Р Е Ш Е Н И Е № 185 Гр. София, 14.04. 2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА При участието на секретаря Силвиана Шишкова Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д.№ 3224/2018 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ РАДОМИР – ПТ – П. Т., с. Боздуганово, общ. Раднево, представляван от П. Г. Т., чрез процесуален пълномощник, против решение № 239 от 30.07.2018 г. по в.т.д.№ 298/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 192/11.04.2018 г. по т.д.№ 43/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, са отхвърлени исковете на касатора срещу КЬОСЕЛ ГРУП ООД, с. Цалапица, Пловдивска област, за заплащане на следните суми: 108 000 лв. – стойност на 200 тона оризова арпа, дължима по фактура № 502/22.10.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2017 г. до окончателното й изплащане; и 12 354.66 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.11.2015 г. до 20.12.2016 г., като в полза на ответника са присъдени сторените от него съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В касационната жалба се съдържат оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. По подробно изложени в тази връзка съображения се моли решението да бъде отменено като неправилно и предявените искове да бъдат уважени, с присъждане на разноските за всички съдебни инстанции. Касационното обжалване е допуснато за проверка на съответствието между приетото от въззивния съд и практиката на ВКС /решения по т.д.№ 1120/2010 г. на ІІ т.о., т.д.№ 478/2010 г. на ІІ т.о., т.д.№ 465/2010 г. на ІІ т.о. и др. по въпроса: Получаването и осчетоводяването на фактурата от купувача, включването й в дневниците за покупки и в подадената справка – декларация по ЗДДС, както и наличието на задължение в оборотната аналитична ведомост в сметка „Доставчици” в размер на цената по издадената фактура, представлява ли признание за наличието на облигационно отношение между страните, свързано с договор за търговска продажба и получаването на стоката от страна на купувача. Ответникът по касационната жалба - КЬОСЕЛ ГРУП ЕООД, чрез процесуален пълномощник, оспорва нейната основателност. Моли решението да бъде оставено в сила, с присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира следното: За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел, че по вина на ищеца по делото не са събрани доказателства относно реалната доставка на 200 тона оризова арпа, за които да се дължи плащане по процесната фактура. По отношение на правното й значение, съдът е съобразил следното: Фактурата е получена от ответника, включена е в дневника за покупките на КЬОСЕЛ ГРУП ЕООД за месец октомври 2015 г., както и в дневника за продажбите на ищеца за същия месец. При преглед на аналитичната оборотна ведомост на ответника, съставена към 31.12.2015 г. от страна на вещото лице е установено, че по сметка „Доставчици”, партида на ЕТ РАДОМИР – ПТ – П. Т., е налично задължение в размер на 108 000 лв., което е именно задължението по фактура № 502/22.10.2015 г. По делото не е било поискано от страните и не е установено, дали по фактура № 502 е извършен разчет с бюджета за дължимия ДДС. Изводи в тази насока могат да се правят само от включването на фактурата в дневника за покупки на ответното дружество. Съдът е приел, че в случая данъчната фактура е била издадена преди настъпването на данъчното събитие, доколкото част от кантарните бележки са с дати, следващи датата на фактурата. Съдът е посочил, че когато фактурата е издадена преди доставката, не може да се приеме, че тя установява реалното извършване на доставката. Съгласно чл.25 ал.2 ЗДДС данъчно събитие по облагаема доставка на стока възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, а по арг. от чл.113 ал.4 ЗДДС данъчното събитие предхожда издаването на данъчната фактура, докато в процесния случай не е така. Фактът, че фактурата е включена в дневника на покупките не променя горния извод. Освен неспазване на законовите разпоредби свързани с издаване на фактурата, съдът е констатирал, че й липсва реквизит – а именно не е посочена датата на данъчното събитие, съгласно чл.114 ал.1 т.10 ЗДДС, поради което съдържанието й е непълно и тя не може да бъде ценена като доказателство. Издаването на фактурата, приемането й от ответника, включването й в справката – декларация по ЗДДС и дневника за покупки само по себе си, без други доказателства относно реално осъществените доставки, както и относно внасянето на ДДС по тези доставки, не е достатъчно да обоснове уважаване на предявения иск. По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение приема следното: Съобразно трайната практика на ВКС, фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало правоотношение по договор за търговска продажба между страните, щом като в нея фигурира описание на съществените елементи на сделката – посочена е стоката по вид и стойност, начинът на плащане, наименованията на страните и времето и мястото на издаването й; Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника – купувач, включването й в съответния дневник по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване; Отразяването на задължението по фактурата в аналитичната оборотна ведомост /по сметка 401 – задължения към доставчици/, доколкото става част от счетоводния баланс, е също вид извънсъдебно признание за съществуването му; Отсъствието на изискуеми от ЗСч реквизити във фактурата няма самостоятелно значение, щом са налице данни за нейното осчетоводяване, включване в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползване на данъчен кредит; Осчетоводяването на фактурата представлява и признание за получаване на стоката, докато неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба; Упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача, при доставката на родово определени вещи, има правното значение на признание за получаването на вещите. В този смисъл от ВКС са постановени множество съдебни актове по реда на чл.290 ГПК: решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2008 г. на І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ІІ т.о., решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ІІ т.о., решение № 212 от 07.01.2013 г. по т.д. № 696/2012 г. на I т.о., решение № 211 от 30.01.2012 г. по т.д.№ 1120/2010 г. на II т.о, решение № 71/08.09.2014 г. по т.д.№ 1598/2013 г. на II т.о., решение № 67/31.07.2015 г. по т.д.№ 631/2014 г. на II т.о., решение № 198 от 13.05.2016 г. по т.д.№ 2741/2014 г. на I т.о. и мн. други. Към посочената практика се присъединява и настоящият съдебен състав. С оглед изложеното по-горе, обжалваното решение се преценява като неправилно. При постановяването му въззивният съд, в противоречие с трайната практика на ВКС, не е съобразил извънсъдебното признание на ответника за получаване на стоките по фактурата от 22.10.2015 г., изразяващо се в нейното осчетоводяване, включването й в дневника за покупки и упражняването на правото на данъчен кредит, както и отразяването на задължението по нея в аналитичната оборотна ведомост към 31.12.2015 г. по сметка “Доставчици”, партида на ищеца, в размер на 108 000 лв. Съдът не е съобразил допустимата /съобразно Разяснение на НАП № 1-202789 от 15.05.2008 г./ възможност данъчната фактура да бъде съставена и преди настъпването на данъчното събитие и да се валидира впоследствие, като без наличието на заключение на счетоводен експерт по въпроса относно предварителното издаване на фактурата и при неправилно приложение на закона е изключил изцяло доказателственото значение на последващото й счетоводно отразяване и деклариране пред НАП, извършено от ответника. Съдът също неправилно е приел, че ответникът е длъжен безусловно да осчетоводи и декларира издадената фактура, дори в случай, че не признава доставката по нея. Не е съответно отчетено и обстоятелството, че тъй като по отношение на сделката се прилага механизмът за обратно начисляване на ДДС, т.е данъкът се начислява и дължи от получателя, а не от доставчика, то с осчетоводяването и декларирането на фактурата, респективно съответния протокол, ответникът се задължава пред НАП за заплащането му. Също така не е съобразено, че справка-декларация по ДДС се подава до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася същата, т.е. справката-декларация за м. октомври следва да се подаде до 14-ти ноември, а регистърът “Дневник на покупките” се изготвя и в него се отразяват получените данъчни документи най-късно до третия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени. В конкретния случай ответникът е подал справката и съответните регистри за м. октомври в НАП на 11.11.2015 г., който момент следва датите на кантарните бележки. На последно място е нужно да се отбележи, че отразяването на задължението на ответника по процесната фактура в собствената му аналитична оборотна ведомост към 31.12.2015 г., въз основа на която се съставя балансът и съответно - годишният финансов отчет, констатирано и към момента на изготвяне на заключението по назначената по делото ССЕ, съставлява самостоятелен и достатъчен аргумент за основателността на исковата претенция, тъй като съвпадащите счетоводни отразявания на ищеца и ответника относно спорното вземане сами по себе си доказват неговото съществуване. В тази насока са и данните за липса на корекция на обявените обстоятелства, касаещи процесната фактура, пред органа по приходите. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде касирано, и предвид липсата на необходимост от извършване /повтаряне/ на съдопроизводствени действия по см. на чл.293 ал.3 ГПК следва да бъде постановено решение по същество, с което предявеният иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ал.1 ТЗ да бъде изцяло уважен, ведно с акцесорните претенции за лихви. Предвид изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят сторените от него разноски пред всички инстанции, доказани в размер на 14 151 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 239 от 30.07.2018 г. по в.т.д.№ 298/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА КЬОСЕЛ ГРУП ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], Пловдивска област, да заплати в полза на ЕТ РАДОМИР – ПТ – П. Т., ЕИК[ЕИК], [населено място], общ. Раднево, представляван от П. Г. Т., следните суми: 108 000 лв. – стойност на 200 тона оризова арпа, дължима по фактура № 502/22.10.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.01.2017 г. до окончателното й изплащане; 12 354.66 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.11.2015 г. до 20.12.2016 г., както и сумата 14 151 лв. – съдебно-деловодни разноски за трите съдебни инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: