Р Е Ш Е Н И Е № 204 гр. София08 април 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, III Наказателно отделение в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Наталия Такева и с участието на прокурор Мария Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 853 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от защитника на подсъдимия В. С. В.. С присъда № 68 от 24.10.2019г. по НОХД 1002/2019г. Варненски окръжен съд – Наказателно отделение е признал подсъдимия В. С. В. за виновен в това, че на 05.05.2019г. в [населено място] при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “марка” с [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. П. Г. и средна телесна повреда на Г. Р. М., изразяваща се във фрактура на дясна предмишница и фрактура на нос, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 3.65 промила, установено по надлежния ред и на основание чл. 343, ал.4 вр. ал.3, пр.1, б.”а”, пр.2 и б. “б”, пр.1 вр. ал.1, б.”б”, пр.2 и б. “в” вр. чл.342, ал.1, б. “в” НК и чл. 58а, ал.1 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от седем години и четири месеца. На основание чл.343 г НК съдът го лишил и от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години. С присъдата подс. В. е осъден да заплати на гражданския ищец Х. И. Г. парична сума в размер на 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинени й от деянието неимуществени вреди като искът е отхвърлен до първоначално предявения размер от 100 000 лева. Обезщетен е и гражданският ищец Г. И. Г. със сумата от 25 000 лева за причинени и нему от деянието неимуществени вреди с отхвърляне на претенцията до предявения размер от 100 000 лева. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от защитата на подсъдимия и жалба от повереника на гражданските ищци и частни обвинители Варненският апелативен съд - Наказателно отделение, 2 състав с решение № 260003 от 17.08.2020г. по ВНОХД 50/2020г. е изменил първостепенния съдебен акт като е оправдал подсъдимия да е причинил средна телесна повреда на Г. М., изразяваща се във фрактура на носа, преквалифицирал е деянието като престъпление по чл. 343, ал.3, пр.1, б.”б”, пр.1 вр. ал.4 вр. ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, увеличил е срока на наложеното наказание по чл. 343г НК на 10 години и четири месеца и размера на уважената гражданскоправна претенция на по 70 000 лева за всеки един от гражданските ищци, завишавайки и размера на дължимата от подс. В. държавна такса върху уважената част от гражданските искове от 3000 лева на 5600 лева. Потвърдил е присъдата в останалата й част. В касационната жалба защитникът релевира касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 НПК. Излага доводи, че процесният случай е в резултат на инцидентен за подсъдимия прием на алкохол, тъй като той е реабилитиран както по отношение на наложените му със съдебни актове наказания, така и по отношение на административните му наказания за нарушения на правила, визирани в ЗДвП, поради което и е следвало да се отчете превесът на смекчаващи наказателната му отговорност обстоятелства. В касационната жалба се коментира поведението на пострадалите И. Г., Г. М. и на гражданския ищец и частен обвинител Г. Г., които са присъствали при употребата на алкохол от страна на подсъдимия, но въпреки това не са го възпрели, а двама от тях са се съгласили и да бъдат превозени от подсъдимия. Това мотивира защитата да претендира значително намаляване от съда на срока на определените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство, както и снижаване размера на уважената част от предявения от Г. Г. граждански иск до присъдения от първостепенния съд. В съдебно заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия поддържа касационната си жалба и изложените в нея съображения. Отново обосновава позицията си за намаляване срока на наложените на подзащитния му наказания с приложение на нормата на чл. 58а НК и поради допринасяне за леталния изход на И. Г. от другия пострадал Г. М., който е пътувал на седалка зад нея и поради непоставен от него предпазен колан е притиснал с тялото си нейната седалка. Настъпилата по отношение на подсъдимия реабилитация, продължителният период, през който не са му налагани наказания за административни нарушения на ЗДвП, предоставяне му на възможност за бъдеща трудова ангажираност чрез управление на МПС поради липса на образование и квалификация за други дейности, мотивират защитата да претендира намаляване и срока за лишаване от право да управлява моторно превозно средство, отмерен от Апелативен съд – Варна. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители моли да бъде оставено в сила атакуваното решение. Заявява, че при определяне размера на уважената част от гражданските искове на неговите доверители е съобразена практиката на ВКС по прилагане на чл. 52, ал.2 ЗЗД, че редукцията на обезщетението следва да се прилага за размера, който би бил основателен, ако не се наложи намаляване поради допринасяне, а подобно допринасяне от страна на своите доверители повереникът не съзира. Прокурорът заявява позиция, че касационната жалба е неоснователна, тъй като е правилна преценката на апелативния съд при определяне размера на наложените на В. В. наказания. Според прокурора те законосъобразно са отмерени при превес на отегчаващи неговата отговорност обстоятелства, почиващи на множеството му нарушения на правилата за движение по пътищата, негативни характеристични данни, включващи и осъждане за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол. Според него наказанието съответства на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. Подсъдимият В. В., който е редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от защитника на подсъдимия В. и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима, но носнователна. В касационната жалба се възпроизвеждат аргументите, представени на вниманието на контролирания съд, на които той детайлно е отговорил. Тезата на защитата, за да претендира намаляване на всяко едно от наложените наказания на подсъдимия, се основава на налична негова реабилитация, касаеща предходни осъждания и налагани му административни наказания, както и позитивни характеристични данни. Съдебното производство