Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2 72_12_opr_chj_274(3)&124(4).doc О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 227 С., 22.03. 2012 година Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ разгледа докладваното от съдия Йорданов ч. гр.дело N 72 /2012 г.: Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Д. О. срещу определение от 09.01.2012 г. по ч.гр.д. № 14537 /2011 г. на СГС, а.о., ІІІ–в с-в., с което е потвърдено разпореждане от 27.09.2011 г. по гр.д. № 39757 /2011 г. на Софийски районен съд, 48 с-в., с което върната исковата молба на частния жалбоподател срещу П. Х. Е. за признаване за установено, че акт № 10 /30.10.2009 г. по чл.7,ал.3,т.10 от Наредба № 3 /31.07.2003 г. е неистински документ, подписан е без представителна власт на ищеца и е с невярно съдържание, защото фактическото положение за състоянието на строежа не отговаря на отразеното в него. Въззивният съд е приел, както и първоинстанционният, че документът е частен свидетелстващ, а не официален такъв и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно съдържанието му, поради което предявеният иск с правно основание чл.124,ал.4 ГПК е недопустим. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение на въззивния съд е незаконосъобразно, защото доказателствената сила на документа произтича от разпоредбата на чл.1,ал.4 от наредба № 3 /31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, която предвижда, че съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите, че този текст придава на съдържанието на визираните частни документи обвързваща материална доказателствена сила. Жалбоподателят иска определението да бъде допуснато до касационно обжалване, като постановено в противоречие с посочени съдебни актове, в които е прието обратното. Насрещната страна П. Х.Е. не е изразила становище по частната касационна жалба. Изведените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси са :дали разпоредбата на чл.1,ал.4 от Наредба № 3 /2003 г. придава на съставените съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи материална доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи съгласно чл.179 ГПК и дали съгласно чл.124,ал.4 ГПК е допустим иск за установяване, че акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството по чл.7,ал.3,т.10 от Наредба № 3 /2003 г. е с невярно съдържание. Процесуално-правните въпроси са обуславящи. Няма данни дали посоченото Решение № 808 /06.12.2001 г. по гр.д. № 996 /2010 г. на Апелативен съд П. е влязло в сила, съгласно приетото с т.3 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС понятието „практика на съдилищата" по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК не включва практиката на административните съдилища и определенията на въззивните съдилища, но разрешението на въззивния съд е в противоречие с решение № 404 от 04. 09.2009 г. по гр.д. № 828 /2008 г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че съгласно чл.1,ал.4 от Наредба № 3 / 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството съставените и оформените съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация на строежите, поради което е налице основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. По изведения първи въпрос настоящият състав намира за правилно разрешението, прието с решение № 404 от 04. 09.2009 г. по гр.д. № 828 /2008 г. на ВКС, І г.о. по съображения, че то съответства на правилото, установено с разпоредбата на чл.1,ал.4 от Наредба № 3 /2003 г., с което по отношение на участниците в строителството се придава доказателствена сила на съдържанието на актовете и протоколите, съставени в строителството съгласно изискванията на тази наредба, относно обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите. По отношение на втория въпрос настоящият състав намира, че щом бъде прието, че акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, който е предвиден в чл.7,ал.3,т.10 от Наредба № 3 /2003 г. е с обвързваща участниците в строителството доказателствена сила съгласно чл.1,ал.4 от същата наредба относно обстоятелствата, свързани с изпълнение на строежа, т.е. относно съдържанието му и доколкото в ГПК е предвидено производство за проверка на истинността на документ, какъвто е посоченият акт по строителството, и иск по чл.124,ал.4 ГПК за установяване на неистинността на документ, то такъв иск е допустим, при наличието на всички останали предпоставки за допустимостта му. При дадените отговори на въпросите по съществото на процесуалния въпрос, предмет на жалбата, следва извод, че предявеният иск би бил допустим при наличието на правен интерес, от провеждането му. Такъв не е посочен в исковата молба, това е нередовност, за отстраняването на която съдът по съществото на спора следи служебно съгласно чл.129,ал.1 ГПК, от което следва, че е задължен да даде указания на ищеца за отстраняването и – за посочване и обосноваване на правен интерес от иска, при наличието на какъвто следва да приеме иска за допустим. Връщането на исковата молба преди отстраняване на нередовността е незаконосъобразно. От изложеното следва, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение, както и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, а делото – върнато на първоинстанционния съд с указания за отстраняване на нередовността на исковата молба и произнасяне по въпроса за допустимостта на иска в зависимост от изпълнението на указанията за обосноваване от ищеца на правен интерес. Разноски не се претендират и не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 09.01.2012 г. по ч.гр.д. № 14537 /2011 г. на СГС, а.о., ІІІ–в с-в.. ОТМЕНЯ определение от 09.01.2012 г. по ч.гр.д. № 14537 /2011 г. на СГС, а.о., ІІІ–в с-в. и потвърденото с него разпореждане от 27.09.2011 г. по гр.д. № 39757 /2011 г. на Софийски районен съд, 48 с-в. Връща делото на Софийски районен съд, 48 с-в. за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно дадените указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.