІІІ.2013г. при разпита му по досъдебното производство са му разяснени правата да предяви граждански иск, и дори и тази дата да се приеме за начало на давностния срок, исковата молба е подадена след изтичането му.
По ревандикационния иск срещу Л. е взето предвид, че тя се легитимира като собственик на процесния имот с нотариален акт от 04.VІІ.2013г., предшестван от последователно осъществените транслации на правото на собственост, изводимо от патримониума на ищеца, и че владее имота. Прието е, че първата разпоредителна сделка с имота е сключена при валидно упълномощаване и преупълномощавания, при липса на пороците „липса на съгласие”, нарушаване на добрите нрави, сключване без представителна власт, при споразумяване на представителя и купувача във вреда на представлявания. При тези обстоятелства е направен извод, че Л. притежава правото на собственост върху процесния имот въз основа на договора за покупко-продажбата му, с оглед на което не е разгледано възражението й за придобиването му по давност.
В исковата молба едно от наведените от ищеца твърдения е, че никога не е искал да прехвърля по какъвто и да е начин процесния имот, че такова намерение не е изразявал пред ответницата К., че пълномощното подписал за фиктивна продажба, без реално намерение да се обвързва по сделката и със съзнанието, че реална промяна в собствеността му няма да настъпи, тъй като му било обяснено, че продажбата ще е фиктивна. Посочено е, че с влязла в сила присъда К. и още едно лице са признати за виновни за това, че с цел да набавят за себе си имотна облага възбудили и поддържали заблуждение у ищеца относно възможността да продадат собствените му имоти, вкл. процесния, „фиктивно“, след което собствеността ще му бъде прехвърлена обратно, като за тази „услуга“ получи възнаграждение, с което му причинили имотна вреда в размер на 218120лв. С оглед на това ищецът е заявил искане за признаване нищожността на пълномощното поради липса на съгласие /волеизявление по уточнението със становище, депозирано на 10.11.2017г./.
Неправилно при така очертания предмет на делото въззивният съд е квалифицирал претенцията като такава за установяване нищожност на пълномощното поради липса на волеизявление/съгласие. Сочените в исковата молба в тази връзка обстоятелства са относими към претенция за признаване нищожност на пълномощното поради абсолютната му симулация, тъй като не се иска настъпване на правни последици от сделката.
ВКС намира, че следва да се произнесе най-напред във връзка с тази претенция, която с оглед тежестта на твърдяния порок е главна спрямо предявените в условията на евентуалност претенции и за нищожност поради нарушаване на добрите нрави и унищожаемост при условията на чл.29 ЗЗД.
На първо място следва да се посочи, че въпреки дадената неправилна правна квалификация на предявения иск, въззивното решение не е недопустимо поради произнасяне по непредявен иск. Това е така, тъй като съдът се е произнесъл във връзка с твърденията на ищеца в исковата молба, формирайки извод, че упълномощаването П. е извършил с цел да се извърши разпореждане с имотите му, които по-късно да му бъдат върнати.
По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване във връзка с тази претенция, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната и непротиворечива практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав, според която въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички наведени пред него от страните оплаквания и доводи във въззивната жалба и в отговора по нея и да направи своите фактически и правни изводи въз основа на самостоятелната му преценка на събрания доказателствен материал. Съдът в случая не е подложил на преценка твърденията, доводите на ищеца и събраните доказателства, че не е имал намерение реално да се обвърже с последиците на едностранната сделка, респективно реално да се разпореди с имота си.
Касационната жалба в тази й част е основателна.
Несъмнено установено е по делото, че с нотариално заверено пълномощно ищецът е упълномощил отв.К. да се разпореди от негово име със собствените му имоти, включително процесния магазин, чрез продажба, дарение или замяна. К. е преупълномощила К. И., а тя от своя страна – Л. Н.П., като последната от името на ищеца е продала процесния имот. Имотът е предмет на още три последващи продажби, по последната от които купувач е ответницата Л., а продавачи – третите лица – нейни помагачи. С влязла в сила присъда по НОХД № 79/2015г. К. и К. И. са признати за виновни, че през периода август – 18.11.2011г. при условията на продължавано престъпление с цел да набавят за себе си имотна облага възбудили и поддържали у ищеца заблуждение относно възможността да продадат фиктивно собствените му недвижими имоти, всключително процесния магазин, след което собствеността да му бъде прехвърлена обратно и да получи възнаграждение, с което му е причинена имотна вреда в размер на 218120лв., като измамата е извършена при предварително сговаряне за осъществяването й в качеството им на пълномощници в кръга на пълномощията им.
По силата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. задължителни за съда са и фактите, включващи се като елементи от фактическия състав на престъпното деяние. В случая такива са въвеждането на ищеца в заблуждение от ответницата К., че като негов пълномощник от негово име ще бъде сключен фиктивен договор за продажба на имота му, който след това ще му бъде върнат, и сключването на такъв договор, последван от още три препродажби, довело до причиняването му на имотна вреда.
Неправилно при тези обстоятелства въззивният съд е приел, че упълномощаването, извършено от ищеца, е било с определена цел – да се извърши реално разпореждане с имота му. Че такова намерение той не е имал, следва от ползващата се със задължителна сила присъда. Уълномощаването П. е извършил само защото ответницата К. го е уверила по престъпен начин, че разпореждането въз основа на него ще бъде фиктивно, т.е. че то няма да доведе до настъпването на такава последица. Следователно още при упълномощаването ищецът не е имал намерение за реално разпореждане с процесния имот, респективно и за учредяването на реална представителна власт за това. Пълномощно за сключване на привиден договор е привидна сделка /външно изразеното не се желае/, която е нищожна по силата на чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД. Съдът споделя разрешението в този смисъл на ВКС, дадено в решенията по гр.д. № 4179/2018г. ІІІ ГО и по гр.д. № 4193/2018г. ІV ГО /постановени по претенциите на касатора за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка, оформена с пълномощното от 11.10.2011г., в частта за разпореждането с недвижим имот – офис, съответно индивидуализиран, и за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка, оформена с пълномощно от 04.10.2011г., отнасяща се за разпореждане с недвижим имот – апартамент/.
По изложените съображения главният предявен срещу ответницата К. иск е основателен. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено, включително и в частта по ревандикационния иск, и искът за установяване нищожността на пълномощното поради привидността му следва да бъде уважен. С оглед този извод по предявените при условията на евентуалност претенции за прогласяване нищожност на упълномощителната сделка поради нарушаване на добрите нрави и за унищожаване на същата на основание чл.29 ЗЗД съдът не следва да се произнася. Делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждането му по същество от друг състав по ревандикационния иск чрез преценка на значението по отношение на него на установената нищожност на упълномощителната сделка, евентуално за разглеждане и на възражението на Л. за придобиването на процесния имот по давност.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 163/10.12.2018г. по в.гр.д № 466/2018г. и ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на основание чл.26 ал.2 предл.5 ЗЗД на пълномощно рег. № **** и № ****, том *, акт № 6/11.10.2011Г. НА НОТАРИУС В. П., рег. № ***, район на действие РС Варна, с което И. С. П. от [населено място] е упълномощил Е. К. К. от същия град да продаде, дари или замени собствения му недвижим имот – магазин № 4, находящ се в [населено място], [улица], на цена и купувач по нейна преценка, по предявения от И. С. П., действащ със съгласието на попечителя си С. И. П., срещу Е. К. К..
ВРЪЩА делото на Варненския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на предявения от И. С. П., действащ със съгласието на попечителя си С. И. П., срещу К. Р. А. – Л. ревандикационен иск при участие на третите лица – помагачи на К. А. – Л. И. Д. Д. и К. О. Г., и двамата от [населено място]
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: