Р Е Ш Е Н И Е № 3 София, 09.03.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 23.01. 2018 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 2930 /2017 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.307, ал.2 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Образувано е по молбата на ТД [фирма], със седалище В. за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд № 567 от 06.07.2015 г., по в. т.д.№ 772/2015 год., с което е уважен предявения от [фирма], [населено място] срещу молителя, като ответник, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за признаване съществуването на вземане на ищеца в общ размер на сумата 12 677.28 евро, формирана от сбора на неизплатени от ответника падежирани лизингови вноски за периода 27.10.2010 г. – 27.03.2012 г., по договор за финансов лизинг на моторно превозно средство № 89253/27.07.2009 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 31.03.2014 г. до окончателното и изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК с № 2225/ 01.04.2012 г., по ч.гр.д. № 4195 / 2014 год. на В.. Молителят основава искането си за отмяна с твърдение, че посоченото решение противоречи на друго влязло в сила решение между същите страни № 49 от 26.06.2017 г., по т.д.№ 89 / 2016 г., на ІІ т.о. на ВКС, с което е уважен предявения от [фирма] срещу [фирма], [населено място] осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на сумата 62 664.01 лв., като дадена на отпаднало основание -развален по право от 21.12.2009 г., договор за финансов лизинг на моторно превозно средство, сключен между страните на 27.07.2009 г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 24.04.2012 г. до окончателното и изплащане. Поддържа, че изходът по второ дело, започнало преди производството по делото, решението по което е предмет на исканата отмяна, не е могъл да бъде известен на страната – молител, поради което и не е могъл да бъде съобразен от съда в инстанционното производство. С определение № 287 от 05.12.2017 г. , по т.д. № 2930/2017 г. на настоящия съдебен състав молбата за отмяна е приета за процесуално допустима и подлежаща на разглеждане по същество, като с оглед изложените факти и обстоятелства е счетено, че правната квалификация на въведеното отменително основание е по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна, чрез процесуалния си представител адв. Б.-САК, възразява по основателността и, излагайки подробни съображения в проведеното по делото открито съдебно заседание. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.3, във вр. с ал.1 и сл. ГПК, намира: Молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена. Съгласно чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, разпоредба аналогична на чл. 231, ал. 1, б. "г" от ГПК/отм./, заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В този случай, според разпореденото от чл.307, ал.4 ГПК Върховният касационен съд отменя неправилното решение. Разглежданият случай попада в приложното поле на визираното отменително основание, поради следното: С влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд № 567 от 06. 07. 2015 г., по в. т.д.№ 772/2015 год., предмет на исканата отмяна, е уважен предявен от [фирма], [населено място] срещу настоящия молител, като ответник, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК. Признато е, че в полза на ищцовото търговско дружество съществува вземане спрямо [фирма], [населено място] в общ размер на 12 677.28 евро, произтичащо от неплатени за периода 27.10.2010 г. -27. 03. 2012 г. падежирани лизингови вноски по договор за финансов лизинг на моторно превозно средство № 89253/27.07.2009 г., с нотариална заверка на подписите , заедно със законната лихва върху тази главница, считано от 31. 03.2014 г. до окончателното и погасяване и мораторна лихва, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК № 2225/ 01.04.2012 г., по ч.гр.д. № 4195/2014 год. на В.. Позовавайки се на договорната клауза на чл.3, ал.2 от процесния договор решаващият състав на Варненският окръжен съд е приел, че доколкото лизинговия обект и неговия доставчик са избрани от [фирма], като лизингополучател, а лизингодателят [фирма], [населено място] нито е доставчик на този обект, то той не носи отговорност за състоянието на автомобила, предмет на ползването по договора за финансов лизинг. Затова, според съжденията в съобразителната част на въззивното решение на Варненския окръжен съд, задържането на лизинговия обект от органите на досъдебното производство, поради констатирана противоправна манипулация на неговата рама, не е основание за освобождаване на лизингополучателя от задължението му за заплащане на лизинговите вноски и за периода, в който не е ползвал лизинговата вещ по начина, уговорен в договора. С оглед възприетото разрешение Варненският окръжен съд е счел, че отправеното от лизингополучателя изявление за разваляне на договора, обективирано във връчена на 12.12.2011 г. на лизингодателя нотариална покана не е произвело целеното с него правно действие и възникналото от същия правоотношение е „действащо” през целия исков период. С решение № 49 от 26.06.2017 г., по т.д.№ 89/2016 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, състав на ІІ т.о. на ВКС е уважил предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] кондикционен иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 62 664.01 лв., дадена на отпаднало основание - разваляне по право на договор за финансов лизинг моторно превозно средство № 89253 /27.07.2009 г., с нотариална заверка на подписите, заедно със законната лихва, считано от 24.04.2012 г. до окончателното и изплащане. Прието е, че със задържане на лизинговия автомобил от органите на МВР във вр. с разследване за установено подправяне на идентификационния му номер от трето лице, настъпват обективни причини, водещи до обективна трайна невъзможност лизингодателят да изпълни задължението си за предоставяне за ползване на веща до края на срока на договора и за прехвърляне собствеността и на лизингополучателя. Поради това и този договор за финансов лизинг е счетен за развален по право, на основание чл.89, ал.1 ЗЗД, начиная от 21. 12.2009 г., към което преустановяване на процесната договорна връзка за в бъдеще и поради обективна невъзможност, според съжденията в съобразителната част на съдебния акт на ВКС, клаузата на чл.3, ал.2 е неотносима. Според решаващия състав на ВКС,ТК след прекратяване на договора, предвид неговия характер– за периода 21.12.2009 г. до 27.10.2010 г. получените от лизингодателя лизингови вноски/ главница и лихви/ в общо на сумата 16 654.47 лв., с равностойност на 8 515.30 евро, се явяват платени на отпаднало основание и подлежат на връщане по правилото на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. По съображения, че формират лизинговата стойност на автомобила, с оглед предвидената опция за придобиване на неговата собственост – задължение, което е обективно невъзможно за изпълнение по изложените съображения, решаващият състав на ВКС,ТК е прел, че на връщане, поради отпадане на основанието за получаването им от лизингодателя, подлежат и заплатените от лизингополучателя първоначални вноски, възлизащи общо на 46 034.01 лв. и с равностойност 23 536.81 евро, като при присъждане на конкретната сума е взет предвид заявения размер на исковата претенция. Съобразени предмета на спора, включените в него правните въпроси, по които се формира сила на пресъдено нещо и страните по така образуваните две търговски дела, обсъдени по- горе, дават основание да се приема, че е налице твърдяното в молбата за отмяна противоречие по см. на чл.303, ал.1, т. 4 ГПК. Според задължителните разяснения в т.5 на ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, с които съществуващата до момента непоследователна практика на касационната инстанция по приложението на отменителното основание по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, аналогично на въведеното с чл.231, ал.1, б.”г” ГПК/ отм./, е преодоляна, соченият фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по двете съпоставяни производства, но и когато по различен начин са разрешени правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. За разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в този случай, в който също следва да е налице съвпадение между страните и да съществува обективно тъждество на производствата, обективният идентитет, не се изразява в еднакъв предмет на делата - те имат различни спорни предмети, но между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което, предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Такъв е и разглежданият случай, в който като е приел, по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, че договорна обвързаност между [фирма] и [фирма], породена от сключения помежду им договор за финансов лизинг на моторно превозно средство № 89253/27.07.2009 г. продължава да съществува и след задържане на лизинговия обект от органите на МВР по образувано досъдебно производство, а преустановеното ползването на вещта от лизингополучателя не е основание за освобождаване на последния от задължението му за плащане на лизинговите вноски по начина и в сроковете, уговорен с този договор, решаващият състав на въззивния съд е постановил решение противоречащо на решението на ІІ т.о. на ВКС по т. д. № 89/2016 г.. В последното по иска на [фирма] срещу [фирма] , основан на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, е изграден законосъобразен правен извод, че с отнемане на лизинговия обект от МВР във вр. с извършвано разследване за подправяне на поставения от производителя идентификационен номер на процесния автомобил, договорът за финансов лизинг № 89253/27.07.2009 г. се прекратява по право, съгласно чл.89, ал.1 ЗЗД и след тази дата лизингополучателят не дължи плащане на уговорените лизингови вноски. С оглед изложеното, влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд № 567 от 06.07.2015 г., по в. т.д.№ 772/2015 год. се явява неправилно, поради нарушаване на материалния закон – чл.89, ал.1 ЗЗД и като противоречащо на влязлото в сила решение на второ търговско отделение на ВКС № 49 от 26.06.2017 г., по т.д.№ 89/2016 г., следва да бъде отменено, на осн.чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. Съобразно задължителните постановки в т.4 на ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г. на молителя, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени своевременно претендираните за настоящето извънредно производство деловодни разноски, възлизащи общо на сумата 1 995.90 лв., формирана от неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК и реално заплатено, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 16.01.2018 г. с АС”С. и партньори” и преводно нареждане от 16.01.2018 г. на [фирма], адвокатско възнаграждение от 1500 лв. и внесена по с/ ка на ВКС държавна такса от 495.90 лв. Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.303, ал.1, т.4 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд № 567 от 06. 07. 2015 г., по в. т.д.№ 772/2015 год., по описа на с.с.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: