Р Е Ш Е Н И Е № 50115 София, 16.02.2024 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА при участие на секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1745 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 50290 от 06.06.2023 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 2623 от 27.11.2019 г., постановено по в. т. д. № 2522/2019 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 716 от 13.04.2017 г. по т. д. № 2841/2013 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която по иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, е признато за установено по отношение на „Рос Паркет“ ЕООД (с предишно фирмено наименование „Виал Паркет“ ЕООД), „Лукс Паркет“ ЕООД и Р. Ж. Б., че „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД има вземане към тримата ответници за сумите 248 772.96 евро - неизплатена главница по договор за банков кредит от 17.03.2008 г., изменен с осем анекса, последният от които анекс № 8/29.12.2011 г., ведно със законната лихва от 22.11.2012 г. до окончателното плащане, 2 326.72 лв. - наказателна лихва за периода от 20.10.2012 г. до 21.11.2012 г., и 5 568.38 евро - лихва за периода от 10.07.2012 г. до 19.10.2012 г., за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 55482/2012 г. на Софийски районен съд, и е отхвърлено възражение на ответниците за прихващане със спорно вземане за недължимо платена лихва по кредита в размер на 39 062.52 евро. В подадената от „Рос Паркет“ ЕООД и „Лукс Паркет“ ЕООД съвместна касационна жалба и в касационната жалба на Р. Ж. Б. се излагат идентични оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторите изразяват несъгласие с преценката на въззивния съд за приложимост към спорното правоотношение на разрешенията, дадени от ОСГТК на ВКС с Тълкувателно решение № 3/2016 г. по тълк. д. № 3/2016 г. Поддържат, че противно на приетото в обжалваното решение, с влязлото в сила решение по приключилото с участие на същите страни т. д. № 7970/2013 г. на Софийски градски съд не е разгледан частичен иск за друга част от спорното вземане, а иск за други вземания на банката - ищец, произтичащи от същия договор за кредит. Позовават се на допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на част от възраженията им срещу иска. Предвид наведените оплаквания и доводи, касаторите молят за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски. Ответникът по касация „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД оспорва касационните жалби като неоснователни по съображения, изложени в писмени отговори по чл.287 ГПК. С определение № 50185 от 31.10.2023 г., поради настъпило в хода на делото преобразуване, като ответник по касация (ищец по предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск) е конституиран правоприемникът на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД - „Обединена Българска Банка“ АД, който не е взел становище по жалбите. След образуване на касационното производство касаторите „Рос Паркет“ ЕООД, „Лукс Паркет“ ЕООД и Р. Ж. Б. са уведомили касационната инстанция, че с адресирани до Софийски районен съд молби от 02.02.2022 г. са оттеглили възраженията си по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, по повод на която е предявен искът по чл.422, ал.1 ГПК. Във връзка с предприетото оттегляне и като се позовават на разясненията в т.10.а от Тълкувателно решение № 4/2013 по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хода по същество касаторите поддържат искания за обезсилване на въззивното решение и на потвърденото с него първоинстанционно решение, за прекратяване на производството по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск с изрично произнасяне, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 15.04.2013 г., и за присъждане на разноски. Излагат аргументи, че оттеглянето на възраженията има обратно действие и като последица от него заповедта за изпълнение следва да се счита влязла в сила на 15.04.2013 г. (датата на изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК, ред. ДВ бр.59/2007 г.), поради което правният интерес на ищеца - кредитор от водене на иска вече не съществува и исковото производство е недопустимо. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е съобразил безспорните между страните факти, че по повод подадено от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД заявление в производството по ч. гр. д. № 55482/2012 г. на Софийски районен съд е издадена заповед от 15.01.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която Р. Ж. Б., „Виал Паркет“ ЕООД (сега „Рос Паркет“ ЕООД) и „Лукс Паркет“ ЕООД са осъдени солидарно да заплатят на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД посочени в съдържанието на заповедта парични суми, представляващи неплатени предсрочно изискуеми погасителни вноски, редовни и наказателни лихви и застрахователна премия, дължими на основание договор за банков кредит от 17.03.2008 г. В срока по чл.414, ал.2 ГПК (ред. ДВ бр.59/2017 г.) ответниците са подали възражения срещу заповедта и по повод на тях банката - заявител е предявила по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за съществуване на вземането, предмет на заповедното производство. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за кредит от 17.03.2008 г. банката - ищец е предоставила на „Виал Паркет“ ЕООД за срок до 25.03.2015 г. кредит в размер на 440 000 евро за финансиране на оборотни средства при уговорена лихва в размер на тримесечния Euribor, увеличен с 3.15 пункта надбавка, и клауза за неустойка в размер на тримесечния Euribor плюс 10 пункта надбавка годишно върху усвоената и непогасена главница по кредита в случай на забава на дължимите погасителни вноски. С договори за поръчителство, съответно от 06.06.2011 г. и от 16.03.2019 г., „Лукс Паркет“ ЕООД и Р. Ж. Б. са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя „Виал Паркет“ ЕООД за задълженията на дружеството по договора за кредит от 17.03.2008 г. Впоследствие страните са подписали 8 бр. анекси за промяна на условията по кредита, като с последния анекс № 8/29.12.2011 г. са приели, че дължимата редовна главница е в размер на 338 204 евро, преструктурираната и просрочена лихва, неплатена към 10.11.2011 г., е в размер на 3 442.20 евро, а към 12.12.2011 г. - в размер на 5 525.30 евро. Според констатациите в заключението на назначената по делото съдебно - икономическа експертиза кредитополучателят „Виал Паркет“ ЕООД е усвоил пълния размер на отпуснатия му кредит в размер на 440 000 евро за периода от 14.04.2008 г. до 24.06.2008 г.; Към 22.11.2012 г. банката има просрочени вземания по кредита в размер на 293 373.49 евро, от които 248 772.96 евро - просрочена главница, 42 734.73 евро - просрочена лихва, и 1 865.80 евро - просрочени комисионни за управление на кредита; Начислената за периода от 25.04.2008 г. до 21.11.2012 г. лихва е в общ размер 139 741.63 лв. Между страните е водено друго дело - т. д. № 7970/2013 г. на Софийски градски съд, приключило с влязло в сила решение, с което по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено, че „Виал Паркет“ ЕООД, „Лукс Паркет“ ЕООД и Р. Ж. Б. дължат солидарно на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата 22 347.14 лв. - просрочена и преструктурирана лихва за периода от 25.01.2011 г. до 12.12.2012 г., съгласно анекс № 8/29.12.2011 г. към договор за банков кредит от 17.03.2008 г., 1 865.80 евро - възнаграждение за управление и обслужване на кредита, изискуемо на 25.03.2012 г., 1 773.90 евро - разноски за заповедно производство, и 8 234.37 евро - просрочена редовна лихва по договора и анекс № 8 за периода от 10.02.2012 г. до 09.07.2012 г. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка по спора въззивният съд е направил извод, че заявеното в заповедното производство вземане на банката - ищец към тримата ответници в качеството им на солидарни длъжници по договора за кредит действително съществува в признатия с обжалваната част на първоинстанционното решение размер. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 3/2016 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е обосновал извод, че с влязлото в сила решение по т. д. № 7970/2013 г. е формирана сила на пресъдено нещо в отношенията между страните относно валидното възникване на правоотношението по договора за кредит от 17.03.2008 г. и осъществяването на релевантните за основателността на разглеждания иск факти - сключване на договора и изменение на съдържанието му с подписаните 8 бр. анекси, размер на отпуснатия и усвоен кредит, неизпълнение на договорните задължения на длъжника и на поръчителите, пораждане на правните последици на отправеното от ищеца - кредитор волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита. Съдът е изложил съображения, че след като с влязлото в сила решение, с което е уважен иск на кредитора за съществуване на друга част от спорното вземане, са установени релевантните за съществуването на вземането факти, са установени, е преклудирана възможността при разглеждане на иска за разликата до пълния размер на вземането ответниците да се позовават на правоизключващи и правоунищожаващи факти. В зависимост от изводите, до които е достигнал, въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в обжалваната от ответниците част, с която е уважен предявеният от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД установителен иск. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК след предприетото от касаторите, в хода на разглеждане на иска по чл.422, ал.1 ГПК, оттегляне на възраженията срещу издадената в производството по ч. гр. д. № 55482/2012 г. на Софийски районен съд заповед за изпълнение. За да се произнесе по допустимостта на обжалваното решение, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното : Съгласно чл.414, ал.1 и ал.2 ГПК (приложими към спора в първоначалната редакция от ДВ бр.59/2007 г.), длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея в двуседмичен срок от връчването й. Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск по реда на чл.422 ГПК, за да установи съществуването на вземането си, в едномесечен срок от съобщението - чл.415, ал.1 вр. ал.4 ГПК. При пропускане на срока за възражение настъпва последицата, указана в чл.416, ал.1 ГПК - заповедта за изпълнение влиза в сила. По разпореждане на чл.416, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и в случай, че длъжникът оттегли подаденото в срок възражение. В процесуалния закон не е предвиден краен момент, до който длъжникът може да оттегли възражението си срещу заповедта. Поради липса на въведено в закона ограничение оттеглянето на възражението е възможно във всеки един момент, докато е висящ започнатият от кредитора процес относно вземането. Процесуалната обвързаност на иска по чл.422, ал.1 ГПК с възражението по чл.414 ГПК е предмет на обсъждане в приетото от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. В съобразителната част на тълкувателното решение - т.5.в и т.10.а, е разяснено, че правен интерес за кредитора от предявяване на установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК е налице само по отношение на длъжник, оспорил вземането чрез възражение; По отношение на длъжниците, които не са подали възражение, заповедта на общо основание влиза в сила (чл.416, ал.1 ГПК) и кредиторът няма интерес да установява вземането си по реда на чл.422, ал.1 ГПК; Подаването на възражение от длъжника в преклузивния срок по чл.414, ал.2 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск на кредитора; Процесуалните предпоставки за съществуването и за надлежното упражняване на правото на иск са налице до момента на оттегляне на възражението, като при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК оттеглянето следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл.416 ГПК. Обжалваното с касационните жалби въззивно решение е постановено по иск на кредитора „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК при наличие на подадени в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражения от ответниците - солидарно задължени лица по издадената в производството по ч. гр. д. № 55482/2012 г. на Софийски районен съд заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. По време на висящността на спора по чл.422 ГПК пред касационната инстанция ответниците са оттеглили възраженията си срещу заповедта, като писмените изявления за оттегляне са депозирани пред заповедния съд на 02.02.2022 г. (съотв. молба от „Лукс Паркет“ ЕООД за оттегляне на възражение с вх. № 3112897/15.04.2013 г., молба от „Рос Паркет“ ЕООД за оттегляне на възражение с вх. № 3112896/15.04.2013 г. и молба от Р. Ж. Б. за оттегляне на възражение с вх. № 3112898/15.04.2013 г.) и в съответствие с разясненията в т.10.а от Тълкувателно решение № 4/2013 по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са изпратени на Върховния касационен съд, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 ГПК, на 12.01.2023 г. Подаването на възраженията в срока по чл.414, ал.2 ГПК е породило за ищеца кредитор правен интерес да предяви иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, за да установи съществуването на оспореното от длъжниците вземане по заповедта за изпълнение, като правният интерес е съществувал до момента на оттегляне на възраженията. С оттегляне на възраженията е настъпила предвидената в чл.416, ал.1 ГПК правна последица - заповедта за изпълнение е влязла в сила, респ. нейната изпълнителна сила е стабилизирана, и кредиторът може да реализира вземането си въз основа на нея, включително чрез способите на принудителното изпълнение. Влизането в сила на заповедта лишава кредитора от правен интерес да поддържа иска по чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на вземането, за което тя е издадена. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и за надлежното упражняване на правото на иск. Отпадането на тази предпоставка в хода на производството по чл.422 ГПК води до недопустимост на иска, а оттук - и на постановените от инстанциите по същество съдебни решения, с които искът е уважен. По изложените съображения и на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК обжалваното с касационните жалби въззивно решение, постановено по в. т. д. № 2522/2019 г. на Апелативен съд - София, както и потвърденото с него решение по т. д. № 2841/2013 г. на Софийски градски съд (в обжалваната пред въззивната инстанция част), следва да бъдат обезсилени, а производството по делото да бъде прекратено поради настъпилата в хода на процеса недопустимост на иска. Предвид предприетото в касационното производство оттегляне на възраженията по чл.414 ГПК, произнасянето на касационната инстанция се изчерпва с констатацията за настъпила по време на висящността на спора недопустимост на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск и с постановяване на законовите последици от това - обезсилване на постановените по иска решения и прекратяване на производството по делото. Поради това е неоснователно искането на касаторите с решението по чл.290 ГПК съдът да се произнесе и относно момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, по повод на която е предявен искът по чл.422, ал.1 ГПК, като постанови, че заповедта е влязла в сила на 15.04.2013 г. В депозирано по делото становище ответникът по касация е възразил, че искането на касаторите за произнасяне относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение представлява злоупотреба с право и не следва да бъде уважавано. Възражението е аргументирано с обстоятелството, че длъжникът Р. Ж. Б. е предявил пред друг съд иск по чл.439 ГПК, поддържайки тезата, че вземането, предмет на установяване с иска по чл.422, ал.1 ГПК, е погасено по давност, тъй като оттеглянето на възраженията срещу заповедта за изпълнение е „заличило“ воденото исково производство за съществуване на вземането и давността не се смята за прекъсната, респ. кредиторът не може да се брани с разпоредбата на чл.115, б.“ж“ ЗЗД. При наличие на съдебен спор по чл.439 ГПК, чието разрешаване предполага преценка относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, отговорът на въпроса дали оттеглянето на възраженията по чл.414 ГПК ретроагира към момента на изтичане на срока за подаването им или има действие занапред - от момента, в който изявленията за оттегляне са достигнали до компетентния съд (каквото становище застъпва настоящият състав на ВКС), следва да бъде даден в рамките на този спор. За да се отговори на посочения въпрос, както и на свързания с него въпрос дали оттеглянето на възраженията в хода на висящия исков процес относно вземането „заличава“ ефекта от предявяването на иска по чл.422, ал.1 ГПК, е необходимо да се изследват в съвкупност извършените преди оттегляне на възраженията процесуални действия на кредитора, насочени към защита на установяваното по реда на чл.422, ал.1 ГПК вземане, причината за прекратяване на производството по чл.422 ГПК и правната природа на оттеглянето, което - с оглед уредената в чл.416, ал.1 ГПК последица (влизане в сила на заповедта за изпълнение), съставлява признание на вземането и като краен резултат води до уважаване на искането, по повод на което кредиторът е инициирал заповедното производство и последвалото като негово продължение исково производство. Погасителната давност относно вземането на банката - ищец не е част от предмета на настоящото дело и с оглед на това решението, с което приключва делото, не може да съдържа произнасяне по относими към приложението й правни въпроси. По отговорността на страните за разноски : Разноски за производството по чл.422 ГПК следва да се присъдят на „Обединена Българска Банка“ АД - правоприемник на първоначалния ищец „Райфайзенбанк /България/“ АД, а не на касаторите - ответници по иска, тъй като с оглед причината за прекратяване на производството разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК в случая е неприложима. Подавайки възражения по чл.414 ГПК, касаторите, които са солидарни длъжници по заповедта за изпълнение, са дали повод за предявяване на иска по чл.422, ал.1 ГПК. Прекратяването на производството по надлежно предявения от кредитора иск е резултат от поведението на длъжниците, които са оттеглили възраженията си срещу заповедта след постановяване на въззивното решение и преди окончателното разрешаване на спора за съществуване на признатото в заповедното производство парично вземане. Процесуалното поведение на касаторите обуславя извод, че те следва да понесат отговорността за извършените от ищеца разноски в заповедното и в исковото производство. В хода на производството пред първата инстанция ищецът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е извършил разноски за адвокатско възнаграждение и за експертиза в размер на 10 336.92 лв. (съразмерно на признатата за съществуваща част от вземането по заповедта за изпълнение). Пред въззивната инстанция ищецът не е претендирал разноски, а за производството пред касационната инстанция е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При тези обстоятелства Р. Ж. Б., „Виал Паркет“ ЕООД и „Лукс Паркет“ ЕООД следва да бъдат осъдени да заплатят на „Обединена Българска Банка“ АД като правоприемник на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД разноски по делото в размер на сумата 10 336.92 лв. и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 300 лв. Разноските за заповедното производство са присъдени с влязлата в сила заповед за изпълнение и съдът не дължи произнасяне по отношение на тях. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 2623 от 27.11.2019 г., постановено по в. т. д. № 2522/2019 г. на Апелативен съд - София, и потвърденото с него решение № 716 от 13.04.2017 г. по т. д. № 2841/2013 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която по иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, след преобразуване „Обединена Българска Банка“ АД, е признато за установено по отношение на „Рос Паркет“ ЕООД (с предишно фирмено наименование „Виал Паркет“ ЕООД), „Лукс Паркет“ ЕООД и Р. Ж. Б., че „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД има вземане към тримата ответници за сумите 248 772.96 евро - неизплатена главница по договор за банков кредит от 17.03.2008 г., изменен с осем анекса, последният от които анекс № 8/29.12.2011 г., ведно със законната лихва от 22.11.2012 г. до окончателното плащане, 2 326.72 лв. - наказателна лихва за периода от 20.10.2012 г. до 21.11.2012 г., и 5 568.38 евро - лихва за периода от 10.07.2012 г. до 19.10.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 55482/2012 г. на Софийски районен съд, и е отхвърлено възражението на ответниците за прихващане със спорно вземане в размер на 39 062.52 евро за недължимо платена лихва по договора за кредит, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА „Рос Паркет“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място],[жк], [жилищен адрес] мазе № 13, „Лукс Паркет“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Р. Ж. Б. с ЕГН [ЕГН] - [населено място], общ. Трън, обл. Перник, да заплатят общо на „Обединена Българска Банка“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], сумата 10 336.92 лв. (десет хиляди триста тридесет и шест лв. и деветдесет и две ст.) - разноски по делото, и сумата 300 (триста) лв. - юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :