РЕШЕНИЕ     № 430     София, 12.07.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и десета година в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА     при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №2480/2008 година по описа на бившето І г.о.     Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. И процесуален представител на Л. К. П. и В. Д. П., и двамата то град С., против въззивно решение от 28.3.2008 г., по гр.д. № 4335/2006 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІІ-Б състав, с което е отменено решение от 18.8.2004 г. по гр.д. №13466/2002 г. на Софийския районен съд, г.о., 44 състав, и е признато за установено по отношение на Л. К. П. и В. Д. П., че К. Б. В. – Д. , е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 565 кв.м – по скица, а по нотариален акт- 502 кв.м, съставляващо неурегулиран поземлен имот пл. №15 от кад. Лист А-7-5-Г на неодобрен кадастрален план на град С., кв. Република-2, по заснемане от 1988 г. при съседи по скица: улица, имот пл. №16, имот пл. №17, имот пл. №14, имот пл. №16, а по нот. акт при съседи: Игнат З. М. , парцел ****, , Т. Т. Т. , Г. Д. и улица, заедно с построената в него двуетажна жилищна полумасивна сграда със застроена площ от 45 кв.м, състояща се от първи етаж - две стаи и предверие, и втори етаж – две стаи, коридор и тавански помещения и тераса, с тоалетна в двора, придобито на основание давностно владение и наследяване от Б. М. Д. Със същото решение на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ са отменени констативен нотариален акт№15, от 28.9.2001 г., том втори, рег. №4737, дело №215/2001 г., нотариус В. П. , рег. №206 на Нотариалната камара, и нотариален акт №110/30.11.2001 г., том втори, рег. №6365, дело №310, на същия нотариус. С определение №504/05.11.2008 г., постановено по настоящото дело,е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1 т.3 ГПК по процесуалноправен въпрос, отнасящ се до тежестта на доказването при предявен положителен установителен иск, както по материалноправен въпрос относно приложението на придобивната давност с оглед наличието на твърдения и признание на ищцата, че не е владяла имота от 1999 г., във връзка с приложението на чл.79, ал.1 ЗС, във връзка с чл.127, ал.2 ГПК/отм./. По точното приложение на закона. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното: Отговорът на процесуалноправния въпрос се съдържа в разпоредбата на чл.127, ал.1, изречение първо ГПК/отм./, съгласно която “Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения”. Това означава, че всяка страна – ищец, ответник, трето лице – помагач, заинтересуваната страна и др., която прави твърдение (довод в исковата молба или жалба, и възражение), следва по несъмнен начин, с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства, да го докаже. Отговорът на материалноправния въпрос се съдържа в цитираните в него правни норми, а именно, че “Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години” – чл.79, ал.1 ЗС, и че “Направеното от страната или от нейния представител признание се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото” – чл.127, ал.2 ГПК/отм./. Следователно, за да се приеме, че не е налице изтекла придобивна давност по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, то следва да е налице безусловно признание на факта, че имотът не е владян през целия десетгодишен период. Процесуалният закон обаче поставя и още едно условие във връзка с признанието – то да бъде преценено от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Следователно признанието само по себе си не означава, че то по несъмнен начин установява даден факт или обстоятелство. По касационната жалба. С обжалваното решение и с оглед дадените указания на ВКС при първото разглеждане на спора пред касационната инстанция е прието, че придобивна давност не е текла през периода от 1972 г. до 17.3.1900 г. по силата на ЗРПВПВННИ и чл.29, ал.1 ЗСГ, поради което давността е започнала да тече след 17.3.1990 г. и е била изтекла преди момента на предявяване на иска. При формирането на този извод е отчетено първоначално, че придобивната давност е текла в полза на бащата на ищцата, а след неговата смърт и в полза на ищцата, с оглед разпоредбата на чл.82 ЗС. Досежно владението на процесния имот от бащата на ищцата –, е прието, че същото, започвайки от 17.3.1990 г. и е продължило несмущавано до неговата смърт – 07.12.1996 г., а пребиваването в имота на дядото на ищцата –, има характер на държане на имота, като последният е упражнявал фактическата власт на сина си Б. Изводът е обоснован с данните от показанията на разпитаните по делото свидетели, които не установяват конфликти между баща и син относно собствеността на имота, нито пък да установяват действия на бащата за отблъскване на владението на сина. Прието е, че неразбирателството между посочените лица е във връзка с употреба на алкохол от страна на сина. Въззивната инстанция е приела, че след смъртта на Б. Д. ищцата в качеството си на негов наследник по закон е декларирала придобиването на имота по наследяване и е започнала да изпълнява публичноправните си задължения като е установила фактическа власт върху него. Този извод е обоснован с показанията на свидетелите А, М. , Н. и Т. Относно показанията на свидетелите П, Г. и С. СГС е приел, че същите не разколебават горепосочения извод, тъй като последните трима нямат лични възприятия от посещения на ищцата в имота. Относно периода след смъртта на Б. Д. , въззивната инстанция е приела, че и през него М. Д. е останал държател, тъй като не са налице данни последният да е отблъснал владението на внучката си върху този имот. Относно издаденият на името на М. Д. нотариален акт за собственост на процесния имот от 28.9.2001 г. СГС е приел, че това е момента, от който той е манифестирал промяна на субективния елемент на упражняване на фактическа власт върху имота като собствен, която дата следва да се счита като начало на придобивна давност в негова полза. Във връзка с изложеното е прието, че в тежест на ответниците по иска – касационни жалбоподатели в настоящото производство, е да установят прекъсване на придобивната давност на ищцата, за което не са ангажирани доказателства. Относно твърдението на ответниците по исковата молба, че в полза на праводателя им М. Д. е изтекла придобивна давност, съдът е приел, че не са ангажирани доказателства за пълното и главно доказване на това обстоятелство. Изложени са хипотетично изводи, че дори и за такъв момент да се приеме смъртта на сина на М. Д. – 07.12.1996 г., то към момента на завеждане на настоящото село –..9.2002 г. е изтекъл десетгодишния давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС, поради което договорът за прехвърлителната сделка между М ответниците по иска не е произвел вещно-правен ефект. И приобретателите не са могли да придобият правата, предмет на сделката. С касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Изцяло се оспорват изводите на съда досежно показанията на разпитаните по делото свидетелите, като се навежда довод, че е даден приоритет на показанията на тези, ангажирани от ищцовата страна. Като нарушение на процесуалните норми се твърди, че доказателствата по спора не са обсъдени в тяхната съвкупност, предвид разпоредбата на чл.188 ГПК/отм./. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационните жалбоподатели – адв. И, като лично се явява и касаторът Л. П. Ответницата по касация – К. Б. К. – Д. , посредством процесуалния си представител – адв. К, е депозирала писмено становище. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на касационните жалбоподатели, изразен в съдебно заседание и писменото становище на ответницата по касация, намира за установено следното: Решението на Софийският градски съд частично е правилно. С оглед отговора на поставения от касационните жалбоподатели въпрос касационната инстанция намира, че законосъобразно, обосновано и при спазване на съдопроизводствените правила СГС е приел за установено обстоятелството на изтекла давност по чл.79, ал.1 ЗС в полза на ищцата за придобиване на процесния имот до размер на ½ идеална част от него. Неоснователно е позоваването на касаторите за наличие на признание за прекъсване на давността още в исковата молба. Изложеното на стр.2 в исковата молба твърдение, че непосещаването на имота от страна на ищцата след 1999 година не представлява признание за липса на владение. Позоваването на този факт е изваден от контекста на целия израз. Твърдението е свързано само и единствено с влошаване на отношения между дядо и внучка, но не и демонстриране на отказ от собственически права върху имота от страна на ищцата. Незаконосъобразно и необосновано и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила обаче въззивната инстанция е ценила показанията на разпитаните по делото свидетели. За да се приеме, че не е налице владение върху една вещ или е прекратено владението върху нея, е необходимо съвладелецът да е извършил такива действия, от които да е видно, че фактическата власт на другия съвладелец или съвладелци е прекратена, така че ако е налице опит за упражняването й върху вещта, този опит ще бъде отблъснат. Съвладелецът е отнел владението върху вещта на останалите съвладелци, ако не ги допуска да ползват общата вещ по никакъв начин или пък ползва вещта по такъв начин, който показва, че я счита за своя. Не е достатъчно единия от съвладелците да се ползва сам от вещта, за да се приеме, че владението на останалите съвладелци е прекратено. От показанията на двете групи свидетели/на ищцата и на ответниците по иска/ не се установява по категоричен начин, че само Б. Д. , а впоследствие и ищцата К, са владяли процесния имот по начин, който да ги легитимира като единствени владелци на същия. Същите разгледани поотделно и в тяхната съвкупност установяват, че както Б. Д. , а впоследствие и дъщеря му К. , така и М. Д. , са владяли имота като свой, поради което са станали съсобственици на равни идеални части от спорния имот. Поради това следва да се приеме, че ищцата – ответница по касация, не е провела пълно и главно доказване на твърденията си относно обстоятелството, че е единствен собственик на целия имот. Изложеното налага извод, че искът се явява основателен само за ½ идеална част от него, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено за посочената част и искът за нея бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора по главния иск въззивното решение следва да бъде отменено и по останалите две акцесорните претенции по чл.431 ,ал.2 ГПК/отм./ също за по ½ идеална част. Касационните жалбоподатели следва да заплатят по сметката на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане касационната жалба в размер на 34 лева. С оглед изхода по спора ответницата по касация следва да заплати на касационните жалбоподатели деловодни разноски за всички производства по компенсация в размер на 56 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение второ ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивно решение от 28.3.2008 г.по гр.д. № 4335/2006 г. по описа на Софийския градски съд,в.о., ІІ-Б състав, в частта с която е признато за установено по отношение на Л. К. П., ЕГН – , и В. Д. П., ЕГН – , двамата от град С., ж.к.”Н”, блок 105, вх. Е, че К. Б. В. – Д. , ЕГН – , от град С., ул.”Ч” №15 е титуляр на правото на собственост с обект недвижим имот, представляващ дворно място с площ 565 кв.м – по скица, а по нотариален акт – 502, кв.м, съставляващо неурегулиран поземлен имот пл.15 от кадастрален лист А-7-5-Г на неодобрен кадастрален план на град С., кв. Република-2, по заснемането от 1988 г., при съседи по скица: улица, имот пл. №16, имот пл. №17, имот пл. №14, имот пл. №16, а по нотариален акт при съседи: Игнат З. М. , парцел ****, , Т. Т. Т. , Г. Д. и улица, заедно с построената в него двуетажна жилищна полумасивна сграда със застроена площ от 45 кв.м, състояща се от първи етаж - две стаи и предверие, и втори етаж – две стаи, коридор и тавански помещения и тераса, с тоалетна в двора, придобито на основание давностно владение и наследяване от Б. М. Д. , за ½/една втора/ идеална част от описания имот, и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ в отменената част като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСТАВЯ В СИЛА решение от 28.3.2008 г.по гр.д. № 4335/2006 г. по описа на Софийския градски съд,в.о., ІІ-Б състав, в останалата част по този иск за останалата 1/2/една втора/ идеална част. ОТМЕНЯ въззивно решение от 28.3.2008 г.по гр.д. № 4335/2006 г. по описа на Софийския градски съд,в.о., ІІ-Б състав, в частта с която е отменен на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ констативен нотариален акт №15/28.9.2001 г., том втори, рег. №4727, дело №215/2001 г. на нотариус В. П. , рег. №206 на Нотариалната камара, за 1/2/една втора/ идеална част от имота и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска по чл.431, ал.1 ГПК/отм./ за констативен нотариален акт №15/28.9.2001 г., том втори, рег. №4727, дело №215/2001 г. на нотариус В. П. , рег. №206 на Нотариалната камара в отменената част като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 28.3.2008 г.по гр.д. № 4335/2006 г. по описа на Софийския градски съд,в.о., ІІ-Б състав, в останалата част по този иск. ОТМЕНЯ въззивно решение от 28.3.2008 г.по гр.д. № 4335/2006 г. по описа на Софийския градски съд,в.о., ІІ-Б състав, в частта с която е отменен на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ нотариален акт №110/30.11.2001 г., том втори, рег. №6365, дело №310/2001 г. на нотариус В. П. , рег. №206 на Нотариалната камара, за 1/2/една втора/идеална част от имота.и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска по чл.431, ал.1 ГПК/отм/ за нотариален акт №110/30.11.2001 г., том втори, рег. №6365, дело №310/2001 г. на нотариус В. П. , рег. №206 на Нотариалната камара в отменената част като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 28.3.2008 г.по гр.д. № 4335/2006 г. по описа на Софийския градски съд,в.о., ІІ-Б състав, в останалата част по този иск. ОТМЕНЯ въззивно решение от 28.3.2008 г.по гр.д. № 4335/2006 г. по описа на Софийския градски съд,в.о., ІІ-Б състав, в частта, с която Л. К. П., ЕГН – , и В. Д. П., ЕГН – , двамата от град С., ж.к.”Н”, блок 105, вх. Е, са осъдени да заплатят поравно на К. Б. В. – Д. , ЕГН – , от град С., ул.”Ч” №15, на основание чл.64, ал.1 ГПК деловодни разноски в размер на 208 лева, и ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА К. Б. В. – Д. , ЕГН – , от град С., ул.”Ч” №15, да заплати на Л. К. П., ЕГН – , и В. Д. П., ЕГН – , двамата от град С., ж.к.”Н”, блок 105, вх. Е, деловодни разноски за всички производства по компенсация в размер на 56/петдесет и шест/ лева.   ОСЪЖДА Л. К. П., ЕГН – , и В. Д. П., ЕГН – , двамата от град С., ж.к.”Н”, блок 105, вх. Е, да заплатят по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 34/тридесет и четири/ лева. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: