О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 63 София, 14.06.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на 13.06.22 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА с участието на прокурора Николай Любенов, изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.428/22 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.44,ал.1 НПК. Образувано е по повод разпореждане №6025/26.05.22 г. на съдия – докладчик при Софийски районен съд /СРС/, постановено по Н.Ч.Х.Д.10846/21 г., с което е повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът изразява писмено становище, че делото следва да се разгледа от Районен съд – Чепеларе, защото деветте лица, посочени като свидетели, живеят в района на гр. Чепеларе. Като се запозна с материалите по делото, съдът установи следното: Първоначално е образувано производство по Н.Ч.Х.Д.102/21 г. по описа на Районен съд – Чепеларе по тъжба на Ф. К. Д., чрез адвокат Р.. С нея е повдигнато обвинение срещу Б. К. К. за това, че в качеството му на представител на обществеността – областен координатор на ПП „Атака“ – Смолян, на 30.03.21 г. във вестник „Отзвук“ – гр. Смолян и на 31.03.21 г. по национална телевизия „Алфа“, при условията на продължавано престъпление е разгласил позорни обстоятелства за Д. в качеството му на представител на обществеността – общински координатор на ДПС – Чепеларе и му приписал престъпления. Тъжителят сочи квалификация по чл.148,ал.1,т.2 и т.4 вр.чл.147 вр. чл.26,ал.1 НК. С разпореждане №105/09.07.21 г. съдията – докладчик е приел, че Районен съд - Чепеларе не е компетентен да се произнесе по тъжбата, тъй като съгласно чл.36,ал.2 НПК престъплението е подсъдно на съда, в чийто район е довършено, като в случая това е съдът по седалището на телевизия „Алфа“. Аргументирана е и липсата на основание за промяна на местната подсъдност по чл.43,т.1 НПК. Затова производството е прекратено и делото е изпратено на СРС по компетентност. Съдията – докладчик при СРС, постановил разпореждането, с което е прекратил делото и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, се е мотивирал, че предоставянето на ефирно или интернет пространство за отправяне на конкретно изявление от конкретно лице, обвързано със служебния адрес на медията като местоизвършване на клевета, не отчита житейската реалност и изопачава принципа на чл.36,ал.1 НПК. Аргументирано е и наличието на основанието за промяна на местната подсъдност по чл.43, т.1 НПК. Настоящият състав на ВКС намира, че компетентен да разгледа и реши делото по същество е Софийски районен съд. Съгласно чл.42,ал.1 вр.чл.36,ал.1 НПК местната подсъдност се определя от местоизвършването на престъплението, като се изхожда от обстоятелствената част на обвинението, в случая описана в тъжбата. Подсъдността е законова и касаещите я разпоредби представляват гаранция за справедлив процес. Когато е налице обвинение за продължавано престъпление, както в случая, приложение намира чл.36,ал.2 НПК. За разлика от престъплението обида, при което мястото на възприемане на обидните думи, изрази или жестове от пострадалия е и място на довършване на престъплението, разпространението на клевета по друг начин – чрез телевизионна медия, се счита за осъществено /по конструираното обвинение според тъжбата в рамките на продължавано престъпление/, в района на съда, където е седалището на съответната медия. Това е така, защото инкриминираните клеветнически изрази се твърди да са станали достояние на неограничен кръг от хора, посредством телевизионно излъчване чрез юридическо лице, което е разположено там, където е регистрирано неговото седалище /за разлика от клеветнически твърдения, разпространени чрез интернет, когато местоизвършването е там,където е интересът на лицето/. Допускането на възможност делото да бъде подсъдно на съда, в който частният тъжител е подал тъжбата си, или в района на съда, където е узнал за съответните клеветнически твърдения, когато те са излъчени чрез телевизионно предаване на територията на цялата страна, води до признаването на право на пострадалия да избира местно компетентния съд. А това е в противоречие с принципа на законност на подсъдността, съгласно който не е възможна алтернативност. Касационният съдебен състав се счита задължен да обърне внимание на съдиите-докладчици, постановили посочените по-горе разпореждания, относно същността на производствата по чл.44,ал.1 и чл. 43 НПК. При наличие на спор за подсъдност, т.е. когато съдебният състав не е приел, че делото му е подсъдно, той не бива да инициира производство за промяна на подсъдността пред ВКС. Промяна може да иска само съд, който е приел, че делото по принцип му е подсъдно, но счита, че е налице някоя от предпоставките за промяна на местната подсъдност по чл.43 НПК. Касае се за две различни и отделни производства. Поначало е ясно,че приканването на върховната съдебна инстанция по наказателни дела към разискване на въпроса по чл.43,т.1 НПК цели процесуална икономия, но въпреки това процедурните постулати са ясни. Затова, само с оглед претенциите по разпореждането и в отговор на становището по мнението на представителя на прокуратурата трябва да се отбележи,че в самата тъжба са поискани трима свидетели, чиито адреси за призоваване не са уточнени. Що се касае до молбата от частния тъжител, приложена към образуваното дело пред СРС, то там се говори за девет поименно посочени лица от гр. Чепеларе /и мн.мн.други, както е уточнено накрая/, на които се твърди,че клеветническите обстоятелства са станали достояние, но въобще не става ясно ще бъдат ли те искани за допускане като свидетели. Ето защо и на основание чл.44,ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното Н.Ч.Х.Д.10846/21 г. по описа на Софийски районен съд на същия съд за разглеждане по същество. Препис от определението да се изпрати на Районен съд - Чепеларе за сведение. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.