Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  202   София, 12 май   2010г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева     ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев   Елена Авдева   при секретар К.Павлова .......................................и в присъствието на прокурора К.Колова ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 108 /2010 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по жалба на подсъдимия М. К. Р. против решение № 4 от 14.01. 2010 г. по нохд № 327/2010 г. на Апелативния съд в гр. В.. В жалбата се сочи , че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на закона поради неправилна квалификация на деянието по чл. 115 от НК вместо по чл. 124 от НК , а наложеното наказание е явно несправедливо и несъобразено със смекчаващите отговорността на касатора обстоятелства. В допълнителни писмени бележки се излагат доводи в подкрепа на така формулираните касационни основания. Прокурорът пледира за оставяне на обжалваното решение в сила. Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на сраните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. Ш. с присъда № 12 от 25.03.2009 г. по нохд № 486/2008 г. признал подсъдимия М. К. Р. за виновен в това , че на 13.05.2008 г. в с. К., област Шумен , умишлено умъртвил Д. Р. Н. , починал на 17.05.2008 г., поради което и на основание чл. 115 и чл. 54 от НК го осъдил на тринадесет години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр. В. с решение № 63 от 14.05.2009 г.по внохд № 132/ 2009 г. изменил първоинстанционната присъда в наказателно осъдителната й част , като преквалифицирал деянието по чл. 124 , ал.2, пр. 2 във вр. с чл. 129, ал.2, пр. 3,4 и 6 и чл. 54 от НК, оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 115 от НК и намалил наказанието на пет години и шест месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата била потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, с решение № 334 от 23.09. 2009 г. по н.д. № 355/2009 г. отменил по протест на прокурора въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд със съображения за неправилно приложение на закона и процесуални нарушения. При новото разглеждане на делото Варненският апелативен съд с решение № 4 от 14.01.2010 г. по внохд № 327/ 2009 г.изменил първоинстанционната присъда, като намалил размера на наложеното на подсъдимия наказание от тринадесет години и шест месеца на дванадесет години. В останалата част потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Касационанта жалба срещу така постановеното въззивно решение е неоснователна по следните съображения: Въззивният съд не е допуснал посочените в касационната жалба / и в подкрепящите я писмени бележки / съществени нарушения на процесуалните правила , довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Касаторът аргументира касационното основание по чл. 348 , ал.1 , т. 2 от НПК с нарушена процедура при разпита на основната свидетелка М в досъдебната фаза и пренебрегване на показанията на свидетеля Г, довели до отхвърляне на версията на защитата за нападение с нож от страна на пострадалия. Така поддържано оплакването не намира опора в данните по делото. Двете предходни инстанции са подходили обективно при анализа на доказателствения материал, като са проверили при точно спазване на процесуалните разпоредби допустимостта, достоверността и относимостта на всички доказателства и доказателствени средства. Много внимателно са ценени показанията на М. Р. , която е единственият свидетел - очевидец на деянието. Тя е разпитана пред съдия в досъдебната фаза на 15.10. 2008 г./ л. 45 от досието на дознанието/. От приложения протокол се установява по несъмнен начин, че тя е била информирана за правата си като свидетел по чл. 122 от НПК , както и за възможностите на чл. 119 и чл. 121 от НПК да откаже да свидетелства, тъй като е баба на подсъдимия. След като тези законови разпоредби й били разяснени, тя изрично заявила , че разбира тяхното съдържание, но желае да даде показания. Така записаното изявление изключва обвиненията в касационната жалба и бележките към нея за формално и несъобразено с възрастта на свидетелката провеждане на разпита във фазата на досъдебното производство. Пред първата инстанция свидетелката повторно узнала правата си и потвърдила волята си да свидетелства. Поради съществените противоречия в показанията й съдът прочел тези, дадени пред съдия, след което е продължил разпита , за да стигне до изясняване на конфронтиращите се версии. За да отхвърли твърденията за нападение с нож съдът внимателно съпоставил информацията от показанията на М. Р. и обясненията на подсъдимия с данните, съобщени от свидетелите С, В. Г. , А. Р. , Й. Р. , В. Д. и Г. Н. Съдът