Р Е Ш Е Н И Е № 142 гр. София, 19.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при секретаря Теодора Иванова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 2113 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.307 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на В. М. К. и П. М. К. за отмяна на влязлото в сила Решение № 96/ 08.06.2012 г. по гр.д.№ 472/11 г. на Самоковския районен съд. С това първоинстанционно решение, потвърдено с Решение № 547/ 20.12.2012 г. по гр.д.№ 604/12 г. на Софийския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от молителите против Н. Х. Н. иск с правна квалификация чл.53, ал.2 ЗКИР- за установяване, че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] със Заповед № РД-18-3/ 27.01.2005 г. на изпълнителния директор на АК, наследодателката на ищците В. Х. К. е била собственик на 236,23 кв.м., представляващи част от имот с пл.№ * в кв.324 по плана на [населено място], като в кадастралната карта е допусната грешка, изразяваща се в заснемане на тази площ като част от поземлен имот с идентификатор № *, вместо като част от поземлен имот с идентификатор *. В молбата за отмяна се твърди, че е налице ново писмено обстоятелство от съществено значение за делото, което не е било известно на молителите при неговото решаване, и за което са узнали няколко дни преди подаване на молбата за отмяна /същата е подадена на 08.02.2013 г./, а именно, че за [населено място] е налице застроителен и регулационен план от 1984 г., който засяга процесния имот. Това станало тяхно достояние, когато в ДНСК- С. им било връчено копие от преписката, образувана във връзка с изградените от ответника незаконни постройки на имотната граница между имотите на страните. Поддържат, че това обстоятелство не е било известно нито на тях, нито на вещите лица, изгатвили изслушаните по делото Съдебно-технически експертизи, в които е посочено, че за [населено място] има планове от 1914 г., 1955 г., 1978 г. и 1992 г. Същевременно обстоятелството, че според плана от 1984 г. процесният имот е бил урегулиран, според молителите е от съществено значение за спора, доколкото в такъв случай спорният терен не би могъл да бъде придобит от ответника по давност предвид забраната на чл.59, ал.1 З. /отм./, а именно на това основание исковата претенция е отхвърлена с влязлото в сила решение на Софийския окръжен съд. Ответникът по молбата за отмяна- Н. Х. Н. е депозирал по реда на чл.306, ал.3 ГПК писмен отговор, с който заявява, че същата е неоснователна предвид липсата на нови обстоятелства от съществено значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, след като прецени представените от молителите писмени доказателства и взе предвид данните по делото, намира молбата за отмяна за ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първоинстанционния Районен съд- [населено място] е било образувано по предявен от В. М. К. и П. М. К. срещу Н. Х. Н. установителен иск с правна квалификация чл.53, ал.2 ЗКИР- за установяване, че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-3/ 27.01.2005 г. на изпълнителния директор на АК, наследодателката на ищците В. Х. К. е била собственик на 236,23 кв.м., представляващи част от ПИ с идентификатор № *, погрешно заснети като част от принадлежащия на ответника ПИ с идентификатор *. За да потвърди първоинстанционното решение, с което така предявеният иск е отхвърлен, въззивният Софийски окръжен съд е изложил мотиви, според които към момента на одобряване на кадастралната карта процесният терен е бил придобит от ответника по давност. В тази връзка е посочено, че в случая не може да намери приложение забраната на чл.59, ал.1 З. /отм./ за придобиване по давност на реални части от поземлени имоти в границите на населените места, тъй като през периода на осъществяваното от ответника владение /започнало през 1982 г./ за имотите на страните не е имало действащ дворищно-регулационен план, тъй като регулационният план от 1992 г. е бил обявен за нищожен, а предходният от 1978 г. е обхващал само уличната регулация. С оглед така изложените мотиви, поставени в основата на влязлото в сила съдебно решение, следва да се приеме, че посоченото от молителите ново обстоятелство- наличие на действащ подробен устройствен план на [населено място], одобрен със Заповед № РД-14-03-86/ 15.04.1984 г. на Министерство на строителството и селищното устройство, което се установява от представените в настоящото производство Приемо-предавателен протокол от 05.02.2013 г. и приложени към същия писма от МРРБ- Дирекция за национален строителен контрол, действително са от съществено значение за материалноправната легитимация на страните по спора по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Това е така, тъй като наличието на дворищно-регулационен план, урегулиращ процесните имоти и действащ в периода на упражняваното от ответника давностно владение, е в състояние да обуслови извод за невъзможност за придобиване по давност на спорния терен от ответника предвид императивната забрана на чл.59, ал.1 З. /отм./. Същевременно това обстоятелство следва да се приеме и за новооткрито, тъй като при решаване на делото обективно не е могло да бъде известно на ищците. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдените от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права, както я задължава чл.3 ГПК /отм./, и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК /ТР № 138/01.12.1967 г., гр.дело № 106/67 г., ОСГК/. В конкретния случай, макар и поначало регулационният план да е публичен и да е достъпен в общината за всеки заинтересуван, хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е налице, доколкото от значение за делото е наличието на действащ регулационен план за периода след 1982 г.- обстоятелство, което със сигурност не може да се приеме за известно както на широката публика, така и в частност на страните, след като не е отразено в нито едно от изслушаните по делото експертни заключения /изготвени въз основа на справки в [община] и Агенцията по кадастър/. В този смисъл следва да се приеме, че за молителите е налице обективна пречка за своевременно релевиране на новото обстоятелство при разглеждане на делото, в резултат на което е налице непълнота на фактическия материал, която не се дължи на проява на небрежност от тяхна страна. Предвид гореизложеното, молбата за отмяна се явява основателна и следва да бъде уважена, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания за приемане на обсъдените по-горе писмени доказателства, послужили като основание за отмяната /чл.307, ал.3 ГПК/. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила Решение № 96/ 08.06.2012 г. по гр.д.№ 472/11 г. на Самоковския районен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.