1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 262 София, 22.12.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1155/2014 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Подадена е касационна жалба от адв. К. С. в качеството й на пълномощник на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], и на П. И. Н., против решение № 2083 от 23.10.2013 г. по в.гр.д. № 1969/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] от П. И. Н. против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], област Варна, местността “Франга дере”, представляващ реална част от ПИ с идентификатор 10135.2551.415 по кадастралната карта, с площ за целия имот 9 053 кв.м, която реална част е с площ 715 кв.м, означена с червен щрих на скицата, приложена на л. 29 от делото. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос: какво следва да се разбира под ”започнало фактическо строителство” по смисъла на чл. 2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат, че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че мероприятието, за което е бил отчужден процесния имот, е започнало към момента на влизане в сила на рестутуционния закон, откъдето е направил незаконосъобразен извод, че не са били налице предпоставките на чл. 2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. за отмяна на отчуждаването му. В постъпилата по делото писмена защита от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], е изразено становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е прието за установено, че с решение на кмета на [община] от 02.09.1992 г. на основание чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др, е било възстановено правото на собственост на З. А. К. върху поземлен имот пл.№ 736 с площ 715 кв.м, находящ се в землището на [населено място], м. “Текето”. С договор за продажба на недвижим имот от 04.05.1995 г. З. К. и К. К. продали този имот на Б. С. В.. С договор за дарение от 16.12.1995 г. Б. В. и А. В. дарили 1/10 ид. част от него на [фирма] и П. Н.. С договор за доброволна делба, сключен на 18.12.2006 г. между Б. В., А. В., [фирма] и П. Н., имотът бил възложен в общ дял на последните двама съделители- ищци по настоящото дело. За да направи извод, че ищците не са придобили правото на собственост върху процесния имот, въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките на чл. 2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността в полза на праводателката по първата разпоредителна сделка - Здравка К., тъй като към момента на влизане в сила на реституционния закон е мероприятието, за което е било извършено отчуждаването, фактически е било започнало. Имотът е бил отчужден в полза на държавата по реда на З. през 1988 г. за нуждите на предвиденото със застроителния и регулационен план мероприятие- учебен център на С. – Варна- ІІ етап. През 1990 г. е отстъпено право на строеж на Общинския съвет на българските автомобилисти - Варна върху държавна земя с площ 15 000 кв.м, за изграждане на учебно- технически център с учебен полигон - втори етап. През 1991 г. е издаден протокол за определяне на строителна линия и ниво за строеж на ограничение/ ограда/, която е била завършена преди 1992 г. С нейното изграждане е започнало фактическото строителство в имота. След като З. К. не е била собственик на имота, то и последващите приобретатели не са придобили правото на собственост и не са могли валидно да се разпоредят с него. По правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, настоящият състав приема следното: На възстановяване по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. подлежат недвижимите имоти, отчуждени принудително от техните собственици в полза на държавата за осъществяване на мероприятия на държавата, кооперациите и обществените организации. Отчуждаването по благоустройствените закони е винаги за конкретно мероприятие на конкретен инвеститор, предвидено със застроителния и регулационен план, което предполага осъществяването на нов строеж. Целта на реституционния закон е да възстанови собствеността върху тези недвижими имоти, в които към момента на влизането му в сила не е започнало осъществяване на мероприятието. Законът в чл. 1 и чл. 2 регламентира различни предпоставки за отмяна на отчуждаването в зависимост от това дали имотите са били застроени или незастроени към момента на отчуждаването им, но и в двете хипотези визира като пречка за реституция фактически започналото в тях строителство. От разпоредбата на чл. 1, ал.2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., която предвижда, че когато е отчужден застроен недвижим имот и сградите са съборени, може да се иска отмяна на отчуждаването, ако строителството фактически не е започнало /и дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел/, се налага извод, че такива дейности, като разчистване на терена, складиране на строителни материали и др., чрез които се подготвя осъществяването на предвидения нов строеж, не се обхващат от понятието ”започнало фактическо строителство”. С оглед на това настоящият състав приема, че под това понятие следва да се има предвид извършването в отчуждения имот на определени строителни работи, съответни на съдържанието на конкретното предвидено с плана мероприятие, независимо от степента на неговата завършеност. С оглед дадения отговор на правния въпрос, обусловил допускане на въззивното решение до касационно обжалване, в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че с изграждането на посочената ограда е сложено началото на фактическото строителство в имота, поради което не са били налице предпоставките на чл. 2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗС и ЗДИ за отмяна на отчуждаването. Предназначението на оградата е да обозначи границите на имота и да ограничи достъпа в него на външни лица, но тя не може да се квалифицира като елемент от мероприятието ”учебно- технически център на С. – ІІ етап”, спрямо което следва да се преценяват визираните в закона предпоставки за отмяна на отчуждаването. Следва да бъде споделено разбирането на въззивния съд, че в случая е приложима нормата на чл. 2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., регламентираща условията за отмяна на отчуждаването на незастроени недвижими имоти. Събраните по делото доказателства сочат, че при отчуждаването през 1988 г. процесният имот е третиран като незастроен - съществуващите в него масивна жилищна стая на 10 кв.м и стопанска постройка на 12 кв.м не са били оценявани от комисията по чл. 265 ППЗТСУ и не са заплатени на собственика, защото са били незаконно изградени. В хипотезата на чл. 2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. отмяна на отчуждаването може да се иска, ако върху имотите не е започнало фактическо строителство. По отношение на процесния имот това условие е изпълнено. Безспорно е установено от изслушаните по делото съдебно- технически експертизи, че към момента на влизане в сила на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., осъществяването на мероприятието ”Учебно- технически център на С.- ІІ етап”, за което е извършено отчуждаването, не започнало. Върху имотите, отчуждени през 1988 г., към момента на влизане в сила на реституционния закон няма изградени сгради, съоръжения или съпътстваща инфраструктура, съответстващи на предвиденото по плана отреждане. Поставена е единствено ограда, но не може да се приеме, че с това е сложено началото на фактическото строителство в имота, защото оградата не елемент от същностното съдържание на мероприятието, по който може да се съди за неговото конкретно предназначение. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че са били налице материалноправните предпоставки на чл. 2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. за отмяна на отчеждаването на процесния недвижим имот, представляващ реална част от б. имот пл.№ 736, с площ 715 кв.м., поради което решението на кмета на [община] от 02.09.1992 г., с което на основание чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др, е възстановено правото на собственост на Здравка А. К., е произвело вещноправно действие и легитимира праводателката на ищците като собственик на този имот. Извършеното от нея прехвърляне на реституирания имот и последващите разпоредителни сделки и делба са произвели транслативно действие и легитимират ищците като собственици към момента на предявяване на иска. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, което е основание по чл. 281, т.3 ГПК за отмяна на постановеното решение и на основание чл. 295, ал.1 ГПК бъде постановено друго по същество, като бъде уважен предявения ревандикационен иск. С отговора на исковата молба ответникът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област Варна , е направил възражение за придобиване на процесния имот по давност. Твърдял е, че е владял същия в продължение на повече от 20 години чрез суперфициарния собственик. Това възражение е неоснователно. По принцип, правото на собственост може да се придобие по давност и чрез владение, упражнявано чрез другиго, но в тази хипотеза е необходимо да се установи, че лицето, чрез което се упражнява владението, е упражнявало фактическата власт не за себе си, а за владелеца. Такива доказателства по делото не са ангажирани. Вещното право на строеж е самостоятелно вещно право, което включва в съдържанието си и правомощието да се владее обременения имот, поради което само въз основа на обстоятелството, че титулярът на това право е упражнявал фактическа власт върху имота, не може да се направи извод, че е владял за другиго. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2083 от 23.10.2013 г. по в.гр.д. № 1969/2012 г. на Варненския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], да предадат на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], и П. И. Н., владението върху следния недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], област Варна, местността “Франга дере”, представляващ реална част от ПИ с идентификатор 10135.2551.415 по кадастралната карта, с площ за целия имот 9 053 кв.м, която реална част е с площ 715 кв.м, означена с червен щрих на скицата, приложена на л. 29 от делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: