Ключови фрази
Иск за изваждане от жилище в ЖСК * изваждане от жилище * ЖСК * упълномощаване * недействителност на договор

Р Е Ш Е Н И Е

 

                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                                          

     № 435                  

 

                                                       гр.София, 17.05.2010 г.                                               

 

 

                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на дванадесети май     две  хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                            ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

                                                                                  ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА    

                при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 749 за 2009 г. приема следното:

 

            Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Ю. В. срещу решение № 177 от 04.07.2008 г. на Софийския градски съд, IV „Г” отделение, постановено по гр.д. № 3* от 2007 г., с което е отменено решение № 79 от 27.07.2007 г. по гр.д. № 6 от 2007 г. на Софийския районен съд, 47 състав и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявен от Н. Ю. В. срещу Н. И. Ц. и Д. И. Д. иск с правно основание чл.38а от Закона за ЖСК за предаване на апартамент № 1* находящ се в сградата на ЖСК „Български художник” в гр. С., ж.к.”Г”, бл.259 /стар № 9/, вх.3 /изписана на вратата б.”и”/, ет.3, застроена в западната част на парцел ****span lang=EN-US>V, сега нов парцел ****УПИ/ I в кв.133-д по плана на гр. С..

В жалбата се твърди, че решението е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.

Пълномощникът на ответниците Н. И. Ц. и Д. И. Д. оспорва жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните във връзка с наведените касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.38а от ЗЖСК, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 679 от 14.07.2009 г. по настоящото дело.

С горепосоченото определение касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- поради противоречие между обжалваното решение и посочени от касаторката решения на състави на ВКС. След преглед на тези решения на ВКС /решение № 279 от 04.04.2006 г. по гр.д. № 196 от 2005 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 1* от 05.11.2007 г. по гр.д. № 984 от 2006 г. на ВКС, Пето г.о., решение № 1* от 14.01.2008 г. по гр.д. № 103 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 806 от 14.11.2003 г. по гр.д. № 543 от 2003 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 260 от 04.10.2007 г. по гр.д. № 344 от 2007 г. на петчленен състав на ВКС, решение № 172 от 19.05.2008 г. по гр.д. № 807 от 2007 г. на петчленен състав на ВКС, решение № 1* от 28.12.2007 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 577 от 11.07.2007 г. па гр.д. № 727 от 2006 г. на ВКС, Второ г.о./, на основание чл.291, ал.1, т.3 от ГПК настоящият състав на ВКС счита, че практиката в тези решения е неприложима към настоящия случай: Действително, в тези решения е прието, че ЖСК „Български художник” е собственик на 8500/20595 ид.ч. от парцела, върху който е изградена сградата, в която се намира процесният апартамент, но в тях не е разглеждано и съдебните състави не са се произнасяли по изрично възражение за нищожност на договорите от 19.05.1994 г. за продажба и дарение на ид.ч. от парцела от С. на българските художници на ЖСК „Български художник” поради това, че тези договори били подписани от П. на УС на ЖСК „Български художник”, за който нямало доказателства да е бил упълномощен от УС на ЖСК да го представлява по тези сделки. Единствено в решение № 2* от 22.12.2005 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. този въпрос е бил разгледан, но с оглед приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГК на ВКС това решение не е практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като с него ВКС не се е произнесъл с окончателно решение, а е отменил решението на въззивния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг негов състав.

По същество обжалваното решение е неправилно, тъй като при постановяването му въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение- разгледал е и е уважил възражение на ответниците за недействителност на договори, по което възражение не е била дадена възможност на ищцата да вземе становище и евентуално да ангажира доказателства: Възражението на ответниците за недействителност на договорите от 19.05.1994 г., сключени между С художник” поради това, че тези договори били подписани от П. на УС на ЖСК, за който нямало доказателства, че е бил упълномощен от УС на ЖСК да го представлява, е направено за първи път в писмени бележки на адв. Д, представени на 09.05.2008 г. след даване ход на делото по същество пред въззивния съд. По това възражение, съдът е можел да се произнасе, само след като даде възможност на ищцата да вземе становище по него и евентуално да ангажира доказателства. Като е разгледал горепосоченото възражение, без да уведомил ищцата и без да й даде възможност да вземе становище по него и да ангажира доказателства, въззивният съд е нарушил задължението си по чл.4, ал.2 от ГПК /отм./ да осигурява равна възможност на страните в гражданския процес да упражняват предоставените им права и като последица от това нарушение е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено.

На основание чл.293, ал.3 от ГПК след отмяна на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия, които, както бе посочено по-горе, въззивният съд е бил длъжен да извърши и при първото разглеждане на делото: да даде възможност на ищцата да вземе становище по направеното от ответниците възражение за недействителност на договорите от 19.05.1994 г. и евентуално да ангажира доказателства във връзка с това.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 177 от 04.07.2008 г. на Софийския градски съд, IV „Г” отделение, постановено по гр.д. № 3* от 2007 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.