Ч. гр. д. № 509/2017 г. на ВКС, І г. о. 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 38 гр. София, 20.02.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА СВЕТЛАНА КАЛИНОВА изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева ч. гр. дело № 509/2017 год. Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 181/10.01.2017 г., подадена от Д. П. В. и В. С. В., чрез адв. Д. П., срещу определение № 191/13.12.2016 г. по гр. д. № 4931/2016 г. по описа на Върховен касационен съд, ІI г. о., с което е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на влязло в сила решение № 3744 от 09.05.2016 г., постановено по гр. д. № 17007/2014 г. по описа на Софийски градски съд. Жалбоподателите излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Ответните страни – П. Д. Д. и Ж. С. Д. са подали писмен отговор чрез адв. Н. Т., в който излагат съображения за неоснователност на жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК, намира следното: С обжалваното определение Върховният касационен съд се е произнесъл по молба за отмяна на влязло в сила решение № 3744/09.05.2016 г., постановено по гр. д. № 17007/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 04.08.2014 г. по гр. д. № 46823/2009 г. на Софийски районен съд, 74 с-в, постановено по реда на чл. 250 ГПК, и е постановено друго, с което Д. П. В. и В. С. В. са осъдени да заплатят на П. Д. Д. и Ж. С. Д. сумата от 17 733. 56 лв. за уравнение на дяловете, разпределени им на основание чл. 353 ГПК съгласно решение от 22.06.2012 г. по гр. д. № 46823/2009 г. по описа на СРС, 74 с-в за извършване на допуснатата между тях делба на недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното й изплащане. При преценка на наведените твърдения в подадената молба, предходният състав на ВКС е счел, че същата е недопустима и не подлежи на разглеждане, доколкото не съдържа изложение на основанията за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Констатирал е, че в изложените твърдения в молбата за отмяна молителите се поддържат, че съдът се е произнесъл „над петитум“ като е присъдил законна лихва без същата да е претендирана от насрещните страни. Това оплакване е определил като такова за недопустимост на съдебния акт, което е релевантно единствено при инстанционния контрол на решението, а не и в извънредното производство по отмяна. При тези съображения, съставът на ВКС е достигнал до извод за недопустимост на производството по подадената молба за отмяна, тъй като липсват твърдения за конкретни факти, които да бъдат подведени под някое от изчерпателно уредените основания за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Определението е правилно. Отмяната влезли в сила съдебни решения, предвидена в гл. X. на ГПК, не е фаза, а самостоятелно, извънинстанционно производство. Тя не обхваща всички видове порочни решения и всички техни пороци, а е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие на решението и действителното правно положение и това се дължи на изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК причини. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, основанието на което молителите са се позовали, на отмяна подлежат влезлите в сила решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Това основание предполага непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страните. Твърденията за процесуални нарушения на съда, водещи до порок като недопустимост на постановеното решение, не могат да обосноват основание за отмяна. Страните е следвало да защитят претендираните от тях права по пътя на инстанционния контрол. Дали законосъобразно е присъдена или не законна лихва, не е въпрос, който може да бъде разрешен в извънредното производство по отмяна. Ето защо, обжалваното определение на предходния състав на ВКС е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о. О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 191/13.12.2016 г. по гр. д. № 4931/2016 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІ г.о. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: