4 Р Е Ш Е Н И Е № 180 гр. София, 19.04.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 14 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на М. Г. Д. от[населено място], чрез процесуалния й представител адв. М. Б., за отмяна на влязлото в сила решение № V-140 от 30 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 603 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г. В молбата се сочи, че съдът неправилно и необосновано приел, че наследодателката на ответника по иска към момента на придобиване на процесния имот е притежавала друг имот, за който не може да се приеме, че е жилищен такъв, защото не попада в списъка по чл. 5, ал. 2 ЗСГ (отм.), а оттам и че извършеното дарение не е нищожно поради противоречие със закона и заобикалянето му; въпросната масивна двуетажна сграда представлява жилище по смисъла на чл. 3 ЗСГ (отм.); спорът не е изяснен от техническа страна, а съдът отказал да издаде искано удостоверение в тази връзка, но независимо от това мотивите са основани на факта, че имотът в[населено място] не е жилищен; след приключване на делото молителката открила нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му и молителката не е могла да се снабди с тях своевременно; новите доказателства установяват по безспорен начин, че имотът в[населено място] е жилищен, а не вилен; навсякъде в представените по делото документи се сочи, че имотът се намира в регулацията на селото и отреждането му е за жилищни нужди. Представят се писмо от кмета на [община] до молителката от 29 януари 2010 г., че не е намерено разрешение за строеж за преустройство на жилищна сграда в[населено място], удостоверение от [община] от същата дата за това, че по действащия план на[населено място] процесният УПИ е с жилищно предназначение и не е предвиден за вилно строителство, както и скица за разпределение на първи и втори етаж на двуетажна жилищна сграда в[населено място]. Ответникът Н. П. Д. от[населено място], в отговор по реда на чл. 306, ал. 2 ГПК изтъква, че представените доказателства молителката е могла да ангажира пред районния съд, тъй като фактите и обстоятелствата, удостоверени с тях, са съществували и при разглеждането на спора. В писмени бележи и в съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител адв. Светла С., поддържа доводи за неоснователност на молбата. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК (след влизането в сила на въззивното решение с постановяването на определение № 1050 от 13 октомври 2010 г. по гр.д. № 627 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г. за недопускането на касационния контрол на атакуваното въззивно решение) от лице, имащо интерес от исканата отмяна. За да постанови атакуваното решение по уточнената претенция за нищожност на договор за дарение поради противоречието му със закона и заобикалянето му в контекста на чл. 10, ал. 1 ЗСГ (отм.), както и поради противоречие с добрите нрави, съдът приел, че[населено място] не попада в списъка на селата, в които гражданите да не могат да притежават вилен имот; надарената майка на ответника преимуществено е живяла при страните по спора, поради което следва да се приеме, че посочената постройка и дворно място в регулацията на селото са представлявали вилен имот; имотът е с площ в рамките на предвиденото от закона ограничение, поради което майката на ответника по спора не е придобила процесния апартамент в противоречие с разпоредбите на Глава І ЗСГ (отм.); не е налице и заобикаляне на закона; не са събрани данни, че дарението на апартамента е с цел придобиване на второ жилище, а и ищцата не може да черпи права от собственото си противоречащо на императивните разпоредби на закона поведение, поради което да е налице противоречие с добрите нрави; наследяването на апартамента от страна на ответника по иска е законова последица от придобиването на апартамента от майка му и не представлява негово фактическо възнаграждаване за неморалното му, виновно поведение, довело до разтрогването на брака между страните, а и опорочаването на сделката следва да съществува към момента на сключването й, а не да възникне впоследствие; данни за симулация не са събрани. Молителката твърди наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да може да се приложи посоченото правило, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Освен това представените доказателства или посочените обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода на делото в смисъл, че ако бяха известни на съда, биха променили извода му за основателността на предявения от ищеца иск. Следователно, посоченото основание за отмяна представлява наличие на такава непълнота на фактическия или доказателствения материал, която касае решаващите изводи на съда, разкрита след влизането на решението в сила, която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняването на процесуалните й права. В разглеждания случай молителката не установява наличието на необходимата предпоставка по соченото от нея основание за отмяна – обстоятелствата, които представените документ установяват, да не са й били известни или тя да не е могла да се снабди своевременно с документи за тях. Напротив – твърденията за характера на имота са били предмет на преценка на съда. От друга страна молителката не е ангажирала каквито и да било доказателства, че са били налице пречки, които тя не е могла да преодолее във връзка със снабдяването с представените с молбата за отмяна документи. Както писмото от [община], така и удостоверението, издадено от същата община, са съставени след постановяването на въззивното решение и не е явна причина, поради която молителката да не е била в състояние да се снабди с тях в хода на съдебния процес. Скицата на разпределение на двуетажна жилищна сграда на първо място не е ясно дали се отнася именно за посочения имот, а и дори да е така, молителката не сочи защо я представя едва в рамките на извънредното производство за отмяна. Най-после, нито удостоверението, нито скицата с разпределението на помещенията в сграда, дават данни за предназначението и състоянието на имота към релевантния момент на осъществяването на атакуваното дарение предвид съображенията на молителката за основателността на иска й, за да може ВКС да прецени доколко представените документи установяват обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на делото. Ответникът претендира заплащане на разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК. За процесуално представителство пред ВКС ответникът заплатил 400 лева, които му се дължат. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Г. Д. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № V-140 от 30 декември 2009 г., постановено по в.гр.д. № 603 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г. ОСЪЖДА М. Г. Д., Е. [ЕГН], с адрес в[населено място], [улица], ет. 3, да заплати на Н. П. Д. от[населено място], [улица], ет. 3, сумата от 400,00 (четиристотин) лева сторени разноски в производството по отмяна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: