Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 491
София, 15.06.2022 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр.дело № 4887 по описа за 2021г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от И. В. Т., чрез адвокат Г. Д., срещу въззивното решение на Софийски градски съд №264314/29.06.2021г. по в.г.д.№1412/2021г.
В жалбата са изложени доводи за необоснованост и неправилност на атакуваното решение, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Насрещната страна УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, [населено място], чрез юрисконсулт Т. С., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, оспорва жалбата. Твърди, че не са налице предвидените в чл.280 от ГПК основания за допускане на касационното обжалване, тъй като: решението не е постановено в противоречие с практиката на ВКС по поставен за разглеждане материален или процесуален въпрос, а посочената съдебна практика не касае предмета на спора; решението не е постановено в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България; неприложима е и разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като посочените въпроси не за от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По поставените въпроси е налице формирана трайно установена практика, която не се нуждае от създаване на нова. Част от поставените въпроси не са включени в предмета на производството. В условие на евентуалност, изразява становище за неоснователност на жалбата. Пртендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд София, с което са отхвърлени предявените от И. В. Т. срещу УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №196/14.10.2019г.; с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „лекар/доцент“ в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, [населено място] и по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ – за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от 6 месеца, считано от 14.10.2019г. в размер на 6 915 лв.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Страните са били в трудово правоотношение от 07.12.2000г., което е било изменяно с няколко допълнителни споразумения. С последното споразумение №..../04.02.2011г. към трудов договор №....../07.12.2000г. ищецът е назначен на длъжността „лекар/доцент“, Началник отделение „Лечение на очни състояния свързани със захарен диабет, възпалителни и съдови заболявания на окото“, по безсрочен трудов договор.
Установено е още, че със споразумение №.../21.01.2013г., сключено на основание чл.107 вр. чл.89 и чл.96, ал.1 и ал.2 от КТ и чл.67, ал.7 от ЗЛЗ ищецът е бил назначен на длъжността „лекар-доцент, началник на ІІІ отделение“ на основание спечелен конкурс за срок от три години.
След изтичане срока на споразумението, от 21.01.2016г., ищецът е продължил да изпълнява длъжността „Началник на ІІІ очно отделение в клиника по очни болести, лекар/доцент“, на основание сключено споразумение №.../18.01.2016г., до заемането ѝ въз основа на конкурс. Със Заповед №194/14.10.2016г. на изпълнителния директор на ответното дружество договорът е бил прекратен, на основание чл.325, т.3 от КТ, считано от 17.10.2016г.
На същата дата, 14.10.2016г., между страните е сключено ново Споразумение №285, с което на основание чл.107 вр. чл.89 КТ и чл.67, ал.7 от ЗЛЗ, И. Т. е назначен на длъжността „лекар/началник отделение“ в ответната болница, на основание спечелен конкурс, за срок от три години – до 17.10.2019г.
Трудовото правоотношение между страните за посочената длъжност е прекратено със Заповед №.../14.10.2016г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, [населено място], на основание чл.325, т.3 от КТ, считано от 17.10.2019г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че с процесната Заповед №..../17.10.2019г. не се прекратява безсрочното трудово правоотношение на И. Т. с ответната болница, възникнало по силата на сключения на 07.12.2000г. трудов договор, а същата касае прекратяване на трудовото правоотношение възникнало по силата на спечеления от ищеца конкурс и сключеното по реда на чл.107 от КТ Споразумение №285/17.10.2016г. Съдът е посочил, че именно конкурсната длъжност „лекар/началник отделение“ е била срочна и трудовото правоотношение се е прекратило с изтичане на уговорения тригодишен срок /17.10.2019г./, а процесната заповед има само констативен характер. Посочил е, че първостепенния съд неправилно е приел, че между страните не е налице спор за наличието на безсрочно трудово правоотношение между тях, тъй като този факт е своевременно оспорен в отговора на исковата молба. Независимо от това, е приел, че съществуването на твърдяното безсрочно правоотношение не е основание за отмяна на атакуваната заповед №196, доколкото тя се касае единствено отношенията възникнали от споразумение №285/17.10.2016г. за заемане на конкурсната длъжност. В този смисъл е обосновал извод, че повдигнатите въпроси за съществуване, респ. прекратяване на безсрочното правоотношение на ищеца на заеманата преди провеждане на конкурс от 2013г. длъжност „лекар/доцент“ е неотносим към предмета на делото.