констатирал , че в нощта на убийството както подсъдимият, така и баба му – свидетелката Р, не споменават за каквото и да било нападение от страна на жертвата. Тази вариант се появява по-късно, след излизането на подсъдимия от ареста, и не се подкрепя от никакви други доказателства . При огледа на местопроизшествието нож не е намерен, той не е забелязан и от свидетеля Г, който бил извикан по сигнал за битов скандал в качеството на оперативен служител на РУ на МВР – Каспичан. Показанията на последния свидетел присъстват в анализа на доказателствената съвкупност , извършен от инстанциите по фактите , което прави неоснователно поддържаното от касатора оплакване за тяхното пренебрегване. Обобщено , при повеждане на наказателното производство в двете му фази не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, повлияли негативно върху обективното , пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото. Фактическата обстановка е установена по несъмнен начин в обем , удовлетворяващ параметрите на постижимата обективна истина по предмета на доказване. Не е налице касационното основание по чл. 348 , ал.1, т.2 от НПК, поради което въззивният акт не подлежи на ревизия по процесуални причини. Правилно установените от съда обстоятелства законосъобразно са субсумирани под текста на чл. 115 от НК и изключват касационното основание на чл. 348 , ал.1 , т.1 от НПК. Евентуалният умисъл на подсъдимия за убийство , а не за телесна повреда , е изведен на базата на реалните данни, в които той е обективиран. Втората инстанция подробно се е спряла на броя и интензитета на ударите, довели до умъртвяването на жертвата, и тяхната насоченост към жизненоважни телесни зони. Защитата на подсъдимия припомня остроконфликтните отношения в семейството и многобройните случаи, в които подсъдимият малтретирал дядо си, като свързва с тези събития умисъл единствено за причиняване на болка, но не и за смърт. Тези аргументи не впечатляват с убедителност в логически аспект, тъй като биха могли да се интерпретират и в подкрепа на обвинението. Чрез проявите на агресия в обстановката на съвместен бит подсъдимият реално имал възможност да формира представи за уязвимостта и крехкостта на възрастния си роднина. Хаотичността на травмите също не подкрепя извод за причиняване на смърт по непредпазливост. М. Р. удрял дядо си с юмруци ,ритал го и го блъскал в пода на стаята, при което му причинил тежка гръдна травма, лицева травма,счупвания на долната челюст, на ребра, контузия на белия дроб, множество кръвонасядания по местата на счупване, оток на мозъка, оток на белите дробове. Множеството увреждания доказват продължителността и тежестта на побоя, в рамките на който подсъдимият дори при средната степен на алкохолно опиване, която се е намирал, е имал интелектуален капацитет да осъзнае възможността от настъпване на смъртта на стареца и да я допусне. Квалификацията на деянието по чл. 124, ал.1, пр.2 от НК във вр. с чл. 129 от НК за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено причинена средна телесна повреда не кореспондира с доказателствата по делото и законосъобразно е отхвърлена от въззивната инстанция. Не се установява и явна несправедливост на наложеното наказание след като апелативният съд намалил срока на лишаване от свобода от тринадесет години и шест месеца на дванадесет години. Всички изброени в касационната жалба смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – млада възраст, чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудова и семейна ангажираност, разкаяние за извършеното престъпление, са отчетени по най - благоприятен за него начин. Те обаче не са многобройни, а нито едно от тях не разкрива изключителност по смисъла на чл. 55 от НК, обуславяща налагане на наказание под десет години лишаване от свобода. За пълнота на изложението и в отговор на бележките на защитата на подсъдимия трябва да се отбележи , че употребата алкохол и характеровите особености / изключващи психиатрична патология/ хвърлят светлина върху генезиса на престъплението , но не могат да се третират като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Санкцията по размер е ориентирана близо да легалния минимум. Тя е адекватна на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК на плоскостта на личната и генералната превенция без да бъде намалявана. Размерът на наказанието изключва възможността за удовлетворяване на искането на касатора за отлагане на неговото изтърпяване при условията на чл. 66 , ал.1 от НК . Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 ,т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4 от 14.01. 2010 г. по нохд № 327/2010 г. на Апелативния съд в гр. В.. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1.     2.