по делото е протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 373, ал.2 НПК като подсъдимият В. В. е признал фактите, съдържими в обстоятелствената част на обвинението, изразявайки желание да не се събират доказателства за тях. При тази ситуация напълно обосновано първият съд при отмерване на наказанието му е приложил нормата на чл. 58а НК, редуцирайки размера на определеното наказание лишаване от свобода от 11 години на 7 години и 4 месеца. Поради това не намира и документална опора искането на защитника на подсъдимия настоящата инстанция да приложи нормата на чл. 58а НК, тъй като тя вече е приложена от решаващия съд. Споделяеми са мотивите в атакувания акт за неналичие на приложимост на разпоредбата на чл. 58а, ал.4 НК поради многобройни смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, които да обосноват възползване от разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК. Както Апелативен съд в потвърдителната част на решението си, така и първостепенният съд са съобразили превеса на отегчаващи отговорността на подс. В. обстоятелства, за да определят наказанието над средния, визиран в санкционната част на приложимия материален закон разпоредба. Заявеното от защитата за инцидентност на случилото се в битието на подс. В. В. не намира доказателствена опора като носената информация от позиционираните в материалите по делото източници е за множество нарушения на правилата за движение по пътищата преди реализираното пътно-транспортно произшествие и то нарушения, свързани преимуществено с управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол, за което е била ангажирана и негова наказателна отговорност. Перманентното шофиране на подсъдимия след употреба на алкохол, привеждане в управление на процесното моторно превозно средство, за да откара себе си и двама пътници, след като от няколко часа преди това е употребявал значително количество концентрат, довело до видима промяна във възможността му за самостоятелно придвижване и концентрация, за което свидетелстват Г. Г. и Г. М., очевидно сочи на изключително неглижиране от страна на подсъдимия на потенциалната обществена опасност от управление на моторно превозно средство в подобно състояние. Не следва да се отминава и факта, че установеното в кръвта му алкохолно съдържимо от 3.6 промила далеч надхвърля лимитираното от закона като ненаказуемо управление на моторно превозно средство със съответна концентрация на алкохол в кръвта на водача. Тези обстоятелства сочат на превес на отегчаващите над смекчаващите неговата наказателна отговорност, естествена последица от което е и отмереният размер на наложеното наказание лишаване от свобода, а определеният от въззивния съд срок на лишаване от право да управлява моторно превозно средство ще способства за максимално възможния в конкретната ситуация период подсъдимият да бъде ограничен от възможността да извършва идентични с настоящото деяния. Искането в касационата жалба от защитника на подсъдимия по отношение гражданскоосъдителната част на атакуваното решение касае увеличения размер на обезщетението по отношение на гражданския ищец Г. Г. както некоректно е посочено в жалбата, че то е в размер от 60 000 лева /действително то е увеличено на 70 000 лева/. Обосноваването на искането на защитата е свързано с налично съпричиняване от страна на И. Г. към настъпилия престъпен резултат. Действително в Тълкувателно решение №1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС е посочено, че е налице съпричиняване на вредата от пострадалото лице, когато то е „пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен“. Доказателствената информация е еднопосочна и неколеблива, че подсъдимият В. е употребявал немалко количество алкохол в продължение на няколко часа преди фаталното за И. Г. пътуване в нейно и на сина й Г. Г. присъствие. Независимо от несъгласието си с това обстоятелство, пострадалата Г. се е качила в автомобила на подсъдимия, притежавайки знание както за склонността на приятеля си В. В. да употребява алкохол и да управлява автомобил след това, така и за конкретната негова употреба, на която е била и непосредствен свидетел. Действително, със своето поведение, тя не е положила дължимата грижа за себе си, но нейното поведение не би следвало да рефлектира върху обезвредата на нейните наследници и конкретно на тази на Г. Г., която е предмет на спор пред касационната инстанция. Съгласно указанията в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС „при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание.....възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение...“. В този контекст следва да бъде преценявано, че заявената претенция от Г. Г. е за причинените от смъртта на неговата майка И. Г. болки и страдания, а не за такива, настъпили от негово укоримо поведение и затова допринасянето от нейна страна на настъпилия й летален изход е неотносимо към страданията, преживял синът й от нейната загуба. Неизмерим в паричен еквивалент е емоционалният срив и последващи страдания на сина, загубил по неочакван и насилствен начин своята майка, но отмереният от Апелативен съд размер би могъл по справедлив начин да компенсира тази загуба. Доказателствената съвкупност по делото сочи, че отношенията между И. Г. и сина й Г. Г. са били близки, дори и часове преди нейната смърт те са били заедно в обща компания с подсъдимия. Въпреки пълнолетната възраст на Г. между тях не била прекъсвана физическата и морална връзка, свързана и с оказваната от пострадалата подкрепа. Поведението на гражданския ищец по съвместна употреба на алкохол с подсъдимия часове преди деянието и оставяне на майка му в компанията на В. В., не може да бъде прието като фактор, който игнорира негови негативни емоции и неблагоприятни от емоционално естество последици в живота му вследствие смъртта на майка му, още повече че гласните източници по делото сочат за създадена дълбока връзка между родител и дете приживе, изразяваща се във взаимопомощ и непрекъснат контакт. Поради това Върховен касационен съд – Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260003 от 17.08.2020г. по ВНОХД 50/2020г. на Варненски апелативен съд - Наказателно отделение, 2 състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.