10 Р Е Ш Е Н И Е № 187 гр. София, 06 ноември 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Мина Топузова Румен Петров при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Стелияна Атанасова, изслуша докладваното от председателя Капка Костова касационно дело № 845 / 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК - за възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство. Инициирано е от искане на осъдения П. Н. Ш., чрез адвокати Н. И. и Б. П., двамата от АК – [населено място], за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в сила присъда № 55 от 24. 02. 2016 година на Плевенския районен съд, постановена по нохд № 697 / 2013 година и потвърдена с решение № 184 от 03. 08. 2016 година на Плевенския окръжен съд, по вонхд № 350 / 2016 година. С искането се претендира възобновяване на наказателното дело поради неучастие на осъдения Ш. в наказателното производство и узнаване за постановената по отношение на него и влязла в сила осъдителна присъда едва при задържането му на 06. 04. 2018 година в [населено място], Кралство Испания, за изпълнение на влязлата в сила присъда. Искането съдържа и оплакване за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила и за неправилно приложение на закона, както и за явна несправедливост на наложеното на осъдения Ш. наказание и съобразно това се претендира и неговото намаляване. В съдебното заседание пред ВКС осъденият Ш. участва лично и със защитниците си адвокати И. и П., които поддържат искането, вкл. при направените в него оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. В рамките на упражненото право на лична защита, осъденият заявява идентично становище и моли делото да бъде възобновено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането поради обстоятелството, че осъденият е участвал лично в част от проведените пред първоинстанционният съд открити съдебни заседания, заедно с упълномощения си защитник - адвокат И., впоследствие е престанал да се явява пред съда, вкл. и при въззивното разглеждане на делото, поради което не може да се приеме, че не е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в сила присъда, чиято отмяна се иска, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения П. Ш. за извършено от него през периода 19 – 22. 05. 2012 година, в [населено място], Плевенска област, в съучастие като съизвършител с осъдения Е. Ф. А., престъпление по чл. 155, ал. 3 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което са му наложени наказания две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева, както и за извършено на 06. 06. 2012 година, в [населено място], Плевенска област, в съучастие като съизвършител с Н. М. А. и Г. М. Б., престъпление по чл. 143, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода. За двете престъпления, при условията на чл. 23, ал. 1 от НК, на Ш. е определено общо наказание от две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор, както и глоба в размер на 5000 лева. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказание от три години лишаване от свобода, наложено на осъдения Ш. с влязла в сила присъда по нохд № 3323 / 2011 година на Плевенския районен съд, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения Ш.. По жалба на осъдения присъдата е проверена по въззивен ред и е потвърдена изцяло. Влязла е в сила на 03. 08. 2016 година. Искането на осъдения Ш. за възобновяване на делото е процесуално допустимо - направено е от лице, което претендира да има качеството на задочно осъден и е постъпило в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото по делото няма данни за друг момент на узнаване от осъдения на влязлата в сила осъдителна присъда от този на задържането му на 06. 04. 2018 година в Кралство Испания, в изпълнение на Европейска заповед на арест (ЕЗА). Искането е постъпило в първоинстанционния съд на 14. 06. 2018 година. Преди всичко и с оглед съдържанието на искането за възобновяване на делото, следва да се отбележи несъмненото положение, че според разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от НПК компетентността на ВКС е ограничена в рамките на проверката за наличие на предпоставките по чл. 423 от НПК, а тази относно основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т 5 от НПК, визирани в искането, е изцяло в правомощията на съответния апелативен съд, когато актът по чл. 419 от НПК е постановен от районен съд или от окръжен съд като въззивна инстанция, какъвто е настоящият случай. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Наказателното производство срещу осъдения Ш. е проведено изцяло в негово отсъствие в досъдебната фаза на процеса и отчасти в негово присъствие - в съдебната му фаза. В рамките на досъдебното производство Ш. е разпитан единствено в качеството на свидетел, по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК и в присъствието на упълномощен от него, при условията на чл. 122, ал. 2 от НПК, адвокат (протокол от 15. 06. 2012 година на л. 52 – 54 от ДП, пълномощно от 11. 06. 2012 година на л. 115 от ДП). Привличането на Ш. в качеството на обвиняем, разпитът в това му качество и предявяването на разследването са извършени на 06. 02. 2013 година, в негово отсъствие, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4 от НПК и на основание чл. 206 от НПК, при участието на назначения за служебен защитник адвокат А. (протоколи на л. л. 13, 14 и 149 от ДП). Мярка за неотклонение по отношение на осъдения Ш. на досъдебното производство не е взета. Всички процесуално-следствени действия са извършени без уведомяването и знанието на Ш. и на упълномощения от него адвокат М. К. (вж. молба на л. 23 от нох дело). По искане на разследващия полицай от 06. 12. 2012 година, Ш. е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 44752 / 17. 12. 2012 година (справка на л. 121 от ДП). Обвинителният акт срещу Ш. и другите обвиняеми по делото лица (Е. А., Г. Б. и Н. А.) е внесен в Плевенския районен съд на 22. 03. 2013 година и на 28. 03. с. г. е постановено разпореждането по чл. 248 от НПК (стар). С него съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24. 04. 2013 година, разпоредил е връчване на изискуемите по закон преписи на обвиняемите и е обявил Ш. за местно и общодържавно издирване с цел установяване на адреса му на територията на страната. Ш. не е намерен на адреса в [населено място] и книжата не са му връчени, като по данни на неговата баба, той се намира в чужбина при родителите си. В съдебното заседание на 24. 04. 2013 година на делото е даден ход в отсъствие на Ш., на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, без да е проведено щателно издирване и преди да са получени резултати от обявяването му за общодържавно издирване. В същото съдебно заседание е одобрено споразумение с подсъдимия Г. Б. и наказателното производство срещу него е прекратено. Делото е насрочено за разглеждане от друг съдебен състав, като междувременно за осъдения Ш. е получена справка, че е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 15503 / 24. 04. 2013 година (л. 96 от нох дело). В съдебното заседание на 29. 05. 2013 година, пред нов съдебен състав, осъденият Ш. не се е явил, нередовно призован и ход на делото е даден отново в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК и при участието на упълномощения лично от осъдения за негов защитник адвокат М. К. (пълномощно от 23. 05. 2013 година на л. 100 от нох дело). Съдът се е произнесъл изрично по надлежността на упълномощаването, като не е допуснал адвокат К. като защитник на осъдения Ш., указал му е да представи упълномощаване по предвидения в НПК ред и е продължил разглеждането на делото с участието на служебния защитник адвокат А.. В това съдебно заседание е одобрено споразумение за решаване на делото по отношение на подсъдимия Н. А. и наказателното производство за него е прекратено (л. 114 – 115 от делото). С молба от 04. 07. 2013 година адв. К. е представил пълномощно от осъдения Ш. за осъществяване на защитата му по конкретното наказателно дело, изготвено от нотариус в [населено място], Кралство Испания и с легализиран превод на документа (л. 157 – 166 от нох дело). В пълномощното е посочен и актуален адрес на осъдения в [населено място]. Делото е възложено на друг съдебен състав, който е провел щателно издирване на осъдения Ш. в страната, както и чрез Националното бюро на България в „Евроджъст“ и е изготвил съдебна поръчка до МП за връчване на призовка и препис от обвинителния акт на осъдения Ш. за съдебното заседание по делото на 18. 09. 2013 година. В това и в следващите съдебни заседания ход на делото не е даден, като издирването на осъдения е продължило чрез активни действия на съда, при които е установено, че осъденият вече не пребивава и на посочения от него в нотариалното пълномощно адрес (писма на л. 289, 293 от нох дело). Проведеното в страната общодържавно издирване също не е дало резултат (писмо на л. 295 от същото дело). Усилията на съда за установяване на местонахождението на осъдения Ш. и призоваването му за съдебното разглеждане на делото са продължили без резултат до м. декември 2013 година, когато с определение от 16. 12. 2013 година, постановено в открито съдебно заседание и след отправени искания на страните, съдът е спрял производството по делото на основание чл. 290, ал. 1 от НПК и при наличие на предпоставките по чл. 26 от НПК – с оглед тежестта на повдигнатите обвинения за съучастническа дейност, противоречиви интереси на двамата подсъдими – А. и Ш. и необходимостта от лично участие на последния за изясняване на фактическата обстановка и установяване на обективната истина по делото. С разпореждане на съда от 08. 06. 2015 година производството по делото е възобновено и насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 14. 07. 2015 година. Като основание за това е послужила молба от адвокат С. И., упълномощен за защитник на осъдения Ш. от неговия баща Г. Ш., въз основа на представено пред съда генерално пълномощно от осъдения от 20. 06. 2014 година, изготвено пред нотариус в [населено място]. В заседанието на 14. 07. 2015 година осъденият Ш. се е явил лично и с упълномощения вече лично от него адвокат И.. На делото за първи път е даден ход при разглеждането му от този съдебен състав, открито е съдебното следствие и са разпитани преобладаващата част от свидетелите по делото. Осъденият Ш. изрично е заявил, че е получил препис от обвинителния акт, както и че ще даде обяснения по обвинението след разпита на свидетелите. Делото е отложено за 08. 10. 2015 година поради неявяване на трима свидетели, чиито показания съдът е намерил за необходими за разкриване на обективната истина по делото. Следващите четири заседания – на 08. 10., на 05. 11., на 17. 11. и на 08. 12. 2015 година, са проведени при личното участие на осъдения Ш.. В тях са извършени разпити на останалите свидетели, на експертите, допълнителен разпит на пострадалата П., очни ставки с нейно участие и пр., като на практика са събрани всички допуснати до момента доказателства. Не са направени искания за нови доказателства и съдът не е намерил необходимост от допускане на такива. В последното заседание, по искане на защитата на осъдения Ш., съдът е отложил делото за 27. 01. 2016 година за провеждане на допълнителен разпит на вече разпитания свидетел П.. В това съдебно заседание осъденият Ш. не се е явил, редовно уведомен за датата на провеждането му от предходното заседание. Съдът е постановил принудителното му довеждане, взел му е мярка за неотклонение „задържане под стража“, разпоредил е да се изискат всички необходими справки за неговите актуален адрес и местонахождение, обявил го е отново за общодържавно издирване и е отложил делото за 24. 02. 2016 година (протокол на л. 565 от нох дело). На посочената дата осъденият Ш. не се явил пред съда, ход на делото е даден в негово отсъствие, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б“ от НПК и при участие на упълномощения от него защитник, проведен е допълнителният разпит, даден е ход на съдебните прения и след съвещание е постановена осъдителната за Ш. присъда. Въззивното разглеждане на делото също е проведено в отсъствие на Ш., след извършено от съда щателно издирване. При тези данни по делото, основателността на искането следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК, според която задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако осъденият се е укрил след предявяване на обвинението в досъдебното производство, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК (стар, сега чл. 247б, ал. 1 от НПК) не може да бъде изпълнена или след като бъде изпълнена, той не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В случая, наказателното производство срещу осъдения Ш. е проведено изцяло в негово отсъствие в досъдебната фаза на процеса. По отношение на същия не е взимана мярка за неотклонение и не са били налице свързаните с нея ограничения и задължения за обвиненото лице. В тази връзка, процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могла да бъде изпълнена и към този етап от процеса Ш. действително не е знаел за воденото срещу него наказателно преследване. Съдебното разглеждане на делото е започнало също без негово участие. След двукратната смяна на съдебния състав поради отвеждане на съдиите от разглеждане на делото при предпоставките на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „б“ от НПК – постановени определения, с които се одобрява споразумение за решаване на делото, разглеждането на делото е започнало отначало. В резултат на проявена от съда активност и на действия на самия осъден, подробно описани по-горе, неговото местонахождение е установено в [населено място], Кралство Испания. Съдържанието на изготвеното Ш. пред нотариус пълномощно позволява извода, че същият вече е бил информиран за протичащото срещу него наказателно производство в България. До явяването му лично пред съда в съдебното заседание на 14. 07. 2015 година, не е даван ход на делото, не е провеждано съдебното следствие, не са събирани доказателства. На практика, Ш. е участвал пълноценно в съдебната фаза на процеса до заседанието, в което е приключено съдебното следствие, изслушани са съдебните прения и е постановен крайният съдебен акт. Към този момент обаче той е знаел за наличието на висящ и неприключил съдебен процес срещу него и сам се е поставил в условия, при които да не може да бъде осигурено личното му участие на този етап. Съдът е направил необходимото за осигуряване на такова участие, след което е провел надлежно съдебно заседание по приключване на делото на този инстанция и постановяване на атакуваната сега пред ВКС присъда. Съдът е охранил в нужната степен интересите на осъдения, като е изпълнил задължението си по чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК и е извършил преценка, че неучастието му на този етап няма да препятства изясняването на фактическата обстановка след проведено пълно съдебно следствие с негово участие и при надлежното му представляване от упълномощен от него защитник. На Ш. е бил гарантиран справедлив наказателен процес при спазване и зачитане на всички негови процесуални права. Неучастието му в крайния етап на съдебното разглеждане на делото е негов личен избор, от който обаче той не може да черпи права. Неявяването му в съдебните заседания на 27. 01. 2016 година (в което не е даден ход на делото) и на 24. 02. с. г. се дължи единствено на взето от него решение да не упражни правото си на лично участие при приключване на съдебното разглеждане и решаване на делото. Провеждането на наказателното производство, изцяло или в някои негови стадии, в отсъствие на обвиняемия/подсъдимия при наличие на визираните в закона предпоставки, е търпимо в ситуация на несъмнен отказ на обвиненото лице да участва в наказателното производство и да се защитава, какъвто е настоящият случай по отношение на приключването на съдебното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Този извод не се повлиява от обстоятелството, че осъденият Ш. е бил задържан в изпълнение на издадена ЕЗА, след като преди това, надлежно уведомен, не се е явил пред съда за участие в редовно съдебно заседание по делото. В случая не е налице хипотезата на чл. 423, ал. 5 от НПК - когато задочно осъденият е предаден на Р. България от друга държава при изрично предоставени от страната ни гаранции в ЕЗА за възобновяване на делото, което е видно от съдържанието на тази заповед. А и както подробно бе изяснено по-горе, осъденият Ш. няма качеството на задочно осъден. В заключение, процесуалното поведение на осъдения Ш. и фактът, че той е бил уведомен от съда за воденото срещу него наказателно производство, участвал е в провеждането му в неговата съдебна фаза и сам е решил да преустанови в един момент това участие, като е получил правна помощ в лицето на договорен защитник, който е изпълнил задълженията си на такъв, дава основание за извода за неоснователност на искането за възобновяване на делото, поради което то следва да бъде оставено без уважение. В искането са направени оплаквания и наведени доводи за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, довели до формиране на ненадлежни изводи по фактите и неправилно приложение на закона, а наложеното наказание е явно несправедливо, които доводи сочат изцяло на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК и са относими към основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Същите не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство, тъй като разглеждането им, вкл. преценката за допустимостта на искането в тази му част, е в рамките на компетентността на съответния апелативен съд, съобразно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от НПК, на който делото следва да бъде изпратено. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Г. Ш. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела при предпоставките на чл. 423 от НПК на влязлата в сила присъда № 55 от 24. 02. 2016 година на Плевенския районен съд, постановена по нохд № 697 / 2013 година и потвърдена с решение № 184 от 03. 08. 2016 година на Плевенския окръжен съд, по вонхд № 350 / 2016 година. ИЗПРАЩА делото на Апелативен съд – гр. Велико Търново, с оглед изложеното в обстоятелствената част на решението. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.