Въззивният съд е отбелязал още, че преди процесната заповед е издадена друга Заповед №194/14.10.2016г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, [населено място], с която на основание чл.325, т.3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца И. Т. за длъжността „лекар/началник отделение“ с място на работа Клиника по очни болести ІІІ – отделение очни състояния със захарен диабет в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, [населено място]. Посочил е, че законосъобразността на тази заповед би имала отношение към прекратяване на безсрочното правоотношение на ищеца, но същата не е предмет на разглеждане и съдът не се е произнесъл по този въпрос.
С атакуваното решение съдът е намерил за неоснователно въведеното с исковата молба възражение за незаконосъобразност на процесната заповед №.../17.10.2019г. поради недействителност на клаузата за уговорен срок в т.3 на Споразумение №285/17.10.2016г., въз основа на което ищецът е заел длъжността. В тази връзка съдът е посочил, че при длъжности, обявени за конкурсни с нормативен акт, каквато е и процесната, в закона /чл.68, ал.7 от ЗЛЗ/ е предвидено, че същата се заема за определен срок – три години след проведен конкурс по КТ. Правоотношението е определено като срочно със самия нормативен акт и уговореният в договора срок за заемането ѝ е в съответствие с приложимата правна уредба. Съдът е приел, че след изтичане на срока, до провеждане на нов конкурс, не е налице пречка длъжността да бъде временно заета на основание чл.68, ал.1, т.4 от КТ, в каквото правоотношение е бил и ищецът за периода от 21.01.2016г. до 17.10.2016г., въз основа на споразумение №23/21.01.2016г. Отделно от изложеното, въззивният съд е подчертал, че обстоятелството, че обявената на конкурс длъжност е била срочна е изрично посочено, както в подписаното споразумение №285/17.10.2016г., така и при обявяването на самия конкурс, поради което основанието по чл.325, ал.1, т.3 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало по силата на конкурс, е приложима към нея. Уговореният между страните срок за заемане на длъжността е изтекъл към датата на издаване на процесната заповед, поради което срочното трудово правоотношение на ищеца за заемането ѝ, възникнало от конкурса, е прекратено на посоченото основание. По тези съображения съдът е намерил предявените искове за неоснователни.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: При постановяване на решението длъжен ли е съдът да се произнесе по всички направени от страната възражения /фактически и/или правни/, с които се навеждат твърдения за незаконност на уволнението? В тази връзка налице ли е нарушение на процесуалния закон /чл.12 вр. чл.235, ал.2 от ГПК/, когато съдът пропусне да разгледа изложените пред него възражения на страната? Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана: решение №111/03.11.2015г. по т.д.№1544/2014г. ІІ т.о.; решение №136/06.11.2015г. по т.д.№2483/2014г. ІІ т.о.; решение №180/11.01.2016г. по т.д.№1618/2014г. ІІ т.о.; решение №94/13.09.2016г. по т.д.№3768/2014г. ІІ т.о.; решение №161/04.10.2016г. по т.д.№2220/2015г. ІІ т.о.; решение №81/09.06.2017г. по г.д.№2631/2016г.; решение №222/06.04.2017г. по т.д.№425/2015г. ІІ т.о.; решение №134/30.12.2013г. по т.д.№34/2013г. ІІ т.о.; решение №212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. ІІ т.о.; решение №147/31.07.2018г. по т.д.№1715/2017г. ІІ т.о.; решение №145/05.08.2021г. по г.д.№1178/2020г. ІV г.о.
По поставените процесуални въпроси е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава - т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато същите имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, както и на всички събрани доказателства, е съществено нарушение на процесуалните правила.
Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с посочената практика. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил становище по наведените в хода на производството възражения за нищожност на клаузата за срок в сключеното между страните споразумение, нормативната уредба на процесната длъжност, както и възражението за незаконосъобразност на процесната заповед, във връзка с твърденията, че с нея се прекратява безсрочното трудово правоотношение между страните. С оглед на това, не са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси.
Неотносими към съображенията на въззивния съд са и следващите поставени правни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради решаването им в противоречие с практиката на ВКС /решение №284/07.10.2011г. по г.д.№1544/2010г. ІІІ г.о.; решение №303/09.01.2017г. по г.д.№2135/2016г. ІV г.о.; решение №53/19.03.2014г. по г.д.№2907/2013г. ІV г.о.; решение №1115/03.09.2004г. по г.д.№2150/2002г. ІІІ г.о.; решение №537/07.07.2010г. по г.д.№218/2009г. ІV г.о./: 1. Сключването на споразумение по чл.107 КТ за заемане на конкурсна длъжност за определен срок може ли да доведе до промяна в срока на един безсрочен договор между същите страни за друга длъжност, превръщайки го в срочен? Може ли да се приеме автоматично, че с подписване на такова споразумение служителят е приел изменение и на основния трудов договор между страните и преминаването му от безсрочен към срочен? В тази връзка представлява ли споразумението по чл.107 КТ вр. чл.68, ал.7 ЗЛЗ отделен трудов договор и ако да – как това влияе върху първоначалния безсрочен трудов договор за длъжността, която не е конкурсна?; 2. Необходимо ли е подписването на изричен писмен акт /заповед или двустранно споразумение/ като условие служителят да продължи изпълнението на работата по безсрочния трудов договор след прекратяване на действието на споразумението по чл.107 от КТ? 3. Има ли основание работодателят да прекрати безсрочен трудов договор и да прекрати изцяло трудовото правоотношение със служител и по отношение на безсрочния трудов договор само и единствено поради изтичане срока на споразумението по чл.107 от КТ? В тази връзка запазва ли се трудовото правоотношение между страните по безсрочния трудов договор за длъжността, която не е конкурсна, след изтичането на срока за заемане на конкурсната длъжност?
Предмет на предявените искове и на произнасянето на въззивния съд е законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, възникнало от конкурс за заемане на длъжност „лекар/началник отделение“ с място на работа УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, [населено място], която по силата на закона /чл. чл.68, ал.7 от ЗЛЗ/ е регламентирана като срочна. Всички поставени въпроси във връзка с обвързаността на страните с безсрочен трудов договор и възможността за преобразуването му в срочен, респ. за прекратяването му с прекратяване на споразумението по чл.107 от КТ, не са били разглеждани от въззивния съд в атакуваното съдебно решение и не са обусловили правните изводи за неоснователност на предявените искове. Напротив, в решението съдът е посочил, че спорът за наличието или липсата на безсрочен трудов договор не е предмет на разглеждане в производството и по него не се дължи произнасяне. Въпросите не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касаторът претендира допускане на касационното обжалване и по следните въпроси: Провеждането на нов конкурс за заемане на конкурсна длъжност по ЗЛЗ представлява ли условие за прекратяване на Т. за тази длъжност със заемащия длъжността само поради изтичането на договорения срок? Какъв е срокът на времетраене на трудовото правоотношение със спечелилия конкурса? Налице ли е кумулативно изискване за изтичане на срока и провеждане на нов конкурс като условие за прекратяване на Т. със заемащия конкурсната длъжност по чл.68, ал.7 от ЗЛЗ? Ако срокът на споразумението по чл.107 КТ вр. чл.68, ал.7 от ЗЛЗ е изтекъл, но не е проведен нов конкурс, не следва ли служителят да продължи да заема конкурсната длъжност до успешното провеждане на нов конкурс, съответно има ли работодателят право на свободен избор да прекрати споразумението или е обвързан от изискването за провеждане на нов конкурс, преди да прекрати правоотношението със заемащия тази длъжност служител? Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №840/29.12.2009г. по г.д.№3405/2008г. ІІ г.о.; определение №68/14.01.2014г. по г.д.№5414/2013г. ІІІ г.о.; решение №821/09.03.2011г. по г.д.№445/2009г. ІV т.о. Исканията са основани на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Съдът намира, че посочената в изложението съдебна практика касае различна правна хипотеза – за времетраенето на договора за заемане конкурсна длъжност, за която е предвидено, че се заема до провеждане на конкурс. В процесния случай, разпоредбата на чл.68, ал.7 от ЗЛЗ изрично предвижда, че трудовите договори с началника на клиника или отделение се сключват от ръководителя на лечебното заведение за срок до три години след провеждане на конкурс по Кодекса на труда. Срокът за заемане на длъжността е бил обявен при провеждане на конкурса и изрично посочен в споразумението по чл.107 от СК. Не е налице пречка конкурсната длъжност да е за определен срок и при определени условия, като например завършване на определена работа; за временна, сезонна или краткотрайна работа; за заместване или по други причини обуславящи срочността на трудовото правоотношение. В конкретния случай срочността на конкурсната длъжност е нормативно определена, поради което за нея е приложима разпоредбата на чл.68, ал.5 от КТ. С оглед на изложеното съдът намира, че по отношение на формулираните въпроси не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, а именно да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК и направеното искане касаторът И. В. Т. следва да бъде осъден да заплати на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, [населено място] сумата от 100лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №264314/29.06.2021г. постановено от Софийски градски съд по в.г.д.№1412/2021г.
ОСЪЖДА И. В. Т., ЕГН [ЕГН] да заплати на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, ЕИК 831605795, [населено място] сумата от 100лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: