5 Р Е Ш Е Н И Е № 16 С., 04.02. 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 27 януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 5788/2015 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по реда на чл. 73, ал. 1, вр. с ал. 4 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/. Образувано е по жалба на министъра на правосъдието чрез пълномощника Добрина Г.-Р., главен юрисконсулт в дирекция „Правни дейности“, против Решение от 04.09.2015г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/ по дисциплинарно дело № 15/2015г., с което е отхвърлено искането на министъра на правосъдието с изх. №94-00-16/23.04.2015г. за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Ц. Н. с рег. №756 и район на действие Окръжен съд – Плевен за нарушения, допуснати във връзка с образуването и воденето на изпълнително дело № 20147560401062 по описа на съдебния изпълнител за 2014 година. Решението се обжалва с оплаквания за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост, като се иска неговата отмяна. Ответникът К. на частните съдебни изпълнители в съдебно заседание оспорва жалбата с искане да бъде оставане без уважение по съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Ответникът ЧСИ Ц. Н. не се явява в откритото съдебно заседание и не представя писмен отговор в предвидения от закона двуседмичен срок. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 от ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт от лице с правен интерес, с оглед на което се явява процесуално допустима. Производството пред Дисциплинарната комисия на КЧСИ е образувано по искане с изх. № 94-00-16/23.04.2015г. на министъра на правосъдието по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗЧСИ въз основа на извършена проверка на дейността на частен съдебен изпълнител Ц. Н., рег. №756, по образуването и движението на изпълнително дело №20147560401062, в резултат на която са установени следните допуснати нарушения: 1/ В нарушение на чл. 429 ГПК ЧСИ Ц. Н., въз основа на молба от 13.12.2014г. и договор за цесия от 02.12.2009г., е конституирал [фирма], ЕИК[ЕИК] като взискател по изпълнителното производство и е предприел действия на принудително изпълнение спрямо длъжника [фирма], без да е налице надлежно уведомяване на същия по смисъла на чл. 99, изр. 3 от ЗЗД от предишния кредитор [фирма]; 2/ В нарушение на чл. 428, ал. 2, изр. 2 ГПК ЧСИ Ц. Н. не е съобщил на длъжника [фирма] с поканата за доброволно изпълнение за наложените запори на банковите му сметки; 3/ В нарушение на чл. 432, т. 7 ГПК, във вр. с чл. 642 ТЗ ЧСИ Ц. Н., при спряно изпълнение по изпълнителното дело, е предприел принудителни действия като е изпратил на длъжника [фирма] втора покана за доброволно изпълнение на 14.01.2015 г. с изх. №420/14.01.2015г С обжалваното решение Дисциплинарната комисия на КЧСИ по всяко едно от визираните нарушения приема: По пункт първи - че действието на договора за цесия се поражда от датата на неговото сключване, поради което процесуалното право на цесионера да иска образуване на изпълнително производство въз основа на издадения в полза на цедента изпълнителен лист възниква отново от този момент, а не от датата, на която прехвърлянето на вземането е било съобщено на длъжника; че самото съобщаване за извършената цесия е неформален акт, както и че законът допуска уведомлението за цесията да бъде извършено и от друго лице по възлагане на цедента, с оглед на което длъжникът се явява редовно уведомен за прехвърляне на вземането с получаване на приложения към поканата за доброволно изпълнение препис от изходящото от цедента съобщение. По пункт втори - че макар формално ЧСИ е да е допуснал нарушение на нормата на чл. 428, ал. 2 ГПК, същият не е действал виновно, поради което липсва субективният елемент от фактическия състав, необходим за пораждането на дисциплинарна отговорност. По пункт трети - че съдебният изпълнител не е нарушил забраната за извършване на действия при спряно изпълнително производство, тъй като изпращането на покана за доброволно изпълнение не представлява предприемане на принудителни изпълнителни действия. Решение е правилно. Оплакванията за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението, не се оправдават от правна и фактическа страна. Правилно дисциплинарната комисия е приела, че по силата на сключения между [фирма] (цедент) и [фирма] (цесионер) договор за цесия, породил правното си действие между страните от датата на неговото сключване, цесионерът (нов кредитор) като приобретател на вземането по издадения в полза на цедента (стар кредитор) изпълнителен лист, законосъобразно е упражнил правото си да образува изпълнително производство срещу длъжника [фирма] (по аргумент от чл. 429 ГПК, вр. чл. 426 ГПК). По твърдението на жалбоподателя, че цесията поражда действие за цедирания длъжник от деня, когато тя бъде съобщена на последния от предишния кредитор съобразно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, правилно с обжалваното решение е прието, че уведомяването е неформален акт, което може да бъде извършено и от друго лице по възлагане от цедента, в какъвто смисъл е установената съдебна практика с решение по гр. дело № 5759/2014г., трето г. о., ВКС и търг. дело № 2352/2013г., второ т. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. След като законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионера, правилно с обжалваното решение е прието, че изходящото от цедента уведомление, приложено към молбата на цесионера за образуване на изпълнителното производство е било надлежно връчено на длъжника, чрез предоставяне от съдебния изпълнител на копие от всички книжа по изпълнителното дело, по аналогия с приетото в решението по т. д. №2352/2013 г. на ВКС, II т.о. Не без значение е й отчетеното от комисията обстоятелство, че длъжникът настоящ жалбоподател, по чиито сигнал е образувано дисциплинарното производство, в жалбата си до Министерството на правосъдието не е изложил оплаквания, нито е спорил, че договорът за цесия не му е бил известен. Напротив, оплакванията имат материалноправен характер, което сочи, че договорът и неговото съдържание са били известен на длъжника. От доказателствата по делото е видно, че договорът за цесия е породил действие по отношение на длъжника на 16.12.2015г., на която дата упълномощеният от него процесуален представител е получил препис от книжата по изпълнително дело №20147560401062. По пункт втори от обжалваното решение. Правилно с обжалваното решение комисията е приела, че няма нарушение на разпоредбата на чл. 428, ал. 2, пр. 2 от ГПК. Правната норма задължава съдебния изпълнител да уведоми длъжника с поканата за доброволно изпълнение единствено за онези обезпечителни и изпълнителни мерки, който вече са ефективно наложени. В този смисъл съдебният изпълнител не е извършил нарушение на закона като в поканата от 13.12.2015г. не е посочил наложените запори, тъй като към тази дата са били изпратени само запорните съобщения до двете търговски банки, без същите да са били връчени на третите задължени лица (чл. 507, ал. 1 ГПК). Правилни са изводите на дисциплинарната комисия и досежно липсата на извършено нарушение визирано в пункт трети. Изпращането на покана за доброволно изпълнение е процесуално задължение на съдебния изпълнител, което не представлява действие по принудително изпълнение - в същия смисъл мотиви към т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. по т.д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Като е прието, че изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника след спиране на изпълнението по делото не съставлява действие по предприемане на принудително изпълнение, обжалваното решение е поставено в съответствие със съдебната практика на ВКС, което изключва допуснато нарушение от страна на частния съдебен изпълнител. Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна. Изводите за липса на допуснати нарушения, които да ангажират дисциплинараната отговорност на частния съдебен изпълнител и налагането на дисциплинарно наказание са съобразени с обективното съдържание на доказателствата по делото, материалният закон е приложен точно и при съобразяване на съдебната практика. С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати съдебни разноски за настоящето производство в полза на К. на частните съдебни изпълнители в размер на 300 /триста/ лева юрисконсултско възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, взето на 04.09.2015г. по дисциплинарно дело № 15/2015г. ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на К. на частните съдебни изпълнители съдебни разноски за настоящото производство в размер на 300 /триста/ лева юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