Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 19.07.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5655 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. Т. К. от [населено място], чрез адв. К. К., против въззивното решение от 2.07.2015 год. по гр. д. № 1366/2014 год. на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 5.12.2008 год., поправено с решение от 18.07.2009 год., двете постановени по гр. д. № 329/2007 год. на Варненския районен съд и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане при участие на задължителните другари на страната на ответниците. Касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение с искане за отмяната му и делото се върне на въззивния съд за разглеждане. От ответниците М. А. К., чрез особения му представител адв. М., и А. и М. В., чрез пълномощника им адв. Ж., оспорват касационната жалба. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото съобразно доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 64 от 11.02.2016 год. на ВКС. В него е прието, че процесуалноправният въпрос относно правомощието на въззивния съд при констатиране на допуснати процесуални нарушения по конституиране на всички задължителни другари е обусловил извода на въззивния съд за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено без участието на задължителни другари на страната на ответниците по предявения от касатора иск по чл. 109 ЗС. Прието е, че произнасянето по този въпрос е в противоречие със задължителната съдебна практика – т. 17 от ТР № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС с оглед приложимия процесуален закон – отмененият ГПК и касационното обжалване е допуснато в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд, при новото разглеждане на делото след отмяната на предходното му решение, е констатирал, че с оглед естеството на търсената от ищеца, сега касатор, защита, предмет на иска му по чл. 109 ЗС, за премахване на цялата сграда в режим на етажна собственост, която му пречи да упражнява своето право на собственост, пасивно легитимирани са всички собственици на отделните обекти в нея, както и техните съпрузи. Съдът се е позовал на постановеното в хода на производството касационно решение № 307 от 29.06.11 год. по гр. д. № 1210/10 год. на І г. о. на ВКС, приемащо, че когато по реда на чл. 109 ЗС се иска премахване на сграда в режим на етажна собственост всички собственици на отделни обекти в нея са задължителни другари и следва да бъдат конституирани като ответници, като условие за допустимостта на производството по предявения иск. Съобразявайки горните указания на касационния съд, както и последвалото решение № 121 от 11.06.14 год. по гр. д. № 7690/13 год. І г. о. на ВКС за отмяна по реда на чл. 304 ГПК на постановеното по делото предходно въззивно решение, на ищеца, сега касатор, са дадени указания за отстраняване нередовността на исковата му молба, с посочване на всички собственици на отделните обекти в сградата, чието премахване иска с предявения по чл. 109 иск, като указанията са изпълнени с подадени писмени молби и приложени писмени доказателства. Въззивният съд не се е произнесъл по искането за конституирането на сочените от ищеца лица като ответници по иска, приемайки, че с оглед приключилото първоинстанционно производство без тяхно участие е допуснато съществено процесуално нарушение с оглед нарушеното им право на участие в производството и правото им на защита. Като постановено без участието на всички задължителни другари, първоинстанционното решение е недопустимо, поради което въззивният съд го обезсилил и върнал делото на първоинстанционния съд за разглеждането му с участието на задължителните другари, позовавайки се на разясненията по т. 6 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС счита, че цитираното от въззивния съд тълкувателно решение е неприложимо в конкретния случай. Макар и да е посочил, че предявяването на исковата молба по делото е от дата 15.01.2007 год., въззивният съд не е съобразил този факт. Съгласно параграф 2, ал. 1 ПЗР на ГПК /в сила от 1.03.2008 год./ първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизане в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата в първата и въззивната инстанция. Исковата молба по делото е постъпила преди влизане в сила на новия ГПК, поради което и по въпроса за служебното задължение на съда да следи за правилното конституиране на страните, като в случай на необходимо другарство и сам да предприема действия за обезпечаване участието в процеса на всички необходими другари е приложима задължителната практика по приложението на закона, обективирана в ТР № ТР № 1 от 4.01.2001 год. по т. д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. Обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителните указания по т. 17 от горното тълкувателно решение, където е посочено, че при постановяване на първоинстанционното решение без участието на страна по делото, е налице порок, обосноваващ обжалването му като неправилно. Подчертано е, че за тази категория порочни решения не е предвидено връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, като необходимият другар следва да се конституира пред въззивния съд и спрямо него и лишената от участие поради непризоваването й страна, следва да се повторят процесуалните действия, извършени от първата инстанция без тяхното участие и след това да се разгледат оплакванията в жалбата. Възприетото обратно становище в т. 6 от ТР № 1/2013 год. е обосновано от въведените с новия ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забрана за събиране на доказателства във въззивното производство, освен предвидените в закона изключения. Затова и е прието, че при действието на ГПК, в сила от 1.03.2008 год. не са актуални постановките на т. 17 от ТР № 1/2000 год. ОСГК на ВКС в частта относно задължителното другарство, т. е. същото е приложимо за производствата по новия ГПК. В настоящия случай производството е образувано преди влизане в сила на новия ГПК и разглеждането на делото от първата и въззивната инстанция е по досегашния ред, т. е. по отменения ГПК, предвиждащ условия на пълен въззив и сравнителна неограниченост при представяне на доказателства и използване на защитни средства във въззивното производство. С оглед на това са приложими разясненията на т. 17 от ТР № 1/2000 год. ОСГК на ВКС, на които обжалваното решение противоречи. Като е обезсилил решението на първата инстанция и е върнал делото на районния съд, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 209, ал. 1, предл. 3 ГПК /отм./. Разпоредбата предвижда такава възможност само в хипотеза на произнасяне по непредявен иск, за да се осигури триинстанционно разглеждане на действително заявената претенция. В заключение, въззивното решение следва да се отмени и делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия по конституиране на страните и разглеждане на предявения иск. По тези съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 1341 от 2.07.2015 год. по гр. д. № 1366/2014 год. на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: