Р Е Ш Е Н И Е № 136 София , 17.06.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Красимира Медарова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 483 / 2016 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба от защитника на подсъдимия В. П. П. адвокат Б. Ж. /допълнена от адвокат И. Л. по реда на чл.351, ал.3 от НПК/ и от повереника на гражданските ищци и частни обвинители С. Х., Х. Т., Р. Т. и А. А. адвокат Е.В. против присъда № 3 от 25.02.2016 г. по внохд № 323/2015 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата на адвокат Б. Ж. се твърди, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Изтъква се, че подсъдимият е осъден за деяние, за което не е повдигнато обвинение и което не би следвало да ангажира наказателната му отговорност, тъй като е отсъствал от работа в деня на злополуката. Въззивната присъда се атакува и с аргумент за съдържателна непълноценност, тъй като не дава отговор на възражението на защитата за съпричиняване на общественоопасните последици от страна на пострадалия, а диспозитивът й влиза в противоречие с обосноваващата го част. В допълнение към касационната жалба адвокат И. Л. се позовава на липса на мотиви, противоречия до степен на непознаваемост на направените изводи и игнориране на доказателства. Независимо от оплакванията за процесуални нарушения защитава теза за неправилно приложение на закона, като акцентира върху следните детайли , които намира за опровергаващи заключението за виновно поведение на жалбоподателя: подсъдимият не е знаел, че пострадалият работи на сечището, поради което не е имал задължение да контролира неговото присъствие и инструктиране, подсъдимият не е адресат на нарушените според съда норми на чл. 7, ал. 1, чл. 10, чл. 15 и чл. 134, ал. 3 от Правилник за здравословни и безопасни условия на труд в горите / Правилник за ЗБУТ Веднага следва да се отбележи, че въпросният подзаконов нормативен акт е обявен за нищожен с решение № 5922 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм.д. № 14879/2014 г., VІ о., оставено в сила с Решение № 1082 от 03.02.2016 г. на ВАС по адм.лд. № 8724/2015 г. , 5чл.състав,/ Обн.”Държавен вестник” , брой 12/2016 г. / Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, а съгласно ал.2 от същия текст правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Следователно към датата на постановяване на въззивната присъда цитираният Правилник за ЗБУТ е бил обявен за нищожен, но това обстоятелство не променя съдържанието на диспозицията на инкорпориращата го бланкетна норма на чл. 123, ал.1 от НК. По силата на обвързващите указания на ППВС № 1/83 г. т.2, б.В при промяна на нормативната уредба, която запълва бланкетната наказателна норма, от значение за отговорността на дееца е само и единствено правилото, което е било в сила при извършване на деянието./, тъй като няма качеството на работодател, а като управител е изпълнил всички нормативни и договорни задължения, произтичащи от длъжността му и, in fine, злополуката е резултат от нарушения, допуснати от свидетеля Ю., който не е осъществил постоянен контрол върху опасната зона, в която е увреден пострадалия. Гражданско-осъдителната част на присъдата се обжалва с довод за неправилни изводи на съда относно обема на неимуществените вреди поради превратно оценяване на свидетелските показания за отношенията в семейството на ищците и издръжката, която то получавало от починалия Х.. В заключение се отправят искания за оправдаване на подсъдимия или, алтернативно, за ново разглеждане на делото след отмяна на осъдителната присъда или за съществено намаляване на определения размер на всеки от гражданските искове. В жалбата на адвокат Е.В. се оспорва справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и на присъдените в полза на гражданските ищци обезщетения. Според частното обвинение размерът и начинът на изтърпяване на определената санкция не съответстват на обществената опасност на деянието и дееца. Касаторите намират, че гражданските искове са удовлетворени в отклонение на съдебната практика и не възмездяват понесените от ищците неимуществени вреди. По тези съображения се отправя искане за увеличаване срока на лишаване от свобода на подсъдимия и ефективното му изтърпяване в затвор, както и за уважаване на присъдените обезщетения до предявените размери, ведно с всички разноски. В писмено възражение и непосредствено пред касационната инстанция гражданските ищци и частни обвинители и повереникът им оспорват изцяло жалбите на подсъдимия, като се позовават на подробно и убедително мотивирани фактически и правни изводи на въззивния съд. Заявяват, че вината и отговорността на управителя на [фирма] В. П. за смъртта на техния наследодател са доказани по несъмнен начин и справедливостта изисква наказателната им санкция. Защитата на подсъдимия оспорва жалбата на гражданските ищци и частни обвинители като неоснователна. Прокурорът пледира за отхвърляне на жалбите на подсъдимия и уважаване на жалбата на гражданските ищци и частни обвинители съобразно възможностите на касационната процедура. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, при което установи следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция. Добричкият окръжен съд с присъда № 12 от 27.03.2014 г. по нохд № 289/ 2013 г. признал подсъдимия В. П. П. за невинен в извършване на престъпление по чл.123, ал.1 от НК и го оправдал по така повдигнатото му обвинение за смъртта на А. Т. Х. поради немарливо изпълнение на 08.06.2012 г. в [населено място] на правнорегламентирана дейност - механизирано поваляне на дървета, представляваща източник на повишена опасност. Варненският апелативен съд с решение № 169/28.11.2014 г. по внохд № 143/ 2014 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, с решение № 133 от 07.09.2015 г. по нд № 200/2015 г. отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от второстепенния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касационният съдебен състав констатирал, че провереното въззивно решение не съдържа мотиви по два съществени въпроса. На първо място не е коментирано изобщо нарушението по чл. 15 от Правилника за ЗБУТ, което прокурорът е посочил в обвинителния акт като част от нормативните правила , които подсъдимият не е спазил, и, на второ място, не са намерили отговор доводите на въззивния протест за нарушение на чл. 10 от Правилника за ЗБУТ, изводими от практика във фирмата [фирма] да се ангажират работници без трудови и граждански договори. Поради тези отклонения от стандарта за въззивно производство касационният съд дал указания на предходната инстанция да извърши пълен и обективен анализ на събраните доказателства и да изложи аргументи по всички повдигнати от обвинението въпроси. След ново разглеждане на делото Варненския апелативен съд с присъда № 3 от 25.02.2016 г. по внохд № 323 от 2015 г. отменил изцяло присъдата на Добричкия окръжен съд и постановил нова, с която признал подсъдимия В. П. П. за виновен в това, че на 02.07.2012 г. в [населено място], в качеството на управител на [фирма] причинил смъртта на А. Т. Х. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - механизирано поваляне на дървета, нарушавайки разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 10, чл. 15 и чл. 134, ал. 3 от Правилника за ЗБУТ, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 и чл. 54 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл .66, ал. 1 от НК за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на Х. Т., А. А. и Р. Т. по 60 000 лева, а на С. И. Х. – 75 000 лева, представляващи обезщетение за понесените неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от 02. 07. 2012 г. до окончателното изплащане на сумите. Съдът отхвърлил предявените граждански искове в останалата им част. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото деловодни разноски и дължимите такси. Така постановеният съдебен акт не съответства на стандарта на чл. 305, ал. 3 от НПК и не убеждава, че въззивната проверка е извършена при точно спазване на чл. 313 и чл. 314 от НПК съобразно принципните изисквания на чл.13, чл.14, чл. 102 и чл. 107, ал. 3 и ал .5 от НПК. Изложената аргументация на вътрешното убеждение на съда по релевантните обстоятелства и приложимия закон е неясна и противоречива, затруднява обосноваване както на оплакванията на защитата, така и на частните обвинители и граждански ищци и напълно осуетява касационния контрол. Повторно се налага извод за нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2 , пр.1 от НПК, предпоставяща отмяна на обжалвания въззивен акт поради следващите констатации : Въззивният съдебен състав изцяло се е солидаризирал с установените от предходната инстанция факти /стр.70 - стр.72 от мотивите/. Според тях подсъдимият П., като управител на [фирма], издал дванадесет броя документи във връзка с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при дърводобив. На 21.05.2012 г. свидетелката С. И. с протокол определила работна група за интересуващия настоящето производство обект с отговорник свидетеля Х. /А./ М.. В нея не бил включен пострадалият А. Х., но той работил на сечището 10-14 дни по покана на свидетеля Ю. и без знанието на работодателя – подсъдимия П.. На 08.06.2012 г. Ю. предприел рязане на сухо дърво с моторен трион. В този момент А. Х. се намирал на по-малко от 20 метра от него. В резултат на среза дървото паднало върху пострадалия, той бил ударен в зоната на дясната ръка и дясната част на главата и поради получената контузия на главния мозък починал в [населено място] на 02.07.2012 г. Според заключението на техническата експертиза причина за инцидента е вътрешната гнилота на отсеченото дърво, незабележима отвън, която довела до промяна на посоката на падане на дървото. При тези данни въззивният съд, заключил, че „ако писмените доказателства бъдат оценени формално и изолирано, вероятно би могло да се твърди, че подсъдимият е изпълнил задължението си по договора за управление /на дружеството-б.м./ т.е. създал е съответна на нормативните актове вътрешнонормативна организация на труда в [фирма].” Въззивната инстанция е отхвърлила съзряната вероятност, позовавайки се на данни, получени чрез разпит на свидетели. На тяхна база приела, че подсъдимият не е контролирал достъпа до сечището, провеждането на инструктажите, както и ползването на предпазни средства, с което допуснал нарушения на чл. 7, ал. 1, чл. 10, чл. 15 и чл. 134, ал. 3 от Правилника за ЗБУТ, намиращи се в пряка причинно - следствена връзка с настъпилата на смърт на А. Х.. В атакуваното решение липсва анализ на вътрешнофирмената нормативна база / априорно приета за формална / и изследване на произтичащите от нея задължения за изпълнението й както към управителя, така и към други лица в дружеството. Така например в приложените заповеди № 5 и 5-1 от 26. 01. 2010 г. за условията и реда за провеждане на обучение и инструктаж контролът е възложен на органа по безопасност и здраве при работа. В заповеди № 6 и 6-1 от 26. 01. 2010 г. освен същото направление на контролните функции изрично е отбелязано задължение за връчването на всички работещи „ за сведение и изпълнение.” Последното е от съществено значение за казуса , тъй като в тези заповеди се съдържа нареждане до работа да се допускат само лица, преминали начален инструктаж по безопасност и здраве. По делото е приложена и заповед № 6 от 18. 06. 2012 г., издадена след датата на трудовата злополука с А. Х., с която задължението на орган по безопасност и здраве е възложен на свидетелката С. П. И.. Въззивният съд се въздържал от изследване на въпроса кому са били възложени тези ангажименти преди цитираната заповед и какво отношение имат тези документи към работата на всяко от лицата, свързани с изследвания инцидент. Без задълбочаване в тази насока съдът не би могъл да изгради убедителни изводи както за ангажиране на отговорността на подсъдимия, така и за нейното отхвърляне. Съдебният състав не е обсъдил и експертното становище на вещото лице Г. Г. Г. /л. 11, том втори от ДП и с.з. на 22. 11. 2013 г. , стр. 185 и сл./, според което „за наетите са осигурени минималните условия на труд, които трябва да се изпълняват”, но за „случайно попадналите” има пропуски. При тези констатации всички инструктажи на работещите по трудови договори би следвало да се оценят като екзактни от трудовоправна гледна точка т.е. дори тези , за които има данни, че са провеждани от свидетеля Х. М.. Съдът обаче е приел, че той нямал право да ги провежда, тъй като му липсва както компетентност, така и изрично оправомощаване. Това противоречие е останало неизяснено и прави силно уязвимо заключението на апелативната инстанция, че работещият на обекта А. Х. не е получил надлежни указания за безопасност поради липсата на трудов договор, още повече, че на стр. 73 от мотивите е отбелязано задължението за инструктиране на всички лица, участващи в производствения процес, независимо от основанието за включването им в него. Решаващата инстанция едностранчиво е изследвала правомощията и задълженията на свидетеля Х. М. единствено в светлината на трудовия договор за длъжността резач, но не и в контекста на информацията за фактически изпълняваната дейност и определянето му с протокол от 21. 05. 2012 г. за отговорник на работната група. Върховният касационен съд е имал възможността да отбележи многократно Решение № 506 от 24 .01. 2012 по н.д. № 2384/2011 г., трето н.о, Решение.408 от 05. 11. 2013 г. по н.д. №1400/2013 г. , второ н.о., Решение № 87 от 29. 07. 2014 г. по н.д. № №105/2014 г. , трето н.о., че отговорността по чл. 123 от НК е производна от реално осъществяваната правнорегламентирана дейност . Макар да няма качеството на обвиняем по настоящето дело свидетелят М. според приетата от съда фактическа обстановка бил разпознат от работниците като бригадир, който провеждал инструктаж и разпределял задачи. В същата насока са и показанията на свидетелката С. И.. Без детайлно изясняване на функциите на свидетеля Х. М. като пряк извършител на правнорегламентирана дейност извън рамките на длъжностната му характеристика съдът не би могъл да стигне до обективни изводи за отговорностите на подсъдимия като субект на отговорността по чл. 123 от НК на управленско ниво. Същото се отнася и до напълно пренебрегнатата от съда роля на свидетеля Ш. Ю. за настъпване на трудовата злополука. Според въззивната присъда пострадалият А. Х. не е получил надлежни указания за личната си безопасност и поради това не е могъл да се предпази от отсеченото от Ю. дърво. Отново без коментар е останало заключението на съдебно-техническата експертиза /л.245 от досието на нохд №289/2013 г./, изпълнена от експертите Г. Г. и Р. Н. , че резачът /свидетелят Ш. Ю./ не е осъществил постоянен контрол върху опасната зона и не е спазил изискването за безопасност на труда съгласно т. 1 и т. 1.3 от Инструкция № 3 за сеч и първична обработка на дървени материали, тъй като е допуснал присъствие на лице в радиус по-малък от 50 метра от мястото на рязане. Падането на дървото върху А. Х. е непосредствен резултат от действия на свидетеля Ю. и съдът е бил длъжен да изложи съображения защо изключва конекситет между тях и настъпилото увреждане на пострадалия в светлината на правилата за безопасност, още повече , че съгласно т. 1.2 от цитираната по-горе Инструкция № 3 навлизането в опасната зона не е абсолютно забранено. При необходимост то е разрешено, след като се подаде сигнал на границата на зоната и се получи съответен сигнал от оператора на машината. .Това обстоятелство е от съществено значение за отговор на основния по делото въпрос за каузалния принос на подсъдимия за общественоопасните последици от деянието като резултат от нарушения на правилата за безопасност, свързани с неинформираност на пострадалия . Сериозен упрек търпи проверяваната присъда и в частта, в която се разсъждава за допуснато от жалбоподателя нарушение на правилото по чл. 7, т. 1 от Правилника за ЗБУТ , тъй като „на сечището не е осигуряван контрол за ползване на лични предпазни средства, работно облекло и обувки”. От краткото изложение на л.73 не става ясно дали съдът е приел, че пострадалият не имал осигурени от работодателя предпазни средства / каска / или не ги е използвал по вина на подсъдимия, който не го е контролирал. В мотивите е отбелязано, че доказателствата в тази насока са противоречиви, но е несъмнено, че при падане на дървото пострадалият не е носел каска. Цитирани са заключения по две експертизи, но съдът ги е възприел едностранчиво и, макар да не притежава специалните знания на вещите лица, ги е доразвил и коригирал без да изложи убедителни аргументи, както го задължава чл. 154, ал. 2 от НПК. В комплексната съдебно - медицинската експертиза № 37 /л.18 от том втори на ДП/ единственият въпрос – би ли настъпил вредоносният резултат ако пострадалият е бил с поставена предпазна каска, е получил отговор в два варианта – ако дървото пада перпендикулярно каската не би повлияла на увреждането, но ако дървото пада под малък ъгъл спрямо повърхността на каската /т.е. върху нейната периферия/, ще се стигне до приплъзване и тогава уврежданията биха били значително по-леки с възможност да се избегне смъртен изход. Въззивният съдебен състав е избрал втория вариант, като изобщо не е обсъдил заявеното от двете вещи лица – д-р Д. и инж. Ж. пред първостепенния съд в съдебното заседание на 22. 11. 2013 г. Тогава всеки от тях защитил първата версия за перпендикулярен удар, поради морфологичната находка / според д-р Д. / и мястото , където е установено увреждането /според инж. Ж./. Цитираната в мотивите на въззивната присъда съдебно - медицинска експертиза № 108 /л.2, том втори от ДП/ е изготвена еднолично от същия експерт - д-р Д. и съдържателно не се конфронтира със заключението по експертиза № 37. Ако въззивният съд е намерил основание да се разграничи от заявеното от д-р Д. пред окръжния съд би следвало да обсъди и двете експертизи или да отстрани предполагаемите несъответствия чрез разпит на вещите лице или допълнителни задачи. Като не е постъпил по този регламентиран от процесуалния закон начин той е нарушил изискването за обективност и всестранност на изследване на всички обстоятелства и е лишил постановения акт от убедителност и пълнота. Обобщено, след въззивната присъда са останали неясни основни факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване по делото. Въззивният съдебен състав не е изградил непротиворечива и максимално пълна картина на механизма на трудовата злополука, не е откроил действията на преките участници в нея и съобразяването им с правилата за здравословни и безопасни условия на труд, не е анализирал задълбочено създадената в [фирма] организация за безопасни условия на труд и съобразяването й с действащите към момента на деянието нормативни разпоредби за обучение, инструктаж и предпазни средства във връзка с конкретни задължения на подсъдимия, произтичащи от договора му за управление на дружеството. Поради тази причина в рамките на настоящето касационно производство са невъзможни окончателни изводи за законосъобразност на правната квалификация на инкриминираната дейност и справедливост на определените санкции, към които призовават като защитниците на подсъдимия, така и повереника на частните обвинители и граждански ищци. Налице е касационното основание на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, предпоставящо отмяна на постановената от Варненския апелативен съд присъда и ново разглеждане на делото от друг състав на същия съд, при което да се отстранят посочените процесуални нарушения. За пълнота на изложението настоящият състав дължи становище по останалите доводи, с които се атакува проверявания съдебен акт. Несподелимо е твърдението на защитата, че подсъдимият е осъден по непредявено обвинение за деяние, извършено на 02. 07. 2012 г. в [населено място], а е предаден на съд за немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност на 08. 06. 2012 г. в [населено място]. Основание за това оплакване очевидно дава непрецизната редакция на диспозитива на присъдата, в която са посочени единствено датата и мястото на смъртта на пострадалия – 02. 07. 2012 г. в [населено място], но са пропуснатите времевите и пространствени идентификатори на изпълнителното деяние – 08. 06. 2012 г. , [населено място]. Вярно е, че подсъдимият не е обвинен за немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – механизирано поваляне на дървета, на 02. 07. 2012 г. в [населено място], но няма никакво съмнение,че в продължение на целия процес той е бил информиран и е разполагал с всички процесуални средства за защита срещу инкриминирана дейност, ситуирана в [населено място] и реализирана на 08.06.2012 г. на сечището на обект „145 б”, при която бил увреден пострадалият и в резултат на която починал по-късно в болница. Настоящият съдебен състав констатира, че В. П. е осъден точно по това обвинение, което еднозначно е изпълва съдържанието на обстоятелствената част на присъдата.. Съдебният акт, разгледан като единство на мотиви и диспозитив, не поражда двусмисленост относно мястото и датата на деянието, за което подсъдимият е бил обвинен, срещу извършването на което се е защитавал и за което е осъден след отмяна на първото въззивно решение. По този начин не са засегнати неговите права на защита и на справедлив процес по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ. Противното разбиране , поддържано от защитата на подсъдимия, е израз на краен формализъм, чрез който се преувеличава значението на очевидна редакционна неакуратност, отстранима при новото разглеждане на делото. Неприемливи са и доводите, че подсъдимият като физическо лице, не е адресат на задължения по Правилника за ЗБУТ за работодателя – юридическото лице [фирма]. Както е добре известно, участието на юридическите лица в различни по характер правоотношения се осъществява чрез поведението на физически лица, които формират и изразяват воля от негово име. Ето защо, в качеството на управител на дружеството, подсъдимият принципно е годен субект на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК. Без значение за неговата отговорност е и възражението, че в деня на злополуката е отсъствал от работа, тъй като обвинението не визира еднократен акт , а нарушение на нормативни задължения, свързани с организирането, ръководеното и контролирането на правно-регламентирана дейност, намиращи се в непрекъсната причинна връзка с настъпилия резултат ППВС №2 /1979 г. т.2, Неоснователно е и възражението, че гражданските искове са лишени от доказателствена база. В цитираните в присъдата доказателствени източници се съдържа достатъчно информация за изграждане на изводи за отношенията в семейството на пострадалия, тъй като е описана покрусата от инцидента и предприетите грижи за лечение на пострадалия. Повдигнатият в допълнението към касационната жалба въпрос за доказване на получавана издръжка е ирелевантен, тъй като претенцията на ищците не касае имуществени вреди, произтичащи от нейното преустановяване поради смърт на наследодателя. При новото разглеждане на делото, според крайното заключение по повдигнатото обвинение, въззивният съд ще има възможност да обсъди и аргументите на частните обвинители и граждански ищци за тежестта на наказанието и справедливостта на присъдените обезщетения. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ присъда № 3 от 25.02.2016 г. по внохд № 323/2015 г. на Варненския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2..