Ключови фрази
Частна касационна жалба * цена на иска * родова подсъдност * преклузия * възражение за неподсъдност


1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 361

ГР. С., 26.05.2014 г.


Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.05.14 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №2552/14 г., намира следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. Т. и В. Т. срещу въззивното определение на Варненски окръжен съд /ОС/ по ч.гр.д. №134/14 г. С него е потвърдено първоинстанционното определение, с което след отмяна на хода по същество на делото, производството по първия от исковете - за признаване нищожността на договор за продажба на недвижим имот на трима купувачи, закупили го в обикновена съсобственост, при най-голяма ид.част 50%, е прекратено пред районния съд и искът е изпратен за разглеждане по подсъдност от окръжен съд. По втория от исковете - за признаване нищожност на друг, последващ договор за продажба на част от недвижимия имот, производството пред първоинстанционния районен съд е спряно, до приключване на спора по първия от исковете.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определенията за изпращане на част от делото по подсъдност на по-горен съд и за спирането му в останалата част и се иска отмяната им.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК на въпроса / уточнен с оглед данните по делото/: Допустима ли е преценка на по-нишестоящата съдебна инстанция относно квалификацията / спорното право/, цената на иска и родовата му подсъдност, когато по тези въпроси се е произнесла висшестояща инстанция / и те са разрешени с влязло в сила определение/.
Обжалването следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК по поставения въпрос, който е застъпен в практиката на ВКС. В ТР №8/12 г. ОСГК, опр. по ч.гр.д. №678/12 г. на четвърто г.о. и др. е посочено, че въпросът за цената на иска може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото съдебно заседание по делото. След провеждане на първото по делото заседание, цената на иска се стабилизира и не може да бъде променяна - въпросът не може да бъде повдиган нито от страните по делото, нито служебно от съда. Подобни възражения са преклудирани, защото цената на иска в общия граждански процес е от значение за определяне родовата и фунционалната подсъдност, размера на дължимите държавни такса, евентуално и на разноските, дължими от страните / опр. по гр.д. №201/11 г. на четвърто г.о. на ВКС/.
По настоящото дело въпросът за цената на иска е повдигнат и разрешен с определение по ч.гр.д. №24/13 г. на ОС Варна, в което по повод прекратяването на производството поради невнесена държавна такса е прието, че цената на първия иск / на трите кумулативно съединени иска/ е общо 30 722 лв., съобразно представената към поправената искова молба данъчна оценка на имота / л.49/, а дължимата държавна такса - 1229 лв. „Така посочената и определена цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право, поради изменение в цените, са без значение за цената на иска. Единствено, ако се увеличи спорния предмет, това ще рефлектира върху цената на иска, като доведе до увеличението на последната, което е свързано и със съблюдаване при това положение на изискванията на закона във връзка с родовата подсъдност, както и с дължимата държавна такса”..” / ТР №8/12 г./
С обжалваното определение първоинстанционният и въззивният съд недопустимо са повдигнали отново, във връзка с родовата подсъдност на спора, вече решеният въпрос за цената на иска. Първото от определенията – за препращане на делото по първия иск по подсъдност, поради по-висока цена на иска е неправилно и следва да се отметни. Такова е и обусловеното от него второ определение – за спиране на производството по втория иск, което следва също да бъде отменено и цялото дело – върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.



О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Варна по гр.д. №134/14 г. от 27.01.14 г.
Отменя това въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно на Районен съд Варна по гр.д. №12531/11 г. от 5.11.13 г. в частта, с която е прекратено производството по първия иск – за установяване нищожност на продажбата, изповядана с нот. акт №21/06 г., и в тази част делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Варна.
Отменя същите въззивно и потвърдено с него първоинстанционно определения, в частта, с която е спряно производството по втория иск – за установяване нищожност на продажбата, изповядана с нот. акт №126/07 г., до приключване на изпратения за разглеждане от окръжен съд спор по първия иск.
Връща делото на районен съд В. за продължаване на съдопроизводствените действия..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